МОТИВИ
към Присъда №27
от 22.11.2017г. по НОХД №338/2017 година по описа на РС-Харманли
08.12.2017г.,
гр.Харманли
Срещу подсъдимия Д.К.Д., роден на ***г***, обл. Хасково,
ул."Иван Вазов" № , българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, работи като шофьор в „Автолукс” ООД -гр. Симеоновград,
осъждан, с ЕГН: **********, е повдигнато обвинение от РП – Харманли за това, че на 08.11.2014 год., около
04:00 часа, в гр.Симеоновград, обл.Хасково, влязъл в чуждо жилище - апартамент
№4, находящ се на ул."Цар Освободител" № вх. ет.
собственост на А.А.А. и М.С.А.,***, като
употребил за това сила (изкъртване на входната врата на жилището) и деянието е
извършено нощем - престъпление по чл.170, ал.2, предл.1,
вр. чл.170, ал.1, предл.1 от НК.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура – Харманли поддържа предявеното
обвинение срещу подсъдимия, като сочи, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установявало
извършване на престъплението, за което е
повдигнато обвинението. Моли съда да го признае за виновен за извършеното престъпление,
като му се наложи наказание „лишаване от свобода” в такъв
размер, че да се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.
Защитникът на подс.Д. – адв.Ч. моли да се
постанови оправдателна присъда, като твърди липса на фактически състав на
престъпление както от обективна, така и от субективна страна. Излага подробни
съображения за недоказаност на обвинението.
Подсъдимият Д.Д.
в съдебно заседание не се
признава за виновен, моли за оправдаването му, като се придържа изцяло към
становището на защитника си.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 07.11.2014г. към 20.00 часа
св.Д.А. поканил гости в апартамент, находящ се в гр. Симеоновград,
ул."Цар Освободител" вх , ет ап. , собственост на родителите му св.А.А.А. и св.М.С.А., видно от нотариален акт №107, т.3,
дело №428/2007г. на Нотариус М. Ди ,
вписана под №419, с
район на действие РС-Харманли, които към момента на деянието преимуществено живеели в с.Константиново, общ.Симеоновград, но често посещавали и апаратемента
си в гр.Симеоновград. На събирането присъствали св.М.Г.М., подс.Д.Д., св.Р.Б.А., св.Д.С. Д , която
живеела на семейни начала с подъдимия, св.А.М.И. и св.Ф. О. М., както и други хора, които си тръгнали
по - рано.
По време
на събирането подс.Д. отишъл до св.Д.А. и му предложил да станат да
танцуват, като го потупал по рамото, на което място същият преди това се
бил изгорил. Св.А. му заявил, че не му се
танцува, но подс.Д. продължил да го подканя, при което двамата се сдърпали и започнали взаимно да си
нанасят удари. В това време на св.Дикмова й
прилошало поради напредналата й бременност и била изведена от стаята. След като преустановили боя, под.Д. напуснал жилището и заедно със св.М.М. закарали с
автомобила му св.Д.Дикмова в дома им. Св.А.И. и св.Ф.М. също си тръгнали от събирането. След тръгването на подс.Д. от жилището, св.Д.А.
заключил входната врата на апартамента, където останал заедно със св.Р.А..
След като оставил св.Дикмова в дома им,
подс.Д. заедно със св.М. отишли отново до апартамента на св.Д.А., като подс.Д. се насочил към жилището на
св. Д.А., последван от св. М.. Това се случило след полунощ, вече на 08.11.2014г., около 04.00 часа. Тогава св.Д.А. и св.Р.А. чули шум от блъскане, чукане и удари по входната врата на
жилището, като
разбрали, че е подсъдимият, но не отворили (съгл. показанията на св.Р.А.,
дадени пред съда и на св.Д.А., дадени на съдебното и досъдебното производство,
прочетени при условията на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК). Подс.Д. нанесъл няколко силни удара от външната страна
на вратата и я изкъртил, след което нахлул
в жилището, последван от св. М., който се движил на известно разстояние след
него (съгл. показанията
на св.Р.А. и св.М.Митков). Последвало сбиване между подс.Д. и св.Д.А.. По време на
скандала помежду им се провел телефонен разговор с майката на св.Д.А. – св.М.А., при който, след като разбрал кой се обажда, подс.Д. взел телефона и отправил закани по адрес на
сина й - св. Д.А.. След приключване на побоя подс.Д. и
св.М си тръгнали. Малко след това св.А.А. пристигнал в жилището и заедно
със св.Д.А. и св.Р.А. установили, че вратата била
изкъртена в областта на бравата и не можела да се затваря и заключва. Горните факти се потвърдиха от
показанията на свидетелите Д.А. (частично), М.М., Р.А., както и от данните
съдържащи се в показанията на свидетелите И.И., В.Г., М. и А. Ангелови. От тези
непротиворечиви, логични и последователни гласни доказателства се установява по
несъмнен начин, че именно подс.Д., след като се е върнал повторно в
апартамента, е разбил вратата на същия и е влязъл в чуждото жилище, при това
без съгласие на обитаващия го в процесната нощ – св.Д.А..
Във връзка с подадения на
08.11.2014г. сигнал в Участък Симеоновград за случилото се била извършена
проверка от св. И.М.И. - старши полицай и св. Д.И.Г. - полицай, след което на подс. Д. бил съставен Протокол за
полицейско предупреждение и Акт за установяване на административно нарушение с №
1405/08.11.2014г. за нарушение на чл. 14 т.10 от Наредба №1 на Общински
съвет Симеоновград - нарушаване на обществения ред и спокойствието на
гражданите чрез
предизвикване на скандал, въз основа на който впоследствие му било издадено
Наказателно постановление №1/05.01.2015г. от Кмета на общинска администрация
гр.Симеоновград и му е била наложена глоба в размер на 50 лв.
Видно от Съдебномедицинско
удостоверение №533/2014г., издадено от д-р Христо Еленски, св. Д.А. е получил контузии по
главата, драскотини със специфично разположение по гърба и лявата ръка,
охлузвания по лявата ръка и десния крак, кръвонасядане на десния лакът,
контузия на левия палец, като е причинено страдание.
Съгласно справката за съдимост от 27.09.2017г. на Бюро за съдимост
при РС-Харманли, подсъдимият Д.
е осъждан.
От съдържащата се в ДП характеристика на подсъдимия Д. се установява, че същият не се ползва с уважение сред
съгражданите си, движи се с криминално проявени лица и в среди на лица,
употребяващи НУВ. Демонстрира неуважение към околните и е склонен към
извършване на престъпления.
Съгласно приложената декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние към 16.03.2017г. подсъдимият Д.
получава месечно трудово възнаграждние от 500 лв., не
притежава недвижимо имущество,
има МПС и едно малолетно дете.
Така установената фактическа
обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните на съдебното
и на досъдебното производство доказателства: нотариален акт №107, т.3,
дело №428/2007г. на Нотариус М. Д а,
вписана под №419, с
район на действие РС-Харманли, справка за съдимост, характеристика, ДСМПИС и др., които са събрани съгласно изискванията и по реда на НПК
и които са изцяло в синхрон с гласните
доказателства, събрани чрез разпита на
свидетелите А.А., М.А., Д.А. (частично), М.М., Ф.М., Р.А., Д.Д., И.И.
и В.Г., които, като логични, последователни и непротиворечиви
помежду си и с останалия доказателствен материал, се кредитират от съда с
доверие. Тук следва да се отбелеци, че показанията на св.Д.А. не
се кредитират в частта, касаеща оставането на св.Д.А. заедно със св.М.М. и
св.Р.А. в жилището след напускането му от подс.Д. и в частта, в която св.Д.А.
твърди, че подс.Д. се е върнал втория път и е влезнал в апартамента сам,
доколкото в тези им части се опровергават от показанията на св.Р.А. и св.М.М ,
които в съотвествие по между си твърдят, че в апартамента са останали само
св.Д.А. и св.Р.А., а впоследствие при второто идване на подс.Д. заявяват в
противовес с казаното от св.Д.А., че последният е дошъл заедно със св.Митков.
От
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
В разглеждания случай от
събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че подсъдимият
Д.Д. е осъществил от обективна страна
престъпния състав на чл.170, ал.2, предл.1, вр. чл.170, ал.1, предл.1 от НК. Непосредствен обект на престъплението по чл. 170 от НК са обществените отношения,
които осигуряват неприкосновеността на жилищата на гражданите. Този престъпен
състав се характеризира със специфичен предмет - чуждо жилище. Съдебната
практика определя като "чуждо" такова жилище, в което деецът не живее
на правно основание, като е без значение чия собственост е то. В конкретният
случай безспорно по делото е установено, че подсъдимият Д. не е живеел в процесния
апаратмент, собственост на свидетелите М. и А. Ангелови съгл.нотариален
акт №107, т.3, дело №428/2007г. на
Нотариус М. Динева ния случай е било обитавано от сина им св.Д.А.. Прието е в
доктрината и съдебната практика е също така, че жилище е само онова помещение, което се обитава
постоянно или временно от едно или повече лица за живеене без оглед в каква
сграда се намира. Апартаментът, в който подсъдимият е проникнал, е имал
характера на жилище, доколкото в него са живеели св.М.А., св.А.А., както и
св.Д.А., в какъвто смисъл са и показанията на последните.
От
показанията на св.Д.А., св.Р.А. и св.М.М се установява, че подс.Д., след като се върнал
втория път в апартамента, започнал да блъска и тропа по вратата, след което
чрез няколко по силни удара я е разбил, влязъл пръв вътре, последван малко
по-късно от св.М . И двамата свидетели Д.А. и Р.А. заявяват, че след блъскането по вратата са видели как първо в жилището
влиза подсъдимият Д., който продължил боя със св.Д.А.. В този смисъл са и
показанията на св.М.Митков, който също заяви, че е чул удари по вратата и че след подс.Д. е влезнал вътре
в жилището, след като вече входната врата е била изкъртена и не е съставлявала
препятствие за това. В подкрепа на така изложеното са и показанията на св.М.А.,
св.А.А., св. И.И. и св.В.Г., които впоследствие са установили разбитата врата и
които са разбрали, че именно подс.Д. е сторил това (свидетелите М. и А. Ан от разказаното от св.Р.А. и от сина им св.Д.А.,
а св.И. от разговара със самия подсъдим). Обстоятелството, че подс.Д. и св.Д.А.
до опреден момент са били заедно на събиране в апартамента не изключва съставомерността на
деянието, предвид така установените факти и обстоятелства, настъпили след
приключване на празненството.
При
тези данни, след
анализ и съвкупна оценка на всички събрани доказателства, съдът намира за доказано по
несъмнен и категоричен начин, че именно подсъдимият Д. е изкъртил входната
врата на жилището, употребявайки сила за това и по този начин противозаконно, без съгласието и против
волята на св.Д.А., обитаващ жилището в този момент, е приникнал в него,
осъществявайки по този начин изпълнителното деяние на престъплението по
чл.170, ал.2, предл.1, вр. чл.170, ал.1, предл.1 от НК, изразяващо се именно във
влизането в чуждо жилище. Изпълнителното деяние по чл. 170, ал.1 НК се състои във влизане без
право в жилището на друго лице по един от точно изброените начини и без
свободно изразено съгласие от страна на обитателя (условие, което логически
произтича и от начините, които законът изисква). Тези начини са: сила, заплашване,
хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства. В
случая то е извършено от подс.Д. при условията на чл.170, ал.1, предл.1 от НК -
подсъдимият е проникнал в жилището чрез употребата на сила – блъскане и удряне
по входната врата на жилището, довело до изкъртването й, както вече се установи
по делото по
гореизложените съображения. Налице е и квалифициращият признак и на чл. 170, ал.2 пр.1 от НК - проникването е станало
нощем, доколкото случилото се е след полунощ, около 04.00ч., който час попада в
тъмната част от денонощието. Всички събрани гласни доказателства са еднопосочни
в тази насока, а
именно че
деянието е осъществено нощем, след полунощ. В случая престъплението е
довършено, тъй като се установи, че подс.Д. е влязъл в чуждото жилище, като
стоял е там известно време, през което е продължило спречкването им със св.Д.А.,
след което е напуснал жилището.
От
значение за съставомерността на престъплението по чл.170 от НК е и съдържанието на волята
на св.Д.А., който следва ясно и недвусмислено да е демонстрирал нежеланието си
да се влиза в жилището, което в момента той е обитавал. Това
може да е осъществено с изрично волеизявление, адресирано към субекта, но може
да е изявено и посредством обичайни
конклудентни действия - в конкретния случай входната врата на жилището е била
заключена, като въпреки блъскането и чукането по нея, св.Д.А. не е отворил и не
е допуснал подс.Д. доброволно и с негово
съгласие да влезе вътре, поради което и подсъдимият е намерил начин чрез употреба на сила да
влезе в жилището, изкъртвайки входната му врата. Това се потвърди от показанията
на св.Д.А., който заяви пред съда, че по никакъв начин не се е съгласявал
подсъдимият да влиза вътре, както и от показанията на св.Р.А., който също
посочи, че не са отворили на подс.Д., за да влезе в апартамента, макар че са
разбрали, че именно той е отвън, за да не продължи спречкването между него и
св.Д.А.. Като не му е отворил добровлно вратата на жилището, св.Д.А. е
демонстрирал по този
начин и
несъгласието си да допусне подсъдимия вътре. Нелогично би било влизането в чуждо
жилище чрез изкъртване на входната му врата при наличие на съгласие на
собственика или лицето, което го обитава, поради което и изложените в тази
насока твърдения от защитника на подсъдимия не се възприемат от съда, а именно че подсъдимият до известно време преди това
празнувал в процесния апартамент, в който впоследствие доброволно се върнал да вземе нечии
чужди вещи.
Приниквайки
в чуждото жилище нощем и по този начин чрез употребата на сила и без съгласие на св.Д.А., подс.Д. е осъществил от
обективна страна състава на престъплението по чл. 170, ал.2, предложения 1, вр.
чл.170, ал.1, пр.1 от НК. В този смисъл
възраженията на защитника на подсъдимия, че не е налице съставомерност на деянието,
не се споделят от съда предвид приетата за
установена от настоящия състав фактическа обстановка по делото.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия Д. при
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК - той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, знаел е, че влиза в чуждо жилище, предвиждал е
общественоопасните последици и противоправността при проникването в него,
съзнавал е че върши това нощем, както и чрез употреба на сила и видно от
действията му е искал тези последици. Безспорно с оглед събраните доказателства
същият е имал съзнанието, че нарушава неприкосновеността на жилището, в което е
влязъл с оглед именно действията по преодоляването със сила на входната врата
на жилището
Поради
всичко гореизложено съдът прие, че обвинението е доказано от обективна и
субективна страна, поради което призна подс.Д.Д. за виновен в извършването на
престъплението по чл.170, ал.2, предл.1, вр. чл.170, ал.1, предл.1 от НК.
По наказанието:
При определяне вида и
размера на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
младата възраст на дееца, обуславяща и липсата на достатъчно опитност за
адекватна преценка на поведението му, както и положителното му процесуално
поведение и недоброто материално положение съгл. ДСМПИС, а като оттегчаващи
обстоятелства се взеха предвид липсата на критично отношение за стореното,
обременото му съдебно минало и лошите характеристични данни.
За престъплението по чл.170, ал.2, предл.1, вр.
чл.170, ал.1, предл.1 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от една до пет години, поради което,
отчитайки баланса на смекчаващите и оттегчаващите отговорността обстоятелства и
съгл. чл.54 от НК, съдът наложи на подсъдимия
Николов наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, т.е. в минималния
му размер, определен от закона. Не се установиха по делото наличие на
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
обосноват прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК, поради което наказанието
бе наложено съгл. чл.54 от НК, отчитайки
баланса на смекчаващите и оттегчаващите отговорността обстоятелства и най вече съобразявайки невисоката степент на обществена
опасност на дееца, която обуслови налагането на наказанието „лишаване от
свобода” в неговия минимум, определен от закона.
Предвид наличието на
формалните предпоставки на нормата на чл.66, ал.1 от НК, а именно на подсъдимия се налага наказание до 3 години
лишаване от свобода, същият не е осъждан за престъпление от общ характер на
наказание лишаване от свобода (доколкото съгл. справката му за съдимост по
първото му осъждане е реабилитиран, поради което се счита и за неосъждан съгл.
чл.85, ал.1 от НК, а по второто му осъждане за престъпление от общ характер не
му е наложено наказание „лишаване от свобода”, а наказание „глоба”), като освен
това за поправянето му и за постигане целите на наказанието не е наложително да бъде реално изтърпяно същото, съдебният състав постанови
отлагане изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода” с изпитателен срок от три години.
Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо и че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и счита, че чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, а именно да
се превъзпита и поправи дееца да
спазва законите в страната, да се въздейства върху него и останалите членове на обществото предупредително и възпитателно, както и
да му се отнеме възможността да
извърши други престъпления.
Разноски по делото не са
направени, поради което и съдът не присъди такива в тежест на подсъдимия.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: