№ 680
гр. Варна, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20243110100316 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С. А. Н.,
ЕГН:**********, чрез адвокат В. И. Ж., САК, против В. И. В.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, бул. **** №5, ет.3, ап.6 с правно
основание чл.79, ал.1 вр. с чл.286 от ЗЗД, чл.36, ал.2 ЗАдв. и чл.86 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 6500 лв,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита от 3.08.2021 г. за процесуално представителство и защита по т. д.
436/2021 на Окръжен съд Варна, сумата от 1765 лв представляваща
обезщетение за забава за заплащане на главницата от 6 500 лв за периода от
3.08.2021 до 10.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от
11.01.2024г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от 6500 лв.,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита от 25.10.22 г. за процесуално представителство по в. т. д. 728/22 на
Апелативен съд Варна, сумата от 956 лв, представляваща обезщетение за
забава за заплащане на главницата от 6500 лв за периода от 25.10.2022 до
10.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.01.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 3.08.2021 г. между ищеца адв. С. А. Н.,
член на АК Варна, с личен № **** и ответника В. И. В. е сключен договор за
1
правна защита и съдействие, по силата на който последният е задължен да
заплати възнаграждение за процесуално представителство и защита пред
първа съдебна инстанция по т. д. 436/2021 г. на Окръжен съд Варна в размер
на 6 500 /шест хиляди и петстотин/ лв. Твърди се, че тъй като в договора няма
договорено разсрочване плащането на вноски на възнаграждението и няма
договорен конкретен по-късен срок за плащане. то възнаграждението се
дължи на основание чл. 2, ал.6 от Наредба №1/9.07.2004 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, авансово или към датата на
подписването му - 3.08.21 г. Твърди се, че адв. С. Н. е изпълнил в пълнота
задълженията си по Договора за правна помощ от 3.08.21 г., като е осъществил
процесуално представителство и защита по т. д. 436/21 на ВОС, подал е
отговор на исковата молба с вх. №19302/30.09.2021 г., явил се е в три открити
съдебни заседания на31.03.2022 г., 26.05.22г., 21.07.22г. По делото е
постановено решение № 368/5.09.2022 г., с което изцяло е отхвърлен иска,
поради което е обжалвано от **** ООД.
Твърди се, че адв. С. Н. многократно е канил ответника В. В. да заплати
дължимото му възнаграждение, но през цялото време заплащането не е било
направено. С покана за доброволно изпълнение, връчена на ответника на
30.10.23 г. му е даден срок за плащане на възнаграждението до 3.11.2023 г.
Съгласно чл. 2, ал.6 от Наредба №1/9.07.2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения „Заплащането на възнаграждението е авансово
и платимо към датата на сключване на договора за правна помощ.“ Твърди се,
че на основание чл. 36, ал.2, вр.ал.1 от ЗА и съгласно договор от 3.08.21 адв. С.
Н. има право на възнаграждение за своя труд в договорения между страните
размер - 6 500 лв. Твърди се, че в подписаната от ответника В. В. „Справка за
задълженията към адв. С. Н.“ от 12.04.2023 г. е налице признание на дълга от 6
500 лв, за защитата по тд 436/21 на ВОС. Приема се, че с този документ
изходящи от ответника В. В. се доказва възникването между страните на
облигационно отношения във вид на договор за правна защита и изправността
на адв. С. Н. по него, и признание от В. В., че за него е възникнало насрещно
облигационно задължение да заплати на ищеца стойността на предоставената
правна услуга в размер на 6 500 лв. Твърди се, че ответникът от 3.08.2021 г. не
изпълнява задължението си за плащане на дължимото възнаграждение на адв.
С. Н. по договор за правна защита от 3.08.21, поради което на основание
„Справка за задълженията към адв. С. Н.“ /споразумение/ от 12.04.2023 г..
2
ответникът дължи обезщетение за забава за неплащането на дължимото
възнаграждение от датата на подписване на договора 3.08.21 г. до
окончателното му заплащане в размер на законната лихва, като към 10.01.2024
г. е 1765 лв. Твърди се, че общото дължимо вземане е 8 191 лв - 6500 лв за
адвокатски хонорар и 1691 лв за обезщетение за забава.
Твърди се, че на 25.10.2022 г. между ищеца и ответника е сключен
договор за правна защита и съдействие, по силата на който последният е
задължен да заплати възнаграждение в размер на 6500 /шест хиляди и
петстотин/ лв за процесуално представителство и защита пред втора
инстанция по т. д. № 436/21 на ВОС - Апелативен съд Варна по в. т. д. 728/22.
Приема се, че доколкото в договора няма договорено разсрочване плащането
на вноски на възнаграждението и няма договорен конкретен по-късен срок за
плащане, то възнаграждението се дължи на основание чл. 2, ал.6 от Наредба
№1/9.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
авансово или към датата на подписването му - 25.10.22 г. Твърди се, че ищецът
е изпълнил в пълнота задълженията си по Договора за правна помощ от
25.10.21г., като е осъществил процесуално представителство и защита по в. т.
д 728/22 на ВАпС, подал отговор на въззивната жалба с вх. №26059/7.11,2022
г. ВАпС е постановил определение № 32/12.01.23 по чл. 267 ГПК, проведено е
о.с.з на 21.03.2023 г. с участието на адв. С. Н., след което е постановено
решение №141/24.04.2023г., с което изцяло е отменено първоинстанционното
решение и исковете с уважени. Твърди се, че адв. С. Н. многократно е канил
ответника В. В. да заплати дължимото му възнаграждение, но през цялото
време заплащането не е било направено. С покана за доброволно изпълнение,
връчена на ответника на 30.10.23г., му е даден срок за плащане на
възнаграждението до 3.11.2023 г. Твърди се, че на основание чл. 36, ал.2,
вр.ал.1 от ЗА и съгласно договор от 25.10.22 адв. С. Н. има право на
възнаграждение за своя труд в договорения между страните размер - 6 500 лв.
Твърди се, че в подписана от ответника В. В. „Справка за задълженията към
адв. С. Н.“ от 12.04.2023 г. е налице признание на дълга от 6 500 лв, за
защитата по в.т.д 728/22 на ВАпС. Приема се, че с този документ изходящи от
ответника В. В. се доказва възникването между страните на облигационно
отношения във вид на договор за правна защита и изправността на адв. С. Н.
по него, и признание от В. В., че за него е възникнало насрещно облигационно
задължение да заплати на ищеца стойността на предоставената правна услуга
3
в размер на 6 500 лв. Твъ рди се, че ответника от 25.10.2022 г. не изпълнява
задължението си за плащане на дължимото възнаграждение на адв. С. Н. по
договор за правна защита от 25.10.22, поради което на основание „Справка за
задълженията към адв. С. Н.“ /споразумение/ от 12.04.2023 г.. ответникът
дължи обезщетение за забава за неплащането на дължимото възнаграждение
от датата на подписване на договора 25.10.22 до окончателното му заплащане
в размер на законната лихва, като към 10.01.2023 г. е 956 лв. Твърди се, че
общото дължимо вземане е 7456 лв - 6500 лв за адвокатски хонорар и 956 лв
за обезщетение за забава.
В отговора на исковата молба се поддържа становище за частична
неоснователност на иска и се моли за отхвърлянето му и присъждане на
деловодни разноски. Оспорва се да е налице реално договаряне на размер на
адв.възнаграждение между страните. Приема се, че определеният размер
противоречи на разпоредбите на чл. 36, ал.2 от ЗА, а и не е налице фактическа,
или правна сложност на производството, за което се отнасят сключените
договори.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители,
подържат становищата си за основателност, респективно за неоснователност
на иска. Претендират съдебно деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства,
поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие
за установено от фактическа страна следното:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: Договор за правна защита от 3.08.21 г.; Договор за
правна защита от 25.10.22 г.; Пълномощно от В. В. за адв.С. Н.; Справка за
задълженията към адв. С. Н. от 12.04.23 г.; Покана за доброволно изпълнение
от 30.10.2023 г.; Вх. № на ОИМ по т. д. 436/21 г. на ВОС - 1 стр.; Определение
32/12.01.23 г. по в.т.д. 728/22 г. ВАпС; ПРИЕМА И ПРИЛАГА изисканите и
приложение т.д.№ 436/2021 г. по описа на ВОС и в.т.д. № 728/2022 г. по описа
на ВАпС.
Установява се, че съдебното производство по търговско дело №436 по
описа на ВОС за 2021 година е образувано въз основа на предявени за
разглеждане обективно съединени искове, предявени от „****“ ООД, ЕИК
****, против В. И. В., както следва:
4
I. за установяване по отношение на оспорващ потребител -
заемополучател на дължимост на вземания по заповед за изпълнение на
парично задължение No285/17.03.2021r, издадена по ЧГД **** на ВРС въз
основа на ипотечен акт вх.рег. №19407, дв.вх.рег. №19161, акт № 117 т. VIII, д.
11341 на СВ-Варна за незабавно изпълнение, удостоверяваща обезпечени с
договорна ипотека изискуеми вземания по два договора за заем:
1/ по договор № ****г:
- за връщане на предсрочно изискуема главница в размер на 116500 лв,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК;
- за плащане на сборно вземане от 16180.56 лв за договорни лихви,
претендирани като начислени по редовна главница, уговорени в т. 2.2. б. „ж“ и
„з“ от договора като ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита в
периода от 13.08.2020г. до 01.03.2021г.
2/ по договор № ****12.08.2020г:
- за връщане на предсрочно изискуема главница в размер на 3500 лв,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК;
- за плащане на сборно вземане от 486.11лв за договорни лихви,
претендирани като начислени по редовна главница, уговорени в т. 2.2. б. „ж“ и
„з“ от договора като ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита в
периода от 13.08.2020г.- до 01.03.2021г.;
II. за присъждане на поискани по ЧГД **** на ВРС в отхвърлена част от
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение вземания, както
следва:
- сборно вземане от 485.42лв, претендирано като обезщетение за забава
върху цялата предсрочна изискуема главница по договор № ****- 13.08.2020г
в размер на законна лихва след прекратяване на ползването по договора
01.03.2021г. до дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 15.03.2021г.
- сборно вземане от 9.72лв, претендирано като обезщетение за забава
върху цялата предсрочна изискуема главница по договор № **** 12.08.2020г в
размер на законна лихва след прекратяване на ползването по договора
01.03.2021г. до дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 15.03.2021г.
Ищецът в настоящото производство представя договор за правна защита
и съдействие от 03.08.2021г., по силата на който последният е задължен да
5
заплати възнаграждение за процесуално представителство и защита пред
първа съдебна инстанция по т. д. 436/2021 г. на Окръжен съд Варна в размер
на 6500 /шест хиляди и петстотин/ лв. За страните е безспорно, че този
договор не е прилаган по търговско дело №436 по описа на ВОС за 2021
година.
В хода на производството по търговско дело №436 по описа на ВОС за
2021 година от страна на ответника В. е представено пълномощно от
25.03.2021г., с което упълномощава настоящия ищец – адв. С. А. Н. да
осъществява процесуално представителство и да защитава правата и
законните му интереси пред: всички местни и чуждестранни трети лица;
всички банки и други търговски дружества; административните органи и
органите на местна власт в страната; съдебните органи в Република България -
всички съдебни инстанции; Прокуратура, следствие и МВР; Нотариуси,
съдебни изпълнители / частни и държавни / и публичните изпълнителни в
страната. Упълномощава го с правата да изготвя, подписва и подава искове,
допълнителни искове, отговори и допълнителни отговори на искови молби,
молби, жалби, заявления и други подобни от негово име и за негова сметка,
както и да образува и започва всички предвидени в гражданските, търговските
и други закони производства, включително и с правото да подава от негово
име и за негова сметка жалби в ЕСПЧ, с основание- нарушени права по
смисъла на ЕКПЧОС, да получава от негово име актовете на съда и съдебните
изпълнители, свързани с хода на производствата, да заплаща от негово име и
за негова сметка всички необходими такси и да получава всякакви справки и
документи от негово име. Да подписва, подава, преглежда, получава и
заверява всички необходими документи и материали по образуваните съдебни,
изпълнителни, арбитражни, административни, наказателни дела. Да
преупълномощава адвокати с правата по настоящото пълномощно.
Настоящото пълномощно е валидно до изричното му оттегляне от негова
страна при наличие на основания.
На 15.07.2022г. ответникът В. представя по търговско дело №436 по
описа на ВОС за 2021 година договор за правна защита и съдействие, сключен
между него и адвокат С. А. Н., с предмет: процесуално представителство и
защита на правата и законните интереси на В. И. В., по т. д. № 436/2021 г. на
Окръжен съд Варна. С договора е регламентирано, че правната помощ по т. д.
№ 436/2021 г. на Окръжен съд Варна се оказва безплатно с оглед материалното
6
затруднение на В. И. В. на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Страните се договарят процесуалното представителство и защитата по
настоящия договор да бъде организирана от адв. С. Н. лично, както и чрез
преупълномощаване на други адвокати по негова преценка. Договорено е, че
доверителят може да развали договорът с едностранно писмено уведомление,
в случай че Адвокатът не изпълни виновно свое изискуемо задължение по
настоящия договор. Доверителят може да оттегли пълномощията от Адвоката
единствено, в случай че Адвокатът не изпълни/изпълнява виновно свое
изискуемо задължение по настоящия договор.
На 21.07.2022г. настоящият ищец Св.Н., в качеството му на процесуален
представител на настоящия ответник В., депозира по търговско дело №436 по
описа на ВОС за 2021 година списък с разноски по чл.80 ГПК, в който изрично
отбелязва, че е предоставил на В. безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1, т.2
от ЗА и прилага Договор за правна защита от 15.07.2022 г.
С Решение №368/05.09.2022 г. ВОС отхвърля предявени от „****“ ООД,
ЕИК ****, против В. И. В., съединени искове, както следва:
I. за установяване по отношение на оспорващ потребител -
заемополучател на дължимост на вземания по заповед за изпълнение на
парично задължение No285/17.03.2021r., издадена по ЧГД **** на ВРС въз
основа на ипотечен акт вх.рег. №19407, дв.вх.рег. №19161, акт № 117 т. VIII, д.
11341 на СВ-Варна за незабавно изпълнение, удостоверяваща обезпечени с
договорна ипотека изискуеми вземания по два договора за заем:
1/по договор № ****г:
- за връщане на предсрочно изискуема главница в размер на 116500 лв,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК;
- за плащане на сборно вземане от 16180.56 лв за договорни лихви,
претендирани като начислени по редовна главница, уговорени в т. 2.2. б. „ж“ и
„з“ от договора като ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита в
периода от 13.08.2020г. до 01.03.2021г.
2/ по договор № ****12.08.2020г:
- за връщане на предсрочно изискуема главница в размер на 3500 лв,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК;
- за плащане на сборно вземане от 486.11лв за договорни лихви,
7
претендирани като начислени по редовна главница, уговорени в т. 2.2. б. „ж“ и
„з“ от договора като ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита в
периода от 13.08.2020г.- до 01.03.2021г.;
II. за присъждане на поискани по ЧГД **** на ВРС в отхвърлена част от
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение вземания, както
следва:
1. сборно вземане от 485.42лв, претендирано като обезщетение за забава
върху цялата предсрочна изискуема главница по договор № ****- 13.08.2020г
в размер на законна лихва след прекратяване на ползването по договора
01.03.2021г. до дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 15.03.2021г.
2. сборно вземане от 9.72лв, претендирано като обезщетение за
забава върху цялата предсрочна изискуема главница по договор № ****
12.08.2020г в размер на законна лихва след прекратяване на ползването по
договора 01.03.2021г. до дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК -
15.03.2021г.
Със същото решение ВОС осъжда „****“ ООД, ЕИК ****, да заплати на
адвокат С. Атанасов Н., личен номер **** от ВАК, сумата от 4273.24лв
/четири хиляди двеста седемдесет и три лева и двадесет и четири стотинки/,
представляваща
разноски за безплатно предоставена защита на ответника В.
И. В., срещу неоснователни претенции, на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв вр. чл.
78, ал. 3 ГПК.
На 07.09.2022г. ответникът В., чрез процесуален представител – адв.Н.
депозира в Окръжен съд Варна молба с правно основание чл.248 ГПК за
изменение на съдебното решение по търговско дело №436 по описа на ВОС за
2021 година, в частта за разноските. В молбата се твърди: „По делото са
предявени три обективно съединени иска 1) 116 500 + 16180,56 = 132 680,56
лв, 2) 3500 + 468,11 =3986,11 лв., 3) 485,42 + 9.72 = 495.14 лв. Неправилно
съдът определя разноските в размер на 4273.24 лв по реда на чл. 7 ал.2 т. .5
НМРАВ върху сборния интерес от всички предявени суми (137 161.81лв).
Съгласно чл. 68 от ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на
делото. За защита на различни интереси, се предявяват обективно или
субективно съединени искове. Съгласно чл. 2, ал. 5 НМРАВ за осъществяване
на процесуално представителство по граждански и търговски дела се
8
определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените
искове. Съгласно чл. 7, ал. 2 НМРАВ, определянето на адвокатското
възнаграждение става съобразно материалния интерес, но тълкувани,
разпоредбите на чл. 7, ал. 2 НМРАВ във вр. чл. 2, ал. 5 НМРАВ, както и като
се вземе предвид вида на съединяване на исковете, следва, че под материален
интерес по смисъла на чл. 7, ал. 1 НМРАВ, законодателят е имал предвид
цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не
техният сбор. Адвокатското възнаграждение се определя дали отговаря на
предвидения в Наредба № 1 за МРАВ, съобразно материалния интерес, като
под материален интерес се взема предвид цената на всеки иск по отделно и
се определя за всеки иск по отделно минимално възнаграждение, след което
вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на
отговорността за разноски. / Определение №528/16.08.2022 по т. д.
№1841/2021 II т. о. на ВКС, определение № 146/04.04.2022 г. по ч. т. д. №
358/2022 Г., II т. о. на ВКС, определение № 404/26.10.2020 г. по ч. гр. д.
2883/20 г., IV г. о. на ВКС/. По настоящото дело адвокатското
възнаграждение следва да се определи, като се вземе предвид цената на
всеки иск по отделно и се определи за всеки иск по отделно минимално
възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения
се събират при определяне на отговорността за разноски. Също така мин.
възнаграждения следва да се определя за всеки един от предявените искове
поотделно, като бъде съобразено дали по делото са налице повече от две
съдебни заседания, като за всяко следващо се заплаща допълнително по 100
лв на основание чл. 7, ал.8 от НМРАВ поотделно за всеки един от исковете.
Допълнително следва да се заплатят двете съдебни заседания на 26.05. и
21.07.“, като приема, че общия размер на минималното възнаграждение е
4383,61 лв + 709,03 лв + 500 лв = 5 592.64 лв.
С Определение №1579/25.10.2022г. по търговско дело №436 по описа на
ВОС за 2021 година съдът уважава частично молбата с правно основание
чл.248 ГПК и ИЗМЕНЯ Решение №368/05.09.2022г. по т.д. №436/2021 в частта
за разноските, като осъжда „****“ ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. **** № 2, представлявано от управител ****, да
заплати на адвокат С. А. Н., личен номер **** от ВАК, служебен адрес гр.
Варна ул. **** 19 ет. 1 an. 1 допълнително сумата от 429,77 лева
/четиристотин двадесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/,
9
представляваща разноски за безплатно предоставена защита на ответника В.
И. В., ЕГН ********** срещу неоснователни претенции, на основание чл. 38
ал.2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК. Съдът оставя без уважение молбата от В. И.
В., чрез адв, Н. за изменение на Решение №368/05.09.2022г. по т.д. №436/2022
в частта за разноските с присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство над присъдените общо с решението и настоящото
определение 4703,01 лева до претендираните за присъждане 5592,64 лева.
В настоящото производство адв.Н. представя сключен между него и
настоящия ответник В. договор за правна защита и съдействие от 25.10.2022
г., по силата на който В. е задължен да заплати на адв.Н. възнаграждение в
размер на 6500 /шест хиляди и петстотин/ лв за процесуално представителство
и защита пред втора инстанция по в. т. д. 728/2022г. по описа на Апелативен
съд Варна. За страните е безспорно, че този договор не е прилаган по въззивно
търговско дело 728/2022г. по описа на Апелативен съд Варна.
Във връзка с образуваното по въззивна жалба от „****“ ООД, ЕИК ****
въззивно търговско дело 728/2022г. по описа на Апелативен съд Варна, на
21.03.2023г., ответникът В. представя договор за правна защита и съдействие,
сключен на 20.10.2022г. между него и адвокат С. А. Н., с предмет:
процесуално представителство и защита на правата и законните интереси на
В. И. В., пред Апелативен съд Варна, във връзка с образувано дело по
подадена от **** ООД въззивна жалба с вх.№22018/26.09.2022г. срещу
решение №368/05.09.2022г. по т.д. №436/2021г. на Окръжен съд Варна. С
договора е регламентирано, че правната помощ по въззивното търговско дело
пред Апелативен съд Варна се оказва безплатно с оглед материалното
затруднение на В. И. В. на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Страните се договарят процесуалното представителство и защитата по
настоящия договор да бъде организирана от адв. С. Н. лично, както и чрез
преупълномощаване на други адвокати по негова преценка. Договорено е, че
доверителят може да развали договорът с едностранно писмено уведомление,
в случай че Адвокатът не изпълни виновно свое изискуемо задължение по
настоящия договор. Доверителят може да оттегли пълномощията от Адвоката
единствено, в случай че Адвокатът не изпълни/изпълнява виновно свое
изискуемо задължение по настоящия договор.
Представен е и договор за правна защита и съдействие, сключен на
10
15.01.2023г. между ответника В. и адвокат С. А. Н., с предмет: процесуално
представителство и защита на правата и законните интереси на В. И. В., пред
Апелативен съд Варна, във връзка с образувано дело по подадена от **** ООД
частна жалба с вх.№26946/16.11.2022г. срещу определение №1579/25.10.2022г.
по т.д. №436/2021г. на Окръжен съд Варна. С договора е регламентирано, че
правната помощ по въззивното търговско дело пред Апелативен съд Варна се
оказва безплатно с оглед материалното затруднение на В. И. В. на основание
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Страните се договарят
процесуалното представителство и защитата по настоящия договор да бъде
организирана от адв. С. Н. лично, както и чрез преупълномощаване на други
адвокати по негова преценка. Договорено е, че доверителят може да развали
договорът с едностранно писмено уведомление, в случай че Адвокатът не
изпълни виновно свое изискуемо задължение по настоящия договор.
Доверителят може да оттегли пълномощията от Адвоката единствено, в
случай че Адвокатът не изпълни/изпълнява виновно свое изискуемо
задължение по настоящия договор.
На 21.03.2023г. настоящият ищец Св.Н., в качеството му на процесуален
представител на настоящия ответник В., депозира по търговско дело №728 по
описа на ВАпС за 2022 година списък с разноски по чл.80 ГПК, в който
изрично отбелязва, че е предоставил на В. безплатна правна помощ по чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА и прилага Договор за правна защита от 20.10.2022 г. във връзка
с образувано дело по подадената от **** ООД въззивна жалба с вх.
№22018/26.09.2022 г. срещу решение №368/05.09.2022г. по т. д. № 436/2021 г.,
както и договор за правна защита от 15.01.2023 г. ********** пред
Апелативен съд Варна във връзка с образувано дело по подадената от ****
ООД частна жалба с вх. № 26946/16.11.2022 г. срещу Определение №
1579/25.10.2022г. по т. д. № 436/2021 г. на Окръжен съд Варна в частта му за
присъдените разноски в производството.
С Решение №141/21.04.2023г. Апелативен съд Варна по въззивно
търговско дело № 728 по описа за 2022 година ОТМЕНЯ решение
№368/05.09.2022г., постановено по т.дело №436/2021г. по описа на Варненски
окръжен съд, ТО, вкл. в частта за разноските както и допълващо го
определение по чл.248 ГПК per. №1579/25.10.2022г., като вместо това приема
за установено в отношенията между ищеца **** ООД, ЕИК:****, Варна и В.
И. В., ЕГН:**********, Варна, че ответникът дължи в качеството си на
11
заемополучател на **** ООД суми, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ЧГД №3777/2021г. на ВРС, въз основа на ипотечен акт,
обезпечаващ вземания по два договора за заем, както следва: - по Договор
№**** от 13.08.2020г. - главница в размер на 116 500 лева ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 16.03.2021г. до
окончателното изплащане на дълга; договорна лихва по същия договор,
изчислена за периода от 13.09.2020г. до 01.03.2021г. в сборен размер от 15
856.92 лева, на основание чл.2.2, б.“ж“ и б.“з“ от договора, дължима; - по
Договор №**** от 12.08.2020г., главница в размер на 3500 лева ведно със
законна лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното
изплащане на дълга както и договорна лихва съгласно чл.2.2, б.ж и б.з от
същия договор, изчислена за периода от 13.09.2020г. до 01.03.2021г., в размер
на 464.71 лева като отхвърля исковете за договорна лихва, съответно по
договор №****2020г. за разликата над 15 856.92 лева до претендираните 16
180.56 лева и по договор №****2020г. - за разликата над 464.71 лева до
претендираните 486.11 лева. Съдът осъжда В. И. В., ЕГН **********, Варна
да заплати на **** ООД, ЕИК ****, Варна, сборно вземане от 485.42 лева,
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата по договор №****2020г. в размер на 116 500 лева, за периода
от прекратяване на договора на 01.03.2021г. до подаване на заявление по
чл.417 ГПК на 16.03.2021г. както и сумата от 14.58 лева, законна лихва върху
главницата по договор №****2020г. в размер на 3500 лева, изчислена за
периода от 01.03.2021г. до подаване на заявлението по чл.417 ГПК на
16.03.2021г. Съдът осъжда В. И. В., ЕГН **********, Варна да заплати на
**** ООД, ЕИК ****, Варна, сторените в производството разноски за първа и
втора инстанция съгласно чл.78, ал.1 ГПК, както следва: за първа инстанция
сумата от 7 345.42 лева и за въззивна инстанция - 13 763.40 лева /след
редукция на основание чл.78, ал.5 ГПК. Съдът осъжда **** ООД, ЕИК ****,
Варна да заплати на адв.С. А. Н. от ВАК, Варна, ул.**** №19, ет. 1,
припадащо се съобразно отхвърлената част от исковете част от
адв.възнаграждение за оказана безплатна правна помощ съгласно чл.38 ЗА, в
размер по 25.15 лева за всяка инстанция, на основание чл.78, ал.З ГПК.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съда
приема следното:
12
Съдът приаема, че ищецът – адв.**** Н. е изпълнил добросъвестно
задълженията си по възложената му поръчка от доверителят му – отв.В. В. в
хода на съдебните производства по търговско дело № 436/2021 по описа на
ВОС и по въззивно търговско дело №728/2022г. по описа на Апелативен съд
Варна. Адв.Н. като пълномощник е депозирал отговори на искова молба и
въззивна жалба, депозирал е молба за спиране на изпълнителни действия по
изпълнително производство. Изготвял е писмени становища въз връзка с
исковите претенции против доверителя му – настоящия ответник В. В.,
изготвил е писмени защити по двете дела, участвал е лично в проведените
открити съдебни заседания. В хода на производствата по търговското дело във
ВОС и въззивното търговско дело във ВАпС, страните в настоящото
производство са представили доказателства за представителната власт на
адв.Н. – договор за правна защита и съдействие, сключен на 15.07.2022г., с
предмет: процесуално представителство и защита на правата и законните
интереси на В. И. В., по т. д. № 436/2021 г. на Окръжен съд Варна, като
правната помощ се оказва безплатно с оглед материалното затруднение на В.
И. В. на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, както и договор
за правна защита от 20.10.2022 г. във връзка с образувано дело по подадената
от **** ООД въззивна жалба с вх.№22018/26.09.2022 г. срещу решение
№368/05.09.2022г. по т. д. № 436/2021 г., както и договор за правна защита от
15.01.2023 г. пред Апелативен съд Варна във връзка с образувано дело по
подадената от **** ООД частна жалба с вх. № 26946/16.11.2022 г. срещу
Определение № 1579/25.10.2022г. по т. д. № 436/2021 г. на Окръжен съд Варна.
Съдът приема, че в хода на сочените търговско и въззивно търговско
производство, както и по частното търговско дело адв.Н. добросъвестно е
изпълнил задълженията си спрямо своя клиент и е осъществил възложената
му правна помощ и процесуално представителство в защита интересите на
доверителя си. Договорът за правна защита по своя характер е договор за
поръчка по смисъла на чл. 280 и следв.от ЗЗД.
Съдът намира, че не са налице основания за прогласяване нищожност на
трите договора за оказана безплатна правна помощ.
Съдът намира, че не са налице основания за прогласяване
недействителността и на другите приложени в настоящото производство
договор за правна защита и съдействие от 03.08.2021г., по силата на който
13
настоящия ответник В. е задължен да заплати на адв.Н. възнаграждение за
процесуално представителство и защита пред първа съдебна инстанция по т.
д. 436/2021 г. на Окръжен съд Варна в размер на 6500 /шест хиляди и
петстотин/ лв., както и на договор за правна защита и съдействие от
25.10.2022 г., по силата на който В. е задължен да заплати на адв.Н.
възнаграждение в размер на 6500 /шест хиляди и петстотин/ лв за процесуално
представителство и защита пред втора инстанция по в. т. д. 728/2022г. по
описа на Апелативен съд Варна.
В същото време, независимо, че двата договора за правна защита и
съдействие са действителни, съдът съд приема, че претендираните по тях
суми като неплатено адвокатско възнаграждение не се дължат на ищеца по
следните съображения. Установява се, че договор за правна защита и
съдействие от 03.08.2021г., по силата на който настоящия ответник В. е
задължен да заплати на адв.Н. възнаграждение за процесуално
представителство и защита пред първа съдебна инстанция по т. д. 436/2021 г.
на Окръжен съд Варна в размер на 6500 /шест хиляди и петстотин/ лв. и
приложения по това търговско дело договор за правна защита и съдействие,
сключен на 15.07.2022г., по който е договорено, че правната помощ се оказва
безплатно на В. И. В. на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата
касаят идентичен предмет, а именно: процесуално представителство и защита
на правата и законните интереси на В. И. В., по т. д. № 436/2021 г. на Окръжен
съд Варна. Установява се, че договор за правна защита и съдействие от
25.10.2022 г., по силата на който В. е задължен да заплати на адв.Н.
възнаграждение в размер на 6500 /шест хиляди и петстотин/ лв. за
процесуално представителство и защита пред втора инстанция по в. т. д.
728/2022г. по описа на Апелативен съд Варна и приложения по това въззивно
производство договор за правна защита от 20.10.2022 г. по въззивно търговско
дело 728/2022г. по описа на Апелативен съд Варна, по който е договорено, че
правната помощ се оказва безплатно на В. И. В. на основание чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата, касаят идентичен предмет, а именно: процесуално
представителство и защита на правата и законните интереси на В. И. В., по
въззивно търговско дело 728/2022г. по описа на Апелативен съд Варна, т.е. за
една и съща поръчка-правна защита и процесуално представителство на
доверителя във връзка с предявени против него претенции, са сключени по
два договора за правна защита между едни и същи страни, съдържащи
14
противоречиви и взаимно изключващи се клаузи относно адвокатското
възнаграждение. За положения от адвоката труд във връзка с осъществената
правна помощ безспорно се дължи възнаграждение, съгласно нормата на чл.
36, ал.1 ЗА. Разпоредбата на чл. 38, ал.1 от ЗА регламентира осъществяване на
безплатна адвокатска защита и съдействие в определени хипотези. При
сключване на всеки един договор за правна защита и съдействие, страните по
него адвокат и клиент имат две възможности или да договорят конкретен
размер на дължимото от клиента на адвоката възнаграждение, което се
уговоря в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес, съобразно
чл. 36, ал.4 ЗА, което е обичайната и най-често срещаната хипотеза или при
определени предпоставки да се договорят адвокатът да осъществява
безплатна правна защита по реда на чл. 38 ЗА. Приложението на едната норма
изключва приложението на другата, тъй като ако страните са договорили
конкретен размер на дължимото на адвоката възнаграждение по чл. 36, ал.4
ЗА, не намира приложение нормата на чл. 38 ЗА за безплатна правна защита и
обратно ако страните са се уговорили адвокатът да осъществява безплатна
правна помощ по реда на чл. 38 ЗА, за клиентът не съществува задължение да
заплаща адвокатско възнаграждение по реда на чл. 36, ал.4 ЗА.
В конкретната хипотеза с оглед приложените по т. д. 436/2021 г. на
Окръжен съд Варна и по в. т. д. 728/2022г. по описа на Апелативен съд Варна
пълномощни и договори за правна помощ и съдействие, безспорно се
установява, че адвокат С. Н. е приел да осъществява процесуално
представителство на ответника по делото безплатно по реда на чл. 38, ал.1, т.2
ЗА. На това основание в отговора на исковата молба/въззивната жалба и в
проведени открити съдебни заседания пред двете инстанции и с приложените
списъци на разноски по чл.80 ГПК е направено искане ищецът **** ООД да
бъде осъден да заплати на адв.Н. адвокатски хонорар. С Решение
№368/05.09.2022 г., изменено в частта за разноските с Определение
№1579/25.10.2022г. по търговско дело №436 по описа на ВОС за 2021 година
това искане е уважено и **** ООД на осн.чл. 38 ЗА е осъден да заплати на
адвокат С. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 4273.24лв /четири
хиляди двеста седемдесет и три лева и двадесет и четири стотинки/ + 429,77
лева /четиристотин двадесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща разноски за безплатно предоставена защита на ответника В.
И. В., срещу неоснователни претенции, на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв вр. чл.
15
78, ал. 3 ГПК, като оставя без уважение молбата от В. И. В., чрез адв, Н. за
изменение на Решение №368/05.09.2022г. по т.д. №436/2022 в частта за
разноските с присъждане на възнаграждение за процесуално представителство
над присъдените общо с решението и настоящото определение 4703,01 лева
до претендираните за присъждане 5592,64 лева.
Осъществената от адвокат Н. правна защита и процесуално
представителство на доверителя му по приключилото т.д. №436/2022г. е
договорена като безплатна по реда на чл. 38 ЗА, което изключва
приложението на договора от 03.08.2021 г., сключен при условията на чл. 36,
ал.2 ЗА, с договорен адвокатски хонорар. Този договор е действителен, но
клаузите му не намират приложение, тъй като адвокат Н. е представлявал своя
доверител по приключилото т.д. №436/2022 по описа на ВОС не въз основа на
този договор, който не е представен по делото, а въз основа на договор за
безплатна правна защита по реда на чл. 38 ЗА с коренно противоположно
съдържание.
С влязлото в сила на 27.05.2023 г. Решение №141/21.04.2023г.
Апелативен съд Варна по въззивно търговско дело № 728 по описа за 2022
година се отменя решение №368/05.09.2022г., постановено по т.дело
№436/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, ТО, вкл. в частта за
разноските както и допълващо го определение по чл.248 ГПК per.
№1579/25.10.2022г., като вместо това осъжда **** ООД, да заплати на адв.С.
А. Н. от ВАК, припадащо се съобразно отхвърлената част от исковете част от
адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ съгласно чл.38 ЗА, в
размер по 25.15 лева за всяка инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Изрично в разпоредбата на ал.2 от чл.38 от Закона за адвокатурата е
регламентирано, че случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно постоянно
поддържаната практика на Върховен касационен съд предпоставките за
уважаване на искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на страната по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА са: да е
уговорено между тях оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие
16
на съответното основание по ал. 1 на същия член /без значение дали това се
установява с писмен договор или по друг начин/, да е оказана определената по
съгласие на страните услуга, да липсват данни, опровергаващи заявлението на
страните по договора, че тя е осъществена безплатно и в съответното
производство насрещната страна да е осъдена за разноски /или да са налице
предпоставките, пораждащи отговорността й за заплащане на такива/. В
случая адвокатското възнаграждение е функция на резултата от съдебното
производство, доколкото не се касае за особено процесуално представителство
при уславията на чл.47 ГПК, а на договорно основание. Разликата в случая е,
че при договаряне при условията на чл.36, ал.2 ЗА възнаграждението се дължи
от представляваното лице/клиент/ независимо от изхода на спора, а при
договоряне на безплатна правна помощ при условията на чл.38 от Закона за
адвокатурата, възнаграждение на процесуалния представител се присъжда от
съда, в зависимост от изхода на правния спор, т.е. при отхвърляне на исковите
претенции, респ. тяхното уважаване, процесуалният представител на
загубилата страна има право на възнаграждение, съразмерно с
уважената/отхвърлена част, т.е. налице е вазможност и в негова полза да не
бъдат присъдени разноски, т.к. страна, която следва да ги заплати е с уважени
искови претенции/респ. възражения против исковете/.
В настоящото производство се установява, че с влязлото в сила на
18.08.2016 г. Решение №141/21.04.2023г. Апелативен съд Варна по въззивно
търговско дело № 728 по описа за 2022 година се отменя решение
№368/05.09.2022г., постановено по т.дело №436/2021г. по описа на Варненски
окръжен съд, ТО, вкл. в частта за разноските както и допълващо го
определение по чл.248 ГПК per. №1579/25.10.2022г., като вместо това осъжда
**** ООД, да заплати на адв.С. А. Н. от ВАК, припадащо се съобразно
отхвърлената част от исковете част от адв. възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ съгласно чл.38 ЗА, в размер по 25.15 лева за всяка
инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК, т.е. това е дължимия на адв.Н.
размер на адвокатско възнаграждение, което **** ООД следва да му заплати.
По изложените съображения, съдът приема, че предявените от адвокат
С. Н. искове с правно основание чл. 280 във вр.с чл. 286 ЗЗД и чл. 36, ал.2 от
ЗА против В. В. за за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца
сумата от 6500 лв, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита от 3.08.2021 г. за процесуално представителство и
17
защита по т. д. 436/2021 на Окръжен съд Варна, ведно със законната лихва
върху главницата от 11.01.2024г. до окончателно изплащане на вземането;
сумата от 6500 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита от 25.10.22 г. за процесуално представителство по в.
т. д. 728/22 на Апелативен съд Варна, ведно със законната лихва върху
главницата от 11.01.2024 г. До окончателно изплащане на вземането, са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Поради акцесорния характер на исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД
спрямо исковете за главниците, тези искове също се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора, на ищеца не се следват разноски.
Ответникът претендира разноски както следва: адвокатско
възнаграждение в общ размер от 3310 лева/неоспорени от ищеца/, които
следва да бъдат репарирани от ищеца в полза на ответника.
Водим от горното, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове от адвокат С. А.
Н., ЕГН:**********, против В. И. В., ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, бул.
**** №5, ет.3, ап.6, с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.286 от ЗЗД, чл.36,
ал.2 ЗАдв. и чл.86 от ЗЗД, както следва:
- за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 6500
лв, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита от 3.08.2021 г. за процесуално представителство и защита по т. д.
436/2021 на Окръжен съд Варна, ведно със законната лихва върху главницата
от 11.01.2024г. до окончателно изплащане на вземането;
- сумата от 1765 лв представляваща обезщетение за забава за заплащане
на главницата от 6 500 лв за периода от 3.08.2021 до 10.01.2024 г.;
- сумата от 6500 лв., представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита от 25.10.22 г. за процесуално
представителство по в. т. д. 728/22 на Апелативен съд Варна, ведно със
законната лихва върху главницата от 11.01.2024 г. до окончателно изплащане
на вземането;
18
- сумата от 956 лв, представляваща обезщетение за забава за заплащане
на главницата от 6500 лв за периода от 25.10.2022 до 10.01.2024г.,. по чл.79,
ал.1 вр. с чл.286 от ЗЗД, чл.36, ал.2 ЗАдв. и чл.86 от ЗЗД, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. А. Н., ЕГН:**********, да заплати на В. И. В.,
ЕГН:********** направените по делото разноски в размер на 3310лв. /три
хиляди триста и десет лева/, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
19