Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 10.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и седми януари две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Ив.
Велчева и с участие на прокурор Я. Н. от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като
разгледа докладваното от административен съдия М. Стергиовска административно
дело № 596 по описа за 2019 г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.186, ал.2, във вр.с чл.191, ал.2, във вр.с чл.196 от АПК, във
вр.с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по протест
от Я. Н. - прокурор в Окръжна
прокуратура-гр.Шумен, срещу Наредба за противопожарната безопасност в Община
Велики Преслав, приета с Решение №14 по протокол № 3 от 11.12.2007 г. в нейната цялост.
В протеста се твърди, че общинските
съвети имат нормотворческа компетентност само в предвидените в КРБ или закон
случаи. Счита се, че в случая липсва изрично основание за приемане на
наредбата- порок, който според прокуратурата сочи на нейната нищожност поради
липса на законодателна компетентност. Моли съда да се произнесе с решение като
прогласи нищожността на наредбата.
В съдебно заседание протеста се
поддържа от ОП-Шумен. Участващия по делото прокурор развива изложените в
протеста съображения.
Ответната страна не изпраща
представител и не ангажира становище.
След преценка на изложеното в протеста, като
анализира приложените към него доказателства, съдът направи следните фактически
и правни изводи:
По допустимостта: Право да оспорват подзаконов
нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи
или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за
които той поражда задължения. Прокурорът може да подаде протест срещу
незаконосъобразния акт. Оспорването и протестирането се извършва без ограничение
във времето. Последващо оспорване /протестиране/ на подзаконов нормативен акт
на същото основание е недопустимо.
Няма твърдения, няма и доказателства
протестираната в това производство наредба да е била предмет на съдебен контрол
за законосъобразност в предходен момент.
Преценен така, протеста е допустим и
по него се дължи произнасяне по същество.
Разгледан по същество, протеста е
основателен по следните съображения:
Към 11.12.2007г., когато е приета
протестираната наредба е действал ЗМВР /отм ДВ бр. 53/2014г./, обн. ДВ бр. 17
от 24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006 г.
В българското законодателството няма
изрично формулирани основания, които водят до нищожност на административните
актове, и в частност на нормативните такива. Единствено разпоредбата на чл.173, ал.2 указва правомощията на съда,
когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност.
Според теорията и съдебната практика едни
и същи основания могат да доведат както до унищожаемост, така и до нищожност на
акта, като разграничението е в степента на засягане на акта от конкретния
порок.
Основанията за незаконосъобразност на един
административен акт са регламентирани в чл.146 от АПК. Същите основания могат
да обосноват нищожност на акта, когато конкретният порок е толкова съществен,
че актът изначално не може да породи правни последици, към които е насочен.
Съдебната практика е приела, че наличието на некомпетентност у органа издал
оспорения акт всякога е основание за нищожност на този акт.
Съгласно чл.8 от ЗНА, общинският съвет
може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от
по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.
Наредбата
за противопожарната безопасност в Община Велики Преслав е приета на основание чл. 144 ал.1 т.2 от ППЗМВР.
Разпоредбата на чл. 96 ал.2 от ЗМВР,
в редакцията му към 11.12.2007 г. гласи, че за определяне на правилата и нормите за
пожарна безопасност министърът на вътрешните работи съвместно с министъра на
инвестиционното проектиране издават наредби. За определяне на правилата и
нормите за пожарна безопасност при други дейности, които създават опасност за
възникване на пожари и застрашават живота и здравето на гражданите, министърът
на вътрешните работи съвместно със съответния министър издават наредби.
Съгласно чл. 144 ал.1, т.2
от ППЗМВР, на която се е позовал
Общинския съвет за приемането на Наредбата в редакцията към момента на
приемането й – 11.12.2007 г., за
осъществяване на дейностите по пожарна безопасност и защита на населението в
населените места териториалните органи на изпълнителната власт са длъжни съгласувано
с органите на НСПБЗН да разработват специфични правила за пожарна и аварийна
безопасност в съответните населени места.
Казано иначе, регулирането на
обществените отношения по прилагане на закона се извършва с подзаконов
нормативен акт, но компетентността за издаването му не принадлежи на общинските
съвети, а на посочените в закона министри.
Разпоредбата на чл. 144
ал.1 т.2 от ППЗМВР не делегира правомощия на общинските съвети да
приемат наредби, с които да уреждат обществените отношения, свързани с пожарната
безопасност на територията на Общината.
В конкретния случай, общинският съвет, без делегиране
на правомощия е приел в наредбата. Съгласно чл.76, ал.1 и 2 от АПК нормативните
актове се издават от изрично овластени от Конституцията или
закон органи, а компетентността за това не може да се делегира.
Недопустимо е с наредба на общински съвет да се
уреждат обществени отношения, регламентирани с актове от по-висока степен и за
приемането на които не е налице законова делегация. Липсата на законово
определена компетентност за издаването на даден административен акт прави същия
нищожен.
С оглед изложеното, само по себе си правомощието на
Общинския съвет да регламентира правопорядък с местно значение, не му
предоставя правомощие да изземва изключителната компетентност на други органи и
да преурежда обществени отношения, уредени с нормативен акт от по-висока
степен, какъвто е ЗМВР.
При тези разсъждения се налага
извода, че протестираната наредба е приета без законова делегация, което
обосновава извод за нейната нищожност.
Предвид тези съображения протеста на
ОП-Шумен е основателен на това основание и не следва да се обсъждат наведените
доводи за незаконосъобразност.
Ще следва да бъде осъден ОбС-Велики
Преслав да заплати на ОП-Шумен направените деловодни разноски в размер на 20
лв. за публикация на обявлението в ДВ.
Мотивиран от горното Шуменският
административен съд в настоящия си съдебен състав,
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА по протест на Окръжна прокуратура – Шумен НИЩОЖНОСТТА на Наредба за
противопожарната безопасност в Община Велики Преслав, приета с Решение №14 по
протокол № 3 от 11.12.2007 г. на Общински съвет – Велики Преслав в нейната цялост.
ОСЪЖДА Общински съвет – Велики Преслав да заплати на Окръжна прокуратура – Шумен направените деловодни разноски в
размер на 20 лв. за публикация на обявлението в ДВ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в
14-дневен срок от съобщаването му чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви по реда на чл.194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1.
...........................
2. ..........................