Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на седми април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Георгиева, като разгледа гр.д.
№ 2980 по описа на РС Враца за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. с чл. 49 СК
Предявени са
при условията на обективно кумулативно съединяване иск по чл. 49, ал. 1 СК за
прекратяване на брака между съпрузите с развод поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство и иск по чл. 53 СК за промяна на фамилното име на
съпругата след развода.
Ищцата Д.П.С. твърди, че с ответника В.Н.С. имат сключен граждански брак, считано от
10.12.1994 г., като от брака си имат родени две деца, които понастоящем са
пълнолетни. Сочи, че живеят разделени от около 7 години, като не поддържат
никакви взаимоотношения помежду си. Двамата са отчуждени един от друг, като
всеки живее собствен живот, отделно от другия. Счита, че бракът е изпразнен от
съдържание и съществува само формално. Поради настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брачната връзка, моли съда да допусне прекратяване на брака,
без да се произнася по въпроса за вината. След прекратяване на брака желае да
носи предбрачното си фамилно име И..
Ответникът
не е депозирал отговор на исковата молба, като в проведеното открито съдебно
заседание заявява, че изразява съгласие с предявения иск за развод.
След
преценка на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Видно от
удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 10.12.1994 г. от Община
Враца въз основа на акт за граждански брак № 497 от 10.12.1994 г.,
съставен в гр. Враца, общ. Враца, В.Н.С. и Д.П. И. са сключили граждански брак,
като след брака съпругата е приела брачното име на своя съпруг – С..
От показанията
на свидетеля Н. В. С., син на страните по делото,
съпрузите не живеят заедно от поне седем години. Свидетелят сочи, че страните не
поддържат никакви отношения помежду си, не се виждат, не поддържат контакт един
с друг от поне седем години, като всеки живее самостоятелен живот.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля като логични и последователни.
Като
основания за разстройството на брака се навеждат трайната фактическа раздяла
между съпрузите и липсата на контакт и взаимност между тях.
Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично
състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на
нормални духовни, физически, социални и т.н. контакти между съпрузите, което
състояние е непреодолимо и необратимо.
С оглед на поддържаното от ищеца и на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че между съпрузите е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с продължаване на
неговото съществуване. Брачната връзка е изпразнена от
съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени
продължителен период от време, в който са преустановили контактите помежду си.
Всеки от съпрузите е започнал
самостоятелен живот, поради което в отношенията им липсва взаимност,
разбирателство и обща грижа за семейството. Брачната връзка е лишена от
съдържание, тъй като съпрузите в един относително продължителен период от време
не поддържат контакти. При това състояние на брачната връзка не може да се
приеме, че тя може да бъде заздравена. Изложеното дава основание на съда да
приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага
неговото прекратяване.
Искане за
произнася по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка не е
направено, поради което съдът не дължи разглеждането на този въпрос.
Според чл. 322, ал.2, изр.2 ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата,
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. От брака си
страните нямат ненавършили пълнолетие деца, поради което съдът не следва да се произнася относно родителските права, личните отношения и издръжката на
децата. Страните не претендират издръжка един от друг.
На основание
чл. 322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се произнася
и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите. Ищцата е направила искане
след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име И.. От
представеното удостоверение за сключен граждански брак се установи, че именно
това е предбрачното й фамилно име, като искането за неговото възстановяване
следва да бъде уважено на основание чл. 326 ГПК вр. чл. 53 СК.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал.1, изр. 2 ГПК при липса на установена по делото вина на съпрузите разноските остават
в тежест на всекиго от тях,
както са направени. На основание чл. 6, т. 2 Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя държавна такса в
размер на 50,00 лв. за решаване на делото, вносима поравно от страните. Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между Д.П.С.,
ЕГН ********** и
В.Н.С., ЕГН **********, сключили граждански брак на 10.12.1994 г. в гр. Враца,
общ. Враца, за което е съставен акт за граждански брак № 497 от 10.12.1994
г., като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА на основание
чл. 53 СК след прекратяване на брака съпругата Д.П.С., ЕГН ********** да носи
предбрачното си фамилно име – И..
ОСЪЖДА на
основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК Д.П.С.,
ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд гр. Враца сумата от 25,00
лв., представляваща държавна такса при решаване на делото.
ОСЪЖДА на
основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК В.Н.С., ЕГН ********** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.
Враца сумата от 25,00 лв.,
представляваща държавна такса при решаване на делото.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд гр. Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: