№ 9
гр. Несебър, 02.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Р.а Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20242150200588 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Р. Щ. Щ., ЕГН **********, с адрес в гр. О., общ.
Несебър, ул. „М.“ № 17, чрез адв. Е. П. от БАК, срещу наказателно постановление №
352/01.08.2024 г. на директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Бургас, с
което на жалбоподателя на основание чл. 96, ал. 1 и чл. 84, ал. 2 от Закона за лова и
опазване на дивеча /ЗЛОД/ за извършено нарушение на чл. 84, ал. 2 вр. чл. 65, т. 10 от
ЗЛОД са наложени наказания „Глоба“ в размер на 100 лева и „Лишаване от право на
ловуване“ за срок от 3 години.
Излагат се подробни съображения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното постановление. Правят се оплаквания за нарушения
на чл. 42, ал. 1, т. 4, чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – непълно и неясно
описание на твърдяното нарушение и неясно посочване на мястото на извършването
му. Аргументира се недоказаност на нарушението и субективната му
несъставомерност, като се заявява, че на посочената дата 13.03.2024 г. жалбоподателят
е ловувал, но само в района, за който притежава разрешително за лов и само дивеч,
който е бил разрешен да се отстрелва. Поради получен внезапен пристъп, рязко
понижение на кръвната му захар и навехване на крака се е наложило да бъде
транспортиран с МПС от приятел от мястото, където е ловувал, до дома си в с.
Приселци. Именно по време на пътуването по общински път с посока от гр. О. към с.
Приселци била осъществена процесната проверка. Твърди, че оръжието му
действително е било сглобено и извън калъфа си и се намирало на задната седалка на
автомобила, с който го взел неговия приятел и водач Я. Н., но това било вследствие
невъзможността му да се погрижи за правилното му транспортиране с оглед съС.ието
си. Моли се за приложение на чл. 28 от ЗАНН и за отмяна на наказателното
постановление.
Насрещната страна по жалба – директора на РДГ – Бургас изразява становище
1
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и АУАН, въз основа на
което е издадено.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява упълномощен адвокат. Поддържа дадената жалба, като развива
допълнителни доводи за незаконосъобразността на обжалваното постановление.
Претендира съдебни разноски.
Наказващият орган се представлява в открито съдебно заседание от
упълномощен юрисконсулт, който дава становище за неоснователност на процесната
жалба и правилност и законосъобразност на обжалваното постановление. Счита
нарушението за доказано, като моли за потвърждаване на НП. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Процесната жалба е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Жалбоподателят Р. Щ. Щ. е с усложнено здравословно съС.ие – с язва на
дванадесетопръстника, гастрит, чернодробна цироза, след прекарано заболяване от
COVID 19, с неинсулинов захарен диабет – на поддържаща медикаментозна терапия.
На 13.03.2024 г. жалбоподателят, който притежавал редовно заверен билет за лов
№ 369968 и разрешително за индивидуален лов № 016573 за ловностопански район
Приселци, място на ловуване – ловище „Реката – дългата стока/стена“, излязъл пеша
на лов със законно притежаваното си оръжие - ловно оръжие – марка чешка збрьовка
22LR № 613819. Тъй като получил пристъп във връзка със заболяването си от захарен
диабет се обадил на св. Я. Н. – негов приятел и го помолил да го прибере от мястото,
където се намирал. Св. Н. се отзовал на молбата на жалбоподателя и го взел от
уговореното място с колата на дъщеря си марка „К.С.“ с рег. № *****, заедно с
ловната му пушка. След това насочил МПС-то към с. Приселци, където живеел
жалбоподателят - по асфалтовия общински път, идващ от гр. О..
На същата дата 13.03.2024 г. св. М. – гл. специалист „Опазване на горските
територии“ при ЮИДП Сливен, извършвал обход на територията на ДЛС – Несебър
заедно с втори екип от свои колеги, когато забелязал бавно движещия се автомобил
„К.С.“ с рег. № ***** по пътя с посока от гр. О. към с. Приселци. Св. М. и колегите му
спрели автомобила за проверка около 21,00 часа на място - общински път,
съставляващ ПИ с ид. № 58431.2.50, с конкретна локация по GPS координати
42.825292, 27.812226, като констатирали, че в него се намират две лица – водачът св.
Я. Н. и пасажер на предната дясна седалка – жалбоподателят Щ., а на задната седалка
се намирала извадена от калъф, сглобена ловна пушка с монтиран термоприцел. След
снемане на данни от лицата в МПС-то и с оглед констатираното оръжие, св. М. и
колегите му подали сигнал на тел. 112. На място се отзовали служители на МВР, които
установили, че в цевта на оръжието има патрон, извадили го и го обезопасили. За
действията си органите на ЮИДП Сливен съставили констативен протокол Серия
ЮИДП-00 № 000433/13.03.2024 г. и констативен протокол Серия Ж04 №
011952/13.03.2024 г. По повод проверката на място бил извикан св. В. С. – горски
надзирател при ТПДЛС Несебър, ЮИДП Сливен, който проверил документите за лов
на жалбоподателя и констатирал, че не са за района на развъдника, който бил забранен
за лов.
2
По случая св. С. съставил на жалбоподателя АУАН Серия ЮИДП – 08 №
000017/15.03.2024 г. и за нарушение на чл. 84, ал. 2 вр. чл. 65, т. 10 от ЗЛОД,
изразяващо се в ловуване в място, извън определеното по разрешително, като
използвал забранено средство – МПС „К.С.“ с рег. № *****. На същата дата препис от
акта бил връчен на жалбоподателя срещу подпис, като в предоставения срок той
депозирал възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, с които е заявил
обстоятелствата, посочени в жалбата до съда. Заявил е, че на процесната дата е
осъществявал лов, но съгласно индивидуалното му разрешително, като се наложило да
помоли приятеля си Я. Н. за транспорт до дома си, тъй като му прилошало. Признал,
че е допуснал небрежност поради получения пристъп и е транспортирал неправилно
оръжието си – в нарушение на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, но категорично е отрекъл да е
извършвал лов на обозначеното място, където е осъществена проверката – общински
път с посока с. Приселци. Направил е оплакване за неправилно отнемане на МПС, с
което се е придвижвал, като е подчертал, че не го е управлявал към датата на
проверката, нито е негов собственик. Поискал е допълнителна проверка по случая и
събиране на доказателства за изясняване на спорните факти. Аргументирал е
маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН и е представил писмени доказателства.
След връчване на АУАН административнонаказващият орган, сезиран с
преписката по акта, пристъпил към издаване на процесното НП, като също счел
фактическите констатации за безспорно установени, без да обсъди депозираните
възражения. С НП не е направено обсъждане и за евентуалното приложение към
случая на чл. 28 от ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: медицинска документация /л. 6-11; л. 55-58 от делото/;
изображение на GPS координати 42.825292, 27.812226; копие от кадастралната карта с
данни от КРНИ за ПИ с ид. № 58431.2.50 на СГКК – Бургас; частично от констатични
протоколи №№ ЮИДП-00 № 000433/13.03.2024 г. и Серия Ж04 № 011952/13.03.2024
г., както и АУАН Серия ЮИДП – 08 № 000017/15.03.2024 г. /л. 18-21 от делото/;
свидетелство за регистрация на МПС Част I № ********* /л. 25 от делото/;
удостоверение за застрахователна стойност на МПС /л. 28 от делото/; разрешително за
индивидуален лов /л. 31 от делото/; ловна карта за ТП ДЛС „Несебър“ – ГСУ
„Раковсково“; частично от показанията на св. В. С.; както и от показанията на
свидетелите С. М. и Я. Н..
По повод спорните обстоятелства относно осъществявания към момента на
проверката лов от жалбоподателя съдът даде вяра на показанията на св. М. и св. Н. –
очевидци на събитията. Така, св. М. заявява пред съда, че са спрели за проверка МПС-
то, с което се е придвижвал жалбоподателят, по преценка и с оглед бавната скорост, с
която се движило, а не поради възприет десйтвителен лов – наблюдение с техническо
средство или стрелба с оръжие. В допълнение св. М. заявява пред съда, че
жалбоподателят по време на проверката не изглеждал добре и заявил, че не се чувства
добре, като дал обяснения, че се прибирал от гр. О., където си купил цигари.
Свидетелят посочва още пред съда, че пристигналите по сигнал полицаи потвърдили,
че видели жалбоподателя на бензиностанцията да си купува цигари. Сведенията на св.
М. съдът намира за обективни и незаинтересовани, преки свидетелства за релевантни
към случая факти и обстоятелства. Същите се подкрепят в основни линии и от
показанията на св. Я. Н., също очевидец на събитията, както и от представената
медицинска документация, удостоверяваща здравния статус на жалбоподателя. В
противоречие на показанията на св. М. стоят показанията на св. С., който не се явява
очевидец на началото на преверката и е пристигнал на място в по-късен момент – след
сигнализираните служители на МВР. Същевременно, св. С. също посочва, че
жалбоподателят е бил зачервен, но изразява субективна преценка, че е бил пиян –
3
обстоятелство, което не намира подкрепа в писмените доказателства и показанията на
останалите разпитани по делото свидетели. Съдът не кредитира с доверие показанията
на св. С. в посочената част и предвид приобщените доказателства за заболяване на
жалбоподателя от чернодробна цироза и язва и свидетелствата на св. Н., че Щ. не
консумира алкохол от години, поради влошеното си здраве, въпреки, че преди това е
бил негов любител.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон,
които обуславят неговата отмяна.
При преценка на представените доказателства /заповед № РД49-171/23.05.2024 г.
на Министъра на земеделието и горите, длъжностна характеристика за длъжността
специалист „Горски стражар“ и Допълнително споразумение към трудов договор №
17/2000/, настоящият състав намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, като НП е постановено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Независимо от посоченото, всички събрани по делото доказателства сочат на
нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и
неправилно установяване на действителното фактическо положение по случая,
съответно мястото на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, водещо
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и недоказаност на нарушението.
Видно от представените констативни протоколи на ЮИДП Сливен и ИАГ
конкретното местоположение на осъществената проверка е с GPS координати
42.825292, 27.812226. Същевременно в АУАН като място на нарушението е посочено
„на около 1.5 км преди с. Приселци“ и „общински път с посока от гр. О. – с. Приселци,
ловен развъдник на ЛРД с. Приселци“, а в НП „общински път в посока гр. О. – с.
Приселци, ловен развъдник - Приселци“. По делото бяха събрани данни от
свидетелите, че процесната проверка е била осъществена на свободен за публичен
достъп общински път, свързващ като единствен асфалтиран път гр. О. и с. Приселци,
при липса на означения за преминаване през участък на развъдник. Така неизяснено
остава, дали към момента на проверката жалбоподателят и провереното МПС са се
намирали в развъдника, който съгласно ловната карта е разположен в околията на част
от пътя, или на самия обществен път и в коя точно част от него. Отделно, с АУАН и
НП е констатирано, че жалбоподателят е притежавал към датата на проверката
разрешително за индивидуален лов и заверен билет, но не е посочено ловището и вида
дивеч, за които са били валидни, респ. невъзможно е да се установи, дали непълно
индивидуализираното по АУАН и НП място на проверката попада в или извън
ловището, за което жалбоподателят е притежавал разрешително към 13.03.2024 г.
Следва да се посочи непълнота на приетите с АУАН и НП факти и във връзка с
местоположението, на което е било установено ловното оръжие – на задната седалка
на МПС-то, както и местоположението на нарушителя – на предна пасажерска седалка
и здравословното му съС.ие, което има отношение към квалификацията на деЯ.ето
като един или друг вид нарушение на ЗЛОД, за приложението на чл. 28 от ЗАНН и за
субективната му съставомерност. Така съдът намира, че съставеният по повод
проверката от 13.03.2024 г. АУАН не отразява вярно действителното положение по
случая и несъмнено ограничава правото на защита на нарушителя и възможността да
разбере за какво конкретно свое поведение е санкциониран. Констатираното
несъответствие на установените факти с действителността е пренесено и в
обжалваното постановление, което приема идентични по същество факти в
4
обстоятелствената си част с тези, съдържащи се в АУАН. Така се е достигнало до
неправилно установяване на релевантните към нарушението обстоятелства от
наказващия орган и нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН наказващият орган издава
наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно
наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение,
самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са
налице основания за прекратяване на производството. В ал. 2 на същия член е
посочено, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния случай в АУАН се
съдържат неправилни фактически констатации – нередовност, която би подлежала на
саниране при правилен анализ на доказателства и провеждане на процедура по чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН във връзка с депозираните срещу АУАН възражения на жалбоподателя.
Въпреки това и в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, наказващият орган е приел за
безспорна описаната от актосъставителя фактическа обстановка и за доказано от
обективна и субективна страна процесното нарушение, с което е допуснал съществено
процесуално нарушение, съставляващо основание за отмяна на НП в цялост.
Независимо от горното съдът констатира и недоказаност на нарушението и
материална незаконосъобразност на обжалваното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, който ловува, без да притежава
редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов,
или ловува извън определените в разрешителното М., без да е убил или уловил дивеч,
се наказва с глоба от 50 до 400 лева. Когато нарушението по ал. 1 е извършено в
забранено за лов време, в забранено за лов място или със забранени средства, лицето
се наказва с глоба от 100 до 800 лева - чл.84, ал.2 от ЗЛОД. Логическото и
граматическо тълкуване на ал. 2 на чл. 84 от ЗЛОД и систематическото и място, водят
до извод, че изброените хипотези в нея нямат самостоятелно значение на състави на
административно нарушение, а представляват квалифициращи обстоятелства на
нарушенията по ал. 1 на чл. 84 от ЗЛОД, обуславящи по-тежко наказание. За да е
налице нарушение по ал. 2 трябва деецът да е осъществил, някое от изпълнителните
деЯ.е посочени в ал. 1, а именно: да ловува, без да притежава редовно заверен билет за
лов; да ловува с билет за лов, но без писмено разрешително за лов или да ловува извън
определените в разрешителното М., без да е убил или уловил дивеч и на второ
място, че ловува в забранено за лов време; в забранено за лов място или със
забранени средства. По смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД ловуване е и престой или
движение на лица извън населените М. извадено от калъф и сглобено ловно оръжие,
независимо дали е заредено или не.
От събраните по делото доказателства несъмнено се установи, че на 13.03.2024
г. жалбоподателят Р. Щ., притежаващ валидни ловни документи е бил установен да се
придвижва по обществен асфалтиран път между гр. О. и с. Приселци, като е превозвал
на задна седалка на МПС сглобеното си и извадено от калъф лично ловно оръжие.
Независимо от това и с оглед данните за получена от жалбоподателя диабетна криза,
оплакванията му пред проверяващия св. М. за влошено здравословно съС.ие, съдът
намира за недоказано обстоятелството, че от субективна страна нарушителят е целял
ловуване със сглобеното оръжие и към момента на проверката. От друга страна,
поради отсъствието на фактически твърдения в АУАН и НП не може с категоричност
да се установи, че мястото, на което се е осъществила проверката попада извън
разрешения за лов район на жалбоподателя.
Предвид изложените съображения съдът намери, че нарушението се явява
5
недоказано и в конкретния случай не може безспорно да се приеме, че е било налице
ловуване по смисъла на посочената разпоредба, съответно поведението да осъществява
квалифицирания състав на нарушението по чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД.
На самостоятелно основание и независимо от всичко казано по-горе съдът
счита, че в случая са налице предпоставките и за квалифициране на деЯ.ето като
„маловажен случай“, както и съществени нарушения на процесуалните правила при
издаване на НП – необоснованост, отсъствие на обсъждане на своевременно заявените
от жалбоподателя възражения по реда на чл. 44 от ЗАНН и приложените от него
доказателства във вр. с приложението на чл. 28 от ЗАНН и съгласно разпоредбата на
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, съответно материална незаконосъобразност на НП.
Съгласно ТР № 1/2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия
орган за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна
на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е
изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН,
с което е нарушил чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, както бе посочено по-горе. Легалната
дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния
кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по
въпросите за отговорността. Съгласно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен
случай“ е този, при който извършеното деЯ.е, с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. От друга страна, с чл. 28, ал. 1 от ЗАНН е предвидено,
че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да
не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Преценката
за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус
- вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му,
на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на
извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и
съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия
случай са налице и предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН.
В процесния случай, от ангажираните по преписката доказателства на
жалбоподателя и дадените обяснения по пътя на възраженията, се установява, че
констатираното нарушение е било допуснато по небрежност и с оглед настъпили
непредвидими обстоятелства – влошено здраве по време на осъществяван законен
индивидуален лов и наложително транспортиране на нарушителя до дома му в с.
Приселци. Тези обстоятелства, доведени до знанието на наказващия орган по реда на
чл. 44 от ЗАНН са останали необсъдени и несъмнено представляват смекчаващи
такива, по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Допълнителни смекчаващи обстоятелства се
установяват и от показанията на св. М., който заявява, че проверката на автомобила е
била по преценка, а не във връзка с наблюдения за извършвана нерегламентирана
дейност, както и че оръжието е установено на задна седалка на провереното МПС, а
ловецът – на предна. При това положение, съдът счита, че конкретният случай явно се
отличава от останалите случаи на административно нарушение от този вид, поради
което и неговата обществена опасност е много по-ниска от тази на типичните
нарушения от този вид.
6
Във връзка с установените от съда съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, обосноваващи незаконосъобразността на обжалваното
наказателно постановление, съставляващи самостоятелни основания за отмяната му,
жалбата се явява изцяло основателна и следва да бъде уважена. Дори да не се
възприемат изводите на съда за недоказаност на административното нарушение, то
крайният извод остава непроменен, доколкото нарушението се явява с незначителна
степен на обществена опасност и поради това –„малозначително“, което отново налага
отмяната на обжалваното НП.
Не може да не се отбележи и, че съдът е докладчик и по АНД № ***/24 г. по
описа на НРС, което се води между същите страни и по повод обжалвано НП №
353/01.08.2024 г., с което жалбоподателят Щ. е санкциониран за идентично поведение
и за това, че на 13.03.2024 г., землището на с. Приселци, общински път в посока гр. О.
– с. Приселци, GPS координати 42.824528, 27.812395, ловува, като се движи извън
населеното място, с извадено от калъф, сглобено и заредено ловно оръжие – марка
чешка збрьовка 22LR № 613819, с МПС К.С. с рег. № *****, извън определеното в
разрешителното за индивидуален лов № 016573 място, в района на ловен развъдник
Приселци с редовно заверен билет за лов № 369968, без да е убил или уловил дивеч –
нарушение на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД вр. чл. 64, т. 1 от ЗЛОД.
Предвид служебно констатирания идентитет на санкционираните деЯ.я с
обжалваните НП по АНД №№ 588 и ***, двете по описа за 2024 г. на НРС, съдът
извърши служебна справка с ЕИСС и установи, че пред НРС е висящо и трето АНД №
587/2024 г., в рамките на което се проверява по жалба на Р. Щ. Щ. законосъобразността
на НП № 351/01.08.2024 г., с което е санкциониран за същото поведение и за
нарушение на чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД вр. чл. 65, т. 9 от ЗЛОД.
Доколкото контролираното по делото НП се явява с по-малък пореден номер
спрямо контролираното от същия състав по АНД № ***/2024 г. по описа на НРС НП
№ 353/01.08.2024 г., то съдът намира, че не може да бъде обосновано допуснато
съществено нарушение при издаването му и при несъобразяване на забраната за
двойна наказуемост и разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, приложима в
административнонаказателното производство по силата на препратката на чл. 84 от
ЗАНН.
Независимо от това, следва да се посочи наличието на контролирано по АНД №
587/2024 г. НП № 351/01.08.2024 г., което е съставено на жалбоподателя по същия
случай. Действително НП № 351/01.08.2024 г., с оглед поредния си номер се явява по-
рано издадено спрямо процесното НП, но доколкото същото не е влязло в законна сила
не може да обоснове приложението на чл. 17 от ЗАНН и прекратяване на настоящото
дело. Същевременно, доколкото настоящият съд не се явява докладчик по АНД №
351/2024 г. по описа на НРС не може да извърши преценка по същество за
идентичност на санкционираните деЯ.я и допуснато с издаването на процесното НП
съществено процесуално нарушение /чл. 53, ал. 1 вр. чл. 17 и чл. 18 от ЗАНН вр. чл.
24, ал. 1, т. 6 от НПК/, предвид което крайният извод на съда се основава на развитите
по-горе мотиви, а последното посочва за пълнота на изложението.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените разноски за заплатено възнаграждение на един адвокат, които съобразно
доказателствата възлизат на 500 лева. Посочената сума следва да се възложи в тежест
на Изпълнителна агенция по горите при Министерство на земеделието и храните,
доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което
принадлежи Регионална дирекция по горите – Бургас и нейния директор – арг. от чл.
63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 3 от Устройствен правилник на
Изпълнителна агенция по горите вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК.
7
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 352/01.08.2024 г. на директора на
Регионална дирекция по горите - Бургас, с което на жалбоподателя Р. Щ. Щ., ЕГН
**********, с адрес в гр. О., общ. Несебър, ул. „М.“ № 17, на основание чл. 96, ал. 1 и
чл. 84, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ за извършено нарушение на
чл. 84, ал. 2 вр. чл. 65, т. 10 от ЗЛОД са наложени наказания „Глоба“ в размер на 100
/сто/ лева и „Лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 /три/ години.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите при Министерство на земеделието
и храните, да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на Р. Щ. Щ., ЕГН
**********, сумата от 500 /петстотин/ лева - направени по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8