Решение по дело №467/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             17.10.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при секретар А.Пашова  

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №467 по описа на 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №467/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „У.“ ЕООД гр.София ЕИК *****срещу решение №525659 от 05.11.2018 г постановено по гр.д.№65918/17 г на СРС , 63 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника с правно  основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.55 ЗЗД д се признае за установено спрямо „Ю.Б. „ АД *** , че последното му дължи сумата от 387,99 лева неоснователно удържана сума след закриване на банкова сметка ***нес пакет от 09.04.2014 г ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.04.2017 г по ч.гр.д.№12241/17 г на СРС , 63 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

 Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като банковата сметка е закрита и сумата по нея вече не е по сметка на въззивника . Решението на СРС дава възможност на банките да злоупотребяват при закриване на сметки , което не е поискано и да си начисляват такси за това . Сумата не е върната , ответникът не е посочил номер и IBAN *** „друга“ банкова сметка , ***а банка .

Въззиваемата страна „Ю.Б. „ АД е подала писмен отговор , в който оспорва  въззивната жалба . Правилни са мотивите на СРС , че е налице забава на кредитора , като авоарите по банковата сметка на ищеца са депозирани в банката . Липсата на IBAN *** , които ищецът може да изтегли ако желае . Таксата за закриване на сметката е изрично уговорена в действащата тарифа . Свързани с ищеца дружества водят множество аналогични дела срещу банката . 

         Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 23.11.2018 г и е обжалвано в срок на 07.12.2018 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете СРС е приел , че ответникът-банка правомерно е упражнил правото си да прекрати договорното отношение и да закрие банковата сметка по договор за банково обслужване чрез бизнес пакет от 09.04.2014 г. Банката е събрала 20 лева такса за закриване на сметката и наличната след закриването сума е в размер на 368,10 лева , която сума ищецът не е пожелал да получи . Приложим е чл.95 ЗЗД /забава на кредитора/ като ищецът е уведомен , че следва да получи сумата по закритата сметка , а сумата е депозирана на негово разположение в банката като парично задължение , чието местоизпълнение е по седалището на кредитора / чл.68 б.А ЗЗД / . По този начин банката-ответник се е освободила от задължението си по реда на чл.97 ал.1 изр.2 ЗЗД . Ищецът е знаел и е можел да поиска физическо предаване на сумата  , като няма данни банката да се обогатила неоснователно .

Решението на СРС правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд . Таксата за закриване на банковата сметка е уговорена в действащата тарифа на банката т.е. дължима е на договорно основание . Относно остатъкът по закритата сметка , за да е налице неоснователно обогатяване на ответника , ищецът трябва да се докаже , ответникът е „присвоил“ процесната сума  т.е. че е извършил фактически и/или правни действия , напр.чрез счетоводна операция или превод в полза на трето лице  , с което е заявил , че сумата е негова . Данните по делото са за обратното – ответникът продължава да държи сумата за сметка на ищеца , а ищецът / част от голяма група свързани лица , които водят сходни дела / упорито отказва да я получи , включително и в течение на делото .

Без значение е дали сметката , която е открита при ответника има или няма IBAN. ***етника . Като е отхвърлил иска СРС е постановил законосъобразно решение , което трябва да бъде потвърдено .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на спора в тежест на въззивника са разноски от 100 лева юрисконсултско възнаграждение .

 

 Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №525659 от 05.11.2018 г постановено по гр.д.№65918/17 г на СРС , 63 състав .

 

ОСЪЖДА „У.“ ЕООД гр.София ЕИК *****да заплати на „Ю.Б. „ АД *** сумата от 100 лева разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                                         2.