РЕШЕНИЕ
№ 1198
гр. Велико Търново, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110101162 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения че между
страните съществуват облигационни отношения във връзка с ползване от ответника на
услуги за доставка на електроенергия по клиентски *. Изтъква се, че за времето от
23.11.2019г. до 16.07.2020г. ответникът е ползвал горепосочените услуги на обща стойност
от 180,25 лв., за което ищецът е издал фактури за периода от 31.12.2019г. до 31.07.2020г.
Ищецът твърди, че в резултат от неизпълнението на ответника, за него е възникнало и
правото да претендира обезщетение за забава в общ размер на 14,37 лв., считано от
11.01.2020г. до 18.02.2021г. Навеждат се твърдения, че поради липсата на доброволно
изпълнение за вземанията е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело
№582/2021г., по описа на Великотърновския районен съд относно посочените суми, която е
връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните
суми са дължими, поради което отправя искане до съда да постанови решение, с което да
бъде установено съществуването на вземанията от 180,25 лв. за главница и от 14,37 лв. за
обезщетение за забава, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№249 от 23.02.2021г. по частно гражданско дело №582/2021г., по описа на
Великотърновския районен съд, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез
назначения му особен представител, в който оспорва предявените искове. Излага становище,
1
че липсват доказателства ответникът да има качеството на потребител на услуги за доставка
на електроенергия както и за реалната доставка на твърдените от ищеца количества
електроенергия по процесните фактури, което да обуслови задължение за заплащане на
тяхната цена. В съдебно заседание изтъква, че вземанията за главница, лихви и разноски по
делото са платени от ответника като отправя искане за отхвърляне на исковите претенции
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 25.05.2016г. на ответника е издадено разрешение от * да постави 5 броя павилиони за
промишлени стоки в *, а на 13.06.2016г. същият сключил с * договор за присъединяване на
обектите към електроразпределителната му мрежа. През 2017г. ответникът подал
декларация за достъп до мрежата на електроразпределителното дружество и заявление до
ищеца за продажба на електрическа енергия при Общи условия за стопански нужди,
ползвана *. За периода от 31.12.2019г. до 31.07.2020г. * издало фактури на обща стойност
180,25 лв. по партидата на ответника за заплащане на цена за услуги за достъп до
разпределителната мрежа за времето от 23.11.2019г. до 16.07.2020г. Поради липсата на
доброволно изпълнение, на 18.02.2021г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника относно изплащане на сумата по фактурите и на лихва за
забава от 14,37 лв., считано от 11.01.2020г. до 18.02.2021г., във връзка с което е образувано
частно гражданско дело №582/2021г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът
уважил искането на заявителя като на 23.02.2021г. издал заповед за изпълнение, която е
връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В хода на производството по делото
ответникът погасил задължението си за главница, лихва и разноски по заповедта за
изпълнение от 269,62 лв. както и начисленото обезщетение за забава след издаването й и
разноските на ищеца за държавна такса и за възнаграждение за особен представител в
исковото производство от 384,75 лв., като последният се отказал да претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, между страните е възникнало облигационно
отношение свързано с доставката на електрическа енергия, по силата на което ответникът е
следвало да заплаща доставените от ищеца количества електрическа енергия за процесния
имот и цената на предоставените му услуги по договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на *. Отношенията между страните подробно
са регламентирани в публично известни Общи условия, които са одобрени от ДКЕВР
съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, публикувани са по предвидения в закона ред и са влезли в
2
сила. Ищецът има качеството на оператор на разпределителната мрежа и снабдител на
електрическа енергия, а ответникът – на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1,
т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Приложените по делото и издадени по партидата на
ответника фактури са частни диспозитивни документи и се ползват само с формална
доказателствена сила, като установяват че съдържащите се в тях изявления принадлежат на
ищеца, но не и че последният реално е предоставил посочените в тях услуги за обекта на
ответника. Последното обстоятелство се установява от действията по плащане на сумите по
фактурите, представляващо признание за съществуване на задължението на ответника да
заплати стойността на доставените му от ищеца услуги. След като в хода на делото е
извършено погасяване на претендираните от ищеца вземания, за които е издадена заповедта
за изпълнение по частно гражданско дело №582/2021г., по описа на Великотърновския
районен съд, се достига до извода, че те са недължими от ответника, а предявените за тях
искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на делото на ищеца не следва да се присъждат разноски предвид отказа му
от претенция по чл. 78, ал. 8 от ГПК и заплащането от страна на ответника на останалите
разноски за заповедното и исковото производство в общ размер на 450 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни предявените от *, срещу ИР. С. Й. с ЕГН: ********** *,
искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, относно
установяване съществуване на вземанията от 180,25 лв. /сто и осемдесет лева и двадесет и
пет стотинки/ - главница, представляваща цена на предоставени услуги за доставка на
електроенергия за периода от 23.11.2019г. до 16.07.2020г., за което са издадени фактури за
периода от 31.12.2019г. до 31.07.2020г. по партида с *, 14,37 лв. /четиринадесет лева и
тридесет и седем стотинки/ - лихва за забава за периода от 11.01.2020г. до 18.02.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.02.2021г. до окончателно
изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №249 от
23.02.2021г. по частно гражданско дело №582/2021г., по описа на Великотърновския
районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
3
дело №582/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4