Решение по гр. дело №1912/2025 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 902
Дата: 18 ноември 2025 г.
Съдия: Надежда Димитрова Кирилова
Дело: 20253630101912
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 902
гр. Шумен, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20253630101912 по описа за 2025 година
Производство по Глава XXV от ГПК.
Предявени са два субективно съединени искове с правно основание чл. 150 от
СК, във вр. чл. 143 от СК.
Настоящото производство е образувано по депозирана в ШРС искова молба от Н. Ю.
Н., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетните Нилсу
Х. Х., ЕГН ********** и Хелин Х. Х., ЕГН ********** - трите с постоянен адрес: гр.
Дулово, ул. „Йордан Йовков“ № 14, ет. 4, ап. 24, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул.
„Съединение“ № 109, ет. 2, офис 21 чрез адв. Д. М. от САК срещу Х. Х. Х., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „Генерал Столетов“ № 27, вх. 3, ет. 3, ап. 54.
Ищцата твърди, че по силата на влязло в законна сила Решение № 534/27.06.2022 г.,
постановено по гр. дело № 2734/ 2021 г. по описа на ШРС, е прекратен брака й с ответника,
като ответникът бил осъден да заплаща издръжка в размер на по 180 лв. месечно за всяко от
родените от брака деца - Нилсу Х. Х., ЕГН ********** и Хелин Х. Х., ЕГН **********.
Сочи, че с последващо решение, постановено по гр. дело № 2537/2023 г. по описа на ШРС,
съдът увеличил размера на дължимите месечни издръжки в размер на по 250 лв. месечно за
всяко едно от децата.
Твърди, че от постановяване на горецитираното решение до настоящия момент е
изминала повече от една година, като считано от 01.01.2025 г., размерът на минималната
работна заплата в Р. България се определял на 1077 лв. съгласно Постановление на
Министерския съвет № 359 от 23.10.2024 г. и имайки предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2
от СК, то така определения от съда по последното посочено дело размер на издръжка за 2025
г. се оказвал несъответстващ на нормативните актове, тъй като съгласно новелата на чл. 142,
ал. 2 от СК минималния размер на издръжката за дете не може да е по-нисък от 1/4 от
размера на минималната за страната работна заплата, т. е. минималния по закон размер на
дължимата издръжка възлиза на 269.25 лв.
Излага, че децата посещавали редовни учебни занятия, съответно детето Нилсу щяло
1
бъде ученичка в 5-ти клас на VI ОУ „Е. Марковски“ - гр. Шумен, а детето Хелин посещавало
ДГ „Изворче“ - гр. Шумен, в която посещавала и допълнителни занятия - танци, английски
език и плуване, за които заплащала по 100 лв. на месец, като допълнително в градината
идвала и тетралана трупа веднъж седмично, за представленията на която се заплащали по 7
лв. на седмица или 28 лв. на месец. Ищцата твърди, че нуждите на децата нараствали с
тяхната възраст, а с това и разходите за посрещане на тези нужди. Ноторно известен бил и
размера на инфлацията в страната. Джобните пари, които отделяля за Нилсу били 15 лв. на
ден или общо 450 лв. месечно. Ищцата твърди, че ответникът по никакъв начин не участвал
в осигуряването на подслон, прехрана, облекло, учебни пособия, хигиенни принадлежности,
за здравето на децата, когато са боледували. Не спазвал и определения му режим за лични
контакти с тях.
Твърди, че доколкото ответникът не осъществявал никакъв контакт с децата и с нея,
нямала информация дали последният реализирал доходи и какъв бил техния размер. До
колкото имала данни, ответникът нямал алиаментни задължения към други лица за
издръжка, които по някакъв начин да препятстват изпълнението на съдебното решение или
законовите разпоредби. Въпреки това ответникът бил спрял да изплаща периодично
издръжка за децата, за което било заведено изпълнително дело пред ДРС към РС-Шумен.
Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на определената месечна
издръжка с Решение, постановено по гр. дело № 2537/2023 г. по описа на ШРС по
отношение на всяко от децата, като осъди ответника да заплаща месечна издръжка на
малолетните си деца Нилсу Х. Х., ЕГН ********** и Хелин Х. Х., ЕГН **********, чрез
тяхната майка и законен представител Н. Ю. Н., ЕГН ********** в размер на по 350 лева
месечно, до изменение на обстоятелствата при които е присъдена, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска, с падеж 5-то число на текущия месец, за които е дължима, както
и да й заплати направените разноски.
В съдебно заседание ищцата Н. Ю. Н., действаща в качеството си на майка и законен
представител на малолетните си деца малолетните Нилсу Х. Х. и Хелин Х. Х., редовно
призована, се явява лично и с упълномощен представител – адв. Д. М. от САК, като
поддържат предявените искове. Моли, претенциите да бъдат уважени изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в
изготвената по делото служебна справка от НБД, на основание разпоредбата на чл. 47, ал. 6
от ГПК му е бил назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от
страна на назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В
отговора особеният представител на ответника излага, че счита предявените искове за
допустими, но неоснователни и недоказани, като оспорва размера на предявените искове.
Счита, че ищците не са представили доказателства за досежно нуждите на децата от една по-
висока по размер издръжка, както и обстоятелството от кога ответника не е заплащал
издръжка на децата си. Счита за недоказани твърденията, че децата посещават училище,
съответно детска градина, както и допълнителни занятия. Също така счита за прекалено
висока сумата в размер на 15 лв. за ежедневни джобни пари за голямото дете. Моли,
претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна в размер над 270 лева по отношение и
на двете деца.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован чрез особения представител, не се
явява лично. За него се явява назначения особен представител – адв. А. П. от ШАК, който
поддържа отговора на исковата молба. Моли, претенциите да бъдат уважени до
законоустановения минимален размер, а именно в размер на 270 лв.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че Н. Ю. Н. и Х. Х. Х. са родители на децата Нилсу Х. Х.,
2
ЕГН **********, родена на 10.04.2014 г. и Хелин Х. Х., ЕГН **********, родена на
17.05.2019 г.
От приложеното гр. дело № 2537/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен се
установява, че по силата на Решение № 138 от 06.03.2024 г., постановено по цитираното
дело, влязло в сила на 10.04.2024 г., ответника Х. Х. Х. е осъден да заплаща месечна
издръжка децата си Нилсу и Хелин в размер на по 250.00 лв. за всяко от тях, считано от
21.11.2023 г.
От приложеното Удостоверение изх. № 27192504907858/03.11.2025 г., издадено ТД
Варна, офис Шумен се установява, че ответника Х. в момента не е в трудово
правоотношение, като няма действащи договори и последното такъв е бил прекратен
считано от 01.04.2023 г.
Не са налице доказателства за алиментни задължения на страните към други лица.
В служебно изискания писмен доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ общ.
Шумен се сочи, че след раздялата между родителите през 2021 г. родителските права се
упражняват от майката. Трите обитавали вила, находяща се в гр. Шумен, вилна зона „Под
манастира“, местност „ Сухата чешма“, собственост на родителите на ищцата, като били
осигурени добри битови условия. Майката при отглеждането на децата била подпомагана от
своите родители, като същата полагала труд като касиер в ресторант за бързо хранене „КFС“
и получавал месечно възнаграждение в размер на около 1 500 лв. Детето Нилсу посещавало
редовно училище, като било ученик в 5-ти клас в VI ОУ „Еньо Марковски“ гр. Шумен, а
детето Хелин посещавало III-та група в ДГ „Изворче“ гр. Шумен. Видно от доклада бащата
на децата бил безработен от 2022 г., нямал никакъв личен доход, не бил регистриран в ДБТ –
Шумен и не получавал обезщетения за безработица, както и социални помощи, като сестра
му го издържала изцяло. От доклада става ясно, че контактите на децата Нилсу и Хелин с
бащата на децата и неговите близки са прекъснати, като децата нямали желание да общуват
с тях. Бащата не се интересувал от развитието на децата си и не осигурявал финансови
средства за нуждите им. Същевременно от доклада става ясно също, че през месец
септември 2025 г. ответникът изплатил дължимите от него до настоящия момент издръжки
за двете му деца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че от датата, към която е
била определена предишната издръжка на децата Нилсу и Хелин до настоящия момент е
изминал период от около година години и седем месеца, през който период потребностите на
децата са нарастнали. Предвид това, съдът приема, че е налице изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, което прави депозираните искове частично
основателни и доказани.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена, а изменение на обстоятелствата е налице при
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна
във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е
достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. Съгласно Решение
№ 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. дело № 1435/2012 г., III г. о., ГК, при иск за изменение
на определена от съда издръжка почл. 150 от СК следва да е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
Според разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, размера на издръжката се определя в
зависимост от нуждите на детето и от възможностите на дължащия издръжката родител.
Съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от минималната работна заплата. Издръжка на ненавършило пълнолетие дете
се дължи от родителите му, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
3
от имуществото си, на основани чл. 143, ал. 2 от СК.
В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на
производството писмени доказателства се установява по безспорен начин, че детето Нилсу
през учебната 2025/2026 г. е ученичка в 5-ти клас в VI ОУ „Еньо Марковски“ гр. Шумен, а
детето Хелин посещавало III-та група в ДГ „Изворче“ гр. Шумен. Изминалият период от
около година години и седем месеца, считано от определяне на предишната издръжка сам по
себе си показва, че са нараснали нуждите на децата от допълнителни средства за учебни
пособия, тетрадки и допълнителни учебни принадлежности. В същото време с оглед
възрастта на децата и изминалия период от време следва да се приеме, че са нараснали,
както техните ежедневни, а така също и специфични потребности от храна, облекло и други
необходими. Нуждите на всяко от детето следва да бъдат преценени с оглед обичайно
необходимото за деца на същата възраст, като се съобрази нуждата от средства за храна,
облекло, учебни пособия, помагала, за интелектуално и културно развитие.
Същевременно от материалите по делото се установи, че ответника към настоящия
момент е безработен, но доколкото същият е в трудоспособна възраст и няма данни за
влошено здравословно състояние следва да се приеме, че същия е в състояние да реализира
доходи в размер поне на минималната работна заплата, установена за страната. По делото не
се доказа, че ответника притежава движимо и недвижимо имущество, както и че същият има
други алиментни задължения. В същото време от социалния доклад се установява, че
майката на децата Нилсу и Хелин се намира в трудови правоотношения с „КFС“ и получава
средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на около 1 500 лева. В издръжката
на децата не се установява да разчита на финансовата помощ от страна на други лица.
Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 27, т. 2 от Конвенцията за
правата на детето, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното ни
право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на
своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето, с оглед на описаните нужди на децата от издръжка и очертаното
фактическо материално състояние на техните родители, съдът определя обща месечна
издръжка на децата, както следва: за детето Нилсу в размер на 470 лв., от които бащата
следва да заплаща по 270 лв. месечно, а останалите следва да се заплащат от майката, за
детето Хелин в размер на 450 лв., от които бащата следва да заплаща по 270 лв. месечно, а
останалите следва да се заплащат от майката. По-голямото парично участие на бащата е
обусловено от факта, че непосредствената тежест по грижите по отглеждането и
възпитанието на децата се понася от майката. Увеличеният размер на издръжките се дължи
от датата на депозиране на исковата молба – 17.07.2025 г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото
на издръжка.
При определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл. 142, ал.
2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, а съгласно Постановление на МС № 359 от
23.10.2024 г. е определен размер на минималната месечна работна заплата за страната в
размер на 1077 лева.
В този смисъл съдът съобрази и обстоятелството, че лицето има право на издръжка в
определения му размер, както и че така предоставената му издръжка в този размер няма да
доведе до лукс или използването й за цели, неприсъщи на предназначението й, а ще осигури
на детето условия на живот, каквито то би имало, ако родителите биха живели заедно. В
този смисъл са и задължителните указания, дадени в Постановление № 5 от 30.XI.1981 г., на
Пленум на ВС, които не са загубили своето значение.
Исковете за изменение на издръжките, в останалата им част до пълния предявен
размер следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ответникът следва да
4
бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на увеличението на издръжките в общ
размер 57.60 лева.
По разпределението на разноските по делото:
Искане за присъждането им се прави от ищцата, като представя списък на разноските
по чл. 80 от ГПК, отразяващ размера им.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата 771.43 лв. – частта от направените разноски по делото съразмерно с
уважената част от иска.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, доколкото делото е решено в
полза на лице, освободено от заплащане на държавни такси и разноски, ответникът следва
да заплати и сумата от 500 лева, представляваща възнаграждение на назначения му особен
представител.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ размера на определената по
гр. дело № 2537/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен издръжка, дължима от Х. Х. Х.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 27, вх. 3, ет. 3, ап. 54, в полза на
малолетното дете НИЛСУ Х. Х., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Н. Ю. Н., ЕГН **********, и двете с постоянен адрес: гр. Дулово, ул. „***“ №
14, ет. 4, ап. 24, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 109, ет. 2, офис 21 чрез адв. Д. М.
от САК, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 250.00 лева на 270.00 лева /двеста и седемдесет лева/
месечно, считано от 17.07.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, с
падеж – пето число на месеца, за който се дължи издръжката, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
изменение на издръжката в останалата му част над 270.00 лв. до пълния предявен размер от
350.00 лв., като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ размера на определената по
гр. дело № 2537/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен издръжка, дължима от Х. Х. Х.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „Генерал Столетов“ № 27, вх. 3, ет. 3, ап.
54, в полза на малолетното дете ХЕЛИН Х. Х., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Н. Ю. Н., ЕГН **********, и двете с постоянен адрес: гр. Дулово, ул.
„Йордан Йовков“ № 14, ет. 4, ап. 24, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 109, ет. 2,
офис 21 чрез адв. Д. М. от САК, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 250.00 лева на 270.00 лева
/двеста и седемдесет лева/ месечно, считано от 17.07.2025 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или
погасяващи правото на издръжка, с падеж – пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за изменение на издръжката в останалата му част над
270.00 лв. до пълния предявен размер от 350.00 лв., като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ОСЪЖДА Х. Х. Х.,
ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС
държавна такса върху общия размер на увеличението на издръжките в размер на 57.60 лева
/петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Х. Х. Х., ЕГН ********** да заплати
на Н. Ю. Н., ЕГН ********** сумата 771.43 лв. /седемстотин седемдесет и един лева и
четиридесет и три стотинки/ – направени разноски по делото, съразмерно с уважената част
от иска.
5
ОСЪЖДА Х. Х. Х., ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 500
лева /петстотин лева/, представляваща възнаграждение за особен представител, както и 5
лева /пет лева/ държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените издръжки.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок,
считано от 26.11.2025 г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

6