Р Е Ш Е Н И Е
№ 374 13.03.2020 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА
ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 12 февруари 2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана Стоянова
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 3990 по описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът ЕООД „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” гр. Стара
Загора, твърди в исковата си молба, че била открита партида с № 73536 в ЕООД
“Водоснабдяване и канализация за адрес в гр. Стара Загора, ул. „Антон Марчин №
69, вх. Б, ет. 3, ап. 5 на името на М.В.Н.. С ползването на съответните услуги
между експлоатационното предприятие и потребителя възникнали договорни
отношения, по силата на които ЕООД “ВиК” се задължило да доставя питейна вода и
да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължил да
заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този
на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния
ред от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Ответникът М.В.Н. имал неизплатени в срок задължения
към дружеството в размер на 65,38 /шестдесет и пет лева и тридесет и осем
стотинки/, произтичащи от предоставени ВиК, услуги фактурирани в периода
01.04.2016г. до 01.09.2016г., както и лихви за забавено плащане в размер на
14,46 /четиринадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ за период от
02.05.2016г. до 02.08.2018г.
За този период било извършвано ежемесечно
начисляване на потребените количества вода в имота на ответника, находящ се в
гр. Стара Загора, ул. „Антон Марчин № 69, вх. Б, ет. 3, ап. 5, като платежния
документ - квитанция се издавала до края на текущия или в началото на следващия
месец. Срокът за заплащането им бил 30 дни от датата на издаване на документа
/задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2- стара редакция
на ОУ в сила до 27.09.2014г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи/. В процесния случай за количеството доставена вода за
имота на потребителя 3 бр. квитанции, сумите, по които не били заплатени.
Срещу М.В.Н. *** от страна на ищцовото дружество
ЕООД „Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора било подадено заявление
по реда на чл. 410 от ГПК.
Във връзка с него била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 854/ 06.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1392/2019 г.
по описа на Районен съд - Стара Загора, с която на длъжника било разпоредено да
заплати на ЕООД „Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, както
следва:
- 65, 38 лева за главница;
- 14,46 лева - лихва върху тази сума за периода от
01.04.2016г. до 02.08.2018г.;
- законната лихва от 05.03.2019г. до окончателното заплащане
на сумата;
- 385 лева за разноски по делото.
Предвид обстоятелството, че издадената заповед била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от Гражданско процесуалния кодекс,
Районен съд - Стара Загора дал на заявителя, ЕООД „Водоснабдяване и канализация”
- гр. Стара Загора, указания да предяви иск относно вземането си по реда на чл.
414 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Моли съда да признае за установено по отношение на
ответника М.В.Н., ЕГН **********,***, че дължи да заплати на ЕООД
“Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление - гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62,
представлявано от Управителя инж. Румен Тенев Райков сумата 65,38 /шестдесет и
пет лева и тридесет и осем стотинки/, произтичащи от предоставени ВиК, услуги
фактурирани в периода 01.04.2016 г. до 01.09.201 6г., за което са издадени
квитанции за дължимите суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 05.03.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви
за забавено плащане в размер на 14,46 /четиринадесет лева и четиридесет и шест
стотинки/ за период от 02.05.2016 г. до 02.08.2018 г., претендирана на
основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист - извлечение от
сметките и компютърни извлечения за неплатени квитанции, както и да осъди ответника да заплати на ищеца направените по
ч.гр.д. № 1392/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, разноски в
размер на 385 /триста осемдесет и пет/ лева за разноски по делото.
Представят банкова сметка, ***аната сума.
Молят съда да им бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника М.В.Н., чрез назначения му особен представител адв.
Т.Е.С., в който заявява, че предявената искова молба е допустима, тъй като в
исковата молба се твърди наличие на правен спор между М.В.Н., ЕГН: **********,
адрес *** и ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-град Стара Загора,
обуславящ правен интерес у последния за завеждане на настоящото дело.
Обективно кумулативно съединените искове произтичали
от активно легитимирана страна и с оглед на факта, че постоянният адрес на
ответника бил в град Стара Загора, делото следвало да бъде разгледано от
Старозагорски районен съд, съгласно правилата за родовата и местната
подсъдност.
Счита искът за изцяло неоснователен и недоказан,
като в подкрепа на твърдението си излага следното:
В исковата молба, се твърди, че ответникът имал
неизплатен дълг в размер на 65,38 лв., произтичащ от предоставени ВиК услуги,
фактурирани за периода от 01.04.2016 година до 01.09.2016 г., както и лихви за
забавено плащане в размер на 14.46 лева за периода от 01.04.2016 година до
02.09.2018 година. Към исковата молба били предоставени и преписи от фактурите
за процесния период, ведно с лихвен лист. Настоящото производство било
образувано по повод на искова молба по реда на чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК.
