Присъда по дело №283/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 198
Дата: 2 април 2025 г. (в сила от 2 юли 2025 г.)
Съдия: Владислава Величкова Ангелова
Дело: 20251110200283
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 198
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
СъдебниАНКА АНГ. ТРИФОНОВА

заседатели:ЯНКА ВЛ. ГАНЧЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора Р. Ат. К.
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Наказателно
дело от общ характер № 20251110200283 по описа за 2025 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА М. С. М., роден на хххххххххх г. в гр. София, българин,
български гражданин, осъждан, неженен, с начално образование, грамотен, не
учи, работи, живущ в гр.София, ул. „хххххххххх“ № 48, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 15.07.2023 г., около 22:15 ч. в гр. София, бул. „Черни
връх“ №100, търговски център „Парадайс“ от щанд за парфюми „А.“, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значение на извършеното и да
ръководи постъпките си отнел чужди движими вещи: сумата от 3284,00 (три
хиляди двеста осемдесет и четири) лева, собственост на „хххххххххх“ ЕООД с
ЕИК *********, от владението на Л. М. А. - управител на „хххххххххх“ ЕООД, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.
194, ал. 1. вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, поради което и на основание чл.194 ал. 1
вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 вр. чл. 54 НК ГО ОСЪЖДА на наказание
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА,
което на основание чл. 58а ал. 1 НК НАМАЛЯВА с една трета и наказанието,
1
което подсъдимият М. С. М. следва да изтърпи е „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА на основание чл. 69 ал. 1 НК вр. чл. 66 ал. 1 НК изпълнението
на наложеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 67 ал. 3 НК изпълнението на
пробационна мярка по чл. 42а ал. 2 т. 4 НК – включване в програми за
обществено въздействие, през изпитателния срок.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 23 вр. чл. 25 НК ЕДНО ОБЩО НАЙ-
ТЕЖКО измежду наложените на М. С. М. наказания по НОХД №
15867/2023 г., НОХД № 16434/2023 г., НОХД № 13440/2024 г. и по НОХД №
283/2025 г.– и трите по описа на СРС, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА на основание чл. 25 ал. 4 НК изпълнението на определеното
общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 67 ал. 3 НК изпълнението на
пробационна мярка по чл. 42а ал. 2 т. 4 НК – включване в програми за
обществено въздействие, през изпитателния срок.

ПРИСПАДА на основание чл. 59 ал. 1 и ал. 2 НК в случай на
привеждане в изпълнение на определеното общо най-тежко наказание
времето, през което М. С. М. е бил задържан по делата от съвкупността – със
заповед за задържане на лице по реда на ЗМВР, с постановление на прокурор
при СРП на основание чл. 64 ал. 2 НПК и с мярка за неотклонение „задържане
под стража“ или „домашен арест“.

ПРИСПАДА на основание чл. 25 ал. 2 НК в случай на привеждане в
2
изпълнение на определеното общо най-тежко наказание изтърпяната част от
наказанията, включени в съвкупността.

ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал. 3 НПК М. С. М. /с установена
самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СДВР сумата от 1311, 82 лева (хиляда
триста и единадесет лева и осемдесет и две стотинки) – разноски в досъдебното
производство.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред СГС.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО НОХД № 283/2025 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 94
СЪСТАВ

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство № 1439/2023 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 37870/2023
г. по описа на СРП по обвинение против М. С. М. за това, че на 15.07.2023 г.,
около 22:15 ч. в гр. хххххххххх, бул. „********“ № 100, търговски център
„**********“ от щанд за парфюми „А.“, като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, отнел чужди движими вещи - сумата от 3284,00 (три хиляди двеста
осемдесет и четири) лева, собственост на „Л. Б.“ ЕООД с ЕИК *********, от
владението на Л. М. А. - управител на „Л. Б.“ ЕООД, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1. вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава
XXVII НПК - "Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция" в хипотезата на чл. 371 т. 2 НПК. В проведеното открито съдебно
заседание при участието на служебен защитник подсъдимият М. М. е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. С определение,
след преценка, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебните прения представителят на СРП поддържа повдигнатото по
отношение на подсъдимия М. М. обвинение, като счита, че същото е доказано
от събраните в наказателното производство доказателства. Пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание
"лишаване от свобода" в размер на осемнадесет месеца, което на основание чл.
58а ал. 1 НК да бъде намалено до размера на дванадесет месеца „лишаване от
свобода“, чието ефективно изтърпяване да бъде отложено на основание чл. 66
ал. 1 вр. чл. 69 ал. 1 НК с изпитателен срок от три години. Прави искане в
тежест на подсъдимия да се възложат и сторените в производството разноски.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. А. П. от САК, също счита, че
повдигнатото на подзащитния й обвинение се доказва от събраните в
производството доказателства. Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства изтъква чистото му съдебно минало, младата му
възраст към датата на извършване на деянието и липсата на достатъчен
родителски контрол. Обръща внимание на липсата на социална работа с деца в
риск като подсъдимия, насочена към превенция на извършването на
противоправни деяния. Пледира на подсъдимия да бъде определено наказание
"пробация" за срок от дванадесет месеца, което да бъде намалено с една трета
съобразно разпоредбата на чл. 58а ал. 1 НК.
Подсъдимият М. М. не дава обяснения.
В личната си защита се придържа към заявеното от защитника му и не
изразява самостоятелно становище по повдигнатото му обвинение.
В последната си дума също заявява, че няма какво да каже.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
Подсъдимият М. С. М. е роден на хххххххххх г. в гр. хххххххххх, българин,
български гражданин, осъждан, неженен, с начално образование, грамотен, не
учи, работи, живущ в гр. хххххххххх, ул. „Б. С." № 48, ЕГН **********.
Подсъдимият М. М. произхожда от многодетно социално слабо семейство.
Отглежда се от майка си С. М. В. и има един брат и две сестри. Подсъдимият е
нормално развит за възрастта си, но педагогически занемарен. Не посещава
училище. Не проявява интерес към спорт, друго занимание или хоби.
Социално е неангажиран. Приятелската му среда включва лица, които се водят
на отчет от инспектор при Детска педагогическа стая.
По отношение на подсъдимия М. от МКБППМН, СО, район „Красна
поляна“ са разгледани общо 14 възпитателни дела преимуществено за
престъпления против собствеността, както и за притежание на наркотични
вещества. Налагани са му възпитателни мерки по чл. 13 ал. 1 т. 1, т. 3, т. 4, т. 5,
т. 10 и т. 12 ЗБППМН.
Свидетелката Л. М. А. е управител и едноличен собственик на капитала на
търговско дружество "Л. Б." ЕООД. Дружеството стопанисвало щанд за
парфюми "А." в търговски център "**********", находящ се в гр. хххххххххх,
бул. "********" № 100. На 15.07.2023 г. около 22:00 часа свидетелката А.
приключила работа и в дървен шкаф под щанда за парфюми прибрала оборота
за деня от търговския обект в размер на 2184, 00 лева. В същия шкаф в бял
пощенски плик свидетелката поставила сумата от 1100, 00 лева,
представляваща дневния оборот от друг щанд, находящ се в същия търговски
център и отново стопанисван от "Л. Б." ЕООД. След като прибрала парите в
шкафа, свидетелката Л. А. покрила щанда с покривало от плат и си тръгнала.
По същото време в търговския център се намирали подсъдимият М. М. и
неговият братовчед - свидетелят С. Я., който бил на 13 години. След като
търговските обекти затворили, подсъдимият и свидетелят Я. се разхождали по
етажите в търговския център. Двамата минали покрай щанда за парфюми "А."
и подсъдимият М. М. решил за извърши кражба на парична сума от
търговския обект. Подсъдимият повдигнал покривалото, с което бил закрит
щанда, и влязъл под него във вътрешността на щанда. Там подсъдимият
намерил сумата от общо 3284, 00 лева, която свидетелката Л. А. била
прибрала в дървения шкаф, и взел цялата сума със себе си. След това
подсъдимият излязъл от под покривалото и двамата със свидетеля С. Я.
напуснали търговския център. Двамата се качили в таксиметров автомобил,
който изчаквал клиенти пред търговския център, управляван от свидетеля В.
В., и го помолили да ги закара до кв. "Ф." в гр. хххххххххх. Когато стигнали
до там, двамата му платили сумата от 30, 00 лева за извършения превоз.
Преди да се разделят, подсъдимият дал на свидетеля Я. сумата от 200, 00 лева.
Съгласно заключението на изготвената в досъдебното производство
КСППЕ подсъдимият М. М. е психично здрав. Макар и непълнолетен към
датата на деянието, той е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, като при извършване на деянието
не е проявил лекомислие и увлечение.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
2
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимия М. М., депозирано по реда на чл.
371 т. 2 НПК, и подкрепящите го събрани в хода на досъдебното производство
и съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно:
гласни - обясненията на подсъдимия М. М., дадени в досъдебната фаза на
производството (л. 154 ДП), показанията на свидетелите Л. А. (л. 30 ДП), К.
М. (л. 32 ДП), В. В. (л. 33 ДП), С. Я. (л. 98 ДП); писмени – протокол за
доброволно предаване (л. 16 от досъдебното производство), справка -
характеристика за С. Я. (л. 21 ДП), справка - характеристика за М. М. (л. 22
ДП), справка от МКБППМН при СО, район „Красна поляна“ (л. 20 от
съдебното производство), характеристика за установяване на личностните
особености на непълнолетния М. М. (л. 28 от съдебното производство),
справка за съдимост (л. 98 от съдебното производство); способите за събиране
и проверка на доказателствата – заключение на техническа експертиза (л. 51 и
сл. ДП), видеотехническа експертиза (л. 118 и сл. ДП), заключения на КСППЕ
(л. 36 и л. ДП, л. 102 и сл. ДП); вещественото доказателствено средство -
оптичен носител, съдържащ записи от охранителни камери, съхранен в бял
хартиен плик с надпис "случай № 2024-01673, пакет №: PKG-065705", на л.
112 от материалите по досъдебното производство.
Заявеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се потвърждава по категоричен
начин от приобщената доказателствена съвкупност, в която не се установяват
значими противоречия. От показанията на свидетелите Л. А. и К. М. се
установява липсата на оборотните средства от дейността на стопанисваните от
дружеството "Л. Б." ЕООД търговски обекти - щандове, находящи се в
търговски център "**********", както и мястото, където е била съхранявана
паричната сума - в дървен шкаф под щанда за парфюми. От показанията на
свидетелката А. се установява и точния размер на сумата, чиято липса
свидетелката М. е установила в началото на работния ден на 16.07.2023 г.
Показанията на свидетелките М. и А. напълно кореспондират на показанията
на свидетеля С. Я., на дадените от подсъдимия обяснения в досъдебната фаза
на производството, както и на заключенията на изготвените техническа и
видеотехническа експертизи. Съдът не възприе показанията на свидетелката
К. М. единствено по отношение на датата, тъй като свидетелката твърди, че е
установила липсата на паричните средства в началото на работния ден на
15.07.2023 г. Показанията на свидетелката М. по отношение на датата се
опровергават от показанията на свидетелите А. и В., както и от вещественото
доказателствено средство – оптичен носител, съдържащ записите от
охранителни камери, монтирани в общите части на Мол "**********", ниво 0,
за времето от 22:15 часа до 22:24 часа на 15.07.2023 г. От показанията на
свидетелката А. и от вещественото доказателствено средство се установява по
категоричен и небудещ съмнение начин, че отнемането на оборотните
средства от щанда за парфюми „А.“ е извършено вечерта на 15.07.2023 г., а не
предходната вечер. Ето защо показанията на свидетелката М. по отношение на
3
датата не следва да бъдат ценени с доверие, като съдът отдаде противоречието
им с показанията на свидетелката А. и с вещественото доказателствено
средство на изминалия период от време от датата на събитията до разпита на
свидетелката в досъдебното производство (05.09.2023 г.) Същевременно съдът
намира, че констатираното противоречие не налага извод, че признанието на
подсъдимия на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, не се
подкрепя от доказателствената съвкупност, тъй като се касае за несъществено
противоречие, което наред с това е преодоляно посредством анализ и
съпоставка на свидетелските показания на свидетелката М. с останалите
доказателствени източници.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите В. В. и С. Я.. Показанията
на двамата са еднопосочни, последователни, непротиворечиви, кореспондират
с обясненията на подсъдимия М. и със заключенията на техническата и
видеотехническата експертизи. Предвид обстоятелството, че към датата на
разпита си в досъдебното производство свидетелят Я. е бил малолетен (на 13
навършени години), при провеждане на разпита му са присъствали, както
родител, така и инспектор при Детска педагогическа стая съгласно
разпоредбата на чл. 140 ал. 1 НПК. От заключението на КСППЕ, изготвена по
отношение на свидетеля Я., се установява, че същият притежава свидетелска
годност въпреки малолетието си. Показанията на свидетеля С. Я. изцяло
кореспондират на обясненията на подсъдимия, на показанията на свидетелите
В., А. и М., както и на заключенията на техническата и видеотехническата
експертизи. От заключението на видеотехническата експертиза и от
показанията на свидетеля Я. се установява, че момчето, което е останало
встрани до щанда за парфюми и е наблюдавало за поява на други лица, докато
друго лице, условно обозначено като "Лице 1" в заключението на
видеотехническата експертиза, се е вмъкнало под платнището, е именно
свидетелят С. Я.. Предвид установената кореспонденция на показанията на
свидетеля С. Я. с останалите доказателства и доказателствени средства, съдът
даде вяра и на показанията му, че лицето, което е вляло под платнището,
закриващо щанда, е именно подсъдимият М. М.. В показанията си свидетелят
Я. възпроизвежда и извънпроцесуалното признание на подсъдимия, че от
щанда е взел сума от около 3000, 00 лева, който размер кореспондира и със
съобщения от свидетелката А. размер на липсващите оборотни средства.
Съдът се довери на заключенията на техническата и видеотехническата
експертизи, които прецени като обосновани, аргументирани, даващи отговор
на поставените въпроси и изготвени от вещи лица със специални знания в
съответната област на науката. От заключението на видеотехническата
експертиза се установява, че след като условно обозначеното като "Лице 1"
излиза изпод покривалото на щанда, в ръцете му е заснет неустановен тъмен
предмет, след което заснетото лице се обръща с гръб към камерата и извършва
действия, наподобяващи прибиране на предмета/обекта в джоба на
панталоните си. Макар съгласно експертното заключение извлечените
изображения на "Лице 1" да са с недостатъчно качество и съдържание и да са
4
негодни за целите на лицевата идентификация, от показанията на свидетеля
Я., а и от обясненията на подсъдимия, дадени в досъдебната фаза на
производството, се установява по категоричен начин, че лицето, заснето на
охранителните камери, което влиза под платнището на щанда, е именно
подсъдимият М. М..
Заявеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя и от дадените от М.
М. обяснения в досъдебната фаза на производството. Обясненията на
подсъдимия по отношение времето, мястото, начина на извършване на
деянието, присъствието на свидетеля Я. на мястото и последващото оттегляне
на двамата с таксиметров автомобил, са последователни, логични и изцяло
кореспондират на показанията на свидетелите А., М., В. и Я., както и на
заключенията на техническата и видеотехническата експертизи, поради което
съдът ги цени като годно доказателствено средство, част от събраната
доказателствена съвкупност, която подкрепя заявеното от подсъдимия в
производството по Глава XXVII НПК признание на фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът не даде вяра на
обясненията на подсъдимия единствено в частта им относно размера на
отнетата сума, която подсъдимият сочи като "около 2300, 00 лева".
Обясненията на М. в тази част се опровергават от показанията на свидетелката
А., както и от показанията на свидетеля Я., който дава показания, че пред него
подсъдимият е заявил, че е взел от щанда около 3000, 00 лева. Ето защо съдът
намери, че в тази им част обясненията на подсъдимия са защитно средство и
са насочени към омаловажаване на извършеното от него деяние.
Констатираното несъответствие между обясненията на подсъдимия досежно
размера на сумата обаче и показанията на свидетелите А. и Я. не мотивира
съда да приеме, че заявеното в съдебно заседание признание на фактите по
обвинителния акт не се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, доколкото се касае за противоречие между доказателствени
източници, които съдът приема като достоверни (показанията на свидетелите
Я. и А.) и обясненията на подсъдимия, които в съответната част съдът
преценява като средство за защита, а не като годно доказателствено средство.
Съдът даде вяра и на писмените доказателства, които оцени като
еднопосочни, последователни и кореспондиращи на гласните доказателствени
средства и на заключението на техническата и видеотехническата експертизи.
С доверие съдът цени и изготвените КСППЕ, както по отношение на
подсъдимия, така и по отношение на свидетеля С. Я.. Експертните заключения
са обосновани, аргументирани и изготвени от вещи лица със специални
знания от съответните области на науката.
Въз основа на писмените доказателства - справка за съдимост, справка за
установяване личностните особености, справка от МКБППМН СО, район
"Красна поляна", съдът изгради изводите си за съдебното минало на
подсъдимия, за характеристичните му данни и за средата, в която се отглежда
5
непълнолетният подсъдим.
Признанието на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, се подкрепя и от вещественото доказателствено
средство - оптичен носител, съдържащ записи от охранителни камери,
монтирани в общите части на Мол "**********", ниво 0, за времето от 22:15
часа до 22:24 часа на 15.07.2023 г.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че подсъдимият
М. С. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 НК, като на 15.07.2023 г.,
около 22:15 ч. в гр. хххххххххх, бул. „********“ № 100, търговски център
„**********“ от щанд за парфюми „А.“, като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, е отнел чужди движими вещи: сумата от 3284,00 (три хиляди двеста
осемдесет и четири) лева, собственост на „Л. Б.“ ЕООД с ЕИК *********, от
владението на Л. М. А. - управител на „Л. Б.“ ЕООД, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
С действията си подсъдимият е отнел чужди движими вещи, собственост на
ощетеното юридическо лице "Л. Б." ЕООД от владението на управителя и
едноличен собственик на капитала на дружеството - свидетелката Л. А., като е
прекъснал упражняваната от нея фактическа власт върху паричната сума и е
установил свое владение върху нея. Отнетата вещ - парична сума, има
стойност и е годен предмет на престъплението против собствеността. Като е
отнел паричната сума от мястото, където същата се е съхранявала в
търговския обект, и е напуснал обекта и търговския център, подсъдимият е
установил свое трайно владение върху нея.
От субективна страна подсъдимият е осъществил деянието при форма на
вината пряк умисъл по см. на чл. 11 ал. 2 НК - макар и непълнолетен към
датата на деянието, М. М. е съзнавал общественоопасния характер на своето
деяние (че прекъсва упражняваната от правоимащото лице фактическа власт
върху наличната в обекта парична сума), съзнавал е настъпването на
общественоопасните му последици (отнемане на паричната сума и
установяване на своя фактическа власт върху нея) и пряко е целял
настъпването им. Подсъдимият М. М. е действал и с изискуемото от
разпоредбата на чл. 194 ал. 1 НК присвоително намерение, израз на което са
последващите му действия - напускане на търговския център и последвалото
разпореждане с част от сумата - подсъдимият предал част от сумата на
свидетеля Я., а останалата задържал за себе си.
Не се установи подсъдимият да е осъществил деянието при лекомислие
и/или увлечение. Съгласно ППВС № 6/1975 г. увлечението и лекомислието са
правни понятия, като увлечението изразява емоционално-волевото състояние
на непълнолетния в момента на извършване на престъплението и се
6
характеризира с понижен самоконтрол под влияние на дадени обстоятелства.
Лекомислието е свързано с интелекта на непълнолетния и изразява
недостатъчната му способност правилно да преценява характера, значението и
запретеността на престъпното деяние, последиците от извършването му и др.
В случая към датата на деянието на подсъдимия са били налагани
възпитателни мерки по ЗБППМН за посегателства срещу собствеността на
гражданите, поради което съдът намира, че подсъдимият е съзнавал
запретеността на извършеното, в какъвто смисъл е и заключението на
КСППЕ. Не се установи при извършване на деянието подсъдимият М. да се е
намирал в особено емоционално състояние, което да е обусловило снижаване
на самоконтрола му под влияние на дадени обстоятелства.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 194 ал. 1 НК се предвижда налагане на наказание
„лишаване от свобода” за срок до осем години. Доколкото подсъдимият е
непълнолетен към датата на деянието, то съгласно чл. 63 ал. 1 т. 3 НК
наказанието, което следва да му се наложи, следва да бъде
индивидуализирано в пределите до три години „лишаване от свобода”.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът цени чистото съдебно
минало на подсъдимия към датата на деянието и направеното от него още в
досъдебната фаза на производството самопризнание.
Съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство
непълнолетната възраст на дееца към датата на деянието, доколкото
непълнолетието му е взето предвид при прилагане на задължителната
редукция по чл. 63 ал. 1 т. 3 НК.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия следва да се преценява
обстоятелството, че спрямо него са налагани различни по вид възпитателни
мерки, които обаче не са успели да превъзпитат подсъдимия към спазване на
установения обществен ред. Именно като източник на сведения за лошите
характеристични данни на подсъдимия съдът цени и осъжданията му,
последващи процесното деяние. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът съобрази и размера на предмета на престъплението -
отнетата от подсъдимия сума надвишава повече от четири пъти минималната
работна заплата за страната към датата на деянието (780, 00 лева съгласно
ПМС № 497/29.12.2022 г.)
Предвид изложеното съдът намира, че не се констатират основанията по чл.
58а ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 НК. За да приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1 НК и
да определи наказание под най-ниския предел или да замени предвиденото
наказание с друго, по-леко по вид, съдът следва да формира извод, че са
налице две кумулативни предпоставки: да са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, така че и най-лекото,
предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко. С оглед на
доводите на защитата съдът ще посочи, че не цени като изключително
7
смекчаващо обстоятелство липсата на необходимия родителски контрол по
отношение на М., както и не споделя наведения аргумент, че спрямо него не е
приложена нужната социална работа с оглед превенция на евентуални бъдещи
противоправни прояви. От справката от МКБППМН при СО, район "Красна
поляна" се установява, че спрямо непълнолетния подсъдим са прилагани
множество и различни по тежест възпитателни мерки: "предупреждение" (чл.
13 ал. 1 т. 1 ЗБППМН), "поставяне под възпитателен надзор на обществен
възпитател" (чл. 13 ал. 1 т. 5 ЗБППМН), "задължаване да участва в
консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в
поведението" (чл. 13 ал. 1 т. 3 ЗБППМН), "поставяне под възпитателен надзор
на родителите или на лицата, които ги заместват, със задължение за полагане
на засилени грижи" (чл. 13 ал. 1 т. 4 ЗБППМН), "задължаване на
непълнолетния да извърши определена работа в полза на обществото" (чл. 13
ал. 1 т. 10 ЗБППМН), "предупреждаване за настаняване във възпитателно
училище-интернат с изпитателен срок до 6 месеца" (чл. 13 ал. 1 т. 12
ЗБППМН), а по отношение на майката на подсъдимия е прилагана мярка по
чл. 15 ал. 1 т. 1 ЗБППМН - "предупреждение". Възпитателната мярка е
"алтернативна на наказанието мярка за възпитателно въздействие спрямо
малолетен или непълнолетен, извършил противообществена проява, и
непълнолетен, освободен от наказателна отговорност по чл. 61 от
Наказателния кодекс, и се налага с цел преодоляване на отклоненията в
поведението, предотвратяване на бъдещи нарушения и интеграция в
обществото" (чл. 49а т. 2 ДР на ЗБППМН). Очевидно в случая са били
предприети действия, насочени към преодоляване отклоненията в
поведението на подсъдимия и превенция на бъдещи противоправни прояви
посредством наложените разнородни възпитателни мерки, но те не са успели
да постигнат целеното въздействие върху личността на М.. Ето защо съдът
намира, че установените в случая смекчаващи отговорността обстоятелства
не са многобройни, нито изключителни по своя характер и предвиденото в
санкционната разпоредба наказание не се явява несъразмерно тежко спрямо
обществената опасност на деянието и на дееца. Предвид горното съдът
намери, че наказанието на подсъдимия М. следва да се индивидуализира в
пределите по чл. 63 ал. 1 т. 3 НК при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства и около средния размер, предвиден в нормата на
чл. 63 ал. 1 т. 3 НК.
Съгласно чл. 60 НК наказанието на непълнолетните се налага с цел преди
всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд.
Съдът намери, че определяне на наказание "лишаване от свобода" за срок от
осемнадесет месеца е съответно на обществената опасност на дееца, на
деянието и би осигурило постигане на посочените в чл. 60 НК цели.
Доколкото са налице основанията на чл. 373 ал. 2 НПК, така определеното
наказание "лишаване от свобода" следва на основание чл. 58а ал. 1 НК да бъде
намалено с една трета и така наказанието "лишаване от свобода", което
подсъдимият М. следва да изтърпи, е за срок от дванадесет месеца.
8
Така определеното наказание "лишаване от свобода" следва да бъде
отложено с приложение на института на условното осъждане. За
приложението му не са налице формални пречки от посочените в чл. 66 ал. 1
НК. Същевременно съдът намира, че предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия към датата на деянието, то за постигане целите на наказанието и
за поправянето на подсъдимия не е необходимо той да изтърпи ефективно
наложеното му наказание. Предвид обстоятелството обаче, че спрямо
подсъдимия са налагани различни по вид възпитателни мерки, които
очевидно не са постигнали корекционното си въздействие, както и с оглед
обществената опасност на деянието, която е по - висока предвид стойността на
предмета на престъплението, съдът счита, че по отношение на подсъдимия
следва да се определи максималния изпитателен срок, приложим по
отношение на непълнолетни, а именно - три години. Съдът намира, че
тригодишният период от време, през който спрямо подсъдимия ще съществува
възможността в случай, че извърши престъпление, за което му бъде наложено
наказание "лишаване от свобода", да изтърпи и отложеното наказание по
настоящото наказателно производство, ще му въздейства в достатъчна степен
възпиращо и превъзпитателно.
Съдът счита, че на основание чл. 67 ал. 3 НК следва да постанови през
изпитателния срок изтърпяването на пробационна мярка по чл. 42а ал. 2 т. 4
НК, а именно "включване в програми за обществено въздействие". Съдът
намери, че засиленото корекционно въздействие спрямо подсъдимия е
необходимо за постигане в пълнота на целите по чл. 60 НК, предвид
негативните характеристични данни, които се събраха за него, и предвид
данните за средата, в която се отглежда непълнолетният подсъдим. На първо
място, установи се, че въпреки, че е бил на 16 навършени години към датата
на деянието, подсъдимият не посещава учебни занятия и е отпаднал от
образователната система. Установи се и че същият не се отглежда в семейна
среда, която да го мотивира и насочва към посещение на учебно заведение и
да го подготвя за успешна социална реализация. От приложената по делото
справка за установяване личностните особености на непълнолетния подсъдим
се установява, че М. е педагогически занемарен и социално неангажиран,
както и че в приятелския му кръг попадат лица, които се водят на отчет от
Детска педагогическа стая. Ето защо съдът намери, че за постигане в пълнота
целите на наказанието, за превъзпитанието на подсъдимия и за подготовката
му за бъдеща успешна социална реализация е необходимо засилено
корекционно - възпитателно въздействие, което може да се постигне именно
чрез изпълнението на пробационната мярка по чл. 42а ал. 2 т. 4 НК -
"включване в програми за обществено въздействие" през определения
изпитателен срок.
Съдът намери, че са налице основанията по чл. 23 вр. чл. 25 НК за
определяне на едно общо най-тежко наказание измежду наложените на М. М.
по НОХД № 15867/2023 г., НОХД № 16434/2023 г., НОХД № 13440/2024 г. и
НОХД № 283/2025 г. – всички по описа на СРС, доколкото деянията по тях са
9
извършени в условията на реална съвкупност, преди да е влязъл в сила
съдебен акт за кое да е от тях. Така деянието по НОХД № 15867/2023 г. по
описа на СРС М. М. е извършил на 29.08.2023 г., а съдебният акт е влязъл в
сила на 20.11.2023 г.; деянието по НОХД № 16434/2023 г. по описа на СРС
подсъдимият е извършил на 16.01.2022 г., а съдебният акт е влязъл в сила на
06.06.2024 г.; деянието по НОХД № 13440/2024 г., също по описа на СРС, М. е
извършил на 03.10.2022 г., а съдебният акт е влязъл в сила на 11.12.2024 г., а
настоящото деяние е извършено от подсъдимия на 15.07.2023 г.
Най-тежко е наказанието "лишаване от свобода" за срок от дванадесет
месеца, наложено на М. по настоящото наказателно производство, и именно то
следва да бъде определено като общо най-тежко за изтърпяване по
съвкупността.
Предвид младата възраст на подсъдимия и обстоятелството, че спрямо него
липсват други осъждания извън обхванатите от съвкупността, съдът намери,
че не следва да прилага разпоредбата на чл. 24 НК и за постигане целите на
наказанието не е необходимо общото най-тежко наказание да бъде
увеличавано.
Отново като взе предвид младата възраст на М. М. и липсата на други
осъждания извън тези, които се включват във формираната съвкупност, съдът
намери, че не се налага М. да изтърпи ефективно определеното общо най-
тежко наказание и същото на основание чл. 25 ал. 4 НК следва да се отложи с
изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
Предвид констатираната необходимост от засилено корекционно -
възпитателно въздействие спрямо подсъдимия, съдът намери, че на основание
чл. 67 ал. 3 НК следва да постанови изпълнението на пробационна мярка по
чл. 42а ал. 2 т. 4 НК – включване в програми за обществено въздействие, през
изпитателния срок.
На основание чл. 59 ал. 1 и ал. 2 НК в случай на привеждане в изпълнение
на определеното общо най-тежко наказание следва да се приспадне времето,
през което М. С. М. е бил задържан по делата от съвкупността – със заповед за
задържане на лице по реда на ЗМВР, с постановление на прокурор при СРП на
основание чл. 64 ал. 2 НПК и с мярка за неотклонение „задържане под стража“
или „домашен арест“.
На основание чл. 25 ал. 2 НК в случай на привеждане в изпълнение на
определеното общо най-тежко наказание от срока му следва да се приспадне и
изтърпяната част от наказанията, включени в съвкупността.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189 ал. 3 НПК подсъдимият М. С. М. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 1311, 82 лева (хиляда триста и
единадесет лева и осемдесет и две стотинки) – разноски в досъдебното
производство.
10

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11
Съобщи за изтекли лични данни