Решение по дело №12128/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1573
Дата: 19 март 2024 г. (в сила от 19 март 2024 г.)
Съдия: Катя Хасъмска
Дело: 20231100512128
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1573
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска

Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20231100512128 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. И. К., срещу решение №
13664/07.08.2023 г. по гр. дело № 60220/2021 г. на СРС, 83 състав, в частта
му, с което същият е осъден да заплаща месечна издръжка за детето М. Б.ов
К. в размер на 450 лв., считано от 13.12.2021 г., в разликата над 350 лв.
Твърди, че сумата от 450 лв. е силно завишена.
Въззиваемата страна Н. М.З., с отговора на въззивната жалба оспорва
въззивната жалба, като недопустима, бланкетна, неоснователна и моли да се
потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част.
Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивника моли жалбата да бъде уважена. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалвана
част- потвърдено. Представя списък на разноските.
1
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в
обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства
по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за
установено следното:
С решение № 13664/07.08.2023 г. по гр. дело № 60220/2021 г. на СРС,
83 състав е прекратил сключения между страните брак, като дълбоко и
непоправимо разстроен, по вина и на двамата съпрузи, предоставил е
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака
дете М. Б.ов К. на майката Н. М.З.. Определил е посочения в решението
режим на лични отношения на бащата с детето, постановил е детето да живее
при майка си. Осъдил е Б. И. К. да заплаща на М. Б.ов К., чрез неговата майка
и законен представител Н. М.З. месечна издръжка в размер на 450,00 лева,
считано от 13.12.2021 г., до настъпване на причина за изменение или
прекратяване на издръжката, считано от влизане на решението в сила.
Постановил е жената да носи предбрачното си фамилно име –З., предоставил
й е ползването на семейното жилище, като я е осъдил да заплаща на Б. И. К.,
месечен наем в размер на 175.00 лв. за ползването на семейното жилище,
считано от влизане в сила на решението за прекратяване на брака. С
решението СРС е осъдил страните да заплатят по сметка на СРС по 25.00
лева - държавна такса при решаване на делото по исковете за развод. Осъдил
е мъжа да заплати по сметка на СРС сумата от 648.00 лв. държавна такса
върху присъдената издръжка, а жената да заплати по сметка на СРС сумата от
252.00 лв. държавна такса върху определения размер на наема за ползване на
семейното жилище.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се
съобразява с нуждите на детето и възможностите на задължения родител- две
кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази.
Базата за установяване на финансовите възможности на родителите да
участват в издръжката на детето си са техните доходи, установени с писмени
доказателства (т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и ТР № 34
от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС).
2
В първоинстанционното производство са представени доказателства за
брутно трудово възнаграждение на бащата за периода м.09.2021 г.- м. 04.2021
г.- средномесечно в размер на 1864,90 лв., и за периода м.01.2022 г.-м.
06.2022 г.- средномесечно в размер на 1917,47 лв.
Бащата следва да получава и месечен наем в размер на 175.00 лв. за
ползването на семейното жилище от майката на детето.
Следва да се вземат в предвид и обстоятелствата, за които в
пръвоинстанционното производство са събрани писмени доказателства- че
същият заплаща месечен наем в размер на 250 лв.
Пред първата инстанция не са представени и приети писмени
доказателства за релевантния период за брутно трудово възнаграждение на
майката. В насрещната си искова молба и пред ДСП Младост, отразеното в
социалния доклад, тя твърди, че работи като магистър фармацевт, поради
което, с оглед квалификацията й, съдът приема, че реализира месечно
трудово възнаграждение в размер над средната за гр. София средна работна
заплата.
Детето М. Б.ов К. страда от Генерализирано разстройство на
психическото развитие, поради което три пъти седмично посещава
терапевтични занимания, по един час, за който се заплащат 40 лв., като във
въззивната инстанция са ангажирани доказателства, че бащата за периода м.
октомври 2021 г.- м. юли 2023 г. е заплатил сума приблизително в размер на
6000 лв.
Съдът съобрази и обстоятелството, че бащата не се е дезинтересирал от
грижите за малолетното си дете, като през месец август 2022 г. го е завел на
рехабилитация чрез барокамера, за което е заплатил сума в размер на 600 лв.(
лист 256 от делото на СРС), а през месец януари 2024 г. за същото е заплатил
660 лв.(лист 58 от делото на СГС), като е представил доказателства във
въззивната инстанция и за платен медицински преглед на детето в размер на
213 лв.
Като се ръководи от законните критерии, настоящата инстанция счита,
че за издръжката на детето М. са необходими месечно общо около 700 лв.-
съобразявайки и изискването да се осигурят с издръжката условия на живот,
каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно. От тази сума,
съобразно факта, че непосредствените грижи се полагат от майката,
3
съотношението на материалните възможности на двамата родители, бащата
следва да поеме по-голямата част от издръжката за детето му- сума в размер
на 370 лв. месечно. Майката също следва да участва с парични средства в
издръжката на детето си, въпреки полаганите преки грижи за неговото
отглеждане и възпитание.
Поради изложеното, решението в обжалваната му част следва да бъде
отменено в разликата над 370 лв. до размер на 450 лв. и за държавната такса,
която бащата е осъден да заплати за определената издръжка- за разликата над
532,80 лв.
При този изход на делото, основателно се явява искането на
въззиваемата страна за присъждане на направените деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от жалбата. Страната е направила разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лв. Направеното от
въззивника възражение за прекомерност на адвокатското възнагражнение на
въззиваемата страна е основателно - с оглед чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения-
минимумът е 500 лв., и съдът й присъжда за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., съразмерно отхвърлената част от
жалбата, разноски в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 13664/07.08.2023 г. по гр. дело № 60220/2021 г.
на СРС, 83 състав, в частта, в която Б. И. К., ЕГН********** е осъден да
заплаща на малолетното си дете М. Б.ов К., ЕГН**********, чрез неговата
майка и законен представител Н. М.З., ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 450 лв., считано от 13.12.2021 г., за разликата над 370 лв., до
размер на 450 лв. и в частта му, с която Б. И. К., ЕГН********** е осъден да
заплати по сметка на СРС държавна такса за определената издръжка в размер
на 648 лв.- за разликата над 532,80 лв., като в останалата му обжалвана
част- ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО.
ОСЪЖДА Б. И. К., ЕГН********** да заплати на Н. М.З., ЕГН
4
********** направените във въззивната инстанция разноски в размер на 100
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5