Р Е Ш Е Н И Е
08.11.2021г.
гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ ,
четиринадесети състав , в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА
При участието на секретаря Румяна
И. , разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. № 2733/2020 год. по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по гр.д. № 2733 /
2020 г. по описа на Добрички районен съд е образувано по искова молба от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД град София с ЕИК ********* , с която срещу Г.В.А. с ЕГН **********
са предявени искове по реда на чл. 422 , ал. 1 от ГПК,вр.с чл. 415, ал.1 от ГПК
за установяване на вземания по заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 564/06.07.2020 г. ,
издадена по ч.гр.д. № 1399/2020 г. по описа на Добрички районен съд за следните суми :
-1190.41 лева –неизплатена
главница по договор за паричен заем № …. , сключен между „ … „ в качеството на
кредитор и Г.В.А. в качеството на кредитополучател ,ведно със законната лихва
от подаване на заявлението …. до окончателното изплащане ;
-111.56 лева –договорна лихва за
периода 20.02.2017г. – 07.03.2019г. ;
-127.63 лева – обезщетение за
забава за периода 08.03.2019г. -16.06.2020 г.
Претендират се разноските в
заповедното и в исковото производство .
Предявените искове черпят
правното си основание от разпоредбите на чл. 79 , ал. 1 , предл.1 във вр. с чл.
240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 , ал. 1 от ЗЗД , чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от ЗЗД.Предявени са като установителни срока по чл. 422 от ГПК .
Излагат се следните обстоятелства
:
На .. Г.В.А. е сключил с „… „ ..
договор за кредит „Бяла карта „ с № .. , по силата на който дружеството се е
задължило да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален
размер от 1200.00 лева под формата на разрешен кредитен лимит .
Г.А. е усвоил сума в размер на
1200 лева от предоставения кредитен лимит .
Кредиторът е прехвърлил вземането
си по договора на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД град
София с ЕИК ********* .
Инициирано е заповедно производство
по ч. гр.д. №1399/2019 г. на Добрички районен съд, приключило с издаване в полза на заявителя –ищец на заповед за изпълнение на парично
задължение
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на
ответника по реда на чл. 47 , ал. 6 от ГПК , който изразява становище за липсата на надлежно съобщаване на цесията
съгласно чл. 99 , ал. 3 , т. 1 от ЗЗД , при което ищецът не се явява активно
легитимиран да търси вземанията по договора за кредит .На следващо място оспорва действителността на сключения договор
за кредит поради неспазване на
императивните изисквания , залегнали в чл. 11 , ал. 1 , т. 10 от ЗПК .Твърди се
,че кредиторът е посочил единствено като абсолютни стойности лихвения процент
по заема , ГПР на заема и годишното му оскъпяване .Липсвала ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита , кои компоненти
са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР .
Твърди се недействителност на съглашението и поради това,че уговореният размер на възнаградителната лихва надвишава многократно основния лихвен
процент ,което се явява нарушение на
добрите нрави .
Добричкият районен съд , като прецени събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
По подадено заявление от Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД град София за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Г.В.А. с ЕГН ********** е образувано
ч. гр.д. № 1399/2020 г. на Добрички районен съд .
На основание чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение с № … г. за следните суми :
-1190.41 лева –неизплатена
главница по договор за паричен заем № .. г. , сключен между „ .. „ в качеството
на кредитор и Г.В.А. в качеството на кредитополучател ,ведно със законната
лихва от подаване на заявлението ... до окончателното изплащане ;
-111.56 лева –договорна лихва за
периода 20.02.2017г. – 07.03.2019г. ;
-127.63 лева – обезщетение за
забава за периода 08.03.2019г. -16.06.2020 г.
Издадената заповед за изпълнение
е връчена на длъжника по реда на чл. 47 , ал. 5 от ГПК .
С разпореждане от 31.08.2020г. съдът
е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В дадения едномесечен
срок е депозирана исковата молба по
настоящото дело .
С рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 11.11.2016 г. , сключен между кредитора „…„ в
качеството му на цедент и “Агенция за контрол на просрочени задължения“ . град
София с ЕИК ********* в качеството му на
цесионер , цедентът се задължава да прехвърля възмездно срещу покупна цена на
цесионера вземания,
индивидуализирани съгласно Приложение №
1 .
На .. г. е подписано приложение №
1 , с което е прехвърлено вземането от
длъжника А. , произтичащо от сключения договор за кредит „Бяла карта „ с № …8
от .. г.
Акт на надлежно съобщаване на
цесията е връчването на ответника на уведомително писмо като приложение към
исковата молба .В този смисъл ищецът е доказал материалноправната си легитимация като
кредитор по договора за заем по силата
на договора за цесия , за който длъжникът е редовно уведомен .
Източник на вземането е договор
за потребителски кредит .
Съдът приема,че договорът за
кредит не страда от пороци , покриващи хипотезите по чл. 10 и чл. 11 , ал. 1 ,
т. 7-т.12 от ЗПК , визирани в чл. 22 от ЗПК , респективно е действителен
такъв.Сключен е в писмен вид , по ясен и
разбираем начин, всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид и
формат шрифт.
Посочен е фиксиран лихвен процент
43.2 %, което изключва задължението на кредитора в съглашението да инкорпорира и методика за изчисляване на референтен
лихвен процент.
Съобразно разпоредбите на ЗПК
Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита на потребителя , настоящи или бъдещи / лихви ,други
преки или косвени разходи , в т. ч и тези,дължими на посредниците при
сключване на договори / ,представлявайки общ израз на всички дължимо по кредита
.В процесния случай е налице яснота относно посочените обстоятелства .
В договора за кредит са посочени по
разбираем за кредитополучателя начин дължимите
разходи- уговорените лихви , такси съобразно тарифа.
С оглед изложеното съдът приема
,че не е налице твърдяната от процесуалния представител на ответника неяснота относно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита , кои компоненти са включени
в него и как се формира посочения в договора ГПР .
Годишният процент на разходите не
е извън границите , посочени в чл. 19 , ал. 4 от ЗПК , при съобразяване
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. ,в сила от 01.01.2015 г. , за
определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения и размера
на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора .
В чл. 19 , ал. 4 от ЗПК е
предвидено следното:“Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута , определена с постановление на МС на РБългария „.
Цитираният текст е насочен
към избягване възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна потребител от страна
на търговеца .За да възприеме като законов критерий годишния процент на разходите законодателят е
отчел , че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне
средства на потребителя не винаги е меродавен , защото към него може да се
наложат допълнителни разходи като такси , комисиони , други разноски и те да
увеличат кредитната тежест на кредитополучателя .
За да се избегне подобна
злоупотреба законодателят е предвидил като критерий максимален размер на
годишния процент на разходите по кредита и това е пределът , до който може да
се зачете като непротиворечащо на морала и на добрите нрави общо оскъпяване на
кредита .
С оглед изложеното не е налице нищожност на уговорената възнаградителна
лихва .
Вещото лице Е.Й. установява в назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза следното :
Сумата по договора за кредит е
предоставена на кредитополучателя.Направени са погашения на дълга общо в размер
на 8 666.70 лева.Плащането е преустановено но 22.01.2019 г. Неизплатеният
остатък по кредита включва дължими вноски по главницата с настъпил падеж към
подаване на заявлението в размер на 1190.41 лева , 111.56 лева договорна лихва
за периода 07.02.2018 г. – 07.03.2019 г. , 127.63 лева –обезщетение за забава за
периода 07.03.2019 г. -16.06.2020 г.
Съдът кредитира заключението ,
неоспорено от страните и изготвено от лице , притежаващо необходимата
квалификация и знания .
Предвид установеното предявените
искове са основателни и подлежат на уважаване .
Ответникът дължи и обезщетение за
забава на главното парично задължение в размер на законната лихва върху него ,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното му погасяване .
С оглед изхода на спора на ищеца
се следват сторените по делото разноски в производството по настоящото
гражданско дело и в производството по ч. гр.д. № 2399/2019 г. на Добрички
районен съд .
В полза на “Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД град София с
ЕИК ********* следва да се присъдят разноски по гр.д. № 2733 / 2020 г. на ДРС в
размер на 73.50 лева държавна такса , 350.00 лева хонорар вещо лице , 330.07 лева
възнаграждение за особен представител и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение .
Направените в заповедното
производство разноски от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ ЕАД са 25.58 лева
държавна такса и 38.37 лева юрисконсултско възнаграждение .
Водим от горното , Добричкият
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД град София с
ЕИК ********* и Г.В.А. с ЕГН **********
, че Г.В.А. с ЕГН ********** дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД град София с ЕИК
********* следните суми по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК с № 564/06.07.2020 г. , издадена по ч.гр.д. № 1399/2020 г. по
описа на Добрички районен съд :
-1190.41 лева –неизплатена
главница по договор за паричен заем № 495488/10.02.2017 г. , сключен между „ ..„
в качеството на кредитор и Г.В.А. в качеството на кредитополучател ,ведно със
законната лихва от подаване на заявлението ... до окончателното изплащане ;
-111.56 лева –договорна лихва за
периода ... – 07.03.2019г. ;
-127.63 лева – обезщетение за
забава за периода 08.03.2019г. -16.06.2020 г..
ОСЪЖДА Г.В.А. с ЕГН ********** да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД град София с
ЕИК ********* разноски в производството
по гр.д. № 2733/ 20202 г. по описа на Добрички районен съд в размер на 73.50 лева държавна такса, 350.00 лева хонорар
вещо лице , 330.07 лева възнаграждение за особен представител и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение .
ОСЪЖДА Г.В.А. с ЕГН ********** да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД град София с
ЕИК ********* разноски в производството
по ч. гр.д. № 1399/2020 г. в размер на 25.58 лева държавна такса и 38.37 лева
юрисконсултско възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :