РЕШЕНИЕ
№ 1490
гр. Плевен, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430104789 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът С. Р. С. е предявил иск по чл. 55 ал. 1 ЗЗД против ***, като
твърди, че на *** е сключил *** с ответника *** за главница в размер на
500.00 лева. Твърди, че в договора е уговорена неустойка при непредставяне
на конкретни видове обезпечения, каквато му е била начислена в размер на
125.28 лева, тъй като не е представил в срок надлежни поръчители, банкова
гаранция или друг вид обезпечение, посочени в договора. Сочи, че по
договора е бил уговорен срок от един месец, фиксираният годишен лихвен
процент е бил в размер на 41.000 %, ГПР - в размер на 49.640 %, а общата
сума, която следвало да върне *** е в размер на 517.08 лева. Ищецът твърди,
че е погасил изцяло сумата по сключения договор в общ размер на 632.50
лева. Твърди обаче, че договорът е нищожен (недействителен) на основание
чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на
законоустановените императивни правила, че е нищожен на основание чл.10
ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, т.к. не е спазена предвидената от закона форма. Твърди,
че се касае за сключването на ***, тъй като от отправяне на предложението
до сключването на договора са използвани изключително средства за
1
комуникация от разстояние, като не е спазен чл.8 и сл. и ЗЕДЕУУ, и
доставчикът не е изпълнил задължението да му предостави изискуемата
преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за
сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които
последният може да се откаже от него. Ищецът твърди, че всички разменени
между доставчика и него електронни съобщения се явяват неподписани
такива, и той не е изразил валидно своето съгласие. Твърди също, че е
нарушено изискването договора да е написан по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. Твърди, че договорът е нищожен: на основание чл. 11,
ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от
неговото съдържание, а именно общият размер на кредита; на основание
чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от
неговото съдържание, а именно ГПР по кредита; че е налице противоречие с
императивните правила на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от
ЗПК, в *** ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са
описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.
Твърди, че в *** е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният
такъв в размер на 341.66 % за конкретния договор е над максимално
установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19,
ал.4 от ЗПК. Сочи, че в договора е посочено, че ***ят дължи неустойка, която
клауза е нищожна и неравноправна. Сочи, че тя трябва да е част от ГПР и
случаят се приравнява на непосочване на такъв. Твърди, че настоящият
случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе. Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва
е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че определения от
кредитора размер на възнаградителната лихва е изключително висок и
противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната
лихва за обезпечени заеми. Твърди, че договорът е нищожен, тъй като не е
посочен съществен елемент от неговото съдържание - погасителен план,
съдържащ информация за размера броя, периодичност и датите на плащане на
погасителните вноски. Твърди, че *** е нищожен и на основание чл.11, ал.1,
т.20 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото
съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на
2
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено,
и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл.29, ал.4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на
ден. Твърди, че е налице унищожаемост на процесния договор на основание
чл.33, ал.1 от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно
неизгодни условия, т.к. е бил принуден да сключи ***, предвид
обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда. Към този момент той не е
разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи своите и на
неговото семейство основни потребности - заплащане на разходи за
комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер. Именно
тези обстоятелства са оказали влияние върху формирането на вътрешната му
воля да сключи договора. Твърди, че договорът е сключен при явно
неизгодни условия с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в
стойността на насрещните престации, защото е получил сума в размер на
500.00 лева, като впоследствие е върнал сумата от 632.50 лева, респективно
ответното дружество реално е получило възнаграждение за предоставения
заем в размер на близо 20 %. При условия на евентуалност твърди нищожност
на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - поради нарушение на закона, чл.26,
ал.1, пр.2 от ЗЗД - поради нарушаване на добрите нрави, респективно на
основание чл.146 от ЗЗП - поради неравноправност на отделните клаузи от
процесния договор. Счита, че посоченото обуславя правния му интерес от
предявяване на осъдителен иск срещу ответника, на основание чл.23, вр. чл.22
от ЗПК, вр. чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на
132.50 лева, представляваща недължимо платени суми по потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Не
оспорва сключването на процесния договор, твърди, че това е извършено при
спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към
сключения *** Общи условия на ***, описва подробно начина, по който е
сключен договора. Оспорва твърденията на ищеца за недействителност на
договора на осн. чл. 26. ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, твърди, че начислената
неустойка представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на
3
задължението на *** да предостави обезпечение по договора си за кредит и не
е в размер на 125.28 лева. Възразява срещу твърденията на ищеца, че
уговорената между страните годишна лихва е нищожна поради противоречие
с добрите нрави, както и че *** не съдържа задължителен лихвен процент на
ден, твърди, че размерът на лихвения процент е посочен в ЗПК и в договора
не е уговорен незаконен такъв. Твърди, че правото на отказ от договора е
посочено в ОУ, счита, че договорът не е унищожаем, и че ищецът е върнал
точно уговорената сума. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна: От представения препис на *** *** със страни
ответникът, като ***, и ищецът С. С., в качеството на ***, се установява, че
по силата на обективираното в това съглашение, ***ят е предоставил на ***я
кредит в размер на 500лв. В договора е отразено, че срокът на кредита е
тридесет дни и започва да тече от датата на изпращане на сумата по
кредитапо сметка на *** или по негово микросметка в системата ***.
Годишният лихвен процент по заема е в размер на 41% и в договора е
посочена неговия размер – 17.08лв., а ГПР е 49,64%. В част IV т.1 от
процесния договор е регламентирано, че ОУ на ответника, приложими към
потребителски кредит Кредит до заплата, са неразделна част от договора, но
такива ОУ не са представени нито от ищеца, нито от ответника. Съгл. чл. 1.7
от договора, в срок най-късно до края на следващия ден от сключването му,
*** е длъжен да предостави на кредитора обезпечение – банкова гаранция
или поръчителство на поне две физически лица. В чл.1.8. от договора е
регламентирано задължението на ответника да предостави като обезпечение
банкова гаранция, а в чл.1.9. е уреден другия начин на обезпечаване на
кредита - задължението на ответника да предостави като обезпечение
поръчителство, от най-малко две физически лица с минимален месечен
осигурителен доход от 1500 лева, да са лица над 20-годишна възраст, да
работят на безсрочен трудов договор, с не по-малко от 5 години трудов и
осигурителен стаж, да не са кредитополучатели или поръчители по друг *** и
т.н. В чл.3.3. от договора е регламентирана отговорността на ответника за
заплащане на неустойка в размер 4.32лв. на ден, в случай на неосигуряване на
поръчители или непредставяне на банкова гаранция. Представен е и СЕФ,
като част от сключения между страните договор.
С писмена молба в хода на производството, ответникът е признал, че
4
ищецът е заплатил сумата от 632.36лв. на 19.02.2018г. по процесния договор,
като с тази сума са погасени следните елементи: 500лв. главница, 17.08лв. –
възнаградителна лихва и 115.28лв. – неустойка. За плащането като обща сума
още с исковата молба е представена разписка от 19.02.2018г. на ***, за
заплащане на 632.50лв. с посочено основание – пълно погасяване на кредит С.
Р. С., ЕГН **********, както и удостоверение от същата дата от ответника,
че клиентът е погасил кредита си и няма задължения към него.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: По делото се доказа възникнало между страните
правоотношение по силата на сключен между тях ***, както и плащането на
заетата сума, ведно с уговорената лихва и неустойка. Възраженията на ищеца,
че договорът не е подписан по реда на ЗЕДЕУУ са неоснователни, т.к.
сделката е сключена по правилата на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, който не изисква подписване на договора с електронен
подпис, договорът е и изпълнен. Както е посочил съдът още при насрочване
на делото, представеният договор, сочен като основание за осъществено
недължимо от ищеца плащане, е за срок от един месец и искът не може да
бъде разгледан на база оспорванията от ищеца по ЗПК, т.к. този закон е
неприложим на осн. чл. 4, ал. 1 т. 6 от ЗПК - Разпоредбите на закона не се
прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три
месеца и при които се дължат незначителни разходи. Въпреки възражението
на ищеца, че не се дължат незначителни разходи, поради наличието на
неустойка, то съдът намира, че размерът на уговорената неустойка не е
толкова значителен разход, т.к. още от уговорките в договора е видно, че тя
може да бъде начислявана най-много в рамките на един месец. Поради
горното, съдът намира, че следва да разглежда предявения иск само на
основание чл. 55, ал. 1 пр.1 ЗЗД, и направените изявления за
недействителност по чл. 26 от ЗЗД, унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД и чл.146
от ЗЗП.
В случая съдът намира, че е налице нищожност на уговорката за
заплащане на неустойка при липса на осигурено от *** обезпечение, на две
основания - поради накърняване на добрите нрави на осн. чл. 26 ал.1
предложение 3 от ЗЗД и поради неравноправност на клаузата на осн. чл. 146
ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл.92 ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет
5
задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена
или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите
да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да
са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение,
договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително, и
неизпълнение на главното задължение. В случая обаче, при така уговорена
неустойка, съдът намира, че същата противоречи на добрите нрави, по
следните съображения: Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи,
вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението. В случая страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на
кредитора в изключително кратък срок от сключването на договора, като при
неизпълнение са предвидили неустойка, чийто най-висок размер е 130лв., но
той не е конкретно посочен като размер в договора. Предвидената клауза е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП - не позволява на потребителя
да прецени икономическите последици от сключването на договора. Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира ***я за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на ***, съобразно договора и общите
условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
6
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на ***я да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до
скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за ***я, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел
на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно
обогатяване на ***я за сметка на заемополучателя, до увеличаване на
подлежаща на връщане сума. Тъй като противоречието между клаузата за
неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то
следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, то в
тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността
на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4 от
договора. Въпреки това, сумата за неустойка в размер на 115.28лв. е
заплатена от ищеца, и с оглед изводите на съда, тя е недължима, поради което
подлежи на връщане на осн. чл. 55 ал.1 предл. първо от ЗЗД. Съгласно чл. 26
ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора,
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части, а случаят е точно такъв – основанието на договора
е заем, който е отпуснат и върнат, а установената нищожна клауза е само едно
от акцесорните задължения и не влияе на каузата на сделката. Поради
горното, следва да се разгледа и другият елемент от договора, за чието
плащане се претендира връщане – договорната възнаградителна лихва. В
случая съдът намира, че с оглед срока на договора, размера на кредита,
размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от
сделката, който носи кредитора, както и автономията на волята на страните,
уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, тя е
3.416% от заетата сума, уговорена е ясно и недвусмислено в договора и също
така не представлява неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП. Поради
горното, искът за нейното връщане на базата на неоснователно обогатяване на
кредитора от длъжника, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Евентуално наведеното възражение за нищожност на договора – това
7
за унищожаемост на осн. чл. 33 от ЗЗД – сключване поради крайна нужда и
явно неизгодни условия, не беше подкрепено с никакви доказателства
относно крайната нужда на ищеца за сключване на договора. Кумулативната
предпоставка – явно неизгодни условия, също не е налице, което е обсъдено
от съда при посочване на основанието, поради което не разглежда договора
като сключен при регулацията на ЗПК.
Като краен се налага изводът, че общо предявения иск на осн.чл. 55 ал.
1 от ЗЗД следва да бъде уважен до размер от 115.28лв., а за разликата до
132.50лв., следва да се отхвърли като недоказан.
По отношение разноските по делото: *** дължим на представителя на
ищеца следва да бъде изчислен от съда, доколкото по делото е представен
договор за безплатно представителство на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, и съдът
определя, с оглед цената на иска, неговият размер на минимума от 300лв., и
този размер ответникът следва да бъде осъден да заплати на ***. При този
изход на делото и съобразно уважената и отхвърлена част на иска, дължимите
на ищеца разноски, са в размер на 43.50лв. – за ДТ. По отношение на
разноските на ответника, съдът намира, че такива не следва да се присъждат,
дори и при отхвърляне на част от иска. В т.см. е Решение от 16.07.2020 г. по
съединени дела C-224/19 и C-259/19 на СЕС, доколкото в него е посочено, за
случаите на разпределение на съдебните разноски в този тип производства, че
член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и
принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се
възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените
суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност
на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид,
че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре
потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на
ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на
договорни клаузи.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД ***, с ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от *** и ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.
8
Р. С., ЕГН **********, от ***, сумата от 115.28лв., представляваща
недължимо платена сума по *** от 10.01.2018г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 21.07.2021г. до окончателното изплащане, като
искът за разликата от 115.28лв., а до пълната претенция от 132.50лв.,
ОТХВЪРЛЯ като недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА, вр. чл.78 ал.1 от ГПК***, с
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** и ***,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г. Г. Ч., ЕГН **********, адрес: ***, като
процесуален представител на ищеца С. Р. С., сумата от 300лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание 78 ал.1 от ГПК ***, с ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от *** и *** ДА ЗАПЛАТИ на С. Р.
С., ЕГН **********, от ***, направени по делото разноски в размер на
43.50лв.
Присъдените суми могат доа бъдат заплатени по банков път при
*********Титуляр: ***, чл. 39 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9