Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р
Е Ш Е Н И E
гр.Б.С., 22.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав,
в публично съдебно заседание на 09 юни, Две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ
ГЕРДОВА
При секретаря Таня
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 1661/2019 г. по
описа на РС – Б.С., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление ***, Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв.В.Г.,***, с правно
основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.342,ал.1
от ТЗ и чл.92 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на
претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен
лист срещу ответника М.М.С. с ЕГН ********** ***(с постоянен и настоящ адрес ***) за сумата
от 192,70 лв., представляващи
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
с абонатен номер *********, потребени за периода от 01.12.2017г. до
30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 22.10.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, 316,17 лв., представляващи
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, с абонатен
номер *********.
В условията на обективно кумулативно съединяване ищеца е предявил
против ответницата в настоящето производство и осъдителни искове за следните
суми: 13,77 лв. представляваща
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 28.07.2016г. с абонатен
номер *********, 351,80 лв.
представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 01.12.2017г.
с абонатен номер *********.
Поискал е да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество
направените по делото разноски по заповедното производство, включително и
адвокатско възнаграждение, както и разноските по исковото производство.
С
писмена молба с вх. № 2711/03.06.2020г. пълномощника на ищцовото дружество „Т.Б.“
ЕАД, е поискал да бъде постановено по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК
неприсъствено решение, ако са налице предпоставките за това, както и решение по
признание на исковите претенции, при наличие предпоставките на чл. 237 ГПК.
С определение постановено в с.з. на
09.06.2020г. по гр.д.№ 1661/2019г. по описа на БСлРС съдът е прекратил
производството по гр. д. № 1661/2019 г.
по описа на Районен съд – Б.С., образувано по искова молба от „Т.Б.” ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв.В.Г.,***, с правно основание
чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПк, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с която
се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество
вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника М.М.С. с ЕГН **********
***(с постоянен и настоящ адрес ***) за сумата от 77.24 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 17.05.2018г.
до 26.09.2019г.– поради ненадлежно предявен иск.
Обезсилил Заповед № 846/23.10.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №
1390/2019г. по описа на Районен съд гр. Б.С.
в частта за сумата 77.24 лв.
представляваща мораторна лихва за периода от 17.05.2018г. до 26.09.2019г.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.342,ал.1 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД и
чл.238 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника М.М.С. не е
депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел
становище по молбата, не е направил своите
възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да
направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на
чл.133 от ГПК.
Същата призована по реда на чл.41,ал.2 от ГПК не се явила в с.з., не е
взела становище по исковата молба, не е депозирала писмена молба делото да се
гледа в нейно отсъствие, не е ангажирала доказателства.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1390/2019г. по описа на РС-Б.С..
Съдът
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1390/2019г. по описа на РС-Б.С. срещу
длъжника М.М.С. с ЕГН ********** ***(с постоянен и настоящ адрес *** (по
справка от ЕСГРАОН) е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 846/23.10.2019г. в полза на „Т.Б.“ ЕАД“ за сумата
от 919.44 лв., от които: 558.27 лв., представляващи дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 316,17 лв., представляващи неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, мораторна лихва за
забава в размер на 77.24 лв., за
времето от 17.05.2018г. до 26.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.10.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, както и
направените деловодни разноски за това производство, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 180.00
лв. адвокатски хонорар.
Заповедта е получена на
30.10.2019г. от баща й М.С. на адрес гр.Б.С., обл.В., ул.Акация № 30, видно от върната разписка на
съобщението.
В срока по чл.414 от ГПК е
постъпило писмено възражение вх.№ 7398/30.10.2019г. и възражение вх.№
7397/30.10.2019г. от М.М.С. с адрес ***, с което възразява, че не може да
плати сумите посочени в заповедта,
защото била самотна майка с две деца и в момента е по майчинство.
Възраженията са изпратени на
заявителя, който ги е получил на 20.11.2019г.,
видно от върнатата разписка на съобщението.
В срока по чл.415 от ГПК
ищецът „Т.Б.“ ЕАД, ***, е предявил иска по чл.422 ГПК в срок на 19.12.2019г. е
входирана и.м. в съда, но е изпратена по куриер на 17.1.2.2019г.(видно от
куриерското клеймо-л.33 от делото) за установяване съществуването на вземането по
процесният договор за далекосъобщителна услуга.
Препис от
исковата молба е бил редовно връчен на ответницата М.М.С., който е получен от баща й М.С. със задължение,
при условията на чл. 46 ,ал.1 от ГПК вр.чл.41,ал.2
от ГПК, като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на
исковата молба.
В настоящия случай,
установителните искове са заведени след подадено, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, възражение от ответницата С. – длъжник по заповедното производство.
Съгласно разясненията, дадени в т. 11г от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по иска с правно основание чл.
422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се вземе предвид адрес на
страната, посочен в заповедното производство, но за прилагането на последиците
на чл. 40 и чл. 41 ГПК, страната следва да е била предупредена от съда. Ответницата
в настоящото производство е търсена на адреса, на който й е била връчена заповедта за изпълнение-на адрес гр.Б.С.,
обл.В., ул.Акация № 30, като със същото
съобщение, страната е била изрично предупредена от съда за задълженията си по
чл. 40 и чл. 41 ГПК и за последиците от тяхното неизпълнение. На този адрес е
връчен на ответницата и препис от исковата молба и доказателствата към нея,
както и разпореждането на съда по чл.131 от ГПК с дата 20.01.2020г./л.39 от
делото/, в което са й указани последиците по чл.40 и чл.41 от ГПК.
Ответницата следва да се счита
за редовно призована за първото съдебно заседание, при условията на чл. 41, ал.
2 ГПК.
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1390/2019 год. по описа на
Районен съд-Б.С..
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и заповедта е връчена
на длъжника, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по
чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно:
1/въпреки, че на ответницата М.М.С. са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в
съдебно заседание същата не е депозирала писмен отговор на исковата молба в
определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явила в
проведеното публично съдебно заседание насрочено за 09.06.2020г., за което е
уведомена, видно от върнатата съобщение получено от баща й М.С..
2/искът е вероятно основателен с оглед приложените по
делото писмени доказателства.
В заключение може да се обобщи, че положителният
установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло за претендираните суми.
Ответницата М.М.С. следва да заплати на ищеца „Т.Б.” ЕАД, сумата от 192,70 лв., представляваща дължима по незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги с абонатен номер *********,
потребени за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
22.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, 316,17 лв., представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги, с абонатен номер *********, както и сумата от 13,77 лв. представляваща неплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 28.07.2016г. с абонатен номер *********, 351,80 лв. представляваща неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 01.12.2017г. с абонатен номер
********* по които са издадени фактури, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК № 846/23.10.2019г. по ч.гр.д.№ 1390/2019г. по описа на РС-Б.С..
По разноските:
Съгласно задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014г.
по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия
исков процес, ответника Десислава Данчева П. следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по
ч.гр.д.№ 1390/2019г. по описа на РС-Б.С. в
размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника М.М.С.
ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство
разноски в размер на 75,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар,
съгласно списък обективиран в молба-становище вх.№ 2711/03.06.2020г.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата М.М.С. с ЕГН ********** ***(с
постоянен и настоящ адрес *** (по справка от ЕСГРАОН), ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ НА „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С.,
сграда 6, чрез адв.В.Г.,***, сумата от 192,70
лв., представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги с абонатен номер *********, потребени за периода
от 01.12.2017г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 316,17 лв., представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги, с абонатен номер *********, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 846/23.10.2019г.
по ч.гр.д.№ 1390/2019г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА М.М.С. с ЕГН ********** ***(с постоянен и настоящ адрес *** (по
справка от ЕСГРАОН) ДА ЗАПЛАТИ на Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С.,
сграда 6, чрез адв.В.Г.,***, сумата от 13,77 лв. представляваща неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 28.07.2016г. с абонатен номер
********* и сумата от 351,80 лв.
представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 01.12.2017г.
с абонатен номер *********.
ОСЪЖДА М.М.С. с ЕГН ********** ***(с постоянен и настоящ адрес *** (по
справка от ЕСГРАОН) ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С.,
сграда 6, чрез адв.В.Г.,***, направените деловодни разноски по исковото
производство по гр.д.№ 1661/2019г.
по описа на БСлРС, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар, както
и сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1390/2019г. по описа на РС-Б.С. разноски в размер на 75,00 лв. държавна такса и 360,00
лв. адвокатски хонорар.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ.
На
основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1390/2019г. по
описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: