Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Враца, 17.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав, в публичното заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Районен
съдия: Калин Тодоров
при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от
съдията Тодоров гражданско дело № 473 по
описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск за
неоснователно обогатяване с правно основание чл.59 от ЗЗД за присъждане на
суми, с които ответникът се е обогатил за сметка на ищцата.
В исковата молба ищцата М.М.Н. *** твърди, че с ответника И.Н.И.
*** са
живеели около десет години на семейни начала на различни адреси при нейната
майка и при неговите родители. Поддържа, че от около година и половина
отношенията им се развалили и вече са разделени окончателно, но за периода на
съвместното им съжителство е заплатила редица подобрения в жилището на
ответника, където последно живеели заедно. Посочва, че е поръчала по каталог и
проект от „Дана-М“ ЕООД, град В. кухненски комплект „Тоскана“ на стойност 1977
лева, който изплаща чрез получен от нея кредит и чрез „Тони Масларски 2000“
ЕООД, гр. В. сключила от нейно име договор за проектиране, изработка и монтаж
на дограма, на стойност 1660 лева, която дограма била монтирана в жилището на
ответника. Изтъква, че след раздялата им помолила ответника да й възстанови
дадената от нея сума за извършване на подобренията в жилището му, с което се е
увеличила стойността му, но той не сторил това и дори не желаел да разговаря с
нея, а тя е принудена да работи допълнително, за да връща кредитите си. Моли
съда, след като докаже основателността на исковата си претенция, да осъди
ответника И.Н.И. да й заплати претендираната сума от общо 3 637, 00
лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на образуване на
делото, както и направените деловодни разноски, включително и за адвокатски
хонорар.
Ответникът И.Н.И. ***, в писмения отговор по делото и в съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск по
основание и размер. Не оспорва
обстоятелството, че с ищцата са живели на семейни начала в неговото жилище до
месец октомври 2019 г., както и факта, че през периода на съвместното им
съжителство, в дома му, по инициатива на ищцата са правени подобрения и
обстоятелството, че посочените в исковата молба кухненски комплект и дограма
действително се намират в неговото жилище. Твърди, че за част от подобренията в
жилището му пари е предоставяла майка му, други са били изплащани от ищцата със
средства, които до раздялата на двамата са осигурявани от него, тъй като е
разполагал със значително по - високи доходи. Оспорва твърдението, че дължи
суми на ищцата за вещите, описани в исковата молба, тъй като за период от девет
месеца след закупуването им са живели заедно и заедно са ползвали тези вещи, а
той е осигурявал сумите за изплащането им. Поддържа, че при раздялата им е
предоставил възможност на ищцата да посети жилището му и да вземе и изнесе
всички вещи, в това число оборудване и техника, които смята за свои, за което й
е предоставил ключа от жилището в присъствието на негов приятел. Освен това, за
окончателното уреждане на отношенията им и пред свидетел е дал на ищцата сумата
2000 лв., с получаването на която ищцата е приела, че са уредени и отношенията
им във връзка с посочените в исковата молба подобрения. Предвид на изложеното,
моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция и да му присъди направените по
делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:
С оглед изявленията на страните в
исковата молба и в отговора, с определението по чл.140 от ГПК съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са живели на семейни начала в
жилището на ответника до месец октомври 2019 г., че през периода на съвместното
им съжителство, в дома на ответника, по инициатива на ищцата са правени
подобрения и че посочените в исковата молба кухненски комплект и дограма
действително се намират в жилището на ответника.
От представения по делото договор
за изработка от 22.12.2018г. се установи, че ищцата М.М.Н. е възложила на „Тони Масларски 2000“ ЕООД,
гр. В. да извърши проектиране, изработка и монтаж на изделия, съгласно
спецификация, срещу заплащане на уговореното възнаграждение в размер 1660 лева.
По делото е представена и стокова разписка за
получени стоково-материални ценности от 20.12.2018г. с получател М. ***, в
която е отразена цена на кухня „Тоскана“ на стойност 1977 лева, платена 100% от
ПОС.
Представените документи не се
оспорват от ответника.
От разпита на свидетеля Е. И. Д.,
бивш колега на ответника, работили заедно в строителна фирма, се установи, че
страните са живеели съвместно до месец октомври
Показанията на свидетеля относно предаването на
сумата от 2 000,00 лева от ответника на ищцата са изградени на лични и
непосредствени възприятия и съдът ги възприема като обективни и безпристрастни,
въпреки оспорването им от ищцата. Като се има предвид, че свидетелят е
предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и няма индиция
за неговата заинтересованост от изхода на делото, съдът не вижда основателна
причина показанията му да се игнорират като доказателства по делото.
Спорът по делото от фактическа
страна на първо място е относно собствеността на средствата, с които са
закупени и монтирани в имота на ответника кухненския комплект и дограмата, а в случай, че се докаже, че тези
средства са на ищцата - относно връщането на тези средства от ответника.
Въз основа на горната фактическа
обстановка, установена от събраните по делото доказателства, съдът от правна
страна намира за обосновани следните изводи:
Съдът възприема, че правната
квалификация на исковете, с които е сезиран, е по чл.59 от ЗЗД, поради липса на
друг ред за защита на засегнатите права на ищцата. Ищцата не твърди, че е била
владелец на жилището на ответника с права по чл. 74, ал. 2 ЗС, нито че е имала
намерение да свои това жилище. Ищцата е извършила претендираните разноски със
съзнанието, че ги извършва в чужд имот, който не владее, а държи, съответно
отношенията между нея и собственика следва да се уредят от правилата на
неоснователното обогатяване. В този смисъл е Решение № 114 от 29.05.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 3715/2018 г., IV г. о., ГК.
Съгласно чл. 59, ал.1 от ЗЗД, всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да бъде уважен
искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да докаже обедняване
на ищеца и обогатяване на ответника, причинна връзка между обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника, липсата на основание за имущественото
разместване и обеднелият да не разполага с никаква друга възможност за правна
защита. При установяването на тези обстоятелства, се дължи връщането на
по-малката сума между обедняването и обогатяването.
В конкретният случай бе
необходимо ищцата да докаже извършените от нея разходи, че същите имат характер
на подобрения
в жилището на ответника, качеството, в което е направила подобренията
и обстоятелствата, при които ги е извършила. В тежест на ищцата бе да докаже
също, че нейното имущество е намаляло, а имущественото състояние на ответника
се е увеличило, че намаляването и увеличаването произтичат от общи факти, както
и колко е обедняла към момента на обогатяването на ответника.
При лицата, които живеят съвместно, без да са
сключили брак, доходите и разходите следва да се разглеждат индивидуално. Във
връзка с разпределението на доказателствената тежест при установяване
принадлежността на средствата, с които едно от съжителстващите лица е
финансирало разходи за извършването на подобрения в имот на другото, следва да
се прилага принципното правило на чл. 154 ГПК - всяка страна носи
доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици. В отношенията между съжителстващите лица не намират приложение
разместващите доказателствената тежест презумпции, съставляващи част от
регламентацията на имуществените отношения между съпрузите. Като се изхожда от
обичайното житейско правило, че лицата извършват плащания със средства, които
са лично притежание, тежестта да докаже нещо различно е за лицето, което е
възразило, че плащането не е извършено със средства, които са собственост на
извършилия това действие. В този смисъл е Решение № 1 от 24.07.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 1131/2018 г., II г. о., ГК.
От представените по делото
писмени доказателства безспорно се установи, че ищцата М.М.Н. е заплатила за проектиране, изработка и
монтаж на дограма в апартамента на ответника сумата 1660 лева и за проектиране,
изработка и монтаж на кухненски комплект „Тоскана“ в апартамента на ответника сумата
1977 лева. Принадлежността на посочените суми към патримониума на
ищцата се доказа по косвен начин и от показанията на свидетеля Е. Д., който
установи, че ответникът е дал на ищцата сумата 2 000,00 лева "за
дограмата и шкафовете". Твърденията на ответника, че за част от подобренията в жилището му пари
е предоставяла майка му, а други са били изплащани от ищцата със средства,
които до раздялата на двамата са осигурявани от него, тъй като е разполагал със
значително по - високи доходи, не бяха подкрепени с надлежни доказателства. Следователно
ответникът, чиято бе доказателствената тежест да установи, че
плащането не е извършено със средства, които са собственост на ищцата, чрез
ангажираните от него гласни доказателства, не доказа този факт.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че са налице елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.59,
ал.1 ЗЗД. По делото се доказа наличието на обогатяване на ответника, което е в
причинна връзка с обедняването на ищцата. Доказа се, че ищцата със свои
средства е извършила подобрения в имота на ответника на обща стойност 3637 лв.,
поради което същата е обедняла с тази сума, а ответникът лично се
е обогатил за сметка обедняването на
ищцата, като е спестил лични средства за заплащането на тези подобрения в имот
негова собственост, като връзката между обедняването и обогатяването, е
очевидна. Разходите за подобренията в жилище, лична собственост на ответника,
следва да бъдат възстановени на ищцата. Изложеното налага извода, че за
ищцата-подобрител е налице вземане срещу ответника на основание чл. 59 ЗЗД,
доколкото не разполага с друг иск в защита на неоснователното разместване на
благата.
При определяне размера на това вземане следва
да се отчете установеният от показанията на свидетеля Е. Д. факт на заплащането
от ответника на ищцата за процесните подобрения в жилището му сумата 2 000
лева, поради което вземането на ищцата остава в размер 1637 лева.
Предвид изложеното, съдът счита, че
предявеният иск е доказан за сумата 1637 лева и в този размер следва да се
уважи като основателен, като за разликата до пълния предявен размер от 3637
лева искът не е доказан и следва да се отхвърли, като неоснователен.
Присъдената сума се дължи ведно със законната лихва, считано от предявяването
на иска - 02.02.2021 г., до окончателното й изплащане, както е поискано с
исковата молба.
С оглед изхода на
спора разноските следва да бъдат присъдени на страните съобразно уважената,
респ. отхвърлената, част на иска. Ищцата е направила разноски в общ размер 329,
03 лв., от които 180 лв. заплатен адвокатски хонорар и 149, 03 лв. заплатена
държавна такса. Съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата 148, 10 лв.
Ответникът е направил разноски в размер 500 лв.
заплатен адвокатски хонорар, като съобразно отхвърлената част на иска, на
основание чл. 78, чл. 3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да му заплати сумата
274, 95 лв.
Така
мотивиран, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, съдът
ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН ********** с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Н., ЕГН ********** с адрес ***, сумата 1637 лева, с която
неоснователно се е обогатил за нейна сметка, в резултат на извършени подобрения в собствения му апартамент № **, находящ се гр.***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.02.2021 г., до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД в останалата част за разликата до пълния предявен размер от 3637 лева,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН ********** с адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Н., ЕГН ********** с адрес ***, сторените по делото разноски, съразмерно на уважената част на
иска, в размер 148, 10 лева.
ОСЪЖДА М.М.Н., ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.И., ЕГН ********** с
адрес ***, сторените по делото разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска, в размер 274, 95 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: