РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Кърджали, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на двадесет и
девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кирил М. Димов
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора Д. Д. Р.
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Частно наказателно дело №
20255100200415 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.32, ал.1, във вр. с
чл.16, ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИАКОРНФС/.
Постъпило е Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, за признаване и изпълнение на решение за налагане на
финансова санкция, издадено от несъдебен орган административнонаказващ
орган на Германия, по отношение на българския гражданин М. Г., роден на
**.**.**** г., с последен известен адрес гр.Д., кв.“П.“ № **, като
удостоверението е попълнено и подписано, съгласно образеца по
приложението към Рамково решение 2005/214/ПВР на български език, както е
приложено и решението, въз основа на което е издадено удостоверението - на
немски език, с превод на български език.
Лицето, спрямо което е постановено решението за налагане на
финансова санкция – Г. Ш. М., с постоянен и настоящ адрес – гр.Д., кв.“П.“ №
**, с ЕГН **********, /като трите имена, постоянния и настоящ адрес на
1
лицето и неговото ЕГН са установени чрез извършена служебна справка в
Регистър на населението – НБД „Население” по реда на Наредба №
14/18.11.2009 год./, в съдебно заседание заявява, че знае за наложената му
глоба и изразява готовност да я заплати.
Прокурорът от ОП – К. изразява становище, че са налице всички
предпоставки за признаване на решението на административно наказващия
орган на Германия, за налагане на финансова санкция на българския
гражданин Г. Ш. М., както и че следва същото да се изпрати за изпълнение на
съответния изпълнителен орган.
Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено
следното:
От приложеното по делото удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение № *********
за налагане на финансова санкция от 13.03.2025 г., влязло в сила на 03.04.2025
г., постановено от несъдебен административнонаказващ орган – на Германия,
на българския М. Г., роден на **.**.**** г., с последен известен адрес гр.Д.,
кв.“П.“ № **, е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на
задължение за заплащане на парична сума в размер на 80 евро за осъждане за
административно нарушение и парична сума в размер на 25 евро за съдебното
и административното производство, довели до решението, или в общ размер
на 105 евро. В удостоверението осъщественото от Г. Ш. М. деяние е описано
по следния начин: „Не е била спазена минималната необходима дистанция от
50 м спрямо движещото се предходно превозно средство при движение по
автомагистрала с товарен автомобил с допустима обща маса над 3,5 т със
скорост над 50 км/ч (след като е била установена дистанцията между
автомобилите, са били приспаднати допустимите отклонения). Време на
извършеното нарушение: 19.12.2024 г. в 07:25 часа място на извършеното
нарушение: Bergheim, BAB 61, km 063,000, Fahrtrichtung Koblenz
регистрационен номер: ****** ******* (**)“. Вид и правна квалификация на
престъплението/престъпленията приложими законови разпоредби, въз основа
на които е постановено решението: Административно нарушение съгласно чл.
4 ал. 3, чл. 49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл. 24 от
Закона за движението по пътищата (StVG), 15 от Федералния каталог за
2
финансови санкции (BKat).
С оглед данните, съдържащи се в посоченото удостоверение, съдът
намира, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на
посоченото решение за налагане на финансова санкция на българския
гражданин Г. Ш. М..
От данните по делото се установява, че решението за налагане на
финансова санкция е постановено от несъдебен орган на държава - членка на
Европейския съюз въз основа на действия, които съгласно нейния национален
закон се преследват като административно нарушение /правонарушение/.
Деянието е извършено на територията на издаващата държава - Германия.
Посоченото административно нарушение попада в обхвата на тези по чл.30
ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС – поведение, което нарушава разпоредбите за
движение по пътищата, за които престъпления или административни
нарушения не се изисква двойна наказуемост, т.е. същото да е
правонарушение /престъпление или административно нарушение/ и по
българското законодателство. Отразено е в удостоверението, че
производството е било писмено и че лицето е уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както за сроковете за обжалване. Потвърдено е с удостоверението
също, че решението е влязло в сила; както че по информация на органа, който
издава удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано
решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение,
което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата
държава.
По делото не се установява да са налице някои от пречките по чл.35 от
ЗПИИАКОРНФС за признаване и допускане изпълнението на решението за
налагане на финансова санкция. От данните по делото се установява още и
това, че лицето Г. Ш. М., срещу което е постановено решението, има
местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Република
България, с постоянен и настоящ адрес – гр.Д., кв.“П.“ № **.
Ето защо, съдът намира, че са налице условията за признаване на
Решение № ********* за налагане на финансова санкция от 13.03.2025 г.,
влязло в сила на 03.04.2025 г., постановено от несъдебен
3
административнонаказващ орган – на Германия, с което на българския
гражданин Г. Ш. М., с постоянен и настоящ адрес – гр.Д., кв.“П.“ № **, с ЕГН
**********, е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на
задължение за заплащане на парична сума в размер на 80 евро за осъждане за
административно нарушение и парична сума в размер на 25 евро за съдебното
и административното производство, довели до решението, или в общ размер
на 105 евро, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на
постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата
държава, в размер на 205.36 лв.
Решението да се изпрати незабавно на ТД на Националната агенция за
приходите - гр.Пловдив, офис Кърджали за изпълнение по реда на ЗНАП и
ДОПК, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по
изпълнение на решението.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС следва незабавно да
се изпрати уведомление - формуляр № 2 на компетентния орган на издаващата
държава на английски език.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС следва препис от
уведомлението – формуляр № 2 да се изпрати и на Министерството на
правосъдието на Република България за сведение.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № ********* за налагане на финансова санкция
от 13.03.2025 г., влязло в сила на 03.04.2025 г., постановено от несъдебен
административнонаказващ орган – на Германия, с което на българския
гражданин Г. Ш. М., с постоянен и настоящ адрес – гр.Д., кв.“П.“ № **, с ЕГН
**********, е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на
задължение за заплащане на парична сума в размер на 80 евро за осъждане за
административно нарушение и парична сума в размер на 25 евро за съдебното
и административното производство, довели до решението, или в общ размер
на 105 евро, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на
постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата
държава, в размер на 205.36 лв.
4
Решението да се изпрати незабавно на ТД на Националната агенция за
приходите - гр.Пловдив, офис Кърджали за изпълнение по реда на ЗНАП и
ДОПК, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по
изпълнение на решението.
На основание чл.38, ал.1, т.1 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се
изпрати уведомление – формуляр № 2, на компетентния орган на издаващата
държава на немски език.
На основание чл.38, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС препис от уведомлението
– формуляр № 2, да се изпрати и на Министерството на правосъдието на
Република България, за сведение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - Пловдив в 7-
дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението.
Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________
5