Решение по КНАХД №1417/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба от Я. П. Я. от [населено място], подадена чрез адв.В. К., против Решение № 125 от 21.05.2025г., постановено по НАХД № 273 по описа на Районен съд – Хасково за 2025г.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно. Касационният жалбоподател сочи, че при постановяването му е нарушен закона и е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че съдът не е направил правилна и обективна преценка на доказателствения материал по делото, поради което е достигнал до извода, че твърдяното нарушение е извършено от жалбоподателя при условията на повторност. Твърди се липсата на събрани по делото доказателства, че посочения като издаден предходен ЕФ е влязъл в законна сила. Такива доказателства не се съдържали в административната преписка и като приел този факт за доказан въззивният съд постановил неправилно решение. По изложените съображения се счита, че при издаване на оспорения електронен фиш и при постановяването на първоинстанционното съдебно решение е допуснато нарушение на материалния закон. Моли се за отмяна на решението на районния съд и на електронния фиш. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. за двете съдебни инстанции.

Ответникът не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила решението на Районен съд - Д..

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното Решение № 125 от 21.05.2025г., постановено по НАХД № 273/2025г., Районен съд – Хасково е потвърдил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 9999106/07.11.2024г., издаден от ОД МВР Хасково, с който на Я. П. Я., [ЕГН] от [населено място], на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

За да постанови решението си, районният съд приел, че обжалваният електронен фиш е законосъобразно и правилно издаден. Констатирал, че същият съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189 ал.4 от ЗДвП. Посочил, че нарушението е доказано. Приел, че нарушението е повторно, като в тази връзка посочил, че жалбоподателят бил наказан с електронен фиш К/7304016 за същото нарушение.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за неправилно.

Районният съд е приел за безспорно доказано осъществяване на деянието по чл. 182, ал.2, т. 2 от ЗДвП от страна на наказаното лице. Този извод на съда се подкрепя от събраните по делото доказателства, като касационната инстанция намира същия за правилен и съобразен с относимите материалноправни разпоредби.

Не се споделят твърденията на ревизираният съд за наличие на доказана по делото „повторност“ на деянието.

От посоченото в електронния фиш е видно, че е прието нарушението да е извършено в условията на повторност, съответно лицето е наказано на основание чл.182 ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП.

По смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174 ал.2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

От разпоредбата на чл.189 ал.11 от ЗДвП е видно, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно, за да се приеме, че в настоящия случай нарушението е извършено при условията на повторност, е било необходимо да се докаже, че е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление (или електронен фиш), с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

В процесния случай, въззивният съд е приел това обстоятелство за доказано с оглед наложената на касационния жалбоподател „глоба“ с ЕФ серия К № 7304016. Следва да се посочи, че налагането на глоба с предходен ЕФ само по себе си не обосновава наличие на повторност, ако акта с който същата е наложен не е влязъл в сила. По делото липсват каквито и да било доказателства за настъпване на това обстоятелство. По тези съображения, касационните доводи за немотивираност на оспореното съдебно решение изцяло се споделят от настоящият касационен състав.

В случая доказателства за връчване на посочения електронен фиш, каквито законодателят е регламентирал с нормата на чл.189 ал.5 от ЗДвП, не са налице, респективно не се установява по надлежния ред влизането в сила на ЕФ серия К № 7304016, което обстоятелство е обусловило налагане на наказание при условията на „повторност“.

Предвид горното, административнонаказващият орган не е доказал, че наказаното лице е извършило процесното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП в условията на повторност по смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДвП. Поради това не следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на лицето за нарушение, извършено „повторно“, съответно не следва да се прилага и чл.182 ал.4 от ЗДвП при определяне на наказанието.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като се отмени и потвърдения с него електронен фиш, доколкото касационната инстанция не разполага с възможност да преквалифицира деянието по по- леко наказуемия и безспорно доказан състав на нарушение.

Наред с тези съображения, следва да се акцентира вниманието на въззивната съдебна инстанция за настъпилата в чл. 182, ал. 4 от ЗДвП законодателна промяна, изключваща повторността за деяния като процесното, осъществяващо състава на чл. 182, ал.2, т. 2 от ЗДвП.

При този изход на спора на касационния жалбоподател се следват разноски в размер на 800 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

 

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 125 от 21.05.2025г., постановено по НАХД № 273 по описа на Районен съд – Хасково за 2025г. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 9999106/07.11.2024г., издаден от ОД МВР Хасково, с който на Я. П. Я., [ЕГН] от [населено място], на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Хасково да заплати на Я. П. Я., [ЕГН] от [населено място] сумата от 800лв., представляваща разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.