Решение по дело №4947/2021 на Софийски градски съд

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 - ал. 8
от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е въз основа на Решение за налагане на финансова санкция
на несъдебен орган на Република Словения /DARS d. d./ №20724001705 по
дело №4.3.1./47183/2020-NS/1, постановено на 19.10.2020г. и влязло в сила на
28.10.2020 г. и издаденото въз основа на него удостоверение по чл. 4 от РР
2005 /214 / ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции.
С решението е наложена финансова санкция на засегнатото лице „В.“
ЕООД в размер на 2000,00 евро.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура
пледира, че изпратеното решение отговаря на изискванията на закона, при
което са налице основания за признаване и изпълнение по реда на чл. 30 от
закона. Поддържа, че не са налице основания за отказ от признаване или
отлагане на изпълнението, тъй като се касаело за нарушение на Закона за
движението по пътищата.
Засегнатото лице „В.“ ЕООД не е представлявано в съдебно заседание.
Съдът като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните
намира за установено следното от фактическа страна:
С Решение за налагане на финансова санкция на несъдебен орган на
Република Словения /DARS d. d./ №20724001705 по дело №4.3.1./47183/2020-
NS/1, постановено на 19.10.2020г. и влязло в сила на 28.10.2020 г. и
издаденото въз основа на него удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005 /214 / ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции на съответния компетентен орган на
Република Словения, на юридическото лице „В.“ ЕООД, ЕИК **** е била
наложена финансова санкция в размер на 2000,00 евро за извършено
нарушение на чл. 50, § 1, ал. 3 от Закона за пътната такса, във връзка с чл. 42,
§ 1, ал. 10 от Закона за пътната такса на Р.Словения.
Посочено е в удостоверението, че на 19.10.2020г. в 03:16ч. на отбивка за
отдих PESNICA е установено, че засегнатото лице „В.“ ЕООД е извършило
нарушение с това, че при осъществяването на дейността на дружеството
водачът на товарно превозно средство с рег. №****, собственост на
1

юридическото лице, шофирал по таксуван път А1 в отсечка А1 0671
DRAGUCOVA – MB /PTUJSKA/ 1.211, като е подминал пункта за таксуване с
превозно средство, чиито регистрационен номер не съвпада с този на
устройството OBU.
Въз основа на Решението е издадено удостоверение по чл. 4 от РР 2005
/214 / ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции.
Посочено е също в изпратеното удостоверение по чл. 4 от РР 2005 /214 /
ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции, че решението е влязло в сила, както и, че съответното
лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично
или чрез упълномощен според националния закон представител относно
правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.
Посочено е също в изпратеното удостоверение по чл. 4 от РР 2005 /214 /
ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции, че решението е на несъдебен орган в решаващата
държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон, като се
потвърждава, че съответното лице е имало възможността да отнесе въпроса и
до съд по наказателни дела.
Не са налице твърдения или доказателства в изпълняващата държава да е
постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и за наличие на
решение, което да е изпълнено в държава, различна от решаващата или
изпълняващата държава.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото доказателства: издаденото въз основа на Решение за налагане на
финансова санкция на несъдебен орган на Република Словения /DARS d. d./
№20724001705 по дело №4.3.1./47183/2020-NS/1 удостоверение по чл. 4 от РР
2005 /214 / ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции на съответния компетентен орган на
Република Словения.
При така изяснената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Изпратеното с искане за признаване и изпълнение на финансова санкция
по РР 2005 /214 / ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на
2

взаимно признаване на финансови санкции Решение за налагане на финансова
санкция на несъдебен орган на Република Словения /DARS d. d./
№20724001705 по дело №4.3.1./47183/2020-NS/1, постановено на 19.10.2020г.
и влязло в сила на 28.10.2020 г. представлява влязъл в сила акт по чл. 3, ал. 1,
т. 1 от ЗЗПИИРКОРНФС, издаден от несъдебен орган на държава членка на
Европейския съюз, с който на засегнатото лице е наложена на финансова
санкция в административно производство. Той подлежи на разглеждане по
реда на ЗЗПИИРКОРНФС, съгласно чл. 30, ал. 1 и 2 от ЗЗПИИРКОРНФС.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон, заверено
копие от решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложение
№ 2 от същия закон. Удостоверението е издадено по чл. 4 от РР 2005 /214 /
ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции, преведено е на български език, а неговото съдържание е
удостоверено от компетентния орган на издаващата държава.
Настоящият съд намира, че е компетентен орган да признае решението за
налагане на финансова санкция, издадено в друга държава-членка на
Европейския съюз, по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по
отношение на засегнатото лице следва да бъде признато и изпълнено на
територията на Република България, тъй като са налице основанията на
закона за това, а именно: то е постановено от несъдебен орган в
административно производство в държава-членка на Европейския съюз и се
отнася до деяние, което съставлява нарушение на правилата, уреждащи
начина на плащане на пътни такси в Р.Словения, като представлява вид
административно нарушение, наказуемо и по българското законодателство в
чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата.
Според същата разпоредба, в сила от 16.08.2019г., собственик на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани
3

данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в
размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното
превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500
лв. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата урежда таксата на
база изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б,
ал. 3 – дължима от собственика или ползвателя на пътното превозно средство
за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална
маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право
на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки. Заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно
пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява
въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно
превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на
сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. С оглед на изложеното
съдът счита, че е изпълнено изискването на чл. 30, ал. 1 от ЗЗПИИРКОРНФС
за двойна наказуемост на административното нарушение, за което е наложена
съответната финансова санкция.
Юридическото лице, срещу което е постановено решението за налагане на
финансова санкция има седалище на територията на Република България,
което се установява от справката в търговския регистър.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция
по отношение на засегнатото лице следва да бъде признато и изпълнено на
територията на Република България и поради това, че не са налице
основанията по чл. 35 от закона за отказ за признаване и допускане на
изпълнението на решението. Настоящото производство е по преценка, дали са
налице формалните основания на закона за признаване на решението.
Недопустимо е съд в изпълняващата държава да се произнася по
обосноваността на решението по аргумент от разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от
ЗЗПИИРКОРНФС.
4

Видно е по настоящето дело, че решението и удостоверението отговарят
на формалните изисквания на закона за признаване на акта и допускане на
изпълнението му на територията на Република България.
По делото не са налице твърдения и доказателства, че срещу
санкционираното лице за същото деяние в България или в друга държава,
различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансова санкция.
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не са отнася за деяние, подсъдно на български
съд.
Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство,
които правят изпълнението на решението недопустимо.
Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство
се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р. Б., или са
били извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по
отношение на такива деяния.
Наложената финансова санкция е над 70 евро, доколкото е налице
наложена финансова санкция в размер на 2000,00 евро.
Решението е постановено срещу юридическо лице, поради което
критерият по чл. 35, т. 8 от закона е неприложим.
От представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице е
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или
чрез упълномощен според националния закон представител относно правото
си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Посочено е
също в изпратеното удостоверение по чл. 4 от РР 2005 /214 / ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови
санкции, че решението е на несъдебен орган в решаващата държава въз
основа на наказуемо деяние по нейния национален закон, като се
потвърждава, че съответното лице е имало възможността да отнесе въпроса и
до съд по наказателни дела.
Посочено е, че лицето не се е явило лично на съдебния процес,
вследствие на който е постановено решението, което е било връчено лично на
5

лицето на 19.10.2020г. и то е бил изрично уведомено за правото на повторно
разглеждане или обжалване, в което има правото да участва и което
позволява делото да се преразгледа по същество, включително и с оглед нови
доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение
и лицето не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия
за целта срок.
В тази връзка се сочи, че по реда на чл. 92, § 2 от Закона за
административните нарушения, юридическото лице е било представлявано от
водача, оправомощен да извършва работата със средствата – МПС на
юридическото лице, с което е извършено нарушението. На извършителя на
място е представено извършеното нарушение и доказателствата за него на
разбираем език; обяснена му е процедурата на подаване на жалба и
възможностите за подаване на молба за съдебна защита, за да се изкаже
компетентно съдебно тяло по въпроса, което не е използвал.
На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като решението
за налагане на финансова санкция се отнася до парична сума, съдът следва да
определи равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за
деня на постановяване на решението. С решението е била наложена
финансова санкция в размер на 2000,00 евро, при което съгласно решението
засегнатото лице следва да заплати левова равностойност 3911,66 лв.
На основание чл. 190, ал. 2 от НПК засегнатото лице следва да бъде
осъдено да заплати да заплати 5 лв. държавна такса за служебно издаване на 1
бр. изпълнителен лист.
Поради изложените съображения съдът постанови решението си.
6

Номер на акта:	100
Дата:	7 февруари 2022 г. (в сила от 12 февруари 2022 г.)
Съдия:	Петър Ненчев Славчев

Дело:	20211100204947
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	16 декември 2021 г.

Решение по дело №4947/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите