Р Е Ш Е Н И Е
№ 4916, 19.12.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 28.11.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3850 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе
взе предвид следното :
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, представляван от пълномощника му ..... В.П.Г., твърди, че на
04.07.2015 г. сключил с М.Д.А. Договор за мобилни услуги по програма Резерв Стандарт
14.99 лева, като за да може последната да се възползва от преференциалните
условия на оператора й било предоставено на изплащане мобилно устройство марка „TELENOR“, модел „Smart Mini Blue“, за което на същата дата бил сключен и Договор за
лизинг, дължимата лизинговата цена по който следвало да бъде заплатена на 23
месечни лизингови вноски в размер на 5.59 лева. За потребените от абоната
услуги за периода 01.07.2015 г. – 31.08.2015 г. ищецът издал фактури №№
**********/01.08.2015 г. и **********/01.09.2015 г., дължимите суми по които,
след извършена корекция с кредитно известие **********/01.10.2015 г., са в
размер на 29.70 лева. Последната не била платена в уговорения в договора срок,
поради което на основание чл. 75 във връзка с чл. 19, буква „в“ от Общите
условия ищецът прекратил едностранно индивидуалния договор на ответницата за
ползвания абонамент и издал крайна фактура № **********/05.11.2015 г., по която
начислил неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в
размер на 270.57 лева, както и остатъка от незаплатените по договора за лизинг вноски
в размер на 117.39 лева, които на основание т. 12, ал. 2 от Общите условия
приложими към лизинговия договор са обявени за предсрочно изискуеми поради
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги. За непогасения остатък
от стойността на предоставените мобилни услуги в размер на 29.70 лв.
дружеството се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 17375 по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІV гр. с. за 2017 г., която е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от
заповедния съд указание ищецът е предявил настоящата исковата молба, с която
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответницата му дължи сумата от 29.70 лв. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в
Продължение на решение по гр. д. № 3850/18 г. на РСПд
– стр. 2/10
съда,
по което е образувано ч. гр. д. № 17375/17 г. – 01.11.2017 г., до окончателното
й изплащане, а също и да я осъди да му заплати сумата от 44.97 лв. – неустойка
по Договор за мобилни услуги от 04.07.2015 г., а също и непогасения остатък от
лизинговите вноски по договора за лизинг от 04.07.2015 г. в размер на 117.39
лв. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а също и с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Назначеният по делото особен представител
на ответника М.Д.А. с ЕГН **********, адвокат И.О., оспорва предявените искове,
като твърди, че : договорът за мобилни услуги и договорът за лизинг, а и всички
останали документи издадени във връзка с тях, на които ищецът основава
претенциите не са подписани от ответницата, следователно между страните не
съществуват твърдените облигационни правоотношения и претенедираните от ответницата
суми не се дължат; до ответницата не е изпратено уведомление за прекратяване на
договора; ищецът не е извършил спиране на услугата с оглед неплащането на
претендираните по договора цени за мобилни услуги, а няколко месеца след това е
продължил начисляването на суми; клаузата за неустойка в процесния договор е
нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави и е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като размерът на
предвидената в договора неустойката е равен на цената на самата услуга за целия
оставащ период по договора, като по този начин ищецът може да получи цялата
цена без да предоставя услуга след прекратяването
на договора, поради което моли съда да ги отхвърли като неоснователни.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните и
правоизключващото възражение на особения представител на ответника във връзка
със събраните по делото доказателства намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 17375 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр. с. за 2017 г. на 03.11.2017 г. е
издадена Заповед № 10566 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено длъжникът М.Д.А. да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД : сумата от 402.67 лв. – главница, за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 04.07.2015
г., за която е издадена крайна фактура от 01.11.2015 г. за отчетен периода
01.07.2015 г. – 31.01.2015 г. ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – 01.11.2017 г., до окончателното й изплащане; сумата от
5.79 лв. – мораторна лихва за забава за периода 17.11.2015 г. – 09.10.2017 г.,
а също и сумата от 205 лв. разноски по производството, от които 25 лв. държавна
такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение, която е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от
заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова молба за
установяване само на част от вземанията си по заповедта, а именно за сумата от
29.70 лв., представляваща сбор от незаплатени месечни абонаменти и
Продължение на решение по гр. д. № 3850/18 г. на РСПд
– стр. 3/10
на
цени на предоставени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни
услуги от 04.07.2015 г. за периода 01.07.2015 г. – 31.08.2015 г.
Ищецът основава претенциите си на : Договор за мобилни услуги – Заявка № ........./04.07.2015 г., в който като страни са посочени „Теленор
България“ ЕАД, в качеството му на оператор и М.Д.А., в качеството й на
потребител, имащ за предмет предоставяне на мобилни услуги по програма Резерв
Стандарт 14.99 лв. за срок от 24 месеца, считано от 04.07.2015 г. до 04.07.2017
г. и Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от
04.07.2015 г. към договора; Договор за лизинг от 04.07.2015 г., в
който като страни са посочени „Теленор България“ ЕАД, в качеството му на
лизингодател и М.Д.А., в качеството й на лизингополучател, имащ за предмет
поемане на задължение от лизингодателя да предостави на лизингополучателя за
временно и възмездно ползване следното устройство – мобилно устройство
марка „TELENOR“, модел „Smart Mini Blue“, срещу
задължение на лизингополучателя да заплати обща лизингова цена в размер на
128.57 лв. с включен ДДС на 23 лизингови вноски, всяка в размер на 5.59 лв.
съгласно погасителен план възпроизведен в договора; Запис на заповед от
04.07.2017 г. за сумата от 128.57 лв., с падеж – на предявяване, предявен
за плащане в деня на издаването му; Декларация – съгласие от 04.07.2015 г.,
в която се съдържа изявление на потребителя, че е получил подписан от
представител на оператора екземпляр на Общите условия на Теленор България ЕАД
за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и/или Общи
условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребители на
фиксирани телефонни услуги, както и че е съгласен с тях и се задължава да ги
спазва; фактура №
**********/01.08.2018 г. на стойност 24.07 лв. за отчетен период 04.07.2015
г. – 31.07.2015 г.; фактура №
**********/01.09.2015 г. на стойност 43.09 лв. за отчетен период 01.08.2015
г. – 31.08.2015 г., по които две фактури след извършена компенсация с кредитно известие № **********/01.10.2015
г. общата сума за плащане за периода 04.07.2015 г. – 31.08.2015 г. възлиза
на 29.70 лв.; фактура №
**********/01.11.2015 г., по която са начислени неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за услуги в размер на 270.57 лв. и вноски за лизинг в
размер на 117.39 лв., а също и на твърденията си, че поради неизпълнение на
задължението на потребителя да заплати стойността на предоставените му мобилни
услуги по първите две фактури на основание чл. 75 във връзка с чл. 19, б. „в“
от Общите условия дружеството е прекратило едностранно индивидуалния договор на
ответницата на 05.11.2015 г.
Авторството на Договор за мобилни услуги – Заявка № ........./04.07.2015
г., Приложение – ценова листа за
абонаментни планове за частни лица от 04.07.2015 г. към договора; Договор за
лизинг от 04.07.2015 г., Запис на заповед от 04.07.2017 г. и Декларация –
съгласие от 04.07.2015 г. бе оспорено, с оглед на което бе открито производство
по извършване на проверка на истинността на тези документи, по което по искане
на особения представител
Продължение на решение по гр. д. № 3850/18 г. на РСПд
– стр. 4/10
на ответника бе допуснато извършване на съдебна
почеркова експертиза, съобразно заключението на вещото лице по която подписите
за потребител във всеки от оспорените документи са изпълнени от ответницата.
Базирайки се на неоспореното
заключение на вещото лице, което е изготвено и след сравняване на подписите в
оспорените документи с изпълнени от ответницата саморъчни подписи в подавани от
нея заявления за издаване на документи за самоличност, поради което същото се
кредитира като обективно и обосновано, съдът приема оспорването за недоказано.
Както в Договор
за мобилни услуги – Заявка № ........./04.07.2015 г., така и в Декларация-съгласие
от 04.07.2015 г. са обективирани изявления на ответницата, че е запозната с Общите
условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги на
оператора, че е получила екземпляр от тях и се съгласява да ги спазва. Заверен
препис на общите условия е приет като доказателство по делото /листове 106 -
111 от делото/, като в раздел V, чл. 26 и 27 от тях е предвидено, че заплащането
на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя и в срока, указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й, като неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми.
С оглед недоказаността на
направеното оспорване на формалната доказателствена сила на горепосочените
документи и на база на анализа на събраните и коментирани в предходното
изложение писмени доказателства настоящият състав в унисон с твърденията на
ищеца приема, че на 04.07.2015 г. между него и ответницата са възникнали
облигационни правоотношения, чиито източници са сключените на тази дата
съответно индивидуален договор при общи
условия съгласно чл. 228, ал. 1 Закон за електронните съобщения ЗЕС/, а също и договор за лизинг. По силата на
същите за всяка от страните са възникнали редица права и задължения, в това
число и задължение за ответницата, в качеството й на потребител, да плаща
цените на потребените услуги в срока, указан във фактурата, но не по-късно от
18 дни след датата на издаването й.
До датата на приключване на съдебното дирене по делото
ответната страна не ангажира доказателствени средства за установяване на факта
на плащане на предоставените за периода 04.07.2015 г. – 31.08.2015 г. мобилни
услуги по договора за мобилни услуги, поради което и тъй като сроковете за
плащането им са изтекли, то налице е неизпълнение на тези договорни задължения,
поради което установителните искове за същите като доказани по основание и
размер следва да бъдат уважени в претендирания в исковата молба размер от 29.70
лв.
В съответствие с твърдението на ищеца при прочита на
индивидуалния договор се установява, че страните са постигнали съгласие в
случай на прекратяването му му през първоначалния срок по вина или по инициатива
на потребителя последния дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една сим
Продължение на решение по гр. д. № 3850/18 г. на РСПд
– стр. 5/10
карта/номер
до края на този срок, като налице е спор относно дължимостта на начислената по
процесната фактура неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 270.57 лв.,
чийто претендиран размер в настоящото производство бе намален до размера на
сумата от 44.97 лв. с оглед на направеното от особения представител на
ответника възражение за нищожност на клаузата предвиждаща плащането на
неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
Последното, въпреки намаляването на размера на
предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде разгледано,
тъй като се основава на твърдение за противоречие на договорна клауза с
материалния закон, наличието на каквото съдът може и служебно да констатира,
без да е сезиран от страните, като извършеното в хода на производството
намаляване на размера на претендираната договорна неустойка не може да санира
клаузата, ако тя противоречи на материалния закон.
Обществените
отношения свързани с осъществяването на електронни съобщения се уреждат от
Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, цел на който е и подкрепа на интересите
на гражданите, включително като се зачитат
основните права и свободи на гражданите, гарантирани в общите принципи на
правото на Европейския съюз за достъпа и ползване на услуги и приложения,
предоставяни чрез електронни съобщителни мрежи /чл. 1, ал. 1, чл. 4, ал. 1, т.
3, б. „ж”. Именно с оглед защитата на интересите на крайните потребители в
глава ХІV на ЗЕС са предвидени редица изисквания към предприятията,
предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги на крайни
потребители, включително и към съдържанието на общите условия, които същите
следва да изготвят и към предлаганите от тях индивидуални договори при общи
условия.
Процесният договор за мобилни услуги съставлява
индивидуален договор при общи условия по смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗЕС, като
поради обстоятелството, че страни по него са юридическо лице, което предоставя
услуги като част от своята търговска дейност в частния сектор, поради което има
качеството на „Търговец” по смисъла на § 13, т. 2 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/,
както и физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, поради което има качеството
на „Потребител” по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при уреждане на
отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на който е осигуряване на
защита на някои от основните права на потребителите, в това число и на правото на защита на икономическите им интереси при
неравноправни договорни условия.
