№ 40
гр. Котел, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на четвърти септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иван М. Димитров
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Административно
наказателно дело № 20242210200092 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б. Б. А. срещу НП № 24-0287-001158/29.05.2024 г.
на Началник РУ Котел към ОДМВР Сливен, с което на основание чл. 175 ал.3
пр.1 от ЗДвП му са наложени административни наказания: глоба в размер на
500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Иска НП да бъде отменено, като незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
В с.з. въззимаемата страна – наказващият орган, не изпраща
представител.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 17.12.2023 г. в 09:30 часа в с. Ябланово на ул. „Освобождение“,
жалбоподателят, управлявал лек автомобил „Хюндай“ с рег. № ************.
Бил спрян за проверка от актосъст. Н. и свид. А. и двамата пол. служители
при РУ МВР Котел.
1
Проверяващите констатирА., че автомобила бил дерегистриран за
непрехвърляне в определения срок по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Съставили АУАН серия АД бл. № 0591268/17.12.2023 г. в който описаното е
квА.фицирано като нарушение по чл. 140 във връзка с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Актът бил предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със
съдържанието му, направил възражения, като посочил, че не е знаел, че колата
не е прехвърлена.
С мотивирана резолюция от 18.12.2023г. Нач. на РУ МВР Котел е
прекратил административното производство и е изпратил АУАН на РП Сливен
за преценка относно образуване на ДП.
В РП Сливен е образувана предварителна проверка с преписка вх.№
357/24г. По нея прокурор при РП Сливен е издал постановление за отказ да се
образува ДП от 23.05.2024г.,с което е отказал образуване на ДП и е изпратил
материА.те за ангажиране административно наказателната отговорност на
жалбопод.
Въз основа на това постановление и АУАН е издадено атакуваното
НП№ 24-0287-001158/29.05.2024 г.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на АУАН серия АД бл. № 0591268/17.12.2023 г., НП №
24-0287-001158/29.05.2024 г., кредитира показанията на актосъставителя Н. Й.
Н. и свидетеля М. Р. А..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок и от лице, имащо
право на жалба. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съдът прие, че в хода на
административно – наказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
2
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били
надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с императивните разпоредби на ЗАНН. В случая този
преклузивен 6 м. срок е прекъснат през времето когато се е водила предв.
проверка за нА.чие на престъпление от РП Сливен.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН
реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателя, който го е
получил лично и е посочил своите възражения.
В НП също се съдържат всички минимално изискуеми реквизити.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуА.зирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че съставът на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
е осъществен. Установено е от събраните по делото доказателства, а не се и
спори между страните, че на процесната дата и час при проверка извършена от
полицейски служители жалбоподателят е управлявал лек автомобил
„Хюндай“ с рег. № ************, който не е негова собственост, в посочения
участък, като автомобила бил със служебно прекратена регистрация от
03.11.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Двете изисквания са дадени
кумулативно, т. е. следва да са изпълнени и двете, като неизпълнението на
което и да е от тях представлява административно нарушение. В този смисъл
управлението на автомобил със регистрационни табели, но дерегистриран,
представлява нарушение на чл. 140 от ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е предвидено, че служебно,
с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който
в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
3
регистрира превозното средство.
В настоящия случай по несъмнен начин се установи от показанията
полицейския служител св. А., че се касае за автомобил, който е имал
поставени табели с регистрационен номер, но регистрацията на този
автомобил е била служебно прекратена, поради смяна на собственост и
непререгистриране на МПС. Тези показания са безпротиворечиви,
последователни и кореспондират с останА.те събрани по делото
доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Показанията на полицейския служител кореспондират с писмените
доказателства, а именно с постановлението по преписка вх.№ 357/24г. за отказ
да се образува ДП.
Съдът намира за неоснователно възражението от процесуалния
представител на жалбоподателя, че липсва субективният елемент, тъй като
жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена на
03.11.2023 г., и че собственика не бил уведомен за дерегидстрацията.
В настоящия случай регистрацията е прекратена служебно, по чл.
18б, ал. 1, т. 10 от Наредбата, във вр. с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, когато в двумесечен срок от
придобиването собственикът не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. Наредбата не поставя изискване собственикът да бъде
уведомен за това служебното прекратяване на регистрацията, което настъпва
по силата на закона с изтичане на двумесечния срок за регистриране на
превозното средство в Сектор "Пътна полиция", като контролните органи
нямат задължение да информират собственика за прекратяването на
регистрацията. Такова задължение законът не им вменява за разлика например
от нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, касаеща случаите на служебно
прекратяване на регистрацията на МПС, поради липса на сключена
застраховка гражданска отговорност. Действително жалбоподателят не е
собственик, а водач на МПС, но същият като правоспособен водач е длъжен,
предприемайки управление на чуждо МПС, било то и служебно предоставено
му, да се убеди, че това МПС е регистрирано за движение по надлежния ред.
Следователно жалбоподателят към момента на проверката е бил длъжен,
предприемайки управление на чуждо МПС да се убеди, че не управлява
автомобил с прекратена регистрация. Видно от представената по делото
4
справка за нарушител, жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, като
има издадени 11 НП, 21 фиша и 2 бр. ЗППАМ.
По закон всеки водач на МПС преди управлението му е длъжен да
констатира, не само техническата изправност на МПС и външната му цялост,
така и съответните документи за регистрацията му.
Въз основа на всичко гореизложено съдът счита, че жалбоподателят
като правоспособен водач на МПС е извършил нарушението при съзнаване на
обществената опасност на поведението си и общественоопасните последици
от същото.
В случая жалб. е управлявал МПС, което не е било регистрирано в
съответствие с изискването на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което е
осъществил състава на вмененото му нарушение, както от обективна, така и от
субективна страна. В тази насока е съдебната практика обусловена в Решение
№ 202 от 25.10.2022 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д.№ 198/2022 г., Решение
№ 142 от 23.06.2022 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д.№ 129/2022 г.
Съдът счита, че наказанието определено за нарушението по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП е неправилно определено. По делрото не е установено друго
такова нарушение и е следвало да се ангажира минималната отговорност на
жалбопод.по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, а именно наказание "Глоба" в
размер на 200 лева и наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 6 месеца.
Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 24-0287-001158/29.05.2024 г. на Началник РУ Котел към
ОДМВР Сливен, с което на Б. Б. А. основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му са
наложени административни наказания: глоба в размер на 500 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.140 ал.1
от ЗДвП, в глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
5
Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
6