Тъй като предшестващото заповедно производство било
приключило с връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ответникът
не бил намерен на постоянния му адрес от служителите на съда, което насажда у
особения представител небезпочвено съмнение за подобен развой и при отчитането
на показанията на водомерите. Практиката на служителите на „ВиК“ в последните
години наложила поставяне на стикери с телефонен номер за предоставяне на
показанията на измервателните уреди, но все още широко се ширила порочната
практика за „надписване“ на предполагаемо изразходвани количества вода,
съобразено с потреблението за предходните месеци.
Записването на показанията ставало на обикновен
тефтер, разграфен на ръка, а подписите на потребителите срещу показанията били
по-скоро акт на добра воля, а не задължителен елемент. Към исковата молба не
били приложени никакви доказателства относно показанията на водомерите в
жилището на ответника, а фактурите сами по себе си не доказвали потребената
вода. Счита искът за 65,38 лв., произтичащ от предоставени ВиК услуги,
фактурирани за периода от 01.04.2016 г. до 01.09.2016 г. за неоснователен и
недоказан, и като такъв следвало да бъде отхвърлен.
Счита, че така твърдяното задължение било погасено
по давност за периода от 01.04.2016 година до 01.08.2016 година, тъй като
исковата молба била депозирана на 01.08.2019 година - след изтичането на
предвидения в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД срок. Макар ищцовото дружество да е
инициирало образуването на заповедно производство още през месец март 2009
година, това не водило до прекъсване на давността. Никъде в чл. 116 от ЗЗД не
се споменавало иницииране на заповедно производство или влизане в сила на
заповед за изпълнение като основание за прекъсване на давността. В този смисъл
и т. № 14 на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В цитираното
решение се приемало, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на
несъдебно основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлявало предприемане на
действие на принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“, а мотивите
към решението отчасти били приложими към заповедното производство и неговите
особености.
Моли съда да отхвърли така предявените обективно
кумулативно съединени искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени
доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание
чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 1392/2019 г. по описа на
РС Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 854/06.03.2019
г. за сумата 65.38 лева за главница с 14.46 лв. - лихва, считано от 02.05.2016 г. до 02.08.2018 г. и законната
лихва от 05.03.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. за
платена държавна такса и 360 лв. – адв. хонорар,
по която ответникът не е възразил. В
законоустановения срок ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.
По делото са представени 3 бр. карнети, издадени за
общата сума от 65.38 лв. за потребено количество вода за периода 22.03.2016 г.
– 17.08.2016 г., и извлечение от партида № 73536, за имот, находящ се в гр.
Стара Загора, ул. „Антон Марчин“ № 69, ап.5. Представена е също и извадка от
досието на абонатния номер.
Ползването на В и К
услуги е регламентирано в Наредба № 4 от 14.09.2014 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
на "ВиК" ЕООД - гр. Стара Загора, одобрени от ДКЕВР и публично
обявени в пресата и на сайта на дружеството.
По делото не са представени доказателства ответникът да е
възразил срещу Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, гр. Стара Загора,
одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР в срока по чл. 8,
ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ( чл. 8,
ал. 4, изр. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.) и предвид това
обстоятелство те го обвързват и без приемането им, и представляват сключеният
между него и ищеца договор за предоставянето на ВиК услуги до процесния
водоснабден имот ( чл. 8,
ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г.). Ето защо, като потребител на
тези предоставяни от ищеца ВиК услуги, според чл. 3, ал. 1, т. 1
от Наредба № 4/14.09.2004 г., ответникът има задължение съгласно чл.
32, ал. 2 и чл. 62, ал. 2, изр. 2 от действащите общи условия да плати цената
на ищеца в 30-дневен срок от фактурирането им.
По делото е депозирано заключение на назначената съдебно-икономическа
експертиза, която не е оспорена от страните и която съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи, че за периода от 17.02.2016
г. до 17.06.2016 г. „ВиК” ЕООД - гр.Стара Загора издали 3 бр. квитанции на М.В.Н. на обща стойност 65.38 лв. По процесии квитанции нямало извършени плащания по
счетоводни данни при ищеца. Начислените мораторни лихви към 02.08.2018 г./вкл./
на обща стойност 14.46 лв. били неплатени от ответника по счетоводни данни при
ищеца. Общият размер на задължението на ответника към „ВиК” Стара Загора,
включващо сбора на главница и дължимата лихва за забава за гореописаните процесни
фактури бил в размер на 79.84 лв.
