Решение по дело №125/2023 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „СТЕЗИС“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „Места“ 6, представлява но от управителя С.З.С., действащ чрез пълномощника си а.. Ц. Н. И.,***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 158- ФК/23.06.2023 г., издадена от Д.Г.Р.-К.- началник отдел Оперативни дейности“ - Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е приложена ПАМ - запечатване на търговски обект - автомат на самообслужване - кафе-автомат, поставен пред магазин за продажба на месо и месни продукти, находящ се в гр. *****, обл. Търговище, Индустриална зона-пътя за гр. Котел, собственост на дружеството „СТЕЗИС “ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни. В жалбата се подържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при неправилно прилагане на материалния закон, позовава се на решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 г. Моли съда да уважи жалбата и отмени процесната заповед. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Ответникът – Началник отдел "Оперативни дейности"- Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител и в депозирани писмени бележки оспорва жалбата, като неоснователна. Изложени са съображения за законосъобразност на оспорената заповед, по мотивите изложени в нея. Претендира се присъждане на разноски по делото – ю. к. възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.06.2023 г. органи на приходната администрация при ЦУ на НАП, ТД „ФК“ извършили проверка на търговски обект – кафе-автомат, поставен пред магазин за продажба на месо и месни продукти, находящ се в гр. *****, обл. Търговище, Индустриална зона, на пътя за гр. Котел, стопанисван от СТЕЗИС “ ЕООД. При проверката е установено, че на кафе-автомата е поставен ценоразпис на предлаганите напитки. Същият е бил включен в ел. захранване на магазина, пред който е поставен. При извършена на същата дата в 14:51 ч. от с.с.- ст. инспектор по приходите контролна покупка на един брой кафе на стойност 0.60 лв, за които е платено в брой, след получаване на напитката е установено, че на електронния дисплей на вендинг машината не се визуализират данни като номер на фискална бележка, стойност на покупката, наименование на стопанисващото автомата дружество и т.н. (дисплеят е тъмен). При извършената проверка се установило, че в горепосочения автомат не е монтирано задължителното, съгласно нормативната уредба, фискално устройство за отчитане на приходи ФУВАС. Установено е при проверката и че видно от приложена фактура № ********/03.04.2019г. кафе-автоматът, марка „TR.EMOL V-KL“, е собственост на дружеството. В хода на проверката е установено също, че на посочения адрес гр. *****, област Търговище, Индустриална зона има регистрирано ФУВАС под № 4153511 в НАП, № на ФУ ***, № на ФП ***, въведено в експлоатация на 03.04.2019г. Има сключен договор за сервизно обслужване с „****“ ЕООД. ЕИК ****, но съшият е изтекъл на 03.04.2021г. и не е подновен.

Резултатът от проверката е обективиран в Протокол № АА№0066445/10.06.2023 г., в който е посочено, че за извършеното плащане на сумата от 0,60 лв. не е отразено издаване на касов бон.

Процесната заповед е издадена въз основа резултатите от проверката и събраните в хода на същата доказателства, като е прието, че нарушението изпълнява състава на чл. 7, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, поради което са налице основания за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "б" ЗДДС.

В заповедта са изложени мотиви, че срокът на запечатване в конкретния случай е определен съобразно значимостта на охраняваните обществени отношения, като са взети предвид: 1. вида и тежестта на нарушението – неиздаване на ФКБ; 2. последиците от нарушението – неправилно определяне на дължимите данъци и щета за бюджета; Посочено е, че срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта и осигуряване на възможност да се създаде необходимата за това организация. Както и че целта на мярката е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП.

С преписката е представен и АУАН № F10240/11.06.2023 г.

В хода на съдебното производство е представено и наказателно постановление № 712367-F710240/11.07.2023 г., с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева (л. 8 – 10).

Представено е и платежно нареждане (л. 7) от което е видно, че наложената на дружеството имуществена санкция е била заплатена от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорената принудителна административна мярка. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, което обуславя нейната процесуална допустимост.

Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, предвид и представените Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. (л. 11) и Заповед № 3ЦУ-1157/27.08.2020 г. на Изп. директор на НАП(л. 12), като е постановена и в изискуемата от закона писмена форма, поради което съдът приема, че същата не страда от пороци водещи до нейната нищожност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Въз основа на АУАН е издадено НП № 712367-F710240/11.07.2023 г., с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева.

Формата на заповедите за налагане на ПАМ като процесната е уредена в чл. 186, ал. 3 ЗДДС – изисква се наличието на мотивирана писмена заповед. От обективното съдържание на обжалвания административен акт се установява формално спазване на разписаната в закона форма. Същият съдържа всички реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК. Макар и съдържаща законово изискуемите реквизити и фактите, доказващи извършено нарушение, заповедта не съдържа необходимите релевантни мотиви за определяне продължителността на срока. Изложените такива са бланкетни, присъстващи във всяка една издадена на това основание заповед на настоящия ответник, и по своята същност, обосноваващи принципните основания за налагане на ПАМ, а не нейната продължителност. Предвид състезателния характер на производството, в тежест на ответника е да докаже фактите и обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде обжалвания административен акт, включително и тези факти, които са отчетени при определяне продължителността на срока за запечатване на обекта. Такива актът не съдържа, като органът е изложил общи положения и теоретични постановки, лишени от каквато и да било конкретика и обвързаност с установената фактология. В случая по никакъв начин не става ясно как е определен срока измежду 30 нормативни възможности, кои обстоятелства са приети за релевантни при определяне на срока и каква е тяхната тежест. Липсата на мотиви в тази част опорочава формата на акта и представлява самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК.

На следващо място, настоящият състав намира, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с преследваната от него легитимна цел – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Мярката е постановена при неправилно отчетен баланса между личните и обществени интереси и при неспазване на принципите по чл. 6 АПК, включително поради причиняването на вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Налице е и явно несъответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Член. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. предвижда задължение за лицата по чл. 3 от същата наредба да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Съгласно чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба. Това може да стане чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ (какъвто е настоящия случай).

За неизпълнение на горепосочените задължения разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата или имуществената санкция, разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка – „запечатване на обект за срок до 30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „б“ ЗДДС – не въвеждане в експлоатация или нерегистриране в Националната агенция за приходите на фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Така дадената правна квалификация на нарушението, съответства на посочената в издадения АУАН F10240/11.06.2023 г., с който е констатирано нарушение на чл. 7, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., вр. чл. 118 от ЗДДС а именно извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване без ФУВАС, което е въведено в експлоатация или регистрирано в НАП.

В хипотезата на чл. 186, ал. 1 б. „б“ от ЗДДС, мярката „запечатване на търговски обект“ има превантивно действие, а именно - да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Според чл. 22 ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки, които са израз на административна държавна принуда, налагащи във всеки конкретен случай мярката да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото задължение произтича от изискването на принципа за съразмерност в чл. 6 от АПК.

В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови извършеното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Лишена от своите функции по преустановяване и предотвратяване на административни нарушения, наложената мярка се превръща в наказателноправна санкция, каквито функции принудителните административни мерки не могат да изпълняват, и които не кореспондират с целта на закона. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея за немалкия период от 14 дни, респективно - постъпването на данъци за фиска. Това явно не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност. Съдът намира за необходимо да отбележи, че преустановяването на дейността на търговския обект води до пропуснати приходи за държавата от данъчни и осигурителни плащания, от една страна, а от друга, лишава потребителите от предоставяните в този обект стоки и услуги. Така се засягат не само права на данъчнозадълженото лице, но и фискалния интерес от извършване на регистрирани продажби, в резултат на които да бъдат генерирани данъчни приходи, а косвено се засягат и трети лица. Действително, докато е възпрепятстван да упражнява търговска дейност, адресатът на принудителната мярка ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни нарушения, но възпиращото действие, освен несъразмерно спрямо своите косвени отрицателни последици за търговеца, е иманентно присъщо на санкционната система, а не на административната принуда.

По делото се установява, че за установеното нарушение е проведено административнонаказателно производство срещу жалбоподателя, приключило с издаденото НП № 712367-F710240/11.07.2023 г., с което му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС. Спрямо същото дружество е приложена и процесната ПАМ – „запечатване на търговски обект“ за срок от 14 - дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „б“ ЗДДС. Както административното наказание, така и ПАМ се отнасят за едно и също деяние, а именно – немонтиране, невъвеждане в експлоатация и използване на ФУВАС от датата на започване дейността на обекта. Не се спори, че тези мерки, макар и издадени на базата на един и същ факт, са наложени в отделни и самостоятелни производства, съответно по ЗАНН - с оглед препращането по чл. 193, ал. 1 ЗДДС и по АПК - предвид нормата на чл. 186, ал. 4 ЗДДС. Въпреки, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и при налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, като краен резултат се достига до кумулиране на двете мерки със санкционен характер.

Според постоянната практика на СЕС, административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно - на правото на Съюза по смисъла на чл. 51 пар. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона. Така принципът non bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице / Решение по дело С 117/20/ на СЕС, т. 24).

В тази насока са и постановките на решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 г. Съдът на ЕС е приел че чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС и чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отдени и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на извършеното нарушение. За да достигне до този извод, СЕС е приел, че в случая за тежестта на имуществената санкция свидетелства, както възможността размерът й за първо нарушение да бъде от 500 лв. и да достигне 2000 лв., така и съотношението между неплатения ДДС и наложената санкция. Приел е, че разглежданите в главното производство мерки (като процесната) трябва да се квалифицират като санкции с наказателноправен характер, поради което кумулирането им води до ограничаване на основното право гарантирано в чл. 50 от Хартата. Кумулирането на двете мерки в чл. 185 и чл. 186 от ЗДДС е автоматично, тъй като в хипотезата на извършване на едно и също нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, данъчния орган е длъжен систематично да прилага и едната и другата от тези мерки, следователно разглежданата национална правна уредба не съдържа необходимата рамка, за да се гарантира зачитане на основното съдържание на правото предвидено в чл. 50 от Хартата.

С оглед изложеното, съдът намира, че налагането на процесната ПАМ е в разрез и с изискването на закона за съразмерност и с неговата цел. Стига се до засягане на правната сфера на адресата в степен по – голяма от най – необходимото за целта, за която актът се издава, и по същество мярката има санкционен характер. Предвид проведеното и приключило с налагане на санкция административнонаказателно производство, със запечатването на търговския обект за срок от 14 дни, реално се постига ефекта на двойно санкциониране, автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на търговското дружество, което не се позволява от закона, горецитираните норми от най – висш порядък на правото на ЕС и цитираната практика на СЕС.

Предвид изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при несъответствие на целта на закона, с оглед на което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Предвид изхода на спора и понеже жалбоподателят е направил искане за разноски, такива не следва да му се присъдят за държавна такса в размер на 50 лв и за адвокатски хонорар от 300 лева, съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 158- ФК/23.06.2023 г., издадена от Д.Г.Р.-К.- началник отдел Оперативни дейности“ - Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „СТЕЗИС“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „Места“ 6, представлява но от управителя С.З.С. е приложена ПАМ - запечатване на търговски обект - автомат на самообслужване - кафе-автомат, поставен пред магазин за продажба на месо и месни продукти, находящ се в гр. *****, обл. Търговище, Индустриална зона-пътя за гр. Котел, собственост на дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София да заплати на „СТЕЗИС“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „Места“ 6, представлява но от управителя С.З.С. сумата в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: