№ 6882
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100507475 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 6718 от 15.04.2025 г., гр.д. № 71185/2022 г., СРС, 87 с-в
отхвърля предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Д. Г. Д. искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 3 951,89
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден имот представляващ
апартамент № 77, находящ се в гр. ****, с абонатен № 233453, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането, 673,87 лева – мораторна лихва
върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2022 г., 48,37 лева -
стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.10.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 30.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 10,42
лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.11.2019 г. до 09.11.2022 г.
1
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Топлофикация
София” ЕАД. Релевира оплаквания за изправност на топломерите в
абонатната станция. Топломерът на долен кръг е проверен съгласно
свидетелство от лаборатория на 05.07.2018 г., след което е извършена
проверка на 10.09.2021 г. Топломерът за горния кръг е проверен на 05.07.2018
г., а на 08.10.2020 г. е заменен с нов. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемата – ответницата по исковете Д. Г. Д. оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
отчасти правилно.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Обстоятелството, че Г.Д.Д., поч. 2010 г. наследодател на ответницата по
исковете Д. Г. Д., е бил собственик на топлоснабдения апартамент № 77,
находящ се в гр. ****, с абонатен № 233453 се установява от сключеният в
негова полза договор за покупко-продажба на жилище, по реда на чл. 117
ЗТСУ и чл. 9-а от Указа за жилищния фонд на МНО. Не е проведено успешно
доказване, ответницата валидно да се отказва от наследството и отказът да е
вписан в особената книга на Софийския районен съд по реда на чл. 52 вр. чл.
49, ал. 1 ЗН. В предмета на спора не е въведено изрично подобно
правозищитно възражение от ответната страна, която не оспорва качеството
си на наследник, а само качеството потребител на починалия, поради което
счита, че самата тя не е потребител, т.е. не отрича наличието на наследствена
връзка. Затова въззивният съд приема, че е приела наследството при
условията на чл. 49, ал. 2 ЗН и не се установява да е изгубила правото на
2
собственост върху имота от момента на евентуалния и недоказан отказ
съгласно чл. 99, предл. 2 ЗС, а е станала титуляр на абсолютното вещно право
по силата на наследствено правоприемство.
Изпълнена е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти, т.е. потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение. По силата на законовата
разпоредба, насрещните главни страни по делото са обвързани от
облигационно правоотношение за доставка и покупка на топлинна енергия за
битови нужди, както и от Общите условия на ищеца.
Видно от приетата съдебно-техническа експертиза, вещото лице
проверява едновременно изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител
документация за начислени суми, изравнявания и технологични загуби.
Установени са прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при
съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за
спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното
дялово разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в
абонатната станция, след приспадане на технологични разходи и разпределяне
между потребителите е в съответствие с приложимата нормативна уредба.
Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово
разпределение. При съобразяване на изравнителните сметки на дяловия
разпределител се изчислява окончателната стойност на неплатените и
дължими главница и лихва.
Вещото лице установява извършено отчитане на доставената топлинна
енергия чрез средство за търговско измерване, а именно общ топломер,
монтиран в абонатната станция на сградата, където се намира топлоснабдения
имот през целия исков период. Поради поискан и неосигурен достъп до имота
за отчитане на данни за потребена топлинна енергия и топла вода, както и при
съобразяване на монтираните три радиатора, щранг-лира и водомер за битова
гореща вода, за процесния период 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е начислена
стойност на топлинна енергия и топла вода не на база реални отчети, а на
пълен отопляем обем от 140 кв.м. и максимална мощност, както и по 140
литра вода на ден на обитател. На пълна база е начислена топлинна енергия и
3
за сградна инсталация в общите части на етажната собственост, от което никой
не може да се откаже. В този смисъл, изпълнени са хипотезите на чл. 61, ал. 1
вр. чл. 69, ал. 2, т. 4 и ал. 4, т. 4 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването, предвиждащи възможност за служебно начисляване на
цена за предоставена топлинна енергия и гореща вода, когато не е осигурен
достъп за отчитане.
Изправността в измерването на доставената топлинна енергия в
абонатната станция се извършва от два топломера на горен и долен кръг,
показанията на които се сумират. Топломерът на долен кръг е проверен
съгласно свидетелство от лаборатория на 05.07.2018 г., след което е извършена
последваща проверка на 10.09.2021 г. По отношение на топломера за горния
кръг същият е бил проверен на 05.07.2018 г., след което е демонтиран на
08.10.2020 г., когато е монтиран нов топломер, макар и без присъствие и
одобрение с подпис от представител на етажната собственост. Съгласно
заповед А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН периодичността на проверките е две
години. В заключението е прието, че и двата уреда – за горен и долен кръг не
са преминали периодична проверка за 2020 г., но според проверка на
лицензирана лаборатория „Арттест-Б“ от 10.09.2021 г., топломерът за долният
кръг съответства на одобрения тип.
Въззивният съд приема, че след като към датата на метрологичната
проверка през 2021 г., топломерът е годно средство за търговско измерване,
неговите отчети са правилни и през предходния период, т.е. през целия
процесен такъв. Невъзможността на вещото лице да даде категоричен отговор
за изправност на горния кръг от топломера до 2020 г. не налага различен
извод. С оглед представените протоколи от 2018 г., 2020 г. и 2021 г. за
демонтаж и монтаж на топломери, същите следва да се приемат за изправно
средство да търговско измерване.
Предвид правилно начислената топлинна енергия и топла вода на база
пълен отопляем обем поради неосигурен достъп до апартамента през целия
процесен период, основателни са исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1
ЗЗД за сумата 3 951,89 лв. – стойност на предоставена топлинна енергия през
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. и сумата 673,87 лв. – мораторна лихва
през периода 15.09.2019 г. - 09.11.2022 г.
Основателен е и искът за сумата 48,37 лв. - стойността на услуга дялово
4
разпределение през периода м. 10.2019 г. - м. 04.2021 г. Дължимостта на цена
за реално предоставена услуга за дялово разпределение на потребена
топлинна енергия произтича от чл. 22 и чл. 36 ОУ, в сила от 2016 г.
Посочените клаузи предвиждат възмездност на услугата, предоставена на
клиентите спрямо продавача, като тази услуга е извършвана от избран от тях
търговец по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването, който от
своя страна в съответствие с чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ сключва договор с
топлофикационното дружество. В случая има сключен такъв договор № Д-О-
68 от 03.06.2020 г. между ищеца и подпомагащата го страна в процеса „Нелбо“
АД и по делото е безспорно реалното извършване на услугата, поради което
цената се дължи. Основателен е искът по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване
съществуване на вземане за сумата 20,52 лева – стойност на извършена услуга
дялово разпределение през периода м. 10.2020 г. - м. 04.2022 г.
Като неоснователен следва да се отхвърли искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата 10,42 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
през периода 01.11.2019 г. - 09.11.2022 г. Вземането за стойност на дялово
разпределение, дължимо на топлопреносното дружество не е нормативно
обвръзано с краен срок, поради което става изискуемо от момента на поканата
съгласно чл. 84, ал. 1 ГПК. При липса на доказателства за редовно връчена
покана за плащане в момент, предхождащ сезирането на съда, забавата
настъпва най-рано с връчване на препис от исковата молба.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции частично съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се отмени в частта, с която са отхвърлени главните искове и
акцесорния иск за лихва върху главницата за топлинна енергия, като вместо
него се постанови друго, с което тези искове се уважат. Решението следва да
се потвърди в останалата част, с която е отхвърлен искът за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение.
Ищецът пред първа инстанция установява разноски от 770 лв. – д.т. и
350 лв. – депозит за СТЕ, а пред въззивна – 93,69 лв. – д.т., или общо 1 213,69
лв., от които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на възстановяване на
946,68 лв.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 НЗПП
5
има право поотделно на две суми от по 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение пред първа и въззивна инстанция.
Ответницата по исковете и пред двете инстанции не претендира и не
установява направени разноски, поради което такива не се дължат при
условията на чл. 78, ал. 3 ГПК.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6718 от 15.04.2025 г., гр.д. № 71185/2022 г., СРС,
87 с-в в частта, с която се отхвърлят предявените от „Топлофикация София”
ЕАД срещу Д. Г. Д. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в
размер на 3 951,89 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден
имот представляващ апартамент № 77, находящ се в гр. ****, с абонатен №
233453, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 30.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 673,87 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2022 г.
и 48,37 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от
м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 30.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ап. 77 да заплати
на „Топлофикация София” ЕАД, със седалище: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
сумата 3 951,89 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден апартамент № 77, находящ се в
гр. ****, с абонатен № 233453, сумата 673,87 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2022 г. и сумата 48,37 лв. -
стойност на услуга дялово разпределение за периода м. 10.2019 г. - м. 04.2021
г., ., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба на 30.12.2022 г. до окончателното изплащане
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6718 от 15.04.2025 г., гр.д. № 71185/2022
6
г., СРС, 87 с-в в останалата част.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ап. 77 да заплати
на „Топлофикация София” ЕАД, със седалище: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б сумата 946,68 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция и поотделно
две суми от по 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение пред първа и
въззивна инстанция.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7