ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 777
гр. Бургас, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500331 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е,
вх.В, подадена чрез ю.к.Радина Илиева, против разпореждане № 1448 от 28.01.2022
г., постановено по ч.гр.д.№ 538/2022 г. по описа на РС-Бургас, в частта му, с която е
отхвърлено заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника М. Д. Р., ЕГН
**********, с адрес ***, за сумата от 13.87 лв. – договорно възнаграждение за периода
от 20.10.2016 г. до 20.12.2016 г., дължимо по договор за потребителски кредит №
********** от 16.09.2016 г., както и за сумата от 154.03 лв. – лихва за забава за
периода от 21.10.2016 г. до 26.01.2022 г.
Жалбоподателят счита постановеното разпореждане за неправилно и
незаконосъобразно в обжалваните части. Сочи се, че заповедният съд не е следвало да
извършва преценка за валидност на сделката, от която заявителят черпи права, като в
случая БРС е превишил правомощията си и е нарушил съдопроизводствените правила.
Оспорени са като неправилни изводите на съда за отказ да се издаде заповед за
изпълнение за исканите суми, за което са изложени подробни съображения. Моли
въззивния съд да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за
изпълнение за претендираните със заявлението вземания за договорно възнаграждение
и лихва за забава. Претендират се разноските по настоящото дело – 15 лв. за държавна
такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на
насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице,
което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима.
1
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба,
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 538/2022 г. по описа на РС-Бургас е образувано по
подадено от „Профи кредит България” ЕООД заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против М. Д. Р., за заплащане на
следните суми, дължими по договор за потребителски кредит № ********** от
16.09.2016 г.: 200 лв. – главница, 13.87 лв. – неплатено договорно възнаграждение за
периода от 20.10.2016 г. до 20.12.2016 г., 83.16 лв. – неплатено възнаграждение по
пакет за допълнителни услуги, 154.03 лв. – лихва за забава от 21.10.2016 г. (датата на
изпадане на длъжника в забава) до 26.01.2022 г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението – 27.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноските по
делото от 25 лв. за платена държавна такса и 180 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. В заявлението е посочено, че претенцията произтича от сключен
между страните Договор за потребителски кредит № ********** от 16.09.2016 г. и
закупен пакет от допълнителни услуги. Описани са обстоятелствата, при които са
възникнали претендираните вземания и техните размери.
Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с №
330/28.01.2022 г. за главницата от 200 лв., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 27.01.2022 г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски от 33.03
лв. съобразно с уважената част от заявлението.
За всички останали вземания, претендирани със заявлението е постановен отказ
да се издаде заповед за изпълнение, с постановеното по делото разпореждане № 1448
от 28.01.2022 г. Това разпореждане е обжалвано пред въззивния съд единствено в
частта за договорното възнаграждение и лихвата за забава, като в останалата част като
необжалвано е влязло в сила. За да отхвърли заявлението за посочените вземания,
районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй
като противоречи на чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.1-4, чл.21, чл.22 и чл.23 ЗПК
и поради това потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита, ведно с
лихва за забава от подаване на заявлението.
Въззивният съд намира постановеното от БРС разпореждане за неправилно в
обжалваната му част, касаеща договорната и мораторната лихва.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че заповедният съд не е
следвало да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или
отделни негови клаузи. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, при
разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно
извършва проверка дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави.
В настоящия случай, процесният договор за кредит, от който произтича вземането, е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит, поради което съдът е
задължен служебно да следи за спазването на неговите разпоредби. Ето защо, не е
налице превишаване на правомощията на районния съд и липсва нарушение на
съдопроизводствените правила, като изложените в този смисъл възражения на
жалбоподателя са неоснователни.
Настоящият съд не споделя изводите на БРС за недействителност на договора
за потребителски кредит съгласно чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.1-4, чл.21, чл.22
и чл.23 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, договорът за кредит е
недействителен когато при сключването му са нарушени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК. В случая, представеният договор за кредит
2
съдържа необходимата информация посочена в чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 ЗПК: посочена
е отпуснатата сумата по кредита – 200 лв. и дължима сума по кредита – 213.87 лв.,
както и условията за усвояването му; годишен лихвен процент – 41.17 %; годишен
процент на разходите – 49.86 %, изчислен по определения в Приложение 1 към закона
начин и с вземане предвид на определените в закона допълнителни допускания,
посочени в ОУ, неразделна част от договора и подписани от длъжника. В договора се
съдържа и информацията по чл.11, ал.1, т.11 и т.12 ЗПК относно условията за
издължаване на кредита – посочен е размера, броя и падежа на вноските – 3 месечни
вноски, всяка в размер от 71.29 лв. и с падеж на 20-то число на месеца, като към
договора е приложен и погасителен план, неразделна негова част, в който са описани
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а в ОУ (т.7.3) е
предвидено правото на длъжника при поискване да се снабди с погасителен план за
извършените и предстоящите плащания. Изпълнено е и изискването на чл.11, ал.1, т.20
ЗПК, като в т.7.1 от ОУ към договора изрично е предвидено правото на потребителя да
се откаже от договора. Предвид така установеното съдържание на договора за
потребителски кредит, въззивният съд намира, че същият е сключен в съответствие с
посочените в чл.22 ЗПК изисквания и като такъв е действителен, което обуславя
неприложимост на разпоредбата на чл.23 ЗПК, поради което изводите на районния съд
за недействителност на договора за кредит са неправилни. Тук следва да се посочи, че
цитираната от БРС норма на чл.10а ЗПК не касае вземането за договорната
(възнаградителна) лихва, а е относима единствено към претендираните от заявителя
вземания за възнаграждения за допълнителни услуги, които правилно са отхвърлени от
съда, но нарушението на тази норма не води до недействителност на договор по
смисъл на чл.22 ЗПК.
С оглед действителността на договора, претендираните по него вземания за
договорна лихва и мораторна лихва са дължими. В конкретния случай, уговорения
ГЛП е 41.17 % при ГПР от 49.86 %, като последният отговаря на законовото изискване
да не надвишава петкратния размер на законната лихва, съгласно чл.19, ал.4 ЗПК. След
като уговорения ГПР, който включва като задължителен компонент и годишния
лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, т.е. спазено е
изискването на чл.19, ал.4 ЗПК, то не противоречи на добрите нрави страните да
уговарят и по-голям размер възнаградителна лихва, стига да е спазено законовото
ограничение. Поради това, съдът намира, че районният съд неправилно е отказал
издаване на заповед за изпълнение за договорната лихва в размер на 13.87 лв.
Неправилен е отказът на БРС за издаване на заповед за изпълнение и по отношение на
законната лихва за забава от 154.03 лв. В производството по чл.410 ГПК съдът издава
заповед за изпълнение, с която разпорежда на длъжника да заплати на кредитора
конкретна сума, само въз основа на твърденията на кредитора. В случая, в подаденото
заявление се твърди, че поради неизпълнение длъжникът е изпаднал в забава за
заплащане на погасителните вноски по договора за кредит, поради което дължи лихва
за забава в размер на 154.03 лв. за периода от 21.10.2016 г. до 26.01.2022 г. С оглед тези
твърдения, лихвата следва да се присъди в претендирания в заявлението размер и
период, а дали в действителност се дължи лихва за забава, в какъв размер и за какъв
период са въпроси, които следва да се разрешат в исковото производство, ако
длъжникът подаде възражение.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
разпореждането на БРС от 28.01.2022 г. следва да се отмени като неправилно в
обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
3
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 13.87 лв. – договорно
възнаграждение и за сумата от 154.03 лв. – лихва за забава, като се разпореди
издаването на заповед за тези суми. В останалата част разпореждането за отказ не е
обжалвано и е влязло в сила.
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за разноски в настоящото
производство е основателно, като следва да му се присъди сумата от 65 лв. (15 лв. за
платена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1448 от 28.01.2022 г., постановено по ч.гр.д.№
538/2022 г. по описа на РС-Бургас, в обжалваната част, с която е отхвърлено
заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника М. Д. Р., ЕГН **********, с
адрес ***, за сумата от 13.87 лв. – договорно възнаграждение за периода от 20.10.2016
г. до 20.12.2016 г., дължимо по договор за потребителски кредит № ********** от
16.09.2016 г., както и за сумата от 154.03 лв. – лихва за забава за периода от 21.10.2016
г. до 26.01.2022 г.,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, против
длъжника М. Д. Р., ЕГН **********, с адрес ***, за за заплащане на сумата от 13.87
лв. – договорно възнаграждение за периода от 20.10.2016 г. до 20.12.2016 г., дължимо
по договор за потребителски кредит № ********** от 16.09.2016 г., както и за сумата
от 154.03 лв. – лихва за забава за периода от 21.10.2016 г. до 26.01.2022 г., както и
65.00 лв. за направените във въззивното производство разноски.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Бургас за издаване на допълнителна заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4