Решение по дело №460/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 38
Дата: 15 януари 2021 г.
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20207170700460
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

град Плевен, 15.01.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети декември  две хиляди и двадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ДАНИЕЛА ДИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдията  Дилова  касационно административно дело № 460/2020 г.

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от  Н.Й.Н.  чрез адв. Г.А.С. от САК, съдебен адрес *** срещу решение № 405/19.11.2019 г., постановено по гр. д. № 119/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Червен бряг, с доводи че първоинстанционното решение е недопустимо и неправилно. Твърди,  че делото е разгледано по реда на ГПК, а не по реда на АПК, поради което е недопустимо. Твърди се, че възстановяването на правото на собственост е извършено с влязло в сила решение № 610/05.12.2011г. по гр.д. 183/2011г. на РС Г. Оряховица, а не с административния акт, който е отменен с решението на РС Г. Оряховица и не може да бъде обект на какъвто и да е контрол в производството по гр.д. 119 /2018г.на РС Ч.Бряг Излага доводи, че  няма процедура по ЗСПЗЗ, съгласно която административния орган да тълкува влязло в сила решение на съда, с което е отменен ИАА на административния орган и административния орган да представя свое тълкуване на съдебното решение. Излага доводи, че с изменението на чл. 14 ал.7 от ЗСПЗЗ e премахнато служебното начало ОСЗ по свой почин да отменят или изменят влезли в сила свои решения и решение № 00003/15.01.2018г. е постановено в нарушение на ЗСПЗЗ по несъществуващ ИАА, който е обявен за нищожен с решение № 610/15.12.2011г. на РС Г.Оряховица. Твърди, че решение № 10 С/05.12.2000г. е оспорено и с решение № 610/05.12.2011г. на РС Г.Оряховица е обявено за нищожно.След решение № 2389/15.01.2018г. на РС Г.Оряховица за тълкуване на постановеното решение ОСЗ Ч.Бряг се е произнесла с решение № 00003/15.01.2018г. Твърди, че ОбСЗ Ч. бряг не се е съобразила с предписаната форма, с оспореното решение ОБСЗ Ч.Бряг е посочила, че правото на собственост е възстановено с несъществуващ документ и се е произнесла по несъществуващи факти. Излага доводи, че РС Ч. бряг е пререшил въпросите решени с решение № 610/05.12.2011г. на РС Г.Оряховица и е формирал воля в противоречие с решението на РС Г.Оряховица. Твърди се, че решението на РС Г.Оряховица е влязло в сила и е недопустимо с решение на административен орган  да бъде тълкувано и отменено. Излага доводи, че ОбСЗ е разполагала с възможността  по дело 183/2011г. по описа на РС Г.Оряховица да противопостави всички доводи, а именно че имот 6,67 дк не е самостоятелен имот.Такива възражения не са правени и такива доказателства не са представени пред  РС Г.Оряховица.Излага доводи, че от мотивите на РС Ч.Бряг не става ясно за какво се е произнесъл състава на РС Ч.Бряг. Твърди се, че пред РС Ч.Бряг е представен нищожен ИАА-решение № 10/24.08.1992г, обявен за нищожен  с решение № 147/17.07.2014г. влязло в сила на 29.07.2014г. по гр.д. 394/2013г. на РС Тетевен-Твърди се, че  и последващото решение № 10/24.08.1992г., което е приложено на стр. 107-108 по преписка 504/1992г. също е обявено за нищожен ИАА с решение № 115/27.09.204г. по гр.д. 255/2013г. на РС Тетевен.  Прави искане решението да бъде отменено като недопустимо и неправилно и върне делото за разглеждане от друг състав на РС Ч. Бряг.

     Ответникът  ОбСЗ Ч. Бряг представлявана от Г. Н.- Началник на ОСЗ Ч.Бряг в представения писмен отговор оспорва изцяло жалбата. Прави възражение за недопустимост на жалбата, като подадена извън предвидения в закона 14 дневен срок.Алтернативно моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.Излага доводи, че не са налице основания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, че твърдените от жалбоподателя факти и обстоятелства са ирелевантни за настоящия спор и не са годни да обусловят незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Административния акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма.При издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и императивни законови разпоредби. В заключение изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

  В съдебно заседание касаторът – Н.Й.Н. се явява лично и с адв.  Г.А.С. от САК, който поддържа касационната жалба и претендира заплащане на разноски. Поддържа, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Представя писмени бележки, в които поддържа изложеното в касационната жалба.

В съдебно заседание ответникът -  Общинска служба „Земеделие“ гр. Червен бряг, се представлява от юрк Д., който намира жалбата за неоснователна и моли за оставяне в сила на решението.Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева  и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на касатора. Представя писмена защита, в която оспорва жалбата и намира, че процесните актове не са незаконосъобразни. Излага доводи, че нормата на чл. 60, ал. 3,4 и 5 от ППЗСПЗЗ има препоръчителен, а не императивен характер и не се посочва състав, в който следва да заседават комисиите при приемане на решение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Обжалваното решение на РС Ч. Бряг е постановено на 19.11.2020г. Същото е връчено на касационния жалбоподател Н.Н. на 16.01.2020г. Касационната жалба е подадена на 29.01.2020г., т.е. в срока по чл. 211 от АПК. Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО .

С посоченото решение е оставена без уважение  подадената жалба от Н.Й.Н., с ЕГН **********,*** против решение № 00003/15.01.2018г. на ОбСЗ Ч.Бряг,  с правно основание чл.14, ал.З от ЗСПЗЗ, като неоснователна и недоказана.

За да остави без уважение жалбата, РС Ч. Бряг е приел, че  с решение № 10 С/05.12.2000г на ПК Ч. Бряг на ищеца и други сънаследници е възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот нива с площ 6,670 дк в землището на грр. Ч.Бряг. Приел е, че с решение № 10 Б/21.05.2001г. на ПК Ч.Бряг нивата е била включена в общата площ за обезщетение със земеделска земя на наследниците на Н. Х. Н. в общ размер 14,671 дк. Приел е, че с протокол № 00002/09.11.2017г. на наследниците е била възстановена земеделска земя  по реда на чл. 18 ж от ППЗСПЗЗ, последния е влязъл в сила на 15.12.2017г. и не може същата да бъде възстановена с план за земеразделяне.  Съдът е приел, че по преписката няма данни молителят и др. негови сънаследници да са депозирали в ОСЗ Ч. Бряг заявление с искане да бъдат обезщетени по реда на чл. 15 ал.3 от ЗСПЗЗ. Приел, че по реституционната преписка няма данни по влезлия в сила план за земеразделяне на землището на Ч.Бряг. Съдът е оставил без уважение подадената  от Н.Й.Н. против решение № 00003/15.01.2018г. на ОбС Ч.Бряг   жалба като неоснователна и недоказана.

Пред РС Ч. Бряг е обжалