№ 678
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000500623 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Премиум Тауърс“ ЕООД,
ответник пред първата съдебна инстанция, срещу решение № 5863 от
30.10.2024 г. постановено от СГС, ГО, I-21 състав по гр.д.№ 7766 по описа за
2023 г., с което е уважен предявеният от С. В. С. срещу ответника/въззивник,
иск по чл.79, ал.1 ЗЗД и ответникът е осъден да заплати на ищеца, сумата от
13 хиляди евро, платена и невърната цена по предварителен договор от
16.05.2019 г., прекратен със споразумение от 17.12.2021 г., ведно със законната
лихва от 29.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в негова
тежест са възложени разноски в размер на 3717,03 лв.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СГС,
решение като се сочи, че липсвали данни кой адрес е посетило длъжностното
лице при връчването на нот.покана- бул.“Христо Ботев“ № 75 или ул.“Христо
Ботев“ № 75, за да се приемело наличие на предпоставките на чл.47 ГПК.
Сочи, че адреса на управление на дружеството бил в гр.София, бул.“Христо
Ботев“ № 75, а не ул.“Христо Ботев“ № 75. Затова следвало да се приеме, че
нот.покана, представена с исковата молба, не е редовно връчена. Сочи, че
предварителния договор за покупко-продажба бил прекратен със
Споразумение от 17.12.2021 г. пи благоприятниусловия за купувача
независимо от уговорката на чл.5.3.б. Срокът за изповядане на сделката бил
обвързан от действия на общинската и данъчната администрация.
1
Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното
решение и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли ищцовите
претенции. Претендират се разноски.
По въввзивната жалба е постъпил отговор отищеца пред
първоинстанционния съд – С. В. С., в който се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното
решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения на
материалния и процесуален закон при постановяване на обжалваното
решение. Самите доводи за нарушения при връчването на нот.покана били
неотносими за изхода на спора. Сочи, че страните били уредили отношенията
си със сключеното от тях, Споразумение от 17.12.2021 г. и в този акт страните
били изразили воля за преустановяване на облигационната връзка. В това
Споразумение ответникът бил поел към ищеца парично задължение, което
така и не било изпълнено. Сочените „благоприятни разпоредби за купучава“
също били неотносими за изхода на спора. Самото Споразумение не било
оспорено от ответника. Счита, че от представените по делото платежни
документи, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява плащането от негова страна в полза на ответника на сумата в
размер на 23 470 лв. С т.1.3 от Споразумението страните изрично се били
уговорили ответникът като продавач по предварителния договор да
възстанови на ищеца сумата в размер на 13 000 евро, в левовата й
равностойност в срок до 16.02.2022 г. Ответникът не твърдял да е заплатил
сумата в този срок или в по-късен момент, нито бил представил доказателства
в тази насока. Затова и правилно първоинстанционния съд го бил осъдил да
заплати сумата на ищеца. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
Обжалваното решение е връчено на въззивника/ответник на 28.11.2024 г.
Въззивната жалба е подадена на 11.12.2024 г. Следователно същата е в срока
по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка настоящата инстанция намира, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес:
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СГС е приел че не се
спори, че между страните е сключен предварителен договор от 16.05.2019 г. за
покупко-продажба на недвижим имот (гр. дело № 3238/2022 г. л. 5-8). По
силата на договора, ответникът "Премиум Тауърс" ЕООД като продавач се
задължавал да прехвърли на ищеца С. В. С. като купувач сутеренно
помещение № 007 на сутеренен етаж от едноетажно тяло сграда D с площ
2
около 35 кв. метра, срещу цена от общо 25000 евро, платима на вноски от 2400
евро капаро, 9600 евро при подписване на предварителния договор и 12000
евро при нотариално изповядване на сделката. От приложените платежно
нареждане от 16.05.2019 г. и разписка от 10.09.2019 г. се установявало
плащане на 23470 лева и 1000 евро (гр. дело № 3238/2022 г. л. 9-10).
Получаването на сумата от 23470 лева се установявало и от изготвената
съдебно-счетоводна експертиза. Не се спорело и че между страните е
сключено споразумение на 17.12.2021 г. за прекратяване на предварителния
договор от 16.05.2019 г. (гр. дело № 3238/2022 г. л. 5-8). Текстът и авторството
на приложеното към делото споразумение за прекратяване не бил оспорен от
представителя на ответника в срока по чл. 193 ал. 1 ГПК с отговора на
исковата молба. С точка 1.3 от споразумението страните били уговорили
ответникът "Премиум Тауърс" ЕООД като продавач по предварителния
договор да възстанови на ищеца сумата от 13000 евро в левовата й
равностойност до 16.02.2022 г. Не били представени доказателства за
заплащането на сумата в уговорения срок. Ответникът не доказал други
обстоятелства, които да изключват дължимостта на сумата или да водят до
погасяване на задължението. При тези си мотиви съдът е достигнал до извода,
че претендираното от ищеца вземане е доказано, което обуславяло
основателността на предявения иск.
Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция споделя
мотивите на първоинстанционния съд поради което по арг. от чл.272 ГПК
същите следва да се считат и за мотиви на настоящето решение.
Не се спори по делото, че страните са били обвързани от предварителен
договор от 16.05.2019 г. Не се спори и, че не е бил сключен окончателен такъв.
Последиците от това страните са уредили със сключеното от тях
Споразумение от 17.12.2021 г.
При така сключеното Споразумение ирелевантно се явява
обстоятелството дали нот.покана, която ищецът е отправил до ответника за
изпълнение, респ. за разваляне на договора поради неизпълнение, е надлежно
връчена или не. Следва да посочим, че в нот.покана адреса на дружеството е
посочен като такъв в район „Възраждане“, където се намира бул.“Христо
Ботев“; наред с това е посочен и втори адрес – на бул.“Мария Луиза“ № 193.
Без значение се явява и обстоятелството от кога започва да тече срока за
сключване на окончателен договор. Видно от обстоятелствената част на
исковата молба претенцията на ищеца се базира на сключеното между
страните Споразумение от 17.12.2021 г., т.1.3 съгласно която клауза
ответникът се задължава да възстанови на ищеца заплатената сума в размер на
13 000 евро в срок до 16.02.2022 г. Това Споразумение, видно от
съдържанието на отговора по исковата молба, не е било оспорено нито по
автентичност, нито на друго основание.
Плащането на сумата в размер на 23 470 лв. от страна на ищеца в полза
на ответника се установява от представеното по делото платежно нареждане
от 16.05.2019 г., а на сумата в размер на 1000 евро от представената разписка.
Това се потвърджава и от заключението на допуснатата, изслушана и приета
3
по делото /пред СГС/ съдебно-счетоводна експертиза /отговор на задача № 1/,
която също не е била оспорена; приета е от СГС като компетентно изготвена,
приема се и от настоящата инстанция като такава.
Ответникът нито твърди, нито ангажира доказателства за изпълнение
на задължението си по т.1.3 от Споразумението от 17.12.2021г.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно и като такова
ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира такива, но липсват данни разноски да са
реално извършени пред настоящата инстанция. Затова не се присъждат.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5863 от 30.10.2024 г. постановено от СГС,
ГО, I-21 състав по гр.д.№ 7766 по описа за 2023 г. , изцяло.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4