РЕШЕНИЕ
№ 4593
гр. Варна, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20253110106514 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Ж. П. Ж., ЕГН **********, действащ
чрез адв. С. П., срещу „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 11 510.00 лева /единадесет хиляди
петстотин и десет лева/, от които 11 231.65 лева – главница и 278.35 лева – просрочена
лихва, претендирани от ответното дружество срещу ищеца като вземане по договор за
земеделски кредит № 050-790783/09.08.2012 г., сключен между ищеца и „П. Б. (Б.)“ АД,
прехвърлено с договор за цесия от 18.12.2024 г. на „Е. М.“ ЕООД.
Oбстоятелствата, от които произтичат претендираните от Ж. П. Ж. права и
възражения в исковата молба:
Излага, че на 09.08.2012 г. е сключен договор за земеделски кредит № 050-
790783/09.08.2012 г., между ищеца и „П. Б. (Б.) АД за сума в размер на 36 000.00 лева.
Вноските по кредита били 53 на брой, с годишен лихвен процент от 12.00 %. При просрочие
и предсрочна изискуемост е уговорена наказателна лихва в размер на 4 % месечно върху
просрочената част от главницата до датата на пълното и окончателно погасяване на
задължението. Последната вноска била определена с падеж на 06.01.2017 г. За обезпечаване
на договора е учредена договорна ипотека, посредством Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № *, том *, рег. № *, дело № *от * г. по отношение на поземлен имот № *,
находящ се в с. О., EKATTE *, общ. А., обл. В., м. „К. т.“, с площ от 4.999 дка. Сочи, че
учредената договорна ипотека е подновена на 29.07.2022 г. за период от 10 години.
Сочи, че на 12.07.2016 г. бил подписан анекс към договор за банков кредит № 050-
790783/09.08.2012 г., с който е променен начина на погасяване на остатъка от сумата по
договора, включващ главница 8 451.37 лева и просрочена главница в размер на 3 495.61 лева
и падежа на задължението, а именно от 06.01.2017 г., на 15.11.2017 г. Приложен бил и нов
погасителен план към анекса, а към 12.07.2016 г. оставащата сума по кредита е била 11
946.98 лева.
1
Твърди, че в началото на 2025 г. е получил по пощата уведомление за извършено
прехвърляне на вземане с изходящ № МАЗ 00009339/16.01.2025 г. от ответника, с което го
уведомяват, че всички негови задължения, заедно с обезпеченията и привилегиите,
произтичащи от договор за земеделски кредит № 050-790783/09.08.2012 г. са прехвърлени от
П. Б. (Б.) АД на „Е. М.“ ЕООД с договор за цесия от 18.12.2024 г.
Ищецът излага, че през февруари 2025 г. получил чрез куриерска служба “Express
one” документ, изходящ от „Е. М.“ ЕООД, озаглавен Споразумение за разсрочване на
парично задължение, което към 14.02.2025 г. е в размер на 11 510.00 лева. Отказал да
подпише подобен документ, тъй като счита, че вземането му се е погасило по давност. На
26.02.2025 г. изпратил официално писмено възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на всички вземания предмет на договор за потребителски кредит № 050-
790783/09.08.2012 г., сключен между ищеца и „П. Б. (Б.)“ АД, прехвърлен с договор за цесия
от 18.12.2024 г. на ответника „Е. М.“ ЕООД. Ищецът помолил ответника да заличи
вземането от водените от него регистри и да издаде удостоверение за липса на задължения.
Възражението било получено от ответното дружество на 26.02.2025 г. Във връзка с
отправеното възражение, на 26.03.2025 г. ответникът депозира отговор по имейл адреса на
адв. С. П., с което е отказано да се отпише по давност вземането, понеже преценката на
възможността за принудително изпълнение на задължение е на съда - според ответника.
Сочи, че ежемесечно е притесняван по телефона от служители на дружеството, от
различни телефонни номера, с искане за заплащане на суми по договора, отправяна му е
оферта за намаляване на дълга. Ищецът възразявал, че давността на вземането е изтекла, но
служители на дружеството заявявали, че по отношение на дълга на ищеца дружеството не
счита, че задължението му е погасено по давност и ще продължат да търсят то да бъде
заплатено.
Ищецът излага, че процесната сума не подлежи на принудително изпълнение, тъй
като същата е погасена с изтичането на предвидения в закона давностен срок, считано от
15.08.2016 г. - датата на последната платена вноска от ищеца. Вземането на ответника се
погасило на 15.08.2021 г. и то се е превърнало в естествено право поради погасяване на
задължението по давност.
Счита, че волеизявлението му за изтекла погасителна давност води до отпадане на
единствената възможност вземането да бъде събрано и има за последица отпадане на
легитимния интерес на дружеството по чл. 6, §. 1, б. „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. да продължи да обработва личните му
данни. Смята, че волеизявленията му водят и до отпадане на целите, за които са били
събирани и обработвани данните му – а именно събиране на вземането, поради което е
налице хипотезата на чл. 17, §. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 за заличаване на
свързаните с него лични данни от администратора „Е. М.“, за което изменение на кредита
същият на основание чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ следва да подаде
информация в ЦКР, след което да престане да подава такава за ищеца в ЦКР.
Моли за уважаване на иска и за присъждане на сторените съдебно – деловодни
разноски по делото.
Oбстоятелствата, от които произтичат възраженията и правата на ответника
по исковата молба „Е. М.“ ЕООД:
Ответникът счита, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на иска.
Сочи, че изпращането на писма, покани и размяната на кореспонденция за плащане на
сумите по кредита от страна на кредитора свидетелства, че, според него, такова вземане към
длъжника е налице – обстоятелство, по което няма спор и от страна на длъжника, който
твърди, че то впоследствие е погасено по давност.
Излага, че е право на кредитора да кани длъжника да му плати и погасените по
давност вземания, а на преценката на длъжника е дали да плати тези съществуващи
вземания. Твърди, че кредиторът кани длъжника да плати погасени по давност вземания,
защото оспорва те да са погасени и желае да получи плащане от длъжника. Счита, че това не
обуславя наличие на правен интерес от предявяване на иск за признаване за установено, че
длъжникът не дължи сумата по договора за кредит.
2
Ответникът сочи, че кредиторът по никакъв начин не е засвидетелствал или насочил
принудително изпълнение към длъжника, за да се възразява, че такова е погасено по давност.
Излага, че съществува друг специален ред за защита на длъжника, предвиден в чл. 413, чл.
414, чл. 423 и чл. 424 от ГПК, при евентуално заповедно производство.
Посочва, че изтичането на определен от закона давностен срок не води до погасяване
на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено, вземането
продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но
възможността да бъде изпълнено е ограничена до доброволното му изпълнение.
Излага, че в случай на приемане иска за допустим от страна на съда, изрично
признава предявения иск за недължимост на вземанията по процесния изпълнителен
лист като погасени по давност.
Счита, че предвид признанието на иска по отношение на вземането, предмет на
настоящото производство, както и предвид обстоятелството, че ответникът не е дал повод за
завеждане на същия, направените по делото разноски следва да останат в тежест на
ищцовата страна.
Сочи, че отказът да се заличи едно неиздължено задължение, макар и покрито с
давност, не е в противоречие със законовите изисквания.
Посочва, че страна, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане,
дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не дава повод за предявяване на иск за
несъществуване на претендираното вземане.
Излага, че отговорността на кредитора за извършените от длъжника съдебни и
деловодно разноски ще възникне в случай, че той предяви иск или се снабди с изпълнителен
титул за вземането си, като оспорва направеното от длъжника основателно възражение за
изтекла давност или оспори предявения основателен иск за недължимост на вземането
поради изтекла погасителна давност. Сочи, че в настоящия случай това не е сторено,
ответникът не е предприел действия за събиране на процесните суми и на основание чл. 78,
ал. 2 разноски на ищеца не следва да се присъждат.
В условия на евентуалност моли съда да присъди минимален размер на разноските за
адвокатско възнаграждение.
В хода на о.с.з. ищецът редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв.
С. П., чрез която моли за постановяване на решение при признание на иска. Отвтеното
дружество редовно призовано, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид отправеното в съдебно заседание искане за
постановяване на решение при признание на иска, намира следното:
Налице е изрично признание на предявените искове от страна на ответника,
обективирано в депозирания писмен отговор по чл. 131 от ГПК.
В съдебно заседание е отправено и искане от страна на ищеца да бъде постановено
решение при признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните
предпоставки на чл. 237, ал. 3 от ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и
специални изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което
същите следва да бъдат уважени.
С оглед своевременно отправеното искане, представените доказателства и изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски
в общ размер от 1 870.40 лева, от която сума:
460.40 лева – държавна такса в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
1 410.00 лева – адвокатски хонорар в полза на адв. С. В. П., на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ГПК.
Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 110 от ЗЗД,
в отношенията между страните, че Ж. П. Ж., ЕГН ********** не дължи в полза на „Е. М.“
ЕООД, ЕИК * сумата в размер на 11 510.00 лева /единадесет хиляди петстотин и десет
лева/, от които 11 231.65 лева – главница и 278.35 лева – просрочена лихва, претендирани от
ответното дружество срещу ищеца като вземане по договор за земеделски кредит № 050-
790783/09.08.2012 г., сключен между ищеца и „П. Б. (Б.)“ АД, прехвърлено с договор за
цесия от 18.12.2024 г. на „Е. М.“ ЕООД, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Е. М.“ ЕООД, ЕИК * да заплати на
Ж. П. Ж., ЕГН ********** сторените по делото разноски в общ размер от 460.40 лева
/четиристотин и шестдесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв,
„Е. М.“ ЕООД, ЕИК * да заплати на адв. С. В. П., ЕГН **********, с адрес на кантората: *,
сумата в размер от 1 410.00 лева /хиляда четиристотин и десет лева/, представляваща
хонорар за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Окръжен съд - Варна.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4