ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23397
гр. София, 29.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110139048 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. К. Л. с ЕГН **********
срещу „*****“ АД с ЕИК **** и Ю. Н. Б. с ЕГН **********. С исковата молба съгласно
депозираните уточнителни молби от 27.07.2021 г., 30.08.2021 г., 03.09.2021 г. 20.05.2022 г. и
10.06.2022 г. съдът, при съобразяване с Определение №11255 от 15.02.2022 г. на СГС по
ч.гр.д. № 11813/2021 г., е приел, че ищцата предявява:
иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД срещу „****“ АД с ЕИК **** и Ю. Н. Б.
с ЕГН ********** за прогласяване нищожността на договор за цесия от 10.08.2019 г.,
сключен между ответниците поради липса на съгласие, тъй като договорът не е
подписан за цедента "****" АД от соченото за автор лице и негов законен
представител М. М. М. и
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Ю. Н. Б. да
заплати на ищцата сумата 7273,07 лева, платена при начална липса на основание и
събрана принудително по изп. д. № ***** по описа на ЧСИ В. М., рег. № *** на КЧСИ,
ведно със законна лихва върху първоначално предявения размер от 2880 лева от датата
на постъпване на исковата молба в съда до окончателното плащане, а върху
увеличения размер от още 720 лева от датата на уточнителна молба от 27.07.2021г до
окончателното плащане; за сумата от още 720 лева от датата на молба-становище от
30.08.2021г. и за сумата от 2953,07 лева от 20.05.2022 г. до окончателното плащане.
В исковата молба ищцата сочи, че с влезли в сила решения по гр.д. № 31762/2017 г. по
описа на СРС, 41 състав и по в.гр.д. № 15217/2018 г. на Софийски градски съд била осъдена
да заплати на „****“ АД сума в размер на 3600 лева – главница, ведно със законна лихва от
19.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, 600 лева разноски за
първоинстанционното производство и сума в размер на 800 лева за въззивното, за които
суми в полза на „****“ АД бил издаден изпълнителен лист от 05.03.2020 г. по гр.д. №
31762/2017 г. по описа на СРС, 41 състав. Сочи, че с влязло в сила решение по гр.д. №
58516/2015 г. по описа на СРС, 27 състав „***“ АД е осъдено да й заплати сума в размер на
1500 лева, ведно със законната лихва от 01.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата,
1
сума в размер на 368,68 лева – мораторна лихва за периода от 01.05.2013 г. до 30.09.2015 г. и
1019,10 лева разноски за първа инстанция и сума в размер на 410 лева за въззивно
производство по в.гр.д. №13251/2018 г. на СГС, за които суми в нейна полза бил издаден
изпълнителен лист, по който било образувано изп. д. №****. Твърди, че на 12.11.2020 г. е
получила куриерска пратка, съдържаща уведомление от Ю. Н. Б., че между нея и „***“ АД е
сключен договор за цесия на 10.08.2019 г., по силата на който „****“ АД е прехвърлило на
Ю. Н. Б. вземанията си срещу ищцата, присъдени с решенията по гр.д. № 31762/2017 г. по
описа на СРС, 41 състав и по в.гр.д. № 15217/2018 г. на Софийски градски съд. Поддържа, че
за събиране на присъдените в полза на „*****“ АД суми на основание изпълнителен лист от
05.03.2020 г. по гр.д. № 31762/2017 г. по описа на СРС, 41 състав и по в.гр.д. № 15217/2018 г.
на Софийски градски съд било образувано изп. д. № ***** по описа на ЧСИ В. М..
Изпълнителното производство било образувано от Ю. Н. Б. в качеството на взискател на
основание договор за цесия от 10.08.2019 г. В резултат на изпълнението от ищцата била
принудително събрана сума в размер на 7273,07 лева. Ищцата твърди нищожност на
договора за цесия, сключен между ответниците, доколкото намира, че положеният за
ответника „****“ АД подпис не принадлежи на неговия представител, поради което била
налице хипотезата на нищожен договор поради липса на съгласие. Сочи, че не е била
уведомена за сключения договор за цесия от надлежно упълномощено за това лице. Счита,
че доколкото договорът за прехвърляне на вземания между ответниците не е произвел
действие, то ответницата Ю. Н. Б. не се явява надлежен взискател по процесното
изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ В. М., а събраните в хода на посоченото
производство по принудително изпълнение суми са получени от нея при начална липса на
основание и като такива подлежат на връщане. Моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответника „****“ АД, с който предявените искове се оспорват като недопустими,
неоснователни и недоказани. Сочи, че във връзка с твърденията на ищцата за липса на
идентичност между подписа, положен за ответното дружество в договора за цесия и подписа
на представителя на дружеството М. М., е образувано ДП № 15334/2021 г. по описа на 01 РУ
на МВР, което е с предложение за прекратяване. Твърди, че ищцата е уведомена надлежно за
извършената цесия от ответницата Ю. Б., която била изрично упълномощена да стори това.
Поддържа, че договорът за цесия е действителен и е породил правните си последици по
отношение на ищцата. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените в хода на
настоящото съдебно производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата Ю. Н. Б.,
с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Твърди, че
цесията е била надлежно съобщена на ищцата, тъй като е била изрично упълномощена от
изпълнителния директор на ответното дружество да съобщи извършеното прехвърляне на
длъжника. Оспорва твърденията за нищожност на договора за цесия поради липса на
съгласие. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В хода на производството – на 20.05.2023 г. е починала ответницата Ю. Н. Б., поради
което с протоколно определение от 22.03.2024 г. делото е спряно на основание чл.229, ал.2,
вр. ал.1, т.2 от ГПК, като са дадени указания на ищцата по реда на чл.230, ал.2 ГПК да
посочи правоприемниците на починалия ответник.
С Определение № 43484 от 25.10.2024 г. е прекратено на основание чл.230, ал.2 ГПК
производството по делото в частта по предявените искове срещу Ю. Н. Б. поради
непосочване от ищцата на наследниците и неподдържане на исковете срещу тях.
Определението е влязло в сила.
В останалата непрекратена част срещу „*****“ АД с ЕИК **** производството следва
да бъде възобновено.Същото е по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за
2
прогласяване нищожността на договор за цесия от 10.08.2019 г., сключен между ****“ АД и
Ю. Н. Б. поради липса на съгласие, тъй като договорът не е подписан за цедента "****" АД
от соченото за автор лице и негов законен представител М.М. М..
Страните по договор са задължителни необходими другари в производството по
предявен от трето лице иск за нищожност на договора /така изрично - Тълкувателно решение
№ 7 от 13.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 7/2020 г., ОСГТК/. Поради това, предявяването на
иска от или срещу всички другари е абсолютна положителна процесуална предпоставка, без
наличието на която исковото производство е недопустимо и за която съдът следи служебно.
За недопустимостта съдът следи служебно в хода на цялото производство.
В случая ищцата е трето за договора лице, поради което и иска за прогласяване
нищожността на договор за цесия от 10.08.2019 г., следва да е насочен срещу страните по
него – „****“ АД и Ю. Н. Б., респ. нейните наследници. С оглед неподдържане на иска
срещу наследниците на една от страните по договора недопустимо е производството да
продължи само срещу едната страна по договора.
С оглед настъпилата в хода на производството недопустимост на иска исковата молба
срещу „****“ АД на основание чл. 130 ГПК следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
ВРЪЩА исковата молба на М. К. Л. с ЕГН ********** срещу „****“ АД с ЕИК ****
и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3