От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че
между страните са възникнали отношения, имащи характер на договор за доставка
на питейна и отвеждане на канална вода. По силата на създаденото правоотношение
ищецът е разкрил на ответника партида, по която да се отчитат консумираните от
него количества вода. Въз основа на отчетеното са издадени и отделните
квитанции, удостоверяващи месечните доставки. Задължение на ответника е да
заплаща ежемесечно извършените от ищеца доставки, като в случай, че той не
стори това, дружеството ищец разполага, съобразно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с
правото да иска цената да му бъде заплатена.
В съдебно заседание назначеният особен представител на ответника заявява, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан и погасен по давност.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника заявява, че по отношение на направеното възражение за
давност, счита същото за неоснователно с оглед характера на настоящото
производство, което се явявало продължение на заповедното, искът се считал
предявен от датата на предявяване на заповед за парично задължение, което било
от месец март 2019 г., поради което давността не била изтекла.
Настоящият съдебен състав не споделя
развитите аргументи от страна на особения
представителна ответника относно
погасителната давност.
Погасителната давност като
юридически факт е определен от закона период от време, след изтичането на който
за длъжника възниква възможността да може да откаже изпълнение на едно
непогасено по друг начин вземане на кредитора: чрез изпълнение, чрез прихващане
(чл. 103 ЗЗД), новация (чл. 107 ЗЗД), опрощаване (чл. 108 ЗЗД), отказ от право
И. т.н. Общото събрание на гражданска колегия и търговска колегия на Върховния
касационен съд решава, че "понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б."в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви." - ТР № 3/2011 г. гр.София, 18 май 2012 г. на
ОСГКТК на ВКС. Приема се, че "Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за
тях се прилага тригодишна давност.
Специалната погасителна давност по отношение на периодичните плащания на
водоснабдителните дружества е три години. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съдът счита, че
вземането в полза на ищеца не е погасено
по давност. Задълженията за заплащане на питейна и отведена вода са включени в
обхвата на чл. 111, б. „в" от ЗЗД, а именно периодични плащания. Като
такива същите се погасяват с изтичане на тригодишен срок. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на 5.03.2019 г., като
предявеният установителен иск по реда на чл. 415 във вр. чл. 422 ГПК се явява
продължение на заповедното производство и не е погасен по давност. При тези
данни, предявеният установителен иск се явява основателен и доказан до размера
на 65,38 лв. и за мораторна лихва до размера на 14.46 лв.
Предвид изложеното, съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е основателен за
сумата 65,38 лева – общ размер на главниците, представляващи неизплатени
задължения за ползвани ВиК услуги, съгласно квитанции, издадени за периода
от 01.04.2016 г. до 01.09.2016 г., с 14.46 лева - общ размер
на лихвите за забава, за периода от 02.05.2016 г. до 02.08.2018 г., начислени върху отделните главници, законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда 05.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева –
ДТ и 360 лева адвокатско
възнаграждение, по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 854/06.03.2019 г. по ч.гр.д. 1392/2019 г. по описа на РС Стара
Загора, поради което следва да бъде уважен изцяло.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по
настоящото делото в размер на 765 лв., представляващи ДТ, възнаграждение за
вещо лице, възнаграждение за особен представител и възнаграждение за един
адвокат, съобразно уважената част на исковете, както и направените по ч.гр.д. №
1392/2019 г. по описа на РС Стара Загора в размер на 385 лв.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.В.Н., ЕГН **********,***, че дължи на ЕООД “Водоснабдяване и
канализация” - гр. Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, представлявано от
Управителя инж. Румен Тенев Райков, сумата в размер на 65,38 лв. /шестдесет и пет лева и 38 ст./, произтичаща от предоставени ВиК, услуги
фактурирани в периода 01.04.2016 г. до 01.09.2016г., за което са издадени
квитанции за дължимите суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 05.03.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви
за забавено плащане в размер на 14,46
/четиринадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ за периода от 02.05.2016 г.
до 02.08.2018 г., въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 854/6.03.2019 г. по образуваното ч.гр. дело № 1392/2019 г. по
описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА М.В.Н., ЕГН **********,*** да
заплати на ЕООД “Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Стара Загора, ул. „Христо
Ботев” № 62 направените от последния разноски по настоящото дело в размер на 765 лв., както и направените по ч.гр.д.
№ 1392/2019 г. по описа на РС Стара Загора в размер на 385 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: