№ 56
гр. Ловеч, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200856 по описа за 2021 година
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 35-0000681 от 08.06.2021 г. на Директор на
Регионална дирекция „АА” – гр.Плевен е наложено на П. Г. Б. от гр.В.Т., административно
наказание на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за нарушение
на чл.139, ал.1, т.1, във връзка с чл.101, ал.4 от ЗДвП, във връзка с Приложение 5, Част I,
т.7.2, б.”а” от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят Б., който чрез адвокат Б.М.
от ВТАК го е обжалвал, като незаконосъобразно и неправилно. В жалбата се сочи, че
постановлението е било издадено в нарушение на процесуалните правила, като подробни
аргументи и доказателства ще посочи в съдебно заседание.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Явява се
упълномощеният му процесуален представител адвокат Б.М., която поддържа жалбата и
пледира за отмяна изцяло на наказателното постановление, както и да бъдат присъдени на
жалбоподателя направените по делото разноски. Изтъква, че в случая не става въпрос за
неизправност или значителна такава, а за липса на елемент от задължителното оборудване.
Сочи, че дори и да се приеме, че е налице техническа неизправност, то в АУАН и НП не са
били посочени релевантните фактори, които определят, че неизправността е значителна. В
тази връзка се позовава на дадената в § 6, т.72 от ДР на ЗДвП дефиниция, както и на
разпоредби от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Изтъква, че в
Приложение № 5 от цитираната наредба, елемента пожарогасител е в графа „друго
1
оборудване“ и е квалифицирана като значителна неизправност, но със забележката, че
изискването за пожарогасител показва елементи свързани със състоянието на ППС и
неговата годност за използване на пътя, но които не се считат за съществени за
периодичните прегледи на техническата изправност.
Като процесуално нарушение сочи и обстоятелството, че в АУАН и НП е посочена
разпоредбата на чл.101, ал.4 от неясно кой закон, което е попречило на жалбоподателя да
разбере нормата от кой нормативен акт е нарушил, респективно да се защити адекватно.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по жалбата. Писмено, в съпроводителното писмо молят да се потвърди
наказателното постановление. Направили са и възражение за прекомерност на
претендираните разноски на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН (сега чл.63д, ал.2 от ЗАНН).
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Ив.
Ив. К. и М. Г. Г., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка :
На 28.05.2021 г., жалбоподателят П.Б. управлявал товарен автомобил марка
„*********” с рег.№ ********, собственост на „************** АД. Около 11:05 часа, в
гр.Ловеч, на изхода за гр.Троян, срещу бензиностанция „Газпром“ бил спрян за проверка от
служители на РД „АА” – Плевен – свидетелите И.К. и М.Г.. В хода на проверката
свидетелите установили, че товарният автомобил не бил оборудван с пожарогасител, като
такъв липсвал.
Въз основа на така констатираното при проверката, свидетелят К. съставил на П.Б.
акт за установяване на административно нарушение № 290161/28.05.2021 г., в който описал
констатираното при проверката относно липсата на пожарогасител в автомобила управляван
от Б., на който като свидетел се подписал М.Г.. Свидетелят К. приел, че липсата на
пожарогасител представлява значителна техническа неизправност, поради което, с
действията си Б. е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, във връзка с чл.101,
ал.4, във връзка с Приложение 5, Част I, т.7.2, б.”а” от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС.
По така съставеният му акт жалбоподателят Б. вписал, че няма възражения. Подписал
акта и получил екземпляр от него.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да е представил писмени
възражения.
Въз основа на акта за нарушение, на 08.06.2021 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление, в което била пресъздадена описаната в АУАН фактическа
обстановка. Наказващият орган приел, че липсата на пожарогасител представлява
значителна техническа неизправност и дал същата цифрова квалификация на нарушението
по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, във връзка с чл.101, ал.4, във връзка с Приложение 5, Част I,
т.7.2, б.”а” от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Приел също така и че не са
налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като случая не е маловажен. За
2
така посоченото нарушение наказващият орган наложил на П.Б. предвидената в чл.179, ал.6,
т.2 от ЗДвП санкция „глоба”, в размер на 200 лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки по същество жалбата съдът прие за
установено следното от правна страна :
Жалбата е подадена в законовия 7-дневен срок от връчване на наказателното
постановление, поради което е допустима. Подадена е също така и от надлежна страна.
При съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП са били спазени
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
съдържат изискуемите по закон реквизити, поради което не са налице формални
предпоставки за отмяна на наказателното постановление. В тази връзка категорично не
могат да бъдат споделени наведените в жалбата възражения в този смисъл.
Актосъставителят, съответно и наказващият орган точно и изчерпателно са посочили
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, в какво се състои, отразили са
всичките му съставомерни признаци, както и законовата разпоредба, която е била нарушена,
ведно със съответните привръзки. Налице е единство между словесното му описание в
обстоятелствената част на НП и цифровата квалификация, както и между дадената такава в
АУАН и НП. Наказващият орган изчерпателно и пълно е описал всички обстоятелства
касаещи фактическия състав на визираното нарушение и повече от това не е могъл, а и е
било безсмислено да прави. Словесното изписване на извършеното нарушение в НП е било
напълно достатъчно, за да разбере нарушителя какво точно нарушение му се вменява и да
организира защитата си, без по какъвто и да е начин да са били нарушени правата му. В тази
връзка не може да бъде споделено и наведеното възражение касаещо посочената в
цифровата квалификация на нарушението разпоредба на чл.101, ал.4. Отразено е, че същата
е във връзка с основаната норма на чл.139, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, т.е.
и двете са норми от този закон. Ясно е, че и двете норми са от този закон и в случая се касае
за непрецизно изписване, дължащо се на недостатъчна юридическа грамотност. Но в
никакъв случай това не може да бъде възприето като процесуално нарушение и то от
категорията на съществените такива, водещи до незаконосъобразност на обжалваното НП и
самостоятелно основание за отмяната му.
Установената и описана по-горе фактическа обстановка по същество не се оспорва от
жалбоподателя Б. и неговият процесуален представител. Фактическите констатации,
отразени в съставения АУАН и възпроизведени в наказателното постановление се
потвърждават и от показанията на свидетелите И.К. и М.Г., които са убедителни,
непротиворечиви и логични, кореспондират изцяло с приетите в хода на съдебното
следствие писмени доказателства. Независимо, че свидетелите К. и Г. се намират в служебна
връзка с наказващия орган, то това не ги прави автоматично заинтересовани от изхода на
делото, тъй като не се установи и двамата да имат лични мотиви да приписват на
жалбоподателя поведение или деяние, което обективно да не е имал.
Ето защо, съдът приема за категорично и безспорно установено от обективна страна,
3
че при извършвания превоз на датата 28.05.2021 г., управляваният от жалбоподателя Б.
товарен автомобил не е бил оборудван с пожарогасител.
Относно наведените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения
касаещи правилното приложение на материалния закон и в частност дадената квалификация
на нарушението и съответно приложимата санкционна норма и според които, то същите не
се споделят от настоящия съдебен състав, поради следните съображения :
Действително, разпоредбата на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП предвижда движещите се по
пътя три- и четириколесни моторни превозни средства да бъдат оборудвани с
пожарогасител, като безспорно това е задължение вменено на водачите им. Съответно,
липсата на пожарогасител ще съставлява от обективна страна нарушение на тази разпоредба
и тъй като ЗДвП не предвижда специална санкционна разпоредба за такова нарушение, то
приложима ще е общата такава по чл.185 от ЗДвП.
От друга страна – нормата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП въвежда изискването
движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически изправни. Техническата
изправност означава нормално функциониране на всички системи на моторното превозно
средство. Неизпълнението на това задължение също е административно нарушение, като
разпоредбата на чл.179, ал.6 от ЗДвП допълва състава му, визирайки и три квалифициращи
признака – незначителни, значителни и опасни неизправности – т.1, т.2 и т.3 на чл.179, ал.6
от ЗДвП, диференцирайки и размера на глобите по тях. В § 6, т.71, т.72 и т.73 от ДР на ЗДвП
съответно са дефинирани трите вида неизправности. В частност, в т.72 е посочено, че по
смисъла на ЗДвП „значителни неизправности“, включително при укрепването на товара, са
откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на
превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за
други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.
