Определение по дело №26341/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 февруари 2025 г.
Съдия: Михаил Драгомиров Драгнев
Дело: 20241110126341
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9291
гр. София, 24.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110126341 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба за изменение на Разпореждане № 10723/17.01.2025г. по описа
на СРС в частта относно разноските. Счита, че присъденото и заплатено възнаграждение за
предоставена правна помощ следва да се намали под минималния размер определен в
Наредба № 1 МРАВ. В срока за отговор заявителят изразява становище за неоснователност
на молбата.
След като разгледа молбата и материалите по делото, съдът намира за установено
следното: Молбата е подадена в срока за обжалване на разпореждането, съгл. разпоредбата
на чл.248 ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
молбата за изменение на разпореждането в частта за разноските е неоснователна.
В мотивите на Разпореждане № 10773/17.01.2025г. са изложени подробни
съображения относно присъдените разноски. Съдът счита, че не са налице обстоятелства
налагащи промяна в изводите му. Практиката на СГС по идентични казуси е изключително
непоследователна и в по-голямата си част не се споделя от настоящия съдебен състав. Съдът
не споделя практиката, че минималното възнаграждение за възражение по чл. 414 ГПК се
определя в размерите по чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 МРАВ- т.е. е в размер на 200 лв. По-
стриктно тълкуване на Наредба № 1 МРАВ води до извода, че не е предвидено различно
минимално възнаграждение за представителство на заявителя и на длъжника. Ето защо
възнаграждение и за депозирано възражение по чл. 414 ГПК следва да се определя по
правилата на чл. 7, ал. 7, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 МРАВ. Чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1
МРАВ ясно говори за защита в заповедното производство, като запознаването с делото от
страна на адвокат и депозирането на възражение представлява такава защита. Тълкуване в
обратен смисъл по аргументи свързани с осъществена от адвоката дейност, която не е
известна и не би могла да бъде известна на съда, е контра легем. Тук следва да се отчете, че
длъжникът е ангажирал адвокатска помощ и е заплатил съответното възнаграждение, видно
от договор на л. 20 от делото, също така претенцията е за сумата от 5586,44 лв., което налага
минимален размер на възнаграждението значително надвишаваш уговореното.
Изключително несправедливо и неправилно, противоречащо на разпоредбата на чл. 78 ГПК,
би било да се лиши изправна страна по правоотношението, страна която успешно е
осъществила защита по делото, от възнаграждение в минимален размер за указаната
правна помощ. Не бива да се омаловажават положените от страната и процесуалния
представител усилия, без значение характера на производството. Заповедното производство
е същинско такова и указаната в него процесуална помощ следва да се заплаща съответно.
Неоправдано е в това производство да се определят възнаграждения по реда на чл. 7, ал. 7,
1
вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 МРАВ за процесуалния представител на заявителя, но не и за
адвоката на длъжника.
Съдът намира също, че не са налице изключителни обстоятелства, които да налагат
падане под този нормативноустановен минимум, както счита молителя. Още повече
поведението на заявителя, изразяващо се в подаване на заявления, претенциите по които не
счита за необходимо да защити по исков ред, и въпреки това оспорването на действително
акумулирани от насрещната страна разноски, съдът намира за граничещо със злоупотреба с
право.
По тези съображения съдът намира, че молбата за изменение на разпореждането в
частта за разноските е неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК,
Софийският районен съд,


ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба с вх. № 27277/27.01.2025г., подадена от „С.В“ АД, за изменение
на Разпореждане № 10773/17.01.2025г. по гр.д. № 26341/2024г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57-
ми състав, в частта относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийския градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2