№ 22270
гр. ., 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20241110173874 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД
Ищецът А. Г. А. твърди, че на 24.04.2023 г. е сключил с ответника
договор за паричен заем с № . за сумата от 400 лева, с договорен срок за
връщане – 1 седмица, с фиксиран годишен лихвен процент 41,03% и годишен
процент на разходите (ГПР) 49,71%. Поддържа, че към горния договор е бил
сключен и договор да имуществено проучване и кредитен рейтинг, като
допълнителна услуга по договора за заем, за която е била фиксирана вноска от
91,32 лева, платима с месечната вноска по договора за заем, която така
нараствала до 505 лева. Сочи, че е погасил сумата от 505 лева. Поддържа, че
заплащането на горната такса се явява задължително условие за получаване на
сумата по заема. Излага доводи за нарушение на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, с невключването на разхода за плащане на допълнителната услуга
към ГПР, както и твърдения, че ако горният разход е бил включен, то ГПР е
щял да бъде значително по – висок от посочения в договора, което водело до
нищожност на последния, доколкото ответникът е заблудил ищеца –
потребител за действителния размер на ГПР. Смята, че ако съдът приеме
договора за валиден и действителен, то клаузата за допълнителна услуга в
последния е била нищожна, поради противоречие със закона с добрите нрави,
респ. поради неравноправност. Поддържа, че договорът за имуществено
проучване представлява скрит добавък към печалбата на кредитора,
1
добавянето на който към ГПР би довел до нарушаване на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което иска от съда да признае за
установено в отношенията между страните, че клауза за такса – допълнителна
услуга по договор за паричен заем, във връзка с договор за имуществено
проучване и кредитен рейтинг е нищожна, както и претендира сумата от 91,32
лева (след допуснато по реда на чл. 214 ГПК увеличение размера на иска от
първоначално предявения размер от 10 лв., в открито съдебно заседание на
01.12.2025 г.), представляваща недължимо платена сума във връзка с договор
за имуществено проучване и кредитен рейтинг, ведно със законната лихва от
датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на сумата.
Ответникът „.“ ООД признава иска на ищеца в пълен обем, като твърди,
че на 15.04.2026 г. е възстановил на последния сумата от 91,32 лева.
Поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което смята, че не
дължи разноски на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД е да докаже сключването на процесния
договор за предоставяне на заем с посоченото в исковата молба съдържание
на оспорената клауза, което противоречи на императивна законова разпоредба
и/или накърнява добрите нрави.
За основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума на
ответника, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването,
съответно задържане на полученото.
С доклада си по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът
е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по
делото са всички обстоятелства, включени във фактическия състав на
спорното право, включително и извършеното на 15.04.2025 г. плащане от
ответното дружество към ищеца на сумата от 91,32 лв. Доколкото по делото е
признато претендираното право, следва да бъде постановено решение,
основано на признание на иска. Същевременно, съдът не установи наличие на
обстоятелствата, визирани в чл. 237, ал. 3 ГПК, явяващи се пречка за
2
постановяване на такова решение.
С оглед извършеното от ищеца признание и с оглед обявеното за
безпорно между страните плащане на сумата от 91,32 лв., което обстоятелство
съдът взема предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, предявеният осъдителен
иск следва да бъде отхвърлен. Въпреки отхвърлянето на иска за главното
вземане, следва да бъде присъдена претендираната в исковата молба законна
лихва върху първоначално предявената главница от 10 лв., за периода от
предявяване на иска до датата на извършеното плащане.
По разноските:
При този изход на спора разноските следва да се възложат на ответника.
Съдът приема, че в основата на предявения от иищеца – потребител
установителен иск стои обективният факт на нищожна клауза в сключен
между страните потребителски договор. Наличието на този факт поражда
право на потребителя да поиска обявяване на нищожността по съдебен ред.
Сезирането на съда представлява необходимото условие за упражняване на
субективното право на освобождаване от нищожната договорна клауза.
За пълнота съдът отбелязва, че евентуалното възлагане на разноските
върху ищцовата страна, въпреки уважаването на иска, противоречи на
тълкуването, дадено в решението от 16.07.2020 г. по съединени дела С‑224/19
и С‑259/19 на Съда на Европейския съюз. Тъй като ищецът има качеството на
„потребител“, а спорът е свързан с нищожна договорна клауза,
освобождаването на ответника от отговорност за разноски чрез прилагане на
чл. 78, ал. 2 ГПК би създало съществена пречка за упражняване на правото на
ефективен съдебен контрол, гарантирано от Директива 93/13/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. При упражняване на
правото си да се освободи от неравноправни клаузи в потребителски договор,
потребителят не може да бъде задължаван да доказва извънпроцесуални
действия на ответника, за да получи право на разноски в съдебното
производство. В основата на предявения иск стои твърдението за нищожност
на договор/договорна клауза, което само по себе си поражда правото на
потребителя да поиска обявяването на тази нищожност по съдебен ред. Ето
защо настоящият състав намира, че право на разноски има само ищцовата
страна и разноски на ответника не се следват. В настоящото производство
ищецът е доказал разноски за държавна такса за водене на делото по
предявените искове в размер на 100 лв. В полза на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ следва да бъдат присъдено адвокатско възнаграждение в
минимален размер от 480 лева с включен ДДС, по реда на Закона за
адвокатурата (ЗА), тъй като по делото ищецът е защитаван от адвокат от
горното дружество безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, за което е сключен договор за правна защита и съдействие от
3
01.11.2024 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Г. А., ЕГН
**********, със съдебен адрес в гр. ., бул. „А. С.“ № ., ет. 5, офис 5.3, срещу
„.“ ООД, ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ж.к. „. Д.“, ул. „.“, бл.
118, вх. Д, ет. 1, ап. ., отрицателен установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД, че клауза за такса в размер на 91,32 лв., отразена в
договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг, като допълнителна
услуга по сключен между „.“ ООД и заемополучателя А. Г. А., договор за заем
„.“ с № ./24.04.2023 г., е нищожна.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. А., ЕГН **********, със съдебен адрес
в гр. ., бул. „А. С.“ № ., ет. 5, офис 5.3, срещу „.“ ООД, ., със седалище и адрес
на управление в гр. ., ж.к. „. Д.“, ул. „.“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. ., осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 91,32 лева,
представляваща недължимо платена сума във връзка с договор за
имуществено проучване и кредитен рейтинг.
ОСЪЖДА „.“ ООД, ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ж.к. „.
Д.“, ул. „.“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. . да заплати на А. Г. А., ЕГН **********,
със съдебен адрес в гр. ., бул. „А. С.“ № ., ет. 5, офис 5.3, сумата от 0,46 лв.,
представляваща законна лихва върху първоначално предявената главница от
10 лв., .) за недължимо платена сума във връзка с договор за имуществено
проучване и кредитен рейтинг, начислено за периода от 11.12.2024 г. до
15.04.2025 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв.,
разноски в производството.
ОСЪЖДА „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. .,
ж.к. „. Д.“, ул. „.“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. . да заплати на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат ., с адрес в гр. ., бул. „А. С.“ № ., ет. 5,
офис 5.3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 480
лв. с ДДС, разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4