№ 11175
гр. С...., 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА-ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ.П.. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА-ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110104629 по описа за 2024 година
Производството е по исковата молба на В. Д. А. с ЕГН - **********, С.
Д. А. с ЕГН - ********** и А. Д. А. с ЕГН **********, тримата с адрес: гр.
С...., „Ч...* Ns ..., чрез адв. А. със съдебен адрес в С...., бул. „Г...“, етаж 1, aп. 2
спрямо И. Д. И., ЕГН **********, град С...., ул. „ Ч...“ N.., етаж 3 и Й. П. Н.,
родена на 19.01.1948г. , ЕГН ********** чрез адв. К..
Излага се, че ищците са наследници- синове на Д.... В.ев А., ЕГН
**********, починал на 30.04.2022г. и М.С. А.а, ЕГН **********, починала
на 03.03.2021г.
Сочи се, че по време на брака им родителите на ищците са участвали в
строеж на сграда, жилищна сграда на пет етажа с адрес:гр.С...., ул.“П.“
/понастоящем ул.„Ч...“/ N 35 и се твърди, че с решение по гр.д. N 1254/1972 г.
на СРС е извършена делба на самостоятелните обекти в тази сграда, чрез която
в дял на Д.... и М. били са поставени апартамент и стая в мецанина на
сградата, като поради грешка, в техен дял не е поставен и 1/2 ид. ч. от
северния гараж, а целият гараж е поставен в дял на ответника И.. Твърди се, че
със спогодба, обективирна в решение от 02.11.1973 г. по гр.д. № 3931/1973 г. е
била одобрена спогодба, с която гаражът е останал в съсобственост между
Д...., М. и И. от по ½ за Д.... и М. и ½ за И. и всеки от тях да ползва равна част
от него с площ от 14,58 кв.м.
1
Излага се, че след кончината на М. и впоследствие на Д.... единствени
носители на тяхната ½ ид.част от гаража стават ищците – техните синове В.,
С. и А. Д. А., като всеки от тях на основание наследяване е носител на по 1/6
ид.част, а И. е носител на останалата ½ ид.част от ПС върху гаража.
При липсата на възможност за доброволна подялба на ПС спрямо
гаража, представляващ самостоятелен обект с идентификатор с №
618134.409.43.1,11, по КККР, одобрени със Заповед N РД - 18 - 45/
09.07.20Юг. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР от 14.07.2023г. и
с адрес на в гр. С...., район „О...“, ул.„Ч...“ № 35, етаж 0, гараж север, построен
в жилищна сграда, многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор с №
618134.409.43, предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой на нива:
едно, посочена в документа площ от 33.78 кв.м. с прилежащи части: 3,49%
ид.ч. от общите части на сградата, стар идентификатор: няма, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта - няма, над обекта:
имот с идентификатор с № 618134.409.43.1.9 и с № 618134.409.43.1.10 се
желае да бъде допусната и извършена делба помежду им при сочените квоти.
Ангажират се доказателства в подкрепа на изложеното и се желае решение в
този смисъл.
В срока за отговор е депозиран такъв от ответната страна И., с който се
навежда, че ПС върху гаража е придобито от И. по време на брака му с
неговата съпруга Й., която е конституирана като страна в процеса и която
оспорва иска на основанията, изложени в отговора на Й.. Искът се оспорва
като не се оспорват част от фактическите твърдения на ищците – че са
наследници на Д.... и М., с чийто родители ищецът е участвал в построяването
на процесната сграда, а в последствие между които е била извършена съдебна
делба с разпределение на обектите от сградата; не се оспорва, че целият гараж
е бил поставен в дял на И., за което се представят и доказателства като се
навежда, че решението по делбата е влязло в сила и се ползва със СПН за
решените с него въпроси. Излага се, че въз основа на това СР И. се е снабдил с
констативен акт за собственост на недвижим имот с № 188, том V, рег. № 9687,
дело с 905 от 12.09.2023г. за целия гараж и прилежащите към гаража части от
имота. Навежда се, че постигната в последствие по гр.дело с № 3931/ 1973г е
нищожна като се излага, че са утвърдени права в противоречие на закона, и
като такава, при която липсва предвидената от закона форма, и най-сетне дори
2
и да се приеме, че е валидна, то липсват доказателства за изплащане на
паричното уравнение за разпределените дялове.
В условията на евентуалност се навежда изтекла в полза на И. и
съпругата му давност като се ангажират доказателства и се претендира
решение в този смисъл.
Във връзка със стореното с отговра възражение за изтекла в полза на
ответницте придобивна давност ищците в условияата на евентуалсност са
сторили и те такова възржание, но само за 1/2 ид.част в полза на техните
наследодаели.
Искът е за делба, с правно основание по чл.34 от ЗС като производството
е делбено в първата му фаза и съдът като взе в предвид твърденията на
страните, доказателствата, събрани в хода на процеса и от фактическа и
правна страна намира следното за установено:
Не се спори и се установява от удостоверение за наследници от
02.02.2023г., че след кончината на трето на спора лице – М.С. А.а, с ЕГН
********** през март месец на 2012г. тя е оставила ищците, нейни синове
като наследници, а именно В. Д. А., А. Д. А. и С. Д. А.. От удостоверението се
установява още, че М. е била в брак с Д.... В.ев А. до датата на неговата смърт
– 30.04.2022г.
Не се спори и това се установява от съдебно решение с №
388/72/05.01.1973г. по гр.дело с № 1254/ 1972г., че наследодателите на ищците
и ответника И. са страни по делба, в хода на която и която е приключила с
разпределение на делбените имоти и в дялове на Д.... и М. от една страна е бил
поставен апартамент на пети етаж, състоящ се от стая и сервизни помещения
заедно с югозападната стая в мецанина с № 1 мазе 5, както и 19.41 / 100
ид.части от общите части на сградата и дворното място, върху което е
построена, цялото от 200 кв.м, находящо се на ул.П. 5 и съставляващо парцел
№ VII-2 в кв. 120 по плана на града. Видно е още, че в дял на И. е бил
постановен апартамент на трети етаж, състоящ се от две стаи и сервизни
помещения заедно със северозападната стая и мецанина с № 3 , мазе 1,
идеални части от общите части на сградата и дворното място, в което е
построена сградата, както и северният гараж заедно с припадащите му се 3.49
ид.части от общите части на сградата и гореописаното дворно място. Страните
не спорят, че това е исковият гараж, както и не се спори и това се установява
3
от искова молба на наследодателите спрямо ответниците И. и Й. и Решение по
тази искова молба от 02.11.1973г. по гр.дело с № 3931/ 1973г., че спорът по
тази искова молба с иск за собственост на ½ от исковия гараж за
наследодателите Д....мир и М. е приключил със спогодба между Д....мир и М.
от една страна и И. и Й. от друга, съгласно която И. и Й. остават собственици
на ½ ид.част от ПС спрямо гаража и ще ползват неговата предна част, а
другата ½ ид.част от ПС спрямо гаража преминава в собственост на Д....мир и
М., а именно западната част от към двора.
С нотариален акт по чл.587, ал.1 от ГПК на нот. с рег. № 271 при СРС от
12.09.2023г. с № 188, том V по дело с № 905/ 2023г. е признато ПС в полза на
И., ответника досежно гаража, предмет на делбата с идентификатор с №
68134.409.43.1.11 с площ по документ от 33.78 кв.м. и 3.49 % ид.части от
общите части на сградата. В тази част този акт е оспорен от ищците като
неверен ерго се оспорва констатираното от нотариуса съждение, че И. е
собственик на целия гараж, предмет на делбата и в условията на евентуалност
се прави и възражение за изтекла в полза на ищците давност, както и се
оспорва наведената от ответниците придобивна такава относно имота.
Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК – било то констативен по чл.58, ал.1
от ГПК или по обстоятелствена проверка по чл.587, ал.2 от ГПК не се ползва с
материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК относно
възприетата от нотариуса принадлежност на правото на собственост, тъй като
такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти и при
оспорване на признатото с акта право на собственост в тежест на оспорващата
страна е да установи, че собствеността в конкретния случай е в равни части и
за двете групи собственици. Ето защо и тук не намира приложение
оспорването по реда на чл. 193 от ГПК, в който смисъл са дадените с ТР № 11/
21.03.2013 г., по тълк.дело № 11/2012 г., ОСГК на ВКС указания. Тъй като
производството по издаване на констативен нотариален акт е охранително
ерго се развива едностранно НА, с който се признава право на собственост
спрямо имот ( чл.587 от ГПК ) не се ползва с материална доказателствена сила
относно констатацията на нотариуса и при сторено оспорване на
констатираното в нот. производство на общо основание следва да се докаже
правото на собственост спрямо конкретния имот.