Според разпоредбата на чл.101, ал.4 от ЗДвП неизправностите и тяхната
класификация се определят с Наредбата по чл.147, ал.1 от ЗДвП, а именно : Наредба № Н-32
от 16.12.2011 г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства. В Наредбата нормата на чл.37 освен, че също
категоризира неизправностите като незначителни, значителни и опасни, то в ал.2, ал.3 и ал.4
дава много по-подробни и обстоятелствени дефиниции на трите вида неизправности, а пък
ал.1 препраща към Приложение № 5 от Наредбата, в което е посочен минималният списък на
възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. В разглеждания случай,
посочената в обжалваното НП неизправност – липсата на пожарогасител в проверения
товарен автомобил е относима към Част I, т.7.2, буква „а“ от Приложение № 5, предвид на
което следва да се приеме, че се касае за значителна неизправност, т.е. хипотезата на чл.179,
ал.6, т.2 от ЗДвП. В тази връзка, не е било необходимо да се сочат в НП факти, които да
обосновават преценка за значителна неизправност, в какъвто смисъл е наведеното от
процесуалния представител на жалбоподателя възражение, тъй като същата е определена от
закона. Същият е категоричен, че самата липса на пожарогасител представлява значителна
техническа неизправност. Пожарогасителят е елемент, който е свързан със състоянието на
4
превозното средство и неговата годност за използването му на пътя. Изключението, че
липсата на пожарогасител не се счита за значителна техническа неизправност касае
констатирането на тази липса при провеждането на съответния периодичен технически
преглед на превозното средство, но в случая не сме в тази хипотеза. В обсъждания казус
липсата е констатирана по време на управление на автомобила по пътищата отворени за
обществено ползване, т.е. тук става въпрос именно за годността му за използването на ППС
по предназначение, безопасността при използването му и риска за другите участници в
движението, съобразно цитираната по-горе легална дефиниция.
Изложеното до тук ясно показва, че при нарушение изразяващо се в управление на
МПС без същото да е оборудвано с пожарогасител, съставът на нормата по чл.139, ал.1, т.1
от ЗДвП поглъща този по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП, съответно и предвидените за нарушения
на тези текстове санкционни разпоредби – чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП спрямо чл.185 от ЗДвП.
В разглеждания случай, при управлението на МПС на което липсва задължителен елемент
от оборудването – пожарогасител е налице привидна идеална съвкупност между съставите
на две административни нарушения (неизпълнение на задълженията по чл.139, ал.1, т.1 и
ал.2, т.3 от ЗДвП), поради което следва да бъде наложено само едно административно
наказание. Именно поради това в обсъждания казус разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е
неприложима, тъй като непосредствените обекти на защита, които двете норми охраняват
съвпадат, а именно : безопасността на движещите се по пътищата моторни превозни
средства, поради което и двете норми се намират в отношение на поглъщане. В тази връзка е
необходимо да се отбележи, че поначало неизпълнението на задълженията по чл.139, ал.1,
т.1, респективно по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП са две различни административни нарушения,
тъй като изискването за техническа изправност на превозното средство е с много по-голям
обхват от това същото да е оборудвано с пожарогасител. Но в хипотезата на липсващ такъв,
поглъщащият състав (този по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП) съдържа в себе си всички признаци
на погълнатия (този по чл.139, ал., т.3 от ЗДвП). Поглъщащият състав (чл.139, ал.1, т.1) няма
как да бъде осъществен без да премине през погълнатия (чл.139, ал.2, т.3). Затова деянието,
което осъществява и двата състава следва да бъде квалифицирано само по поглъщащия и в
този смисъл наказващият орган правилно е приложил материалния закон, като е
квалифицирал нарушението по чл.139, ал.1, т.1, във връзка с чл.101, ал.4 от ЗДвП, във връзка
с Приложение 5, Част I, т.7.2, б.”а” от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Предвид
на така дадената квалификация на нарушението, правилно е била приложена и съответната
санкционна норма, тази по чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП.
При тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено, като обосновано и законосъобразно издадено. Наложената глоба е с точно
определен от закона размер, поради което стои на обсъждане изменението в посока
намаляване.
При този изход на делото, претенцията на жалбоподателя да му бъдат присъдени
направените по делото разноски се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
5
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-0000681 от
08.06.2021 г. на директор на РД „АА” Плевен , с която е наложено на П. Г. Б. от гр.В.Т.,
ул.”************, ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.179, ал.6,
т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1, във връзка с
чл.101, ал.4 от ЗДвП, във връзка с Приложение 5, Част I, т.7.2, б.”а” от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Оставя без уважение искането на П. Г. Б. от гр.В.Т., с горните данни, да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14-дневен срок от съобщението до страните
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6