№ 3383
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509796 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20124478 от 26.05.2021 г. по гр. д. № 22125/2019 г. на СРС, 68 с-в,
са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено, че Н. С. К., ЕГН: **********, дължи на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, суми, с които се е обогатила за сметка на дружеството, както
следва : 602, 82 лв. - цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.10.2015 г. до
30.04.2017 г. за имот, магазин № 1, находящ се в гр. София, ул. „****“ № 16, сумата от
31, 40 лв. - стойност на услугата „дялово разпределение“ за същия период, както и
сумите от 118, 60 лв. и 6, 24 лв., представляващи обезщетения за забава, начислени
върху главните вземания за периода 01.12.2015 г. - 02.10.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по л. 410 ГПК, по гр. д. №
65620/2018 г. на СРС 68 с-в. Ищецът е осъден за разноски в исковото и заповедното
производства.
Решението се обжалва от ищеца „Т.С.” ЕАД, като се излагат доводи за
незаконосъобразност и допуснати нарушения на процесуалния и материален закон.
Неправилно СРС е приел, че ищецът не е установил, че ответницата се е обогатила с
процесните суми. Поддържа, че в производство е установено, че ответницата е
собственик на процесния имот, както и че не е подписала писмен договор за ползване
на ТЕ за стопански нужди с дружеството, въпреки отправената й покана. Поради това
сочи, че ответницата е спестила разходи за заплащане на реално доставената в имота
ТЕ, с които се е обогатила за сметка на дружеството и дължи да му ги възстанови.
Моли да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски в
1
производството .
Въззиваемата страна - ответницата Н. С. К., чрез адв. Д. е подала отговор в срока
по чл. 263 ГПК, в който оспорва жалбата. Съдът констатира, че адвоката не разполага с
пълномощно за процесуално представителство за настоящата инстанция, а единствено
за СРС, поради което не обсъжда становището му в отговора. В молба преди съдебно
заседание, подадена от адв. А., която е упълномощена за настоящата инстанция,
ответницата оспорва жалбата и поддържа, че решението е законосъобразно и
обосновано постановено, а жалбата е неоснователна. Правилно СРС е приел, че не се
установява фактическия състав на отговорността по чл. 59 ЗЗД, като съдът е обсъдил и
кретидирал всички събрани по делото доказателства. Законосъобразно съдът е приел,
че ищецът не е доказал ответницатада е ползвала ТЕ за имота, както и че ищецът е
доставил такава в периода. Моли жалбата да остави без уважение и да се потвърди
първоинстанционното решение изцяло. Претендира разноски пред въззивната
инстанция съгласно списък. Прави възражение по размера на претендираното от
ищеца юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на страна на ищеца „Т.с.“ ЕООД, редовно призовано, не
взема становище по жалбата.
Настоящият състав, по реда на въззивната проверка, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо
постановено.
СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД - за установяване на вземания от
неоснователно обогатяване на ответницата поради липса на писмен договор за
доставка на ТЕ за стопански нужди, след подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение
на длъжника.
Относно законосъобразността на решението, като съобрази изложените в
жалбата възражения на ищеца, въззивният състав намира следното:
По смисъла на разпоредбата на § 1, т. 33 а от ДР на ЗЕ „небитов клиент“, е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди. Законодателят е използвал като критерии при
дефиниране на понятието „небитов клиент“ вида правен субект (физическо или
юридическо лице) и нуждите, за които той ползва/купува/ енергия (битови - за
домакинството си или небитови - такива които не задоволяват битови нужди).
Доколкото не се установява процесният магазин да служи за задоволяване на битови
нужди, в случая става въпрос за доставка на ТЕ за стопански нужди, както приема и
СРС в атакуваното решение.
По императивен начин в нормата на 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидена
специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди. В този случай
писмената форма на договора за доставка на ТЕ с ищеца е форма за действителност на
сделката.
По делото не се твърди, нито се установява ответницата да е сключвала писмен
2
договор с предмет доставка на ТЕ за процесния имот, с действие в периода на исковата
претенция. При липса на възможност топлопреносното предприятие да търси
стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, обосновано СРС
е направил извод, че правоотношенията между страните следва да се разглеждат на
плоскостта на неоснователното обогатяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на друг дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът
не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова норма се
осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго.
Въззивният състав се солидаризира с изводите на първоинстанционният съд, че
фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД изисква
установяване на следните елементи от страна на ищеца: 1). имуществено разместване в
патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването;
3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4). липса на друго
основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Имущественото разместване в случая се свежда до установяване от ищеца, при
условията на пълно и главно доказване, на обедняването му до размера и количеството
ТЕ доставената на ответницата през исковия период, обогатяването й чрез
консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване,
както и връзка между обогатяването и обедняването - т. е., че топлинната енергия е
доставяна до имот на ответницата при липса на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между страните.
От обсъдените от СРС писмени доказателства се установява, че с нот. акт за
покупко - продажба на недвижим имот № 123, том IV, peг. № 6007, дело № 592 от
08.08.2001 г. на нотариус С.Т.в, ответницата е закупила правото на собственост върху
изграден в груб строеж (незавършен вид) имот, представляващ магазин № 1, находящ
се в гр. София, ул. „****“ № 16, партер, като при закупуването на имота е имала
сключен граждански брак, според Удостоверение за граждански брак № 851/23.07.1967
г. Установява се, че същата е подала молба за откриване партида на имота на нейно
име на 17.02.2002 г. Не се установява да е сключила писмен договор с ищеца за
доставка на ТЕ.
По делото не са ангажирани доказателства, от който да се направи извод, че през
този период ищецът е доставял топлинна енергия за процесния имот. Съдът
констатира, че действително ответницата не е оспорвала размерите на претенциите, но
по същество е оспорвала основателността на исковете, включително реалната доставка
на ТЕ за имота.
Предвид изложеното, въззивният състав споделя изводите на СРС, че за да се
установи, че ответницата се е обогатила със стойността на доставената от ищеца ТЕ в
производството е следвало да се докаже, че тя действително е ползвала имота,
респективно, че до имота е доставена ТЕ в претендираното количество и стойност,
както и услуга дялово разпределение, с чиито стойности се е обогатила. Неоснователно
ищецът е поддържал, че е достатъчно да се установи възникването на собствеността
върху имота, доколкото в случая претенцията не е заявена на договорно основание, а
на извъндоговорно такова и обстоятелството, че ответницата е собственик на имота не
3
е достатъчно, за обоснове извод, че последната дължи претендираните суми, без да се
докаже нейното реално обогатяване с тях.
Съдът намира, че ищецът е следвало да установи, пълно и главно горните факти,
относими към състава на неоснователното обогатяване. Доказателства в посочения
смисъл не са ангажирани пред СРС.
След като ищецът не е установил да е налице обогатяване на ответницата,
респективно - негово обедняване, с претендираните в производството суми, не е
доказан основния елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване и
главните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД са недоказани, а от там -
неоснователни, както приема и СРС.
Поради неоснователността на главните искове, неоснователни са и претенциите
за установяване на акцесорни вземания за обезщетения за забава по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Доколкото решаващите изводи на въззивният състав изцяло съвпадат с тези на
СРС, решението, с което исковете се отхвърлени изцяло, е съобразено с материалния и
процесуален закон и следва да се потвърди, включително в частта по присъдените в
тежест на ищеца разноски.
По разноските пред СГС :
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна -
ответницата. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в нейна полза съдът присъжда разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лв., съгласно
доказателствата за реално направени разноски от ответницата.
По горните съображения въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20124478 от 26.05.2021 г. по гр. д. № 22125/2019
г. на СРС, 68 с-в, включително в частта по присъдените в тежест на ищеца разноски.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. „****, да заплати на Н.
С. К., ЕГН: **********, с адрес по делото : гр. София, бул. „****, Търговски дом, вх.
****, кантора 313, чрез адв. Р. А., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, адвокатско
възнаграждение за СГС в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5