Р Е Ш
Е Н И Е № 9
гр.Кюстендил, 16.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
със секретар Светла Кърлова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №319/2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
„А.- 2.“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, офис 15, съдебен адрес ***, офис 1 обжалва
решение №321/30.09.2019г. на ДРС, постановено по АНД №469/2019г., с което е
потвърдено НП №10-0000824/11.03.2019г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Кюстендил. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния
акт, поради допуснати нарушения на материалния закон – касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. отмяна на НП.
Ответникът чрез пълномощника
изразява становище за неоснователност жалбата и моли за оставане в сила
решението на въззивния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурор Марияна
Сиракова от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба, тъй като
счита че не са налице основанията за отмяна на първоинстанционното решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение №321/30.09.2019г. на ДРС, постановено по АНД
№469/2019г. Със същото е потвърдено НП №10-0000824/11.03.2019г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Кюстендил, с което „А.- 2.“ ООД *** е санкционирано на основание чл.414,
ал.3 от КТ с административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500
лв. за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Районният съд е потвърдил
наказателното постановление, приемайки че акта не страда от пороци, касаещи
неговата валидност и допустимост, както и че е приложен правилно материалния
закон.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС. На база установената фактическа обстановка
касационния съд приема следното:
Производството пред ДРС е
образувано по жалба на „А.- 2.“ ООД ***0-0000824/11.03.2019г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кюстендил, с което търговецът в качеството на
работодател е привлечен към отговорност по чл.414, ал.3 от КТ за извършено
нарушение по чл.63,
ал.2 от КТ. При
извършена проверка на място на 10.10.2018г. и по документи на 07.11.2018г. е
установено, че работодателят е допуснал до работа на 10.10.2018г. в 13.45ч.
лицето Н.А.В., ЕГН ********** *** в стопанисвания от фирмата обект – хотел „***“, землище
Рилски манастир, да изпълнява трудови задължения като „администратор хотел“,
без да й е предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено
от ТД на НАП. От лицето е попълнена декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в
която е посочено, че работи в хотела от 10.10.2018г. на длъжност
„администратор“, с работното време – от 08.00ч. до 15.00ч., че е на обучение.
Не са посочени трудово възнаграждение и наличието или не на трудов/граждански
договор. По преписката е представен трудов
договор №134/10.10.2018г., в който е отбелязано, че лицето ще постъпи на работа
на 15.10.2018г.; служебна бележка №39/10.10.2018г. за проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа на 10.10.2018г.; длъжностна
характеристика, връчена на лицето на 10.10.2018г.; декларация за липса на
болести от 10.10.2018г.; декларация за конфиденциалност от 10.10.2018г.; молба
от Н.В. за назначаване на работа от 10.10.2018г. /в същата е налична поправка
на датата, от която се иска започване на работа – от 10.10.2018г. на
15.10.2018г./. От справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с №013881830671326/10.10.2018г. е видно, че процесното уведомление е регистрирано в ТД на НАД на 10.10.2018г. в
14.57ч. За констатирано нарушение по чл.63, ал.2 от КТ е съставен е АУАН №10-0000824/17.10.2018г.,
а въз основа на констатациите в него е издадено атакуваното НП.
Във въззивното производство са снети
обясненията на контролните органи, извършили проверката на място, от които се
установява, че лицето се е намирало на рецепцията на хотела, т.е. на работното
му място заедно с още едно лице /Цветелина Краликова, за което също е констатирано
идентично нарушение/.
Работодателят „А.-
2.“ ООД *** е
привлечен към отговорност за това, че е извършил нарушение на трудовото
законодателство, като е допуснал до работа служителят Н.В., без да й
предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Възраженията на касатора досежно отсъствието на трудовоправни отношения между
страните на 10.10.2018г., поддържани и пред настоящата инстанция, КАС намира за
неоснователни, доколкото съдържащите се в административната преписка писмени
доказателства, преценени в съвкупност с гласните такива, доказват извършването
на соченото административно нарушение. В хода на проведеното
административнонаказателно производство, АНО е доказал изпълнението на трудови
функции по трудово правоотношение от служителката Н.В. на визираната дата.
Анализът на доказателствения материал обуславя извода на касационния съд, че в
случая безспорно е установено, че на 10.10.2018г. в 13.45ч. лицето е
изпълнявало трудовите си задължения като администратор в хотел „Рилец Ризорт и
СПА“ местност Рилски манастир с определено работно време и определено работно
място. В тази насока съдът взема предвид трудов договор №134/10.10.2018г.,
служебна бележка за проведе начален инструктаж №39/10.10.2018г., връчването на
длъжностна характеристика на 10.10.2018г., справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, кредитира показанията на контролните органи,
доколкото се подкрепят и от писмените такива.
Нормата на чл.62, ал.3 от КТ
въвежда задължение за работодателя да предостави на работника или служителя
преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан
от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3, заверено от ТД на НАП.
Тази разпоредба императивно ограничава свободата за допускане/приема на работа
на работника или служителя от работодателя. След като обективно е установено
извършването на трудова дейност и осъществяването на определена трудова функция
Н.В. на 10.10.2018г., правомерно е ангажирана и следващата се отговорност на
нарушителя-работодател за неизпълнение на вменено по закон задължение. От
показанията на контролните органи, извършили проверката на място, се установява,
че лицето е заварено на работното си място да изпълнява определените му по
трудов договор задължения. Служебната бележка №39/10.10.2018г. за проведен
начален инструктаж, ведно с молба за постъпване на работа, връчване на
длъжностна характеристика, декларация за липса на болести, декларация за конфиденциалност,
всички от 10.10.2018г. са годни доказателства за постъпване на работа на лицето
на 10.10.2018г. В този аспект съдът не кредитира молбата за назначаване и
трудовия договор в частта за датата на постъпване на работа на служителката,
доколкото от цялостното съдържание на документите се установява взаимна
противоречивост – ясно личи в молбата поправката на датата от 10.10.2018г. на
15.10.2018г., а трудовият договор не може да се цени като годно доказателство
за обстоятелството „дата на постъпване на работа“, доколкото служителят е
заварен на работното място на 10.10.2018г. Не се възприемат възраженията за
обучение на Н.В. на датата на проверката, тъй като от работодателя не се
ангажираха никакви доказателства в този аспект. Безспорно е и че трудовия
договор е сключен на 10.10.2018г., тъй като на тази дата е изведен с номер от
дружеството и на тази дата е изпратен за регистрация по реда на чл.62, ал.5 от КТ към НАП. Изхождайки от установената
фактическа обстановка и на база доказателствата по делото, КАС счита, че
административното нарушение е доказано, поради което НП се явява
законосъобразно.
Като е достигнал до идентичен правен извод ДРС е постановил правилен и
обоснован съдебен акт, който ще бъде оставен в сила, поради отсъствие на касационните
основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
С оглед изхода от правния спор и на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН
/редакцията на правната норма ДВ бр.94/29.11.2019г./ във вр.с чл.27е от Наредба
за заплащането на правната помощ съдът присъжда в полза на Д „ИТ“ – Кюстендил
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., платимо от касатора.
Воден от горното и на основание
чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №321/30.09.2017г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД №469/2019г.
ОСЪЖДА „А.- 2.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, офис 15 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил
разноски по делото в размер на 80 лв. /осемдесет/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: