№ 861
гр. София , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000504013 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 3494 от 12.06.2020 г., поправено по реда на чл. 247 от
ГПК с решение № 260490 от 09.10.2020 г., постановени по гр.д. № 14429/2018
г. от Софийски градски съд, ответникът – Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Р. Н. Ф., ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- сумата от 18 000 (осемнадесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
31.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
исковата молба в канцеларията на съда – 30.10.2018 г., като е отхвърлил
главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 40 000
лева;
- сумата от 1666 (хиляда шестстотин шестдесет и шест) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 31.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от деня на
подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 30.10.2018 г., като е
отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер
1
от 1730 лева.
Първоинстанционният съд с посочените решения е отхвърлил
предявените от Р. Н. Ф., ЕГН ********** против Застрахователна компания
„Лев Инс" АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, имащи за предмет присъждане на законната лихва за забава върху
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, за периода от
18.07.2018 г. до 30.10.2018 г.
Първоинстанционният съд с посочените решения е осъдил ответника
Застрахователна компания „Лев Инс" АД, ЕИК ********* да заплати:
- адвокатско възнаграждение на адвокат В.Н., на основание чл.38 от
ЗАдв., в размер на сумата от 1370 (хиляда триста и седемдесет) лева;
- деловодни разноски на Р. Н. Ф., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 1019 (хиляда и деветнадесет) лева;
Първоинстанционният съд с посочените решения е осъдил Р. Н. Ф., ЕГН
********** да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс" АД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, деловодни разноски, в
размер на сумата от 470 (четиристотин и седемдесет) лева.
Решение № 3494 от 12.06.2020 г., поправено с решение № 260490 от
09.10.2020 г., постановени по гр.д. № 14429/2018 г. от Софийски градски съд
се обжалва от ищеца Р. Н. Ф., ЕГН **********:
- в частта, в която прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над сумата от
18 000 лв. до размер на сумата от 30 000 лева;
- в частта, в която са отхвърлен акцесорния иск за присъждане на
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, за периода от
18.07.2018 г. до 30.10.2018 г.;
- в частта за разноските;
2
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на атакуваното
решение, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния
закон.
Жалбоподателят поддържа, че размерът на определеното от
първоинстанционния съд обезщетение е занижен и не съответства на
действително претърпените от него неимуществени вреди.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 12 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 18.07.2018 г.
Моли да се присъдят направените във въззивната инстанция деловодни
разноски, както и ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на
неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Насрещната страна - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който изразява
становище за неоснователността на въззивната жалба.
Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част и да
присъди направените във въззивното производство деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът – Р. Н. Ф., ЕГН ********** е предявил против Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
3
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
31.05.2018 г., около 11:00 в гр. София, на ул. „Стария воин“ е настъпило ПТП,
при което е бил ударен от движещ се на заден ход лек автомобил „Мазда 3" с
рег .№ ********, управляван от В. С. Г., ЕГН **********.
Ищецът твърди още, че:
- мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед и съставили протокол за оглед, както и
Констативен протокол за ПТП;
- образуваното е било досъдебно производство № 11205/2018 г. по
описа на СРТП-ОДП- СДВР;
- след ПТП е бил транспортиран и приет за лечение в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов" ЕАД, където е установено пертрохантерно счупване на бедрената
кост и извършена оперативна интервенция с поставянето на метални
импланти, за които е заплатил сумата от 1 666 лева, а за набавяне на копие от
медицинска документация е заплатил 70 лв.;
- виновен за настъпването на ПТП и получените увреждания е водачът
на лекия автомобил, който е имал застраховка „Гражданска отговорност" за
автомобилистите при ответника в деня на инцидента;
- писмената претенция по чл. 380 от КЗ за обезщетяване е предявил на
ответника на 18.07.2018 г., който е завел щета, но не е заплатил обезщетения;
Ищецът поискал ответникът да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 40 000 лева;
обезщетение за претърпените имуществени вреди, в размер на сумата от
1 736 лева; законната лихва върху двете обезщетения, считано от деня на
подаване на писмената претенция – 18.07.2018 г.; направените деловодни
разноски, както и ответника да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********
подал отговор на исковата молба /л. 59/, с който признал обстоятелството, че
лекият автомобил е имал валидна застраховка в деня на ПТП, но оспорил
основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи,
че приложените доказателства не установяват механизма на настъпване на
ПТП, както и че поведението на застрахования водач не осъществява
4
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и конкретните обстоятелства по делото, както и с
обстоятелствата, че ищецът, като пешеходец се е движел противно на
правилата за движение, установени в ЗДвП по пътното платно, а не на
тротоара и с това си поведение пряко и непосредствено е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства установява, че на 31.05.2018 г.,
около 11:00 в гр. София, на ул. „Стария воин“ е настъпило ПТП, при което
лек автомобил „Мазда 3" с рег .№ ********, управляван от В. С. Г., ЕГН
**********, при движение на заден ход ударил ищеца, който се движел по
пътното платно насрещно на автомобила.
Мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед и съставили протокол за оглед, както и
Констативен протокол за ПТП.
Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от
приложените писмени доказателства и заключението на вещото лице,
извършило в първата инстанция автотехническа експертиза /л. 92/
Водачът на автомобила не е обезопасил извършената маневра.
Снимковия материал към заключението установява, че широчината на
улица „Стария воин“ не позволява да се разминат две ППС и няма тротоари
от двете страни на пътното платно, по които да се движат пешеходците.
От писменото заключение на вещото лице, извършило в първата
инстанция медицинска експертиза /л. 104/ се установява, ищецът след ПТП е
5
бил транспортиран и приет за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД.
Вследствие на това, че при ПТП е бил бутнат и паднал на пътно платно
е получил закрито пертрохантерно счупване на дясната бедрена кост.
Проведено е оперативно, амбулаторно лечение и последваща
рехабилитация.
Бедрената кост е зараснала за около 4 месеца, а общата
продължителност на лечебния и възстановителен период е осъществен в
рамките на не повече от 1 година.
Състоянието на пострадалата е възстановено без обективни данни за
настъпването на някакви усложнения.
Металната остеосинтеза все още не е отстранена и създава на
пострадалата затруднения в движението /накуцваща походка/, както и
намалена абдукция /отвеждане на крака встрани/.
Отстраняването на остеосинтезата не се препоръчва с оглед
напредналата възраст на ищеца.
За покупката на металната остеосинтеза ищецът е разходвал сумата от
1 666 лева, тъй като този разход не се покрива от НЗОК.
Образувано е било досъдебно производство № 11205/2018 г. по описа
на СРТП-ОДП- СДВР, което е прекратено на 21.11.2018 г. с постановление на
прокурор при СРП.
Ищецът е подал по пощата писмената претенция по чл. 380 от КЗ за
обезщетяване на вредите на 18.07.2018 г. /л. 49/ от ответника, който е завел
щета, но не е заплатил обезщетения.
Събрани са гласни доказателства за претърпените от ищеца болки и
страдания.
От правна страна:
6
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца жалба и спорът се концентрира до размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди и началната дата, считано от която
следва де се начисли законната лихва.
Приложим за разрешаване на правния спор е Кодексът на
застраховането, който е в сила от 01.01.2016 г.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ
за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая лекият автомобил, управляван от В. С. Г. е имал застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП, по силата на
която ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
7
застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Наказателна отговорност по отношение на водача на лекия автомобил
не е осъществена с влязъл в сила съдебен акт, постановен от наказателния
съд, който има последиците на влязла в сила осъдителна присъда, която е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Независимо от това обстоятелство, събраните доказателства
обосновават извод, че водачът на лекия автомобил при движение на заден ход
е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 40, ал. 1 от
ЗДвП и с това си противоправното поведение е станал единствената причина
за настъпването на ПТП и вредните последици, т.е. водачът с поведението си
е осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Доказателствата по делото не обосновават основателността на
направеното от ответника възражение за съпричиняване.
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са доказани
по основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се
определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца възлиза на
сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на
съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалия; неговото обществено положение;
полученото травматично увреждане; продължителността на общия лечебен и
възстановител период; периода от време, в който болките и страданията са
били интензивни; отсъствието на негативни за здравето последици;
8
обществено – икономическите условия в страната и лимита на
застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е основателен до размер на сумата от 30 000 лв. и
подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 40 000 лева.
Решението на първоинстанционния съд не е обжалвано в частта за
имуществените вреди.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
9
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може
да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се
предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни
от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо.“;
Ищецът е предявил своята застрахователна претенция на 18.07.2018 г., в
която е посочил банковата сметка, по която да се преведат обезщетенията, но
Констативния протокол не е достатъчен за установяване на механизма на
настъпване на ПТП и дали има принос пострадалия, поради което ответникът
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от 18.10.2018 г.
С оглед на изложеното въззивната жалба, подадена от ищеца е частично
основателна, поради което следва:
- да се отмени първоначалното решение, поправено с решение по чл.
247 от ГПК, постановени от първоинстанционния съд в частта, в която
акцесорният иск за присъждане на законната лихва е отхвърлен, за периода от
18.10.2018 г. до 30.10.2018 г.;
- да се отмени първоначалното решение, поправено с решение по чл.
247 от ГПК, постановени от първоинстанционния съд в частта, в която
прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди е отхвърлен, за разликата над уважения /18 000 лв./ до размер на сумата
от 30 000 лева и вместо това да се осъди ответника да заплати допълнително
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от
12 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2018 г.;
10
- да се потвърди първоначалното решение, поправено с решение по чл.
247 от ГПК, постановени от първоинстанционния съд в частта, в която
акцесорният иск, имащ за предмет присъждане на законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди е отхвърлен, за периода от 18.07.2018
г. до 18.10.2018 г.
Решението на първоинстанционния съд в останалата част не е
обжалвано и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на промененото съотношение на
уважена/отхвърлена част на предявените искове, ответникът следва да
заплати:
- на ищеца деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в
размер на сумата от 933.76 лева;
- адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 890 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3494 от 12.06.2020 г., поправено по реда на чл.
247 от ГПК с решение № 260490 от 09.10.2020 г., постановени по гр.д. №
14429/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която искът по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет присъждане на законната лихва върху
обезщетението за неимуществените вреди е отхвърлен, за периода от
18.10.2018 г. до 30.10.2018 г.
11
ОТМЕНЯ решение № 3494 от 12.06.2020 г., поправено по реда на чл.
247 от ГПК с решение № 260490 от 09.10.2020 г., постановени по гр.д. №
14429/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявеният от Р. Н. Ф., ЕГН ********** против Застрахователна компания
„Лев Инс“ АД, ЕИК *********, пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, имащ за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 31.05.2018 г., за разликата над сумата от 18 000
(осемнадесет хиляди) лева до размер на сумата от 30 000 лева и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответника - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* да заплати на Р. Н. Ф., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ГПК, допълнително обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 31.05.2018 г., в размер на сумата
от 12 000 (дванадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от
18.10.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3494 от 12.06.2020 г., поправено по реда
на чл. 247 от ГПК с решение № 260490 от 09.10.2020 г., постановени по гр.д.
№ 14429/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която искът по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет присъждане на законната лихва върху
обезщетението за неимуществените вреди е отхвърлен, за периода от
18.07.2018 г. до 18.10.2018 г.
Решение № 3494 от 12.06.2020 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
решение № 260490 от 09.10.2020 г., постановени по гр.д. № 14429/2018 г. от
Софийски градски съд в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ответника - Застрахователна компания „Лев Инс" АД, ЕИК
********* да заплати:
- адвокатско възнаграждение на адвокат Б.И. от САК, на основание
чл.38 от ЗАдв., в размер на сумата от 890 лева;
- деловодни разноски на Р. Н. Ф., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 933.76 лева.
12
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13