А съгласно чл. 143 ЗЗП : „Неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като:
1.освобождава от отговорност или
ограничава отговорността на производителя, търговеца или доставчика,
произтичаща от закон, в случай на
Продължение на решение по гр. д. № 3850/18 г. на РСПд
– стр. 6/10
смърт или телесни повреди на потребителя,
причинени в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или
доставчика;
2. изключва или ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или
на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на
договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на
задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има
спрямо него;
3. поставя изпълнението на задълженията на
търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля;
4. позволява на търговеца или доставчика
да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да
сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на
потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или
неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика;
5. задължава потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка;
6. позволява на търговеца или доставчика
да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата
възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена
за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора;
7. позволява на търговеца или доставчика
да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има
сериозни основания за това;
8. предвижда необосновано кратък срок за
мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на
потребителя;
8а. предвижда автоматично
продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за
прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено
отдалечен от датата, на която изтича срочният договор;
9. налага на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора;
10. позволява на търговеца или доставчика
да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание;
11. позволява на търговеца или доставчика
да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;
12. предвижда цената да се определя при
получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора;
13. дава право на търговеца или доставчика
да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия
или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;
Продължение на решение по гр. д. № 3850/18 г. на РСПд
– стр. 7/10
14. налага на потребителя да изпълни
своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите;
15. дава възможност на търговеца или
доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си
по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за
потребителя;
16. изключва или възпрепятства правото на
предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя
за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща
изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон;
ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят
разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото
право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора;
17. ограничава обвързаността на търговеца
или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя
неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие;
18. не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора;
19. поставя други подобни условия.”, като
според чл. 146, ал. 1 ЗЗП : „Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално.”
Договорът за мобилни услуги,
макар и индивидуален е при общи условия, т. е. то е изготвен е предварително от
оператора, поради което при сключването му потребителят не е могъл да влияе на
съдържанието му, включително и върху съдържанието на клаузата за неустойка при
предсрочно прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя,
като уговаря плащането на друг и в частност - по-нисък размер на дължимата
неустойка. Със същото е предвидено търговецът да получи предварително и изцяло
уговорената цена за оставащия срок на договора, независимо от това, че след
прекратяването му вече не ще предоставя услуги, с оглед на което и тъй като в договора не е предвидено реципрочно право за потребителя,
то настоящият състав намира, че посредством тази клауза се надхвърлят
обезщетителните функции на неустойката, същата не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя, както и неоснователно засяга
имуществената сфера на потребителя, като го задължава да плати обезщетение в
необосновано висок размер, равен на дължимата цена по договора, без да получава
услуга, с оглед на което същата изпълва фактическият състав на чл. 143, т. 5
ЗЗП, постановяващ, че уговорка в договор, задължаващ потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка е неравноправна, следователно и нищожна по силата
на чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД, тъй
като противоречи на императивна правна норма. А щом тази клауза е нищожна, тя
не е породила правно действие, поради което в правната сфера на ответника не е
възникнало задължение да заплати неустойка за предсрочно прекратяване на
Продължение на решение по гр. д. № 3850/18 г. на РСПд
– стр. 8/10
Договор
за мобилни услуги от 04.07.2015 г. Ето
защо предявеният иск за това вземане като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Констатира се вече по-горе в настоящото изложение, че на
04.07.2015 г. страните са подписали и Договор за лизинг, имащ за предмет
предоставяне от страна на „Теленор България” ЕАД, в качеството му на
лизингодател, на А., в качеството й на лизингополучател, за временно ползване -
за срок от 23 месеца, следното
устройство – мобилно устройство марка „TELENOR“, модел „Smart Mini Blue“, срещу
задължение на лизингополучателя да заплати обща лизингова цена в размер на
128.57 лв. с включен ДДС на 23 лизингови вноски, всяка в размер на 5.59 лв., като в чл. 4 от него е посочено
следното : С подписването на настоящия договор лизингополучателят декларира и
потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за
употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически
характеристики и е комплектован с цялата документация, включително гаранционна
карта...”
В тази част договорът има характер на свидетелстващ
документ, в който издателят му е удостоверил неизгодно за себе си
обстоятелство, а именно, че е получил устройството, обект на договора, с оглед
на което той се ползва с доказателствена сила за същото. Ето защо настоящият
състав приема, че ответницата е получила в деня на сключване на договора за
лизинг мобилно устройство марка „TELENOR“, модел „Smart Mini Blue“.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД договорите имат сила на
закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което и предвид гореизложеното
съдът приема, че с подписването на договора за лизинг в правната сфера на
ответницата, в качеството й на лизингополучател, е възникнало задължение да
заплати уговорената лизингова цена под формата на 23 лизингови вноски, всяка в
размер на 5.59 лв. с включен ДДС в срок до 04.07.2017 г. Към датата на
приключване на съдебното дирене падежите на претендираните от ищеца 21
лизингови вноски за периода 04.11.2015 г. – 04.07.2017 г., възлизащи общо на
117.39 лв., са настъпили, поради което и предвид липсата на данни преди 04.11.2015
г. ответницата да е върнала предоставеното й за временно ползване устройство на
дружеството, то същата дължи плащането им. Ето защо искът за реално изпълнение
на това задължение като доказан следва да бъде уважен в предявения с исковата
молба размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 292.67 лв.
