№ 12232
гр. ..., 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. Т.
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110103722 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „Т.С.“ ЕАД, уточнена с молби от 25.03.2022 г. и
30.03.2023 г., против Л. В. Т. и И. Т. Т. с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят
на ищцовото дружество при условията на разделна отговорност при равни квоти сумата
общо сумата общо в размер на 2571,97 лева, представляваща незаплатена цена на потребена
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент на първи етаж на сграда, находяща се
в гр. ..., вх. 1, ап. 1, абонатен номер 41395, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 26.01.2022 г.
до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер общо на 395,05 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 29.12.2021 г., сумата в размер общо на 15
лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата
от подаване на исковата молба на 26.01.2022 г. до окончателно погасяване на вземането и
сумата общо в размер на 2,55 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 30.12.2019г. до 29.12.2021 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не
са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнение на задължението
на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение
1
за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от
ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците чрез адвокат В. В. оспорват поддържаните от
ищеца твърдения за наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В подадения отговор са
изложени доводи за липса на ангажирани по делото доказателства за сключено между
страните писмено съглашение с описан в исковата молба предмет. В допълнение е
отбелязано, че липсват доказателства за съществуване на конкретен топлоснабден обект, за
който наследниците на В. Т. С. и И. Р. С. притежават качеството клиенти на топлинна
енергия. Ответниците поддържат, че ищецът не е изложил надлежни твърдения по какъв
начин са формирани претендираните вземания, както и по отношение на измервателните
средства, въз основа на които е отчетено потребеното количество енергия. В подадения
отговор са изложени доводи, че размерът на претенцията за незаплатена цена на топлинна
енергия е завишен и отразява прогнозно начислени суми, а не действително потребено
количество енергия. Направено е възражение за погасяване на вземанията с изтичане на
тригодишен давностен срок. Направено е искане сторените от ответниците съдебни
разноски да бъдат възложени в тежест на ищцовото дружество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не, респ.
изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда
присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора е представен препис от Договор за доброволна делба от 21.06.1961 г., съгласно който
В. Т. С. получава в дял първи етаж от жилищна сграда, за която не се спори, че е идентична
с процесната. По делото е представен и договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за строителство на жилища от 28.07.1993 г., обективиран в нот. акт № 101, том
2
LXXXXVII, нот. дело № 19588/1993 г. по описа на нотариус В. Манчев, по силата на който
В. Т. С. заедно със съпругата си И. Райчева С. и трети за спора лица прехвърлили право на
собственост върху идеални части от дворното място, в което е изградена процесната
жилищна сграда, като приемателите се задължили да пристроят до съществуващата в
дворното място триетажна жилищна сграда по един апартамент със застроена площ от 54,24
кв.м. на всеки етаж за прехвърлителите, а именно апартамент на първи етаж за В. Т. С. и
съпругата му И. Райчева С.. Видно от представения по делото договор за замяна на
недвижими имоти от 30.06.1997 г., обективиран в нот. акт № 194, том LXV, нот. дело №
19707/1997 г., в полза на В. Т. С. и съпругата му И. Райчева С. са прехвърлени идеални
части от апартамент № 2, находящ се на първи етаж на процесната жилищна сграда, при
съседи: калкан със сграда в парцел Х, ап. 1 на В. и И. С.и и двор. Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства се установява, че В. и И. С. са притежавали право на
собственост върху процесния апартамент № 1 на първи етаж, изграден в процесната
жилищна сграда, както и върху пристроения по силата на договора от 28.07.1993 г.
апартамент № 2 на първи етаж от сградата след завършване на строежа. От представените
по делото удостоверения за наследници се установява, че след смъртта си В. и И. С. са
оставили за законни наследници ответниците по делото Л. В. Т. ( син) и И. Т. Т. ( внучка).
От изложеното следва, че в процесния период ответниците се легитимират като собственици
при равни дялове на апартамент № 1 на първи етаж, изграден в процесната жилищна сграда,
респ. притежават качеството потребители на топлинна енергия. Следва да бъде отбелязано,
че когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна
енергия на ответника/негов наследодател в определен предходен момент, то ищецът е
доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да
установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От представените по делото от „Т.С.“ ЕООД документи – отчети и изравнителни
сметки се установява, че в процесния период описаният в исковата молба имот е бил
топлоснабден и за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия.
От представения отчет за проверка на измервателните уреди за отоплителен сезон
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. се установява, че показанията са снети след предоставен достъп
до имота, като документа е подписан от „Т.“.
За установяване на количеството на доставена до процесния имот топлинна енергия по
делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението, по която
съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто
показания се отчитат ежемесечно по електронен път. Експертът уточнява, че от отчетеното
количество топлинна енергия от общия топломер са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружеството, като разликата се
разпределя между всички потребители: за отопление / имот и сградна инсталация/ и битово
горещо водоснабдяване. От приетото заключение се установява, че за процесния период в
имота е имало 4 броя радиатори с монтирани ИРРО / индивидуални разпределители на
разход за отопление/, в банята има щранг лира без техническа възможност за монтаж на
ИРРО, а количеството потребена топла вода се измерва посредством монтиран в имота
водомер. Вещото лице разяснява, че е начислена топлинна енергия отдадена от щранг-
3
лирата на база инсталирана мощност умножена по МСРС ( максимален специфичен разход
на сградата). От приетото заключение се установява, че за процесния период топлинната
енергия отдадена от сградната инсталация е изчислена съобразно изискванията на Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. на база пълна отопляема кубатура на имота съгласно акт за
разпределение на кубатурата. Вещото лице разяснява, че за отоплителен сезон 01.05.2018 г.
– 30.04.2019 г. измервателните уреди са отчетени на 05.05.2019 г., като след м. май 2019 г.
уредите са сменени с нови, позволяващи дистанционен отчет. От приетото заключение се
установява, че стойността на потребената топлинна енергия за исковия период възлиза на
сумата в размер на 2721,59 лева.
От приетото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че след извършени плащания в
погашение на задълженията за процесния период оставащата незаплатена цена на доставена
до имота топлинна енергия възлиза на сумата в размер на 2571,97 лева. Вещото лице
разяснява, че начислената цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
исковия период възлиза на сумата общо в размер на 15 лева ( 6 месеца по 2,50 лева). При
съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на възнаграждението съдът
приема, че начисляваните месечни стойности съответстват на извършена работа, в който
смисъл е и Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по описа на СГС.
При доказаност на предявения иск за главница по основание и размер, следва да бъде
разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване на задължението
по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е
прекъснат с подаване на исковата молба на 26.01.2022 г., като страните не спорят, че
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 26.01.2019 г. са погасени по давност. От
приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че вземанията за незаплатена цена на доставена топлинна енергия, чиято изискуемост е
настъпила преди сочената дата възлизат на 200,21 лева цена. От изложеното следва, че
предявените искове за главница се явяват основателни за сумата в размер на 2370,79 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от 26.01.2019 г.
до 30.04.2020 г. При съобразяване на периода, за който се претендира цена на услуга дялово
разпределение, а именно от 01.11.2019 г. направеното възражение за погасяване на
вземането по давност се явява неоснователно.
По отношение на предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, съдът намира
следното:
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се
налага изводът, че „Т.С.“ ЕАД не начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за
забава само за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в
интернет, доколкото падежът на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна
енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на интернет
4
страницата на ищцовото дружество – Решение от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по
описа на СГС, Решение от 12.12.2022 г. по в. гр. д. № 12967/2021 г. по описа на СГС,
Решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, Решение от 03.05.2022
г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС, Решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС и др.
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. От
приетото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че частта
от вземането за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, която е
погасена по давност, възлиза на сумата в размер на 35,53 лева. От изложеното следва, че
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия възлиза се явява основателен за сумата в размер общо на
359,52 лева.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците следва
да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски в производството съразмерно
на уважената част от исковите претенции. Сторените от „Т.С.“ ЕАД разноски възлизат на
сумата общо в размер на 719,38 лева, от които сумата в размер на 119,38 лева внесена
държавна такса за разглеждане на спора, 500 лева внесен депозит за изслушване на
допуснати експертизи и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по съразмерност
на уважената част от предявените искове на присъждане подлежи сумата в размер общо на
661,34 лева.
Предвид изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответниците разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковата претенция. Доказателство за сторени съдебни разноски в размер на 500 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение е представил единствено ответника И. Т., като по
съразмерност в тежест на „Т.С.“ ЕАД следва да бъде възложено да заплати сумата в размер
на 40, 33 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. В. Т., ЕГН **********, и И. Т. Т., ЕГН **********, и двамата с настоящ
адрес в гр. ..., ул. „Т. С.“ № 26, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в гр. ..., ул. „Я.“ № 23 Б, при условията на разделна отговорност при равни
квоти, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата общо в
размер на 2370,79 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент на първи етаж на сграда, находяща се в гр. ..., вх. 1, ап. 1,
абонатен номер 41395, за периода от 26.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 26.01.2022 г. до окончателно
погасяване на вземането, сумата в размер общо на 359,52, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от
15.09.2019 г. до 29.12.2021 г., както и сумата в размер общо на 15 лева, представляваща
незаплатена цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата
молба на 26.01.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за главница за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния
заявен размер от 2571,97 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 26.01.2019 г., предявеният иск
5
за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва
за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 395,05 лева и предявеният иск
за сумата общо в размер на 2,55 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 30.12.2019г. до 29.12.2021 г.
ОСЪЖДА Л. В. Т., ЕГН **********, и И. Т. Т., ЕГН **********, и двамата с
настоящ адрес в гр. ..., ул. „Т. С.“ № 26, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление в гр. ..., ул. „Я.“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер
общо на 661,34 лева.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. ..., ул. „Я.“
№ 23 Б да заплати на И. Т. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. ..., ул. „Т. С.“ № 26, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 40,33 лева, представляваща сторени в
заповедното производство съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление в гр. ..., бул. „...“ № 3, в качеството на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. ..., ул. „Я.“ № 23 Б.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6