4
По делото безспорно се установи, че ищците са наследници на своите
родители Д....мир и М., както и се установи, че наследодателите приживе и в
режим на СИО ( чл.13, ал.1 от СК ( обн. в ДВ бр. 23 от 22.03.1968 г. и отм.с бр.
41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г.) са придобили със съдебна спогодба
по реда на чл. 125, ал.1 от ГПК ( обн. бр.12 от 8.02.1952г. и отм. с бр.59/
20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) правото на собственост за ½ ид.част от
исковия гараж като другата ½ ид.част от ПС е останала в патримониума на
ответниците. Тази спогодба легитимира наследодателите на ищците като
носители на вещното ПС спрямо гаража тъй като съобразно разпоредбата на
чл.125, ал.3 от ГПК отм. съдебната спогодба е със значението на влязло в сила
решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, а съобразно нормата
на чл.220, ал.1 от ГПК (отм.) влязлото в сила решение е задължително за
страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и
за всички други съдилища и учреждения като не може да бъде оспорвано от
страната като постановено по привиден процес.
В конкретния случай безспорно се установи, че с влязлата в сила
спогодба, установеното с която няма данни и не се твърди да е оспорено по
съдебен ред, че наследодателите на ищците и ответниците са се съгласили да
са носители на ПС спрямо исковия имот при равни квоти и неправилно в
производството по чл.587 от ГПК нот. е приел, че изключителен собственик на
гаража е само ответника И. в режим на СИО със съпругата си Й., което дава
основание на съда да приеме, че е възникнала съсобственост между Д.... и М.
от една страна и И. и Й. от друга при дялово по ½ за всяка една страна относно
гаража като с тези мотиви съдът намира сторените оспорвания на ответниците
относно тази съсобственост за несъстоятелни и волята на страните в
производството по иска с основание по чл.97 от ГПК отм. е тази, която е
изразена от тях в одобрената от съда спогодба и ищците като наследници на
своите родители са придобили при равно квоти на основание чл. 5, ал.1 от ЗН
ПС върху исковия имот.
Относно възражението за изтекла в полза на ответниците придобивна
давност съдът намира следното:
Събрани са гласни доказателствени средства, като на страната на
ищеца са разпитани свидетелите С.с.с. Й. Т.Т.Я. във връзка с установяване в
условията на евентуалност на давност в полза на ищците, и е разпитан като
5
свидетел на ответника свидетеля П. Д. И. в с.заседание от 15.10.2024г. като
съдът дава вяра на показанията на свидетелите като дадени от лица без
заинтересованост от изхода на спора. В цялост се установява, че исковия имот
се е ползвал, както от Д....мир, така и от И. съвместно. Паркирали са
автомобилите си в този гараж и двамата като И. е ползвал частта с изход към
улицата – западната като гаражът не е имал др. изход, но и И., и Д.... са го
ползвали гаража. В този смисъл са и дадените от свидетелите на ищеца
показания като от тези показания се установява още, че свидетелите (
свидетеля С. ) са знаели, че гаражът винаги е бил ‚наполовина“, като всеки
един от тях – Д.... и И. са го ползвали като свой. В подобна светлина са и
показанията на свидетеля Й., който допълва, че гаражът е разделен –
поливната се ползва от В. след смъртта на Д...., а другата на е на ответниците.
Представени са и писмени доказателства – данъчни декларации и квитанции
за платени сметки към Столична Община, които съдът кредитира дотолкова,
доколкото кореспондират с всички доказателства по делото и при тези
доказателства и от правна страна съдът намира възражението за изтекла
придобивна давност в полза на ответниците за недоказано и неоснователно,
поради следното:
Фактическият състав на придобивната давност върху недвижим имот -
чл.79 от Закона за собствеността /ЗС /, включва осъществяване на владение
върху него, както и изтичане на определен от закона срок, през който е
продължило владението - съответно 10 г. при недобросъвестно и 5 г. при
добросъвестно владение.
Съгласно чл. 68 ЗС, владението представлява упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго,
като своя. От своя страна владението следва да е постоянно - тоест владелецът
да изразява трайна воля да държи вещта за себе си; да е непрекъснато - тоест
владението да не е изгубено в продължение на 6 месеца по смисъла на чл. 81
от ЗС, съответно владението да не е изоставяно или да е било отнето от трето
лице; да е спокойно и явно - да не е установено или поддържано по насилствен
или по скрит начин. От съществено значение е владението да е
противопоставено на собственика на вещта.
За да се придобие качеството владелец, не е достатъчно държателят на
вещта да реши да свои имота, защото владението не може да бъде скрито - то
6
трябва да е явно и несъмнително. Това изисква промяната в намерението на
държателя да намери външна изява чрез предприемане на действия, които да
дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е
отблъснато. Владелецът следва да демонстрира, че счита имота за свой пред
всички.
Съдът намира, че по делото с оглед събраните гласни и писмени
доказателства не се установи ответниците И. и съпругата му Й. да са
установили владение върху имота за себе си. Напротив всички доказателства
сочат на единствения извод за това, че гаражът винаги е бил разделен на две и
се е ползвал поравно от И. и Д...., след смъртта на Д.... от ищеца В.. Ето защо
това възражение като недоказано неизключва установената от съда на
основание съдебна спогодба съсобственост спрямо исковия имот и при
наличие на такава при квоти за ищците по 1/6 за всеки от тях и ½ за
ответниците делба на имота следва да бъде допусната.
По искането за присъждане на разноски в полза на ответните страни за
възнаграждение в размер на 1500 лева на адвокат съдът намира следното:
Производството по съдебната делба е особено исково производство т.е.
съдебната делба е винаги възможна като предявяването на такъв иск не зависи
от поведението на другата страна. В това производство отговорността за
разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение – тъй като
твърдящият съсобственост винаги има право да потърси нейното поделяне,
какъвто принцип за санкция е залегнал в правилата на чл.78 от ГПК и в
какъвто смисъл е правилото на чл.355 от ГПК, според което разноските се
понасят съобразно стойността на всеки дял – едва във втората фаза на процеса
и в хипотезата на искове по чл.343 от ГПК, когато с оглед изхода на спора по
тях се присъждат и разноски по правилата на чл.78 от ГПК.
В конкретната хипотеза съдът не е сезиран с исковете, определени в
кръга на чл.343 от ГПК – установяване на произход, осиновяване, оспорване
на завещателни разпореждания или установяване истиност на документи вкл.
и намаляване на завещателни разпореждания и на дарения, съдът не се е
произнасял и по претенциите по сметки, които са предмет на втората делбена
фаза – в този смисъл е и практиката на ВКС: Определение № 47 от 29.01.2015
г. на ВКС по ч. гр. д. № 6919/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка
Дечева и Определение № 81 от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 430/2011 г., II
7
г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска, поради и което такива
разноски не следва да се присъждат.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл.34 от ЗС делба между В. Д. А. с ЕГН -
**********, С. Д. А. с ЕГН - ********** и А. Д. А. с ЕГН **********,
тримата с адрес: гр. С...., „Ч...* Ns ..., чрез адв. А. със съдебен адрес в С...., бул.
„Г...“, етаж 1, aп.2 от една страна и И. Д. И., ЕГН **********, град С...., ул. „
Ч...“ N 35, етаж 3 и Й. П. Н., ЕГН ********** от друга и двамата с адрес в
С...., ул.Ч... 35, ет.3 чрез адв. К. на следния недвижим имот – ГАРАЖ,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор с №
618134.409.43.1,11 по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18 - 45/
09.07.20Юг. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР от 14.07.2023г. и
с адрес на в гр. С...., район „О...“, ул.„Ч...“ № 35, етаж 0, гараж север, построен
в жилищна сграда, многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор с №
618134.409.43, предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой на нива:
едно, посочена в документа площ от 33.78 кв.м. с прилежащи части: 3,49%
ид.ч. от общите части на сградата, стар идентификатор: няма, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта - няма, над обекта:
имот с идентификатор с № 618134.409.43.1.9 и с № 618134.409.43.1.10 при
квоти, както следва – по 1/6 една шеста идеална част за В. Д. А., С. Д. А. и А.
Д. А. и ½ при режим на СИО за и И. Д. И. и Й. П. Н..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8