разноски по производството съразмерно на уважените искове /100 лв. държавна
такса по производството по осъдителните искове + 180 лв. адвокатско възнаграждение
+480 лв. депозитни разноски х 35.22 % + 25 лв. довнесена държавна такса по
производството по установителния иск/.
На основание т. 12 Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 14.90 лв. разноски по заповедното
производство съразмерно на уважения иск /25 лв. държавна такса + 180 лв.
адвокатско възнаграждение х 7.27 %/.
Продължение на решение по гр. д. № 3850/18 г. на РСПд
– стр. 9/10
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд - Пловдив сумата от 77.74 лв. бюджетни разноски
по допуснатата по делото съдебна почеркова експертиза съразмерно на отхвърления
иск.
На основание чл. 78, ал. 7 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на Районен съд – Пловдив
сумата от 42.26 лв. бюджетни разноски по допуснатата по делото съдебна
почеркова експертиза съразмерно на уважените срещу него искове.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ОСПОРВАНЕТО на автентичността на : Договор за
мобилни услуги – Заявка № ........./04.07.2015 г., Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от
04.07.2015 г. към договора; Договор за лизинг от 04.07.2015 г., Запис на
заповед от 04.07.2017 г. за сумата от 128.57 лв., с падеж – на
предявяване, предявен за плащане в деня на издаването му и на Декларация –
съгласие от 04.07.2015 г. и в частност на подписите изпълнени срещу изразите :
„потребител“ и „лизингополучател“, ЗА НЕДОКАЗАНО.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Д.А. с ЕГН **********, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6 : сумата от 29.70 лв. /двадесет и девет лева и седемдесет
стотинки/, представляваща сбор от месечни абонаменти и от цени на предоставени
мобилни услуги за периода 04.07.2015 г. – 31.08.2015 г. по Договор за мобилни
услуги от 04.07.2015 г. за мобилен номер ............, за което са издадени
фактура № **********/01.08.2018 г., фактура № **********/01.09.2015 г. и
кредитно известие № **********/01.10.2015 г. ведно със законната лихва от 01.11.2017 г. до окончателното й
изплащане, за което вземане дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17375 по описа на Районен
съд – Пловдив, ХІV гр. с. за 2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, против М.Д.А. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 44.97 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на сключен помежду им на 04.07.2015 г. Договор за мобилни услуги
по инициатива или по вина на потребителя, за което е издадена фактура №
**********/01.11.2015 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Д.А. с ЕГН **********, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, сумата от
Продължение на решение по гр. д. № 3850/18 г. на РСПд
– стр. 10/10
117.39
лв. /сто и седемнадесет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща сбор
от 21 непогасени лизингови вноски за периода 04.11.2015 г. до 04.07.2017 г. по
сключен помежду им на 04.07.2015 г. Договор за лизинг за мобилно устройство
марка „TELENOR“, модел „Smart Mini Blue“, за които е издадена фактура № **********/01.11.2015
г.
ОСЪЖДА М.Д.А. с ЕГН **********, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6 : сумата от 292.67 лв. разноски по производството по гр. д. № 3850 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата от 14.90 лв.
разноски по производството по ч. гр. д. № 17375 по описа на Районен съд –
Пловдив, ХІV гр. с. за 2017 г. съразмерно съответно на уважените искове и на
предявените установителени искове.
ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, да заплати в полза на Районен съд – Пловдив сумата от 77.74
лв. депозитни разноски по допуснатата по делото съдебна почеркова експертиза
съразмерно на отхвърления иск.
ОСЪЖДА М.Д.А. с ЕГН **********, да заплати в полза на Районен съд – Пловдив сумата от 42.26 лв.
депозитни разноски по допуснатата по делото съдебна почеркова експертиза съразмерно
на уважените срещу нея искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно
с оригинала!
ММ