Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч,
16.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 181 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 31
- 0000004 от 07.01.2019 г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр.Ловеч е наложено на Й.С.З. ***, административно наказание на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП – глоба в размер
на 2000 лева, за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г.
на МТ.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят З., която чрез процесуалния си представител адвокат Н.
от ЛАК го е обжалвал, като незаконосъобразно и неправилно. В жалбата си изтъква,
че наказващият орган не е изписал изцяло наименованието на наредбата, чиято
разпоредба е била нарушена и това е нарушение на чл.42, т.5 от ЗАНН. Сочи също
и че в АУАН и НП няма пълно и ясно описание на нарушението и то не кореспондира
с посочената като нарушена правна норма. Твърди, че в постановлението са
посочени две дати и не става ясно на коя от двете му се вменява, че е извършил
нарушението или ако е извършил две отделни нарушения, за кое му е наложена
санкцията. Подробно са развити съображения за несъответствие между описаните
обстоятелства при извършването на нарушението, в т.ч. и изпълнителното деяние,
с дадената правна квалификация на нарушението, съответно не е била приложена
правилната санкционна норма, като по този начин жалбоподателят е бил наказан с
многократно по-тежка санкция.
Изтъква също така, че описаното
административно нарушение не е било извършено, тъй като бил спрян за проверка
от служители на Пътна полиция, но в този момент не е извършвал таксиметров
превоз, нямал е пътник в колата, както и не е бил включен таксиметровия апарат.
Сочи, че между него и полицейските служители възникнал конфликт, в следствие на
който те го накарали да отиде до ОО „АА”, където да му се търси някакво
нарушение.
Алтернативно в жалбата са развити
доводи за маловажност на нарушенията и наличието на основания за приложението
на чл.28 от ЗАНН, като акцентира и на обстоятелството, че до момента не са му
били налагани глоби по ЗАвП и че от деянието няма
произлезли вредни последици.
В съдебно заседание, в което е
бил даден ход на съдебните прения, редовно призован, жалбоподателят не се явява.
Представлява се от адвокат Н., който поддържа жалбата с наведените в нея доводи
и пледира за отмяна изцяло на обжалваното постановление, като незаконосъобразно.
Сочи, че освен допуснати съществени процесуални нарушения, то е налице и
абсолютна недоказаност на твърдяното административно нарушение. Навежда в тази
връзка доводи по същество, като акцентира, че от постановлението не става ясно
къде е било извършено нарушението, както и датата, когато това е станало.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител. Писмено, в съпроводителното писмо предлагат
наказателното постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите А.А.Д., М.Д.М. и Д.Г.Д., както и
от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
На 19.12.2018 г. около 13:00 часа, в гр.Ловеч, на бул.»***» служители на РУ
на МВР Ловеч, между които и свидетелят Д.Д., спрели за проверка лек таксиметров
автомобил марка «***» с рег.№ ***, собственост на жалбоподателя Й.С.З.. Според
свидетеля Д. в документите на З. имало нередности, поради което служителите на
полицията го отвели до Областен отдел «Автомобилна администрация» - гр.Ловеч.
Там проверка на документите му извършили свидетелите А.Д. и М.М.. Двамата
констатирали, че управляваният от З. таксиметров автомобил бил включен в
разрешение за извършване на таксиметрова дейност № 12567/27.01.2017 г.,
издадено на ЕТ «***».
В хода на проверката, въз основа на пътна книжка серия ОВ № 27 и пътен лист
№ 6 от 15.12.2018 г., свидетелите установили, че водача Й.С.З. е извършвал
таксиметрова дейност на същата дата, без разрешение за извършване на
таксиметров превоз на пътници от община Ловеч.
Въз основа на така установеното свидетелят А.Д. съставил на жалбоподателя Й.З.
АУАН № 250210, в който описал изложените по-горе обстоятелства.
Актосъставителят Д. квалифицирал тези обстоятелства като нарушение на разпоредбата
на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
По така съставеният акт жалбоподателят З. не е вписал възражения. Подписал
и получил препис от него.
Няма данни в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН да е представил писмени възражения.
На 07.01.2019 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление № 31-0000004, в което била пресъздадена
описаната в АУАН фактическа обстановка и жалбоподателя Й.З. бил санкциониран на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП с глоба в размер
на по 2000 лева, като наказващият орган също квалифицирал нарушението като такова
по чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. на МТ.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки по същество жалбата, съдът прие за установено следното от правна
страна :
Жалбата е подадена в законовия
7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е
допустима. Подадена е също така и от надлежна страна.
Обжалваното наказателно
постановление е издадено от легитимен орган, съгласно заповед №
РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта /л.11-12/ и въз основа на
АУАН съставен от компетентно лице.
Не може да бъде споделено
наведеното с жалбата възражение, за това, че в НП липсва ясна индивидуализация
на нарушения нормативен акт и че това е съществено процесуално нарушение. Оплакванията,
че наименованието на Наредбата не било изписано напълно и с това е било
нарушено правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице е изцяло неоснователно, тъй като подзаконовият нормативен акт
е посочен по начин позволяващ идентификацията му – вид на акта, номер, дата на
издаване и издателя му. Налице е възможност за лесна идентификация на
нормативния акт, чиято разпоредба е посочена като нарушена в издаденото НП и
това се потвърждава и от подадената пред настоящият съд жалба, в която самия
жалбоподател е цитирал пълното наименование на въпросната Наредба № 34 от
06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Освен това, наказаното лице е
водач на таксиметров автомобил и като такъв е следвало да е запознат с
нормативната уредба уреждаща този вид дейност, а и в същата професионална
област липсва друга Наредба със същата идентификация.
За неоснователно съдът намира и
наведеното от процесуалния представител възражение относно датата, когато е било
извършено нарушението. В обстоятелствената част на обжалваното НП са посочени
две дати – 19.12.2018 г. и 15.12.2018 г., като ясно при словесното изписване е отграничено, че първата е датата, когато е била извършена
проверката от органите на полицията, съответно от тези на ИА „АА”, а втората е
датата, която наказващият орган е приел, че е извършено нарушението сочейки, че
тогава Й.З. е извършвал таксиметрова дейност, т.е. осъществил е изпълнителното
деяние на вмененото му нарушение.
След внимателна преценка на
доказателствата по делото и доводите на страните съдът прие, че обжалваното
постановление е незаконосъобразно издадено, в нарушение на императивната
разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
В обстоятелствената част на
АУАН и НП е описано, че жалбоподателят З.
е извършвал таксиметрова дейност без разрешение за извършване на таксиметров
превоз на пътници от община Ловеч. Така словесно изписано, вмененото на Й.З.
нарушение е дадено много лаконично и непълно. Не става ясно имал ли е той
такова удостоверение въобще, ако е имал представил ли го е при проверката или
същото е било с изтекъл срок на валидност. Единствено в тази връзка е посочено,
че е направена справка в община Ловеч, без да става ясно обаче какво точно е било
установено при тази проверка. А това са все обстоятелства от съществено
значение относно преценката за това дали дадената правна квалификация на
нарушението е правилна. На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на
чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ за таксиметров превоз
на пътници, съгласно която, при управление на таксиметровия автомобил водачът е
длъжен да носи разрешението за извършване на таксиметров превоз. Текстът на
тази разпоредба и въобще цялото съдържание на нормата на чл.31, ал.1 от
Наредбата недвусмислено сочи, че когато управлява таксиметровия автомобил
водачът е длъжен да носи редица документи, между които е и въпросното
разрешение от съответната община, като целта е да може да ги покаже на
контролните органи при проверка – чл.31, ал.2 от Наредба № 34/1999 година. Но
от така, както е описано словесно нарушението в АУАН и НП не става ясно дали
жалбоподателят е управлявал таксиметровия автомобил без да притежава разрешение
за извършване на таксиметров превоз, издадено по реда на чл.24 от Наредба № 34/1999
г. или е притежавал валидно такова, но не го е представил при проверката, като
последното би било нарушение на разпоредбата на чл.31, ал.2, във връзка с ал.1,
т.1 от Наредба № 34/1999 г. на МТ, респективно и приложимата санкционна норма
ще е различна от посочената в обжалваното НП, а именно : тази по чл.93, ал.2 от
ЗАвП. Едва в хода на съдебното следствие, от
свидетелските показания по делото се установи, че жалбоподателят въобще не е
имал разрешение от Община Ловеч за извършване на таксиметров превоз –
обстоятелство, относно което и самия той не отрича.
От друга страна – съгласно
разпоредбата на чл.24, ал.1 и ал.2 от Наредба № 34/1999 г., разрешението за
извършване на таксиметров превоз се издава от кмета на общината за всеки
отделен автомобил и се издава на превозвача. „Превозвач” по смисъла на
легалната дефиниция дадена в разпоредбата на § 1, т.5 от ДР на ЗАвП е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано
като търговец, който извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на
превозни средства, предназначени за тази цел. В т.26 на § 1 от ДР на ЗАвП пък е формулирана дефиниция на понятието „Таксиметрови
превози”, съгласно която, това са превози на пътници срещу заплащане, извършени
от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на
регистриран превозвач, но за своя сметка. По делото не бяха установени данни, а
и такива твърдения не са наведени в наказателното постановление, че
жалбоподателят З. е бил регистриран като търговец. Посочено е, че собствения му
лек автомобил „***” с рег.№ *** е включен в разрешение за извършване на
таксиметрова дейност № 12567/27.01.2017 г., издадено на ЕТ „***”. Последното
обаче е удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз /л.47-48/, което се издава от Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”, различно е от разрешението, което дава
кмета на общината и в което действително автомобила на жалбоподателя е вписан. При
тези данни, явно наказващият орган е имал предвид, че жалбоподателят З. е
извършвал таксиметровия превоз като водач, извършващ дейността от името на ЕТ „***”,
като това обстоятелство се установява и от приложените разпечатки от дневните финансови
отчети за датите 14 и 15.12.2018 г. /л.7/, които разпечатки са от името на
едноличния търговец, т.е. именно той е имал качеството на превозвач. В това си качество и предвид нормата на чл.34,
т.1 от Наредба № 34/1999 г., едноличният търговец е имал задължението да
осигури на своите водачи необходимите документи за извършване на таксиметрови
превози, в т.ч. и разрешение от кмета на общината за извършване на такива, тъй
като съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 и ал.2 от Наредбата, разрешение се издава
на превозвача, за всеки отделен автомобил.
С оглед на тези съображения
съдът намира, че в обжалваното НП описанието на вмененото на жалбоподателя З.
нарушение е дадено декларативно, неясно и противоречиво, като по този начин
съществено е било нарушено правото му на защита, тъй като е бил лишен от
възможността да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, респективно да организира и
реализира пълноценно защитата си. Налице е съществено противоречие между
описанието на нарушението в НП, правната му квалификация като цифрово изражение
и приложимата санкционна норма. Дадената квалификация на нарушението по чл.31,
ал.1, т.1 от Наредба № 34/1999 г., както се посочи и по-горе в изложението,
предполага, че жалбоподателят е имал издадено такова разрешение от кмета на
общината, но не го е носел в момента на проверката, което пък няма как да бъде
установено, при положение, че проверката е била извършена на 19.12.2018 г., а
като дата на извършване на нарушението е посочена 15.12.2018 г., за когато няма
данни, че жалбоподателят З. е бил проверяван. Отделно от това, за нарушение на
чл.31, ал.1, т.1 от Наредбата приложимата санкционна норма е тази по чл.93,
ал.2 от ЗАвП, а не посочената в наказателното
постановление.
В същото време, ако се приеме
твърдяното от актосъставителя Д. и свидетеля М. обстоятелство, че за автомобила
управляван от З. няма издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз
от Община Ловеч, в какъвто смисъл са и събраните по делото доказателства, то
това указва на различен от възприетия състав на нарушение, а именно такъв по
чл.45, т.1, предл.1-во от Наредба № 34/1999 г. на МТ,
която разпоредба забранява на водача да извършва таксиметров превоз на
територията на община, за която няма издадено разрешение. Отговорността на
жалбоподателя обаче, за такова нарушение не е била ангажирана.
По своята правна същност
наказателното постановление е вид правораздавателен административен акт и в
него следва да е налице изчерпателно словесно описание на нарушението с
всичките му съставомерни признаци, да е налице също така и пълно единство между
словесното описание на извършеното нарушение, цифровата му квалификация и
приложимата санкционна норма. В противен случай съществено се нарушава правото
на защита на наказаното лице, тъй като той има право да знае точно какво
нарушение му се вменява и съответно е санкциониран, кога и къде го е извършил,
за да може да организира и реализира това си право в пълен обем. Неизпълнението
на тези изисквания, при всички случаи е съществено процесуално нарушение и в
разглеждания случай това не е направено, което като последица води до обявяването
на незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и съответно
отмяната му на формално основание. Няма как и е недопустимо тези пороци на НП
да бъдат санирани едва в хода на въззивното
му обжалване пред съд. И доколкото законът позволява НП да бъде издадено и при
допуснати нередовности в АУАН (чл.53, ал.2 от ЗАНН),
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася за
наказателното постановление. При него следва точно да са спазени императивните
изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния
акт, който очертава пределите на доказване в настоящето производство и
пределите на правото на защита на жалбоподателя. Не на последно място, това
процесуално нарушение препятства съда, в рамките на своята компетентност да
прецени извършено ли е нарушение на разпоредбите на ЗАвП
или подзаконовите актове по прилагането му, тъй като не е ясно какво е
нарушението предвид непълното му и противоречиво описание, съответно и дадената
му правна квалификация.
Водим от тези съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000004 от 07.01.2019 г. на Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Ловеч, с което е наложено на Й.С.З. ***,
ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП – глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.31, ал.1,
т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :