№ 167
гр. Нова Загора, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на пети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20222220101209 по описа за 2022 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., Париж рeг.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,
ЕИК *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище
и адрес на управление: гр.София, п.к.1766, ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14,
представлявано от Д.Д. чрез юрисконсулт Н.А.М. против М. А. А. с ЕГН ********** и
адрес: гр.*** за установяване на вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс СА,
Париж peг.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от М. А.
А. на 3209.40 лв., от които: 2223.08 лв. – главница по договор за кредит; 789.16 лв.
възнаградителна лихва за периода от 01.08.2021 г. до 01.07.2023 г.; 197.16 лв. мораторна
лихва за периода от 01.09.2021 г. до 16.07.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 27.07.2022 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане.
В условията на евентуалност е предявен за разглеждане осъдителен иск, с който се
иска осъждане на ответника да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно с направените
разноски.
Претендират се и разноски направени в заповедното производство.
Ищецът моли ответника да бъде осъден да заплати и разноските от настоящото
производство.
В исковата молба се посочва, че със съобщение по ч.гр.д.№ 912/2022 г. по описа на
Районен съд - Нова Загора, на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България била предоставена възможност за предявяване на
иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по делото
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Предвид това обстоятелство и с оглед санкцията по чл.415 от ГПК за „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България бил
налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за установяване съществуването
1
на изискуемо вземане по Договор за кредит № CREX-18643839, сключен на 04.06.2021 г.
между страните за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 24 месеца,
обхващащ периода от сключване на договора до 01.07.2023 г., съгласно погасителен план,
включваща падежните дати на месечените погасителни вноски, размер на вноската и
размера на оставащата главница.
Излага се, че след сключване на договора сумата за закупуване на стоки била
преведена по сметка на упълномощения търговски партньор, а извършването на плащането
по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави
на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане,
извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо
вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава задължение
за кредитополучателя да заплати на кредитора 24 месечните погасителни вноски всяка в
размер на 125.51 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил
определен годишен процент на разходите, като била посочена и общата стойност на
плащанията.
Месечните погасителни вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора (чл.2). Надбавката (възнаградителна
лихва) се формирала съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР.
ГЛП бил лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент,
който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит и показвал
действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по кредита се
добавяли всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР бил общата
цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и
редовно обслужван кредит. При изчисляването му се включвали всички задължителни такси
за сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита. Лихвеният процент по кредита бил
фиксиран за срока на договора, като началната дата за изичисляване на ГПР била датата на
подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е
високосна и договорът бил валиден за целия срок, като страните изпълняват точно
задълженията си по него.
Сочи, че на основание на чл.2 във връзка с чл.3 от договора за ответника възниквало
задължението да погаси заема на 24 месечни вноски, всяка по 125.51 лева, като в чл.3 от
договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата.
На основание чл.3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска.
Обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка,
в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 %. Лихвените проценти
в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на
съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто
полугодие. Обезщетението за забава се изчислявало на дневна база като дневният й размер
за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в
предходното изречение.
Твърди се, че М. А. А. била преустановил редовното обслужване на стоковия
потребителски кредит на 01.08.2021 г., към която дата са били заплатени 0 броя погасителни
вноски.
На основание чл.3 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., клон България ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи
2
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна
вноска, която в настоящия случай била 01.09.2021 г., от която дата вземането било станало
ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено
изрично уведомление до длъжника на 07.10.2021 г..
Посочва се, че предвид изложеното, от страна на кредитора било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
Районен съд - Нова Загора за следните дължими суми по договор за отпускане на
потребителски кредит № CREX-18643839, както следва:
2223.08 лева - главница;
789.16 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.08.2021 г. до 01.07.2023 г.;
197.16 лева-мораторна лихва за периода от 01.09.2021 г. до 16.07.2022 г.
законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на
заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
Разяснява се, че законната лихва за забава била равна на ОЛП, обявен от
Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс
10 %. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото
полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за
второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислява на дневна база, като дневният й
размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в
предходното изречение.
Със съобщение по ч.гр.д.№ 912/2022 г. по описа на Районен съд - Нова Загора „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България била уведомена за възможността да
предяви установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване на
обективираното в издадената по ч.гр.д.№ 912/2022 г. заповед вземане, което обуславяло
правния интерес на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България от предявяване
на настоящата искова претенция.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България съществува вземането по договор CREX-
18643839, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 912 по описа на Районен съд - Нова Загора за 2022 г., а именно:
2223.08 лева - главница по договора за кредит, 789.16 лева възнаградителна лихва, 197.16
лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.09.2021 до 16.07.2022
г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск
бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съда
да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от
същия на ответната страна.
Моли също в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България да бъдат присъдени и направените във връзка с
издаването на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 912 по описа на Районен съд - Нова Загора
за 2022 г. разноски, както следва: 64.19 лева - държавна такса, 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, както и разноските за настоящото съдебно
производство - 64.19 лева - държавна такса и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
3
Ищецът предоставя банкова сметка за погасяване на задължението и прилага
писмени доказателства по опис.
Отправя доказателствени искания да се изиска и приложи ч.гр.д.№ 912 по описа на
Районен съд - Нова Загора за 2022 г., както и по преценка на съда да се назначи съдебно-
счетоводна експертиза.
Ищецът сочи и особено искане, делото да бъде разгледано в негово отсъствие, а в
случай че са налице предпоставките по чл.238 от ГПК, съдът да се произнесе с
неприсъствено решение по отношение на ответницата.
Сочи се, че видно от материалите, приложени по ч.гр.д.№ 912/2022 г. по описа на
Районен съд Нова Загора, се установявало, че заповедта била издадена по реда на чл.410 и
сл. от ГПК, въз основа заявлението на ищеца за предсрочна изискуемост на процесиите
вземания, настъпила съобразно уговореното между страните по договора за кредит. Нямало
спор в съдебната практика, че началният момент на изискуемостта на вземане по договор за
потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост
при неплащане на определени вноски, какъвто бил настоящият случай, не настъпвал
автоматично, а било необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита. Нямало спор в съдебната практика, че вземането, предмет на заявлението по
чл.410 от ГПК следвало да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в
съда, а това подлежало на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда
на чл.422 от ГПК /в този смисъл било Решение № 123/09.11.2015 г. на ВКС по т.д.№
2561/2014 г., II т.о./. Подробни съображения за наличието на предварително, надлежно
уведомяване на длъжника за упражняване правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем се съдържали в ТР№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т.18/.
Според последното, предсрочната изискуемост представлявала изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпвала с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ
предполагало изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не били изискуеми. Предсрочната изискуемост имала действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата в
договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при
други обстоятелства кредитът ставал предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът можел да събере вземането си, не пораждала действие, ако кредиторът изрично
не бил заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника.
Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост,
не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не било изискуемо в заявения размер и не било възникнало на предявеното
основание. Твърди, че в настоящия случай, ищецът не бил представил доказателства,
установяващи че преди образуване на заповедното производство длъжникът е бил надлежно
уведомен, че кредиторът упражнявал правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем.
Посочва се, че от представения с исковата молба документ, озаглавен „последна
покана“, единствено се установявал фактът на написването й, като нямало данни същата да е
била изпращана до длъжника, респ. да е била получена от последния. Ето защо, предвид
факта, че вземанията, предмет на процесната заповед за изпълнение, не били изискуеми към
4
датата на издаване на заповедта, налагал извода, че предявените в настоящото производство
установителни искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Счита, че с оглед на обстоятелството, че главния иск е неоснователен, то по
отношение на евентуално заявените осъдителни претенции, предвид основанието, на което
били предявени, излага следното становището:
В случая ищецът предявявал осъдителни искове, евентуално съединени, спрямо
установителните, с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо, вр. с чл.9 от ЗПК, вр. с
чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, с искане, при условие, че се установи, че
предявените установителни искове са неоснователни, поради ненастъпила предсрочна
изискуемост на горепосочените вземания /липса на уведомление до длъжника за настъпила
предсрочна изискуемост на процесните вземания/, то да се постанови решение, по силата на
което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумите по издадената заповед за
изпълнение. Ищецът обосновавал тази си претенция, като излагал твърдения за еветуално
настъпила по отношение на ответника, в хода на делото, изискуемост на вземанията. В
исковата молба се сочело, че ответникът се считал уведомен за упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем с получаването на исковата молба.
