Решение по дело №980/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1483
Дата: 6 ноември 2019 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Веселка Велкова Златева
Дело: 20195220100980
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                        Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                        

гр.Пазарджик, 06.11.2019 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на 08.10.2019г., в състав:                            

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА          

при секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора .........., като разгледа докладваното от съдията ЗЛАТЕВА гр. дело №980 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

         Предявени са обективно съединени искове по чл.79 от ЗЗД и по чл.19, ал.3 от ЗЗД.

В исковата молба против адвокатско дружество „П. и Телбизова“, ЕИК176647991, седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.„Цар Самуил“ №28, кантора 36, представлявано от адв.П.П. ищците З.Д.П., ЕГН**********,*** и Х.Н.П.,         ЕГН**********,***, чрез адв.С.С. твърдят, че с предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 10.08.2015г. ищците и ответното дружество се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „М.”, модел .., с рама …. и per. №... Последният бил придобит по време на брака на З. и Х. Пиронкови през 2014г., а понастоящем двамата били съсобственици поради прекратяването на брака им.

         Владението на лекия автомобил било предадено при сключване на договора, което обстоятелство било удостоверено с полагане подписа на купувача. След предаването на автомобила всички данъци и такси, произтичащи от обикновеното ползване, били за сметка на купувача.

         Предвидено било прехвърлянето на правото на собственост да се извърши след заплащане на покупната цена на МПС-то в размер на 5500,00лв. Същата следвало да бъде изплатена в съответствие с чл. 3 от договора на три вноски, както следва: 1. При сключване на договора - 2000,00лв; 2. До 15.09.2015г. - 2000,00лв; 3. До 01.02.2016г. - 1500,00лв, с което окончателно се изплащала дължимата цена. При надлежно изпълнение на горепосочените задължения страните  следвало да сключат окончателен договор в срок до 25.02.2016г.

         При подписване на договора купувачът заплатил сумата от 2000,00лв,  а продавачът е изпълнил задължението си да предаде владението на процесното МПС, ведно с ключ и малък талон. Втората парична вноска от общо договорената стойност била извършена на 10.08.2015г, както било отразено с ръкописен текст и положени подписи върху гърба на екземпляра от договора на купувача. В уговорения срок до 01.02.2016г., обаче, купувачът не бил заплатил остатъчната стойност от цената на л.а., което се явявало пречка за пристъпване към сключване на окончателен договор. В този смисъл задължението на продавача да прехвърли МПС-то, предмет на договора, било обвързано със заплащане на цената по начина и в срока, договорени от страните. От датата на предаване до настоящия момент купувачът не бил изпълнил и поетото задължение за заплащане на дължимите данъци, които за периода от 2015г. до 2018г. били в общ размер от 1189,94лв.

         Поради неизпълнението на поетите договорни задължения и с оглед извънсъдебно уреждане на възникналите въз основа на договора отношения, ищецът З.П. отправил покана за доброволно изпълнение, получена от адв. П.П. на 30.01.2019г. Съгласно последната се предоставяла възможност в 14-дневен срок от получаването купувачът да заплати дължимите суми, след което в срок до 20.03.2019 г. да се пристъпи към сключване на окончателен договор. Това не било сторено е съответно обуславяло правния интерес на ищците да искат обявяването на предварителния договор за окончателен, както и заплащане на остатъка от общодължимата продажна цена на процесното МПС, а именно сумата от 1 500,00лв, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2016г. Претендират и заплащането на дължимия местен данък за предадения във владение на купувача лек автомобил за периода от 2015г. до 2018г. в размер от 1189,94лв.

Поради това молят съдът да постанови решение, с което

- да обяви за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 10.08.2015г. с предмет покупко-продажба на лек автомобил, марка „М.“, модел ., с рама .. и per. №РА 2748 ВС, сключен между З.Д. Пирогков лично и в качеството му на пълномощник на Х.Н.П. -  от една страна - и Адвокатско дружество „П. и Телбизова“, представлявано от адв.П.П. -  от друга

         - да осъди Адвокатско дружество „П. и Телбизова“, представлявано от адв.П.П. да заплати на З.Д.П. и Х.Н.П. сумата от 1500,00лв, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2016г., представляваща неизплатена част от договорена цена на лек автомобил, марка „М.“, модел .., с рама и per. №.. в общ размер от 5500,00лв съгласно предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 10.08.2015г.

         - да осъди Адвокатско дружество „П. и Телбизова“, представлявано от адв.П.П. да заплати на З.Д.П. и Х.Н.П. сумата от 1189,94лв, представляваща дължимия местен данък за периода от 2015г. до 2018г. върху лек автомобил, марка „М.“, модел E., с рама №.. и per. №..

         Претендират разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва иска, като твърди, че исковете са неоснователни. Претендираната сума от 1500лв  била заплатена на 07.01.2017г. лично на ищеца П., което обстоятелство било отбелязано на гърба на договора. Претенцията за заплащане на сумата от 11184,94лв била неоснователна, тъй като съгласно чл.53 от ЗМДТ този данък се заплащал от собствениците, а не от ползвателите на МПС. Договорката в чл.7, ал.3 от договора била ответното дружество да заплака всички данъци и такси, произтичащи от ползването на автомобила -  такси за задължителен технически преглед, винетка, евентуално пътен данък, който предстоял да се въведе с въвеждане на ТОЛ-системата. Освен това купувачът не бил имал възможност да ползва безпрепятствено автомобила след 03.10.2016г. до която дата автомобила е следвало да премине ГТП /годишен технически преглед/.

Видно било от представената към исковата молба квитанция за заплатен местен данък за процесния автомобил е, че ищеца П. на 19.01.2019г. бил заплатила дължимите данъци - от 2014г. до 2019г. , като в квитанцията било отбелязано, че част от дължимия данък е погасен по давност - т.е., съществували незаплатени, но погасени по давност задължения за периоди преди 2014г. Именно поради неплащане от страна на продавачите на дължимия данък за процесния автомобил към 03.10.2016г. за периоди преди сключването на предварителния договор, то това било  пречка на автомобила да бъде извършен технически преглед и същият да се ползва от купувача по предназначение.

Неоснователен бил и иска съдът да обяви предварителния договор от 10.08.2015г. за покупко-продажба на МПС - лек автомобил марка М., модел ., с рама № … и per. № …, за окончателен. Към момента на сключване на предварителния договор - 10.08.2015г. - продавачът З.Д.П. бил представил пред представляващия купувача пълномощно от съпругата си, с което последната го упълномощавала да се разпореди със семейния автомобил и нотариално заверена декларация по чл. 264, ал.2 от ДОПК за липса на публични задължения, с което го въвел в заблуждение, че всички публични задължения за продавания автомобил са погасени. На по-късен етап, за да поддържа това заблуждение у купувача и за да получи плащане, З.П. отново бил представил пред представляващия купувача нова нотариално заверена декларация по чл. 264, ал.2 от ДОПК от съпругата си и от него самия.

След като купувачът е узнал, че за закупения от него автомобил се дължат местни данъци, вкл. за периоди преди сключване на процесния договор, и автомобила не може да бъде ползван и прехвърлен, купувачът отказал плащане на последната вноска, докато не бъдат погасени данъчните задължения за автомобила.

Заради добрите отношения между купувача и продавачите и след изрично обещание от страна на продавача З.П., че след плащане на последната вноска ще погаси данъчните задължения за автомобила, продавачът на 07.01.2017г. заплатил на купувача З.П. и последната вноска в размер на 1 500лв., което обстоятелство било отбелязано на гърба на договора.

Така купувачът изпълнил всички поети с договора задължения и бил изправната страна по него, за разлика от продавачите.

         След почти години от плащането на последната вноска по предварителния договор продавачите продължавали да не прехвърлят собствеността върху автомобила, дори не отговаряли на телефонните обаждания на купувача, то на 28.11.2018г. представляващият купувача адв.П. изпратил чрез нот.Минева уведомление до двамата продавачи, като на основание чл. 87 от ЗЗД им дал срок до 10.12.2018г. да изпълнят задължението си по предварителния договор, като ги уведомил, че при неизпълнение след тази дата ще счита предварителния договор за развален, ведно с всички последици от това. Уведомяването на продавачите е отправено на адреси посочени в личните им карти. И двете уведомления са върнати в цялост поради това, че продавачите не са открити на посочените адреси. Продавачите не били изпълнили и задължението си по чл.90, ал.1 от ЗГР във вр. с чл.89, ал.1 от ЗГР, поради което тяхното уведомяване станало невъзможно.

         Поради всичко това счита, че предварителният договор от 10.08.2015г. за покупко-продажба на МПС, сключен между ищците и ответника, е развален от купувача - ответник на основание чл. 87, ал.1 от ЗЗД и в този смисъл искът се явява неоснователен.

         Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства приема от фактическа и правна страна следното:

         По исковете по чл.79 от ЗЗД

         Същите са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

         Безспорно е по делото, че на 10.08.2015г. ищците и ответното дружество сключили предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „М.”, модел .., с рама . и per. №. Последният е придобит по време на брака на ищците З. и Х. Пиронкови през 2014г., а след прекратяването му останал в обикновена съсобственост на бившите съпрузи.

Владението на лекия автомобил е предадено при сключване на договора, което обстоятелство е удостоверено с полагане подписа на купувача.

Спорно е между страните дали купувачът е заплатил на продавача П. сумата от 1500лв, представляваща неизплатена вноска по договора. В тази връзка като доказателство е приет оригинал на предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „М.”, модел.., с рама .. и per. №… от 10.08.2015г. Видно от отбелязването на гърба на договора на 07.01.2017г. З.П. е получил 1500лв, като е положил подпис под ръкописно изписания текст. Във връзка с оспорване от страна на ищците, че подписът е положен именно от ищеца П. съдът е допуснал и изслушал СПЕ. От заключението на същата се установява по несъмнен за съда начин, че подписът под текста "Днес 01.07.2017г.получих 1500 лева" е положен от З.П.. Съдът е приел експертизата като компетентно изготвена и при липса на доказателства, които да опровергаят заключението на същата - изцяло й дава вяра. Нещо повече, заключението се подкрепя и от показанията на разпитания свидетел Кръстев, който е бил очевидец при предаването на спорната сума от 1500лв от страна на представляващия дружеството - ответника и ищеца П..

         Поради това съдът приема, че претендираната сума не се дължи от ответника и искът следва да бъде отхвърлен.

         Претендира се и заплащане на  сумата от 1189,94лв, представляваща дължимия местен данък за периода от 2015г. до 2018г. върху лек автомобил, марка „М.“, модел .., с рама №. и per. №. Съгласно разпоредбата на чл.53 от ЗМДТ данъкът върху превозните средства се заплаща от собствениците им. В конкретния случай безспорно е налице само предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил, с който договор се прехвърля владението върху автомобила. Собствеността върху същия подлежи на прехвърляне едва след сключването на окончателния договор, като до този момент задълженията за заплащане на данък продължават да са върху продавача. Затова този иск съдът приема също за неоснователен.

         Искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД е допустим, тъй като всеки може да предяви иск, за да защити правата си, които счита, че са нарушени. Разгледан по същество е основателен.

За да се уважи искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД следва да са налице елементите от фактическия състав на тази разпоредба, а именно: писмено съглашение, съдържащо всички клаузи на договор за продажба, изпълнение на задълженията на купувача, както и доказано право на собственост на продавача.

В конкретния случай и трите предпоставки са налице - налице е писмено съглашение, съдържащо необходимите клаузи, няма спор, че ищците са собственици на автомобила, установи се също, че купувачът е изпълнил всички свои задължения.

Безспорно е също, че в срока по чл.4, във връзка с чл.3 от предварителния договор - до 25.02.2016г. и до настоящия момент между страните не е сключен окончателен договор в предвидената от закона нотариално заверена форма. Законодателят е предвидил в чл.19, ал.3 от ЗЗД всяка от страните по предварителния договор да може да предяви иск за обявяването му за окончателен. Сторено е възражение от ответника, че представляващият купувача адв.П. изпратил чрез нот.Минева уведомление до двамата продавачи, като на основание чл. 87 от ЗЗД им дал срок до 10.12.2018г. да изпълнят задължението си по предварителния договор, като ги у уведомил, че при неизпълнение след тази дата ще счита предварителния договор за развален, ведно с всички последици от това. Уведомленията не били получени, тъй като не били намерени на адресите по личните им карти.

Съгласно чл.20 от ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните - върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността - какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те.

Видно от приетия по делото предварителен договор продавачът се е задължил в уговорения срок да прехвърли собствеността върху описания автомобил. Предварителният договор обвързва страните и въз основа на него са изпълнени задълженията по окончателния договор - уговорената цена е изплатена и владението на обещаната вещ е предадено. Това което остава неизпълнено е да се прехвърли правото на собственост в надлежната форма и то именно е предмет на иска. Но както е отбелязано по-горе задълженията по предварителния договор за продажба на процесния лек автомобил са изпълнени, те валидно обвързват страните и искът следва бъде уважен - в този см. решение № 347 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 290/2010 г., IV г. о., ГК. Освен това не са налице предпоставките на чл.87 от ЗЗД за разваляне на договора.

С оглед уговорката между страните съгласно чл.7, ал.2 от предварителния договор в тежест на ответника следва да се възложат разноските по сключване на окончателен договор - съгласно чл.85 от ЗННД и т.11, във връзка с т.8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност е дължима сумата от 102лв по сметка на РС-Пазарджик, определена върху продажната цена по предварителния договор.

Съгласно чл.45, ал.1 от ЗМДТ, във връзка с чл. 44, ал.1 от ЗМДТ се дължи данък за възмездно прехвърляне на моторното превозно средство, по постоянния адрес на приобретателя, а именно по сметка на Община Пазарджик - в размер на 165 лв., представляваща 3% върху продажната цена от 5500лв.

В тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищците разноски във връзка с предявения иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД - платена ДТ в размер на 220лв. Разноските за ВЛ остават в тежест на страната, която ги е направила, предвид неоснователността на претенцията за заплащане на сумата от 1500лв. Няма данни по делото да са направени разноски за адвокатско възнаграждение - в представените 4 бр. пълномощни няма данни за извършено плащане.

         В тежест на ищците следва да се възложат сторените от ответника разноски във връзка с отхвърлените искове, а именно 233,33лв. Така по компенсация ищците дължат на ответника сумата от 13,33лв.

         По изложените съображения Пазарджишкият районен съд

Р     Е     Ш     И:

         ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Д.П., ЕГН**********,*** и Х.Н.П.,         ЕГН**********,***, чрез адв.С.С. против адвокатско дружество „П. и Телбизова“, ЕИК176647991, седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.„Цар Самуил“ №28, кантора 36, представлявано от адв.П.П. иск за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 1500,00лв, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2016г., представляваща неизплатена част от договорена цена на лек автомобил, марка „М“, модел, с рами per. в общ размер от 5500,00лв съгласно предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 10.08.2015г.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Д.П., ЕГН**********,*** и Х.Н.П.,         ЕГН**********,***, чрез адв.С.С. против адвокатско дружество „П. и Телбизова“, ЕИК176647991, седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.„Цар Самуил“ №28, кантора 36, представлявано от адв.П.П. иск за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 1189,94лв, или по 594,97лв на всеки от тях, представляваща дължимия местен данък за периода от 2015г. до 2018г. върху лек автомобил, марка „М“, моде, с рама №W и per. №.

 По иска на З.Д.П., ЕГН**********,*** и Х.Н.П.,    ЕГН**********,***, чрез адв.С.С. против адвокатско дружество „П. и Телбизова“, ЕИК176647991, седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.„Цар Самуил“ №28, кантора 36, представлявано от адв.П.П. ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН предварителен договор от 10.08.2015г. за покупко-продажба на МПС с предмет лек автомобил, марка „М“, модел, с рама N4 и per. №, сключен между З.Д.П. лично и в качеството му на пълномощник на Х.Н.П. и Адвокатско дружество „П. и Телбизова“, представлявано от адв.П.П..

ОСЪЖДА Адвокатско дружество „П. и Телбизова“, представлявано от адв.П.П. да заплати по сметка на РС-Пазарджик сумата от 102лв, представляваща разноски по сключване на окончателен договор съгласно чл.85 от ЗННД и т.11, във връзка с т.8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

ОСЪЖДА Адвокатско дружество „П. и Телбизова“, представлявано от адв.П.П. *** сумата от 165лв, представляваща данък за възмездно прехвърляне на моторното превозно средство.

ОСЪЖДА З.Д.П., ЕГН**********,*** и Х.Н.П.,      ЕГН**********,***, чрез адв.С.С. да заплатят на Адвокатско дружество „П. и Телбизова“, представлявано от адв.П.П. сторени разноски съразмерно уважените и отхвърлени искове в размер на 13,33лв.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: