№ 263
гр. Видин, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20251320200697 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от С. Н. Б.,
ЕГН: **********, с поС.ен адрес: с. Б.п., ул. „р.“ № 7, обл. с., общ. Т. чрез адв.
Й. А. с адрес: гр. В., ул. „Н.Б.“ № 5, ет. 2, офис 1 против Наказателно
постановление № BG21082024/5800/P8-746/15.01.2025 г. на Директор на
Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“
(АПИ), гр. София, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл. 179, ал.3а във вр. с чл. 139, ал. 7 от Закон за
движение по пътищата “глоба“ в размер на 1800.00 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не
изпраща процесуален представител. В депозираната пред съда жалба моли за
отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен и необоснован. Релевират
се съображения относно допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на процесното НП, изразяващи се в непосочване на законовите
разпоредби, които са нарушени. Изтъква се, че за процесното МПС е имало
закупена маршрутна карта за деня, часа и мястото на вмененото нарушение.
Сочи се още, че наложената глоба в размер на 1800 лв. е несъразмерно висока
с претендираната за незаплатена такса, което противоречи на Директива
1999/ЕО на ЕП и на Съвета от 17.06.1999г.
Представител на ответната страна, редовно призован, не се явява в
съдебно заседание. В становище моли съда да потвърди издаденото
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 21.08.2024 г. в 08:37 часа в направление излизане от територията на
1
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Калотина,
пристигнало пътно превозно средство товарен автомобил, марка и модел „Р.
Т“, с peг. № В***ТС с обща техническа допустима максимална маса - над 12
тона, управлявано от С. Б.. След извършена проверка от страна контролните
органи било установено, че на 06.08.2024 г., в 11:45 часа, горепосоченото
пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № В***ТС, попада в
категорията на пътно превозно средство, за което е дължима такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), и която не била заплатена. Визираното
превозно средство е било засечено на 06.08.2024 г., в 11:45 часа, по път № II-
11. км. 11+192, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Като място на нарушението бил посочен
път № II-11, км. 11+192, Община Видин за който се събира такса за изминато
разС.ие - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 680 на
Министерски съвет от 21 септември 2022 г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разС.ие - тол
такса.
За извършеното административно нарушение бил генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП е номер на нарушението № 1F51С33961367775Е063011F160AB7FB,
който заедно с приложените към него статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява
доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с
идентификатор № 30011) - част от системата. Съгласно законовите изисквания
тол таксите се дължат за всички пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона и се диференцират в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разС.ие, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите,
екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или
пътен участък, като заплащането на дължимата тол такса се извършва чрез
Електронна система за събиране на тол такси и дава право на пътното
превозно средство, за което е заплатена да измине определено разС.ие между
две точки.
В хода на проверката било установено, че процесното ППС е с обща
технически допустима максимална маса над 12 тона и съответно - при
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа за него е
дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Горепосоченото обстоятелство се
потвърждава от приложения към настоящата преписка доклад от
Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който установява, че пътно
превозно средство с peг. № В***ТС е с обща технически допустима
максимална маса над 12 тона.
За констатираното нарушение актосъставителят С. С., инспектор в отдел
МП Калотина, териториална дирекция „ТД Митници София“, съставил АУАН
2
№ BG21082024/5800/Р8-746/21.08.2024 г. на нарушителя С. Н. Б. в
присъствието на свидетеля Л.Р.К., за това, че на 06.08.2024 г. в 11: 45 часа бил
засечен на път
№ II-11. км. 11+192, включен в обхвата на платената пътна мрежа
да управлява ППС товарен автомобил Р. Т, регистрационен № В*** ТС и с
обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, като за
посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), което квалифицирал като нарушение на чл.
179, ал. 3а ЗДВП. АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражения. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН писмени възражения не са постъпили.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 17.09.2025г.
свидетел – С. С.– актосъставител. Писмените доказателствени източници по
тяхното съдържание не се оспориха от страните и съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. Показанията на свидетеля С. са безпротиворечиви, логични и при
липса на индиции за предубеденост на свидетеля, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.
чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът намира,че жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по
следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено на
основание чл. 189е, ал. 12 ЗДвП лице със Заповед № РД-11-518/21.05.2024 г. на
Председателя на управителния съвет на АПИ, а АУАН съставен от
компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП, определен със Заповед
№ 1434/32-263874/08.08.2022 г. на Директора на Агенция „Митници“. При
направен извод за извършено нарушение, за което се налага определеното в чл.
179, ал. 3а ЗДвП наказание, свидетелят С. е съставил АУАН в съответствие с
регламентирания в ЗДвП ред, доколкото с разпоредбите на чл. 189е, ал. 1 – ал.
11 на ЗДвП изрично е предвидено правомощие на контролните органи да
съставят АУАН при установяване на извършено нарушение на чл. 179, ал. 3-3в
ЗДвП.
Съдът, намира обаче, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбите на чл. 42 т. 3 от ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 от
3
ЗАНН, дата и мястото на извършване на нарушението са съществени
реквизити както на АУАН, така и на НП и са елементи, които пряко касаят
индивидуализацията на нарушението. Освен горното, съгласно разпоредбата
на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, НП задължително следва да съдържа пълно, точно
и ясно описание на нарушението, като следва да бъдат посочени и
конкретните обстоятелства, при които същото е извършено. В тази връзка
следва да се отбележи, че както в АУАН, така и в НП не е посочена по ясен и
категоричен начин дата на извършване на нарушението. Визира се дата на
излизане на ППС от територията на Република България, дата на фиксиране
на нарушение, но за коя дата АНО е решил да ангажира отговорността на
жалбоподателя не е ясно.
Датата на извършване на нарушението е от съществено значение не само
с оглед правото на защита на нарушителя и индивидуализацията на
нарушението, а и с оглед задължението на съда да прецени дали не е изтекъл
давностният срок, визиран в чл. 34 ал. 1 от ЗАНН.
Освен горното, видно от обстоятелствената част на НП не е ясно къде
точно се приема, че има извършено нарушение. Това, че е фиксирана дата,
път и километри не компенсира задължението за АНО да посочи мястото на
извършване на нарушението по ясен и категоричен начин, което пък касае
компетентността на актосъставителя, а преценка при тези факти Съдът не би
могъл да направи.
В този смисъл Съдът намира, че както в АУАН, така и в НП липсва
пълно, точно и ясно описание на нарушението, не са посочени и
обстоятелствата, при които същото е извършено, липсват факти, от които да се
направи извод на коя дата и къде е извършено нарушението.
Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението и
непосочването на обстоятелствата, при които същото е извършено,
непосочването на фактите, от които да се направи извод за мястото на
извършване на нарушението и за датата на извършването му винаги обуславят
наличие на съществено процесуално нарушение, тъй като ограничават
възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво
нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си.
Мястото на извършване на нарушението е пряко свързано и с компетентността
на АНО, поради което е задължителен реквизит на НП. Тези пропуски
лишават и съда от възможността на прецени извършено ли е било
административно нарушение, кой е неговият автор, правилно ли е било
квалифицирано същото, респективно- правилно ли е била приложена
санкционната норма, както и дали НП е издадено от компетентен орган.
Извън горепосоченото по същество, настоящият съдебен състав намира,
че не е доказано извършването на нарушението от страна на жалбоподателя С.
Н. Б..
Това е така защото съгласно чл. 10 б ал. 3 от ЗП тол таксата се заплаща
от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5
тона, извън тези по чл. 10а ал. 9 от ЗП, като заплащането й дава право на
4
пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разС.ие между две точки.
Съгласно чл. 10 б ал. 4 от ЗП размерът на дължимата за плащане тол
такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни,
удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез
закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя
на пътя да измине предварително заявено от него разС.ие по определен
маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или
ползвателя му.
В Наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и начините за изчисляване и
заплащане на дължимите тол такси. Неизпълнението на горните задължения е
скрепено със санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Следва да се отбележи и че по делото няма данни на 06.08.2024 г., в 11:
45 часа процесният товарен автомобил да е бил спиран за проверка и
контролните органи да са се уверили, кой е бил водачът и най вече, че това е
бил именно настоящият жалбоподател Б..
В случая АНО, който носи доказателствената тежест в процеса, не е
ангажирал категорични доказателства (товарителница, пътен лист, декларация
от собственика и т. н.), и то още към момента на съставянето на АУАН, от
който да може безпротиворечиво да се установи, че именно жалбоподателят е
управлявал ППС - на процесната дата и час, тоест, че е действителният
извършител на деянието. Приложената към писмения доказателствен
материал декларация от жалбоподателя е неясна, предвид наличието на
задраскана отрицателна частица „не“. В този смисъл настоящият състав счита,
че АНО не е ангажирал безспорни доказателства, които в нужната степен да
доказват, че на 06.08.2024 г., именно жалбоподателят е извършил нарушение
по чл. 139, ал. 7 ЗДвП. Нещо повече издал е и НП, без по безспорен начин да е
установил самоличността на нарушителя и неговата вина, както чл. 53 от
ЗАНН изисква.
Следва да се има предвид и че съгласно чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП:
"Когато нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б са установени в отсъствие на
нарушителя (както е в случая) се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя,
освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от
трето лице. " Изрично е записано, че ако собственикът на пътното превозно
средство е юридическо лице или едноличен търговец, на него следва да се
наложи имуществена санкция в съответния размер, като той се освобождава
от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на АУАН представи декларация, в която посочи данни за лицето,
което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление
на моторно превозно средство.
Предвид изложеното дотук, Съдебният състав намира, че вмененото на
5
жалбоподателят нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин в
съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, което води до единствено
логичния извод за незаконосъобразност на обжалваното НП, обуславящ
отмяната му.
По отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето
на СЕС по дело С-61 на СЕС, а именно посоченото в член 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27.11.2011 г. изискване за съразмерност
не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително, когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса”, с фиксиран размер. При тази регламентация
санкционната норма на чл.179, ал.За от ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер
на санкцията за водач на пътно превозно средство от категорията по чл.10б,
ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по ЗП, включително в резултат на невярно декларирани
данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, а именно – „глоба“ или „имуществена
санкция“ в размер 1800,00 лева, следва да не се прилага. В ЗДвП липсва друга
норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по
чл.10б, ал.3 от ЗП,следователно не е налице нормативно основание за
прилагане на санкция за конкретното нарушение.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 3,т.2 от
ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № BG21082024/5800/P8-746/15.01.2025 г. на Директор в
Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“
(АПИ), гр. София, с което на С. Н. Б., ЕГН:**********, с поС.ен адрес: с. Б.п.,
ул. „р.“ № 7, обл. с., общ. Т. е наложено административно наказание на
основание чл. 179, ал.3а във вр. С чл. 139,ал. 7 от Закон за движение по
пътищата “глоба“ в размер на 1800.00 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София да
заплати на С. Н. Б., ЕГН:**********, с поС.ен адрес: обл. с., общ. Т., с. Б.п.,
ул. „р.“ № 7 сумата в размер на 580 (петстотин и осемдесет лв.) лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
7