Безспорно, предвид изложеното в исковата молба, с връчването на последната, на ответника
чрез особен представител, му било съобщено, че са настъпили предвидените в договора за
кредит предпоставки, даващи право на кредитора да обяви цялото задължение за
предсрочно изискуемо.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено в хода на исковото производство - с връчване препис от исковата молба на
особения представител на ответника на 06.02.2023 г. имало за последица настъпване на
изискуемостта от този момент, но не променяло основанието, на което е възникнало
вземането и е издадена заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение.
В процесния случай разликата между главния и евентуалния иск била само във вида
на търсената защита. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, а предпоставка за
съединяване на осъдителен иск при условията на евентуалност с предявения по реда на
чл.422 от ГПК положителен установителен иск, а в случая заявеният спорен предмет бил
един и същ, т.е. твърди, че било налице недопустимо съединяване на исковете /в този
смисъл и Решение № 135/26.09.2018 г. по т.д.№ 230/2017 г., II т.о. на ВКС и др./.
Необходимо било да се отбележи и принципно възприетата съдебна практика, че при
частично уважаване на главен иск било недопустимо разглеждането на евентуален такъв
/цитираното по-горе Р № 135/2018, Решение № 210/27.07.2015 г. по гр.д.№ 5600/2014 г. IV г
о на ВКС. Определение № 310/14.07.2016 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1251/2016 г., I т о. и др./.
Посочва, че още, че при настъпване на предсрочна изискуемост отпадало занапред
действието на погасителния план, ако страните са уговорили кредитът да се връща на
вноски. Уговорената в договора лихва била възнаграждение за предоставянето и ползването
на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост имала гаранционно-
обезпечителна функция съгласно чл.71 от ЗЗД, независимо че съдържала и елемент на
санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя имало за
последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1
от ЗЗД) за длъжника.
Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално
определения срок поради съществуващия за него риск, преустановявало добросъвестното
ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за
ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се
дължало.
Ето защо претенция за заплащане на възнаградителна лихва, и мораторна лихва, в
5
останалата им предявена част били неоснователни.
На следвящо място, процесният договор бил недействителен по смисъла на чл.22 от
ЗПК. В случая не били спазени и императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Размерът на отпуснатия кредит бил 2223.08 лева, формиран от цената на стоката за
закупуването на която бил отпуснат - 1865.00 лева и застрахователната премия от 358.08
лева, а длъжникът дължал връщане на 3012.24 лева. Липсвала яснота как е била определена
тази сума. Посочени били в абсолютни стойности годишния лихвен процент - 28.74 % и
годишния процент на разходите по кредита - 32.85 %.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Посоченият в абсолютна стойност годишен процент
на разходите, без да се посочва как е бил формиран и какво точно се включвало в него, т.е
какви компоненти включвал, поставял задълженото лице в положение, да тълкува всяка
една от клаузите в Общите условия, и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, за да разбере действителния размер на годишния процент
на разходите, което противоречило на изискването за яснота, въведено с чл.11, т.10 от ЗПК.
В случая това съотношение не било налице, поради това противоречало на добрите нрави и
водело до нищожност на договорите. Съгласно чл.146, ал.5 от Закона за защита на
потребителите, наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не
водело до неговата нищожност, ако договорът можел да се прилага и без тези клаузи. В
настоящия случай процесния договор не можел да се прилага без неравноправните си
клаузи, което водело до нищожност като цяло. Недоказана оставала дължимостта на
главницата, респ. на част от нея на извъндоговорното основание по чл.23 от ЗПК, когато се
претендирала на договорно основание, на което основание била издадена и Заповед за
изпълнение за същата сума.
В заключение в отговора се посочва, че исковете били изцяло неоснователни и се
моли съда да ги отхвърли, като неоснователни и недоказани.
На 28.04.2023 г. е постъпила молба с вх.№ 2000, в която юрк.к.З. заявява, че няма
възможност да се яви съдебно заседание, моли да се даде ход на делото в отсъствие на
представител на ищеца и поддържа иска. В същата, ищецът заявява, че ще се ползва с
всички представени с нея доказателства и моли да се назначи съдебно-счетоводна
експертиза с поставени три въпроса.
В открито съдебно заседание особения представител на ответника адв.Д. поддържа
отговора на исковата молба и не се противопоставя на назначаването на експертиза.
С оглед становището на страните и за изясняване на делото съдът е уважил искането
на ищеца и е назначил на вещото лице С.К.С. изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза, с въпросите поставени в горецитираната молба. Такава е изготвена и
представена в срок.
Страните са приели заключението на вещото лице.
В заключителната си пледоария особения представител на ответницата - адв.Д.
заявява, че предявените искове са неоснователни и посочва, че на първо място процесния
договор бил недействителен по смисъла на чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 от Закона за
потребителския кредит, за което бил изложил подробни съображения в отговора, на второ
място, сочи че за да настъпи предсрочна изикуемост било необходимо ищеца изрично да е
уведомил ответната страна, че счита кредита за предсрочно изискуем, а в настоящия случай
такова уведомяване нямало. С исковата молба бил приложен документ, озаглавен „последна
покана“, който обаче не бил станал доС.ие на ответницата, при което предсрочната
6
изискуемост не била настъпила и следователно предявения иск бил неоснователен дори
само на това основание. По отношение на евентуално предявения осъдителен иск, счита, че
в настоящия случай разликата между главния и евентуалния иск била само и единствено във
вида на търсената защита. Претендираното оспорвано право било едно и също по
отношение на двата иска. При това положение не било допустимо съединяването на главния
и евентуалния иск. Подробно съобръжение относно всичко това бил посочил в отговора на
исковата молба, поради което моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
следните писмени доказателства: вносни бележки, Договор за кредит № CREX-18643839,
сключен на 04.06.2021 г., последната покана за доброволно изпълнение на задълженията от
07.10.2021 г., Извлечение от погасителен план с отразените но него плащания, пълномощно
№ 3540/2022 г. от делото, извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър
към 13 март 2018 г. на БНП Париба Лични Финанси, списък с разноски, Акт за
съвместимост, ч.гр.д.№ 912/2022 г., както и приобщената по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
Видно от приетите доказателства по делото, между ищеца БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж рeг.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК *********, като кредитор и ответника М. А. А. с ЕГН **********, като
кредитополучател на 04.06.2021 г. е сключен Договор за потребителски кредит № CREX-
18643839 с оторизационен код а3812е4а, съгласно който на ответницата е отпуснатa сума за
покупка на стоки, а именно: диван и спално обзавеждане в размер на 1865.00 лв., платима на
24 броя равни месечни вноски в размер на 125.51 лв. с обща стойност на плащанията
3012.24 лв., лихвен процент – 28.74 % и ГПР – 32.85 %, като стоките – диван и спално
обзавеждане са били застраховани, видно от Сертификат № CREX-18643839 от същата дата.
Безспорно е, че ищецът е изпълнявал поетите ангажименти по Договора за кредит за
покупка на стоки или услуги, докато ответницата не е изпълнила задълженията си по него,
като е просрочила погасяването на дължимите от нея вноски и е допуснала забава в
плащанията на главница и лихва.
След като Кредитополучателят преустановил редовното обслужване на кредита
Кредитора изпратил Последна покана от 07.10.2021 г., в която са обективирани общо
дължимите към този момент суми, а именно: 2223.08 лв. главница, 789.16 лв. договорна
лихва и 22.32 лв. обезщетение за забава.
Въпреки опитите на ищеца за контакт с длъжника и отправените му покани да
погаси натрупаните задължения доброволно, не последвало изпълнение, поради което
ищеца подал Заявление по чл.410 от ГПК на 27.07.2022 г. в Районен съд – Нова Загора и
било образуваното ч.гр.д.912/2022 г. по описа на съда и е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 561 от 28.07.2022 г.
Съобразно определеният му от съда едномесечен срок за предявяване по исков ред
на претенцията му срещу ответницата, на 28.10.2022 г. в Районен съд – Нова Загора е
постъпила искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рeг.№ *********,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ********* против М. А. А. с
ЕГН **********.
С цел изясняване на спора съдът назначи на вещото лице С. К. С. изготвянето на
7
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите: Усвоен ли е процесния
кредит и в какъв размер, какъв е бил размерът на задълженията на ответника към датата на
завеждане на Заявлението по чл.410 от ГПК и какъв е размерът на задълженията по кредита
към момента на изготвяне на заключението?
В заключението си вещото лице посочва, че:
Процесният кредит е усвоен от ответника по делото М. А. А. в пълен размер -
2223.08 лв., представляващи както следва:
- закупени стоки /диван и спално обзавеждане/ - 1865.00 лв.
- застраховка „Сигурност на плащанията“ - 358.08 лв.
Размерът на задълженията на ответника по делото М. А. А. към датата на завеждане
на заявлението по чл.410 от ГПК е 3209.40 лв., представляващо както следва:
- главница - 2223.08 лв.
- възнаградителна лихва за периода от 01.08.2021 г. до 01.07.2023 г. - 789.16 лв.
- мораторна лихва за периода от 01.09.2021 г. до 16.07.2022 г. - 197.16 лв.
Размерът на задължението на ответника по делото А. към 12.06.2023 г. /датата на
изготвяне на настоящото заключение/ е 3413.80 лв. и представлява:
- 3209.40 лв. - размерът на задължението на А. към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК - ПЛЮС -
- 204.40 лв. - мораторна лихва от 17.07.2022 г. /датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК/ до 12.06.2023 г. /датата на изготвяне на настоящото заключение/.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на
неизплатени суми по Договор за кредит с номер CREX-18643839 от 04.06.2021 г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и М. А. А.. Ищцовото дружество коректно е
изпълнило задълженията си и е предоставило на ответницата сума в размер 1865.00 лв. и
същата е била усвоена от нея на същата дата за закупуване на стоки – диван и спално
обзавеждане, видно и от заключението на вещото лице.
Ответницата от своя страна не е изпълнявала своите задължения и въпреки поканите
от страна на ищеца е влязла в просрочие, поради което ищцовото дружество на 27.07.2022 г.
е депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и по
образуваното ч.гр.д.№ 912/2022 г. по описа на Районен съд – Нова Загора била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 561 от 28.07.2022 г. и
съобразно определеният му от съда едномесечен срок за предявяване по исков ред на
претенцията му срещу ответницата, на 28.10.2022 г. в Районен съд – Нова Загора е
постъпила искова молба.
Предявения иск е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.9 от ЗПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
8
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за
забавата. Това право принадлежи само за изправната страна по договора.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
По същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от
ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата, на които се основава претенцията му,
наличието на договорни отношения между страните, както и размера на задълженията на
ответника към него.
В тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението си изцяло
или частично.
Безспорно е между страните и за съда обстоятелството, че са налице договорни
отношения между страните. Безспорно е, че ищцовото дружество е потърсило правата си в
заповедно производство, образувано в НЗРС.
С оглед така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства,
от съвкупният анализ, на които остана безспорно, че БНП Париба Пърсънъл Файненс и М.
А. А. са били обвързани от валидно облигационно отношение, съгласно което дружеството
й е предоставило стоков кредит в размер на 2223.08 лв., с годишна лихва в размер на 28.74
%, а тя се задължила да го върне, ведно с дължимите лихви, такси и разходи на 24 равни
месечни вноски в размер на 125.51 лв. всяка. Посочената сума е усвоена, чрез покупка на
стоки в деня на отпускане на кредита, а именно диван и спално обзавеждане, обективирани
във Фактура № ********** от 04.06.2021 г. издадена от „СПРИНТ 2007“ ЕООД, което се
потвърди и от назначената от съда съдебно–счетоводна експертиза.
Кредитополучателят А. не е изпълнила поетия от нея ангажимент да заплаща
месечна погасителна вноска, като е преустановила плащането на вноските по кредита на
01.08.2021 г. и поради забавата в заплащането им Кредитодателят й отправил последна
покана.
Оспорванията на предявените искове от ответната страна, за недопустимост и
неоснователност, тъй като не било налице уведомяване на ответника за предсрочна
изискуемост, както и достоверността на представените писмени доказателства, съдът
намира за неоснователни и не намира същите да са подкрепени с доказателства. Освен това
още с подписването на договора ответницата се е съгласила изначално да заплаща в срок
всяка дължима вноска и че в случай на просрочие и неизпълнение от нейна страна, съгласно
чл.3 от процесния договор при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка погасителна вноска. На основание същия чл.3 от договора,
вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ клон България е станало изискуемо в пълен
размер, тъй като кредитополучателят А. е просрочила две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай
е 01.08.2021 г., поради което вземането е станало ликвидно от същата дата и изискуемо в
пълен размер, за което апропо от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление
Последна покана до длъжника на 07.10.2021 г.
Приетото от ищцовата и ответната страна заключение на вещото лице по
представената съдебно-счетоводна експертиза, което и съдът кредитира напълно,
категорично посочва, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по процесния
договор, като е превело дължимите суми по него. В заключението си вещото лице сочи, че
процесния кредит е усвоен, а размерът на задължението на ответницата към 28.10.2020 г. -
9
датата на Заявлението по чл.410 от ГПК е 3209.40 лв., от които: главница – 2223.08 лв.,
възнаградителна лихва – 789.16 лв. за периода от 01.08.2021 г. до 01.07.2023 г. и мораторна
лихва – 197.16 лв. за периода от 01.09.2021 г. до 16.07.2022 г.
Ответната страна не ангажира доказателства, с които да докаже, че А. е погасила
задължението си по договора.
От гореизложеното е видно, че ответника се явява неизправната страна по договора.
Съдът стигна до извода, че исковите претенции се явяват основателни и доказани,
видно и от заключението на вещото лице и като такива следва да бъдат уважени в
предявеният размер.
Предвид уважаването на установителния иск в цялост, предявения в условията на
евентуалност осъдителен иск за тези суми не следва да бъде разглеждан.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на
представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на
чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 1014.19 лв. общо,
от които 64.19 лв. държавна такса, 500.00 лв. възнаграждение за особен представител,
възнаграждение за вещо лице 350.00 лв. и юрисконсулстско възнаграждение 100.00 лв.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва
да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост
от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково
производство, дължи на ищеца и направените в заповедното производство разноски в
размер общо на 114.19 лв., от които 64.19 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от
ГПК, по отношение на М. А. А. с ЕГН ********** с поС.ен и настоящ адрес: гр.***, ЧЕ
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ В ПОЛЗА НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България с ЕИК *********, вписан в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к.1766, ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д. -
Заместник управител, по Договор CREX-15571378, обективирано в заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 912 по описа на Районен съд
- Нова Загора за 2022 г., а именно: 2223.08 лв. /две хиляди двеста двадесет и три лева и осем
стотинки/ - главница по Договор за кредит № CREX-18643839, сключен на 04.06.2021 г.,
789.16 лв. /седемстотин осемдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/ - възнаградителна
лихва за периода от 01.08.2021 г. до 01.07.2023 г., 197.16 лв. /сто деветдесет и седем лева и
шестнадесет стотинки/ - мораторна лихва за периода от 01.09.2021 г. до 16.07.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 27.07.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. А. А. с ЕГН ********** с поС.ен и
настоящ адрес: гр.Нова Загора, обл.Сливен, ул.„Местност Високо напрежение“ № 30В, ДА
10
ЗАПЛАТИ НА БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рeг.№ *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България с ЕИК *********, СУМАТА от 1014.19 лв.
/хиляда и четиринадесет лева и деветнадесет стотинки/, разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА, М. А. А. с ЕГН ********** с поС.ен и настоящ адрес: гр.Нова Загора,
обл.Сливен, ул.„Местност Високо напрежение“ № 30В, ДА ЗАПЛАТИ НА БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж рeг.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, с ЕИК *********, СУМАТА от 114.19 лв. /сто и четиринадесет лева и
деветнадесет стотинки/, представляваща направените разноски в заповедното производство
по ч.гр.д.№ 912 по описа на Районен съд – Нова Загора за 2022 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
11