Решение по дело №535/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 384
Дата: 8 май 2019 г. (в сила от 19 август 2019 г.)
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20192100500535
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

номер   IV - 384                                                                                              град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На осми май, две хиляди и деветнадесета година,

В закрито заседание в следния състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА 

                                         ЧЛЕНОВЕ:  КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

                                                              ДАНИЕЛА МИХОВА

Секретар

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело  номер 535 по описа за 2019 година

 

Производството по делото е по реда на чл.463 ГПК.

Постъпили са жалби против действията на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Станимира Николова с рег.№805 на КЧСИ и с район на действие района на Бургаски окръжен съд (БОС), представляващи постановление от 06.02.2018г. за разпределение на суми.

Жалба вх.№02457/12.02.19г. е подадена от „Инвестбанк“ – АД – взискател по делото, срещу разпределението в частта, с което в полза на Община Поморие е разпределена с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД сумата 17604.58 лева – такса „битови отпадъци“, доколкото според жалбоподателя то не се ползва с привилегиите на чл.136 ЗЗД.

Жалба вх.№02545/13.02.19г. е подадена от длъжниците „Титан България“ – ООД, Н.В. Амазина, М.П.С. и ипотекарния длъжник „Ахелой Имо“ – АД срещу разпределението в частта, с което в полза на Община Поморие е разпределена с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД сумата 17604.58 лева – такса „битови отпадъци“, както и в частта, с което в полза на ЧСИ е разпределена с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД сумата 6281.40 лева – такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

Длъжниците „Титан България“ – ООД, Н.В. Амазина, М.П.С. и ипотекарния длъжник „Ахелой Имо“ – АД представят писмени възражения по реда на чл.436, ал.3 ГПК по жалбата на взискателя „Инвестбанк“ – АД.

Взискателят Община Поморие не представя писмени възражения по реда на чл.436, ал.3 ГПК.

Частният съдебен изпълнител Станимира Николова е изложила мотиви във връзка с обжалваното действие, на осн. чл.436, ал.3, изр.ІІ ГПК.

 

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред ЧСИ Ст.Николова е образувано изпълнително дело №1542/2017 г. по молба на взискателя „Инвестбанк“ - АД, срещу длъжниците „Титан България“ – ООД, Н.В. Амазина, М.П.С. и ипотекарния длъжник „Ахелой Имо“ – АД. Представен е изпълнителен лист, издаден по гр.д.№35934/17г. по описа на СРС. Принудителното изпълнение е насочено върху недвижими имоти, собственост на длъжника – 7 бр. самостоятелни обекти в сграда, находящи се в гр.Ахелой, Марина кейп №19.

При извършена публична продан от 20.11.18г. – 20.12.18г., за купувач е обявен взискателя „Инвестбанк“ – АД. Преди извършване на разпределението, ЧСИ Николова е изискал справки от Община Поморие, относно дължими държавни вземания за данъци от длъжника. Взискателят е поискал да се извърши съдебно прихващане на дължимата от него цена за имотите и задължението на длъжника към него.

На 06.02.2019г. ЧСИ Николова е извършила разпределение, предявено на страните. С разпределението на осн. чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, е разпределена дължимата такса по чл.26 ТТРЗЧСИ и такса по т.13 от същата Тарифа. На осн. чл.136, т.2 ЗЗД, в полза на Община Поморие е разпределена сумата 16794.75 лева – данък „недвижим имот“ за периода 2015 – 2018г. и 17604.58 лева – такса „битови отпадъци“ за продадения имот за същия период. Остатъкът е разпределен в полза на взискателя по реда на чл.136, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Жалбоподателите изразяват несъгласието си с извършеното разпределение, досежно таксата „битови отпадъци“, като излагат аргументи, че това вземане няма характер на данък за имота, за да се разпределели с посочената привилегия.

Жалбоподателите – длъжници оспорват и разпределението на вземане, съставляващо такса по т.26 ТТРЗЧСИ с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, като считат, че същото попада в категорията на чл.137 ЗЗД.

 

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по изпълнителното и настоящото дела доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона, намира, че подадените жалби са допустими, като подадени от взискател и длъжници. Като взе предвид становищата на страните и като съобрази закона, Бургаският окръжен съд намира, че жалбите са неоснователни.

Аргументите на жалбоподателите против разпределяне на суми в полза на Община Поморие, представляващи такса „битови отпадъци“ са неоснователни. Според нормата на чл.136, ал.1, т.2, с втора привилегия се ползват вземанията на държавата за данъци върху имота, а с т.6 – вземания на държавата, освен тия за глоби.

Налице е противоречие в практиката на съдилищата по въпроса дали вземанията за такса „битови отпадъци“ са привилегировани и ако – да, по коя от нормите на чл.136 ЗЗД. По този въпрос в практиката на Бургаски апелативен съд, обективирана в Решение №440/28.11.13г. по ч.гр.д.№332/13г., Решение №206/27.06.14г. по ч.гр.д.№186/14г., Решение №206/7.06.2014 г. по ч.гр.д.№186/2014 г., Решение №253/29.07.2015 г. по ч.гр.д. № 213/2015 г., Решение №334/25.09.2017 г. по в.ч.гр.д.№291/2017 г. и Решение №25/22.01.2018 г. по в.ч.гр.д.№408/2017 г. по описа на АС Бургас, е застъпено становище, че доколкото таксата „битови отпадъци“ възниква по повод собствеността върху недвижим имот, с оглед публичния й характер по см.на чл.162, ал.2, т.1 и 3 ДОПК, същата съставлява вземане от категорията на ползващите се с привилегията по т.2 на чл.136 ЗЗД. Тази практика се споделя и от настоящата инстанция.

Досежно таксата по т.26 ТТРЗЧСИ: посочената такса е пропорционална и се дължи върху размера на събраната сума. За разлика от останалите такси, дължими в изпълнителното производство, същата не е авансова. Следователно внасянето й не се дължи авансово от взискателя, но във всички случаи се дължи от длъжника и се събира от него при извършване на разпределението. Несъмнено тази такса съставлява разноски по принудителното изпълнение, поради което следва да бъде разпределена по реда на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. В този смисъл настоящия съд се е произнасял с Решение по ВГД №1068/13г. Извод за това може да се направи и от Решение №147/16.04.19г. по ч.гр.д.№119 по описа за 2019г. на БАС, в което съдът е разсъждавал по въпроса дали авансово дължимите, но невнесени такси по ТТРЗЧСИ се разпределят с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД и е дал положителен отговор. На по-силно основание към тази привилегия могат да се причислят неавансовите такси. 

При тези данни Бургаският окръжен съд, че разпределението съобразено с изискванията на закона, досежно реда за предпочитателно удовлетворяване вземанията на кредиторите. Поради това жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№02457/12.02.19г., подадена от „Инвестбанк“ – АД – взискател по делото и жалба вх.№02545/13.02.19г., подадена от длъжниците „Титан България“ – ООД, Н.В. Амазина, М.П.С. и ипотекарния длъжник „Ахелой Имо“ – АД, срещу действията на Частен съдебен изпълнител Станимира Николова с рег.№805 на КЧСИ и с район на действие района на Бургаски окръжен съд, представляващи постановление от 06.02.2018г. за разпределение на суми.

 

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас, в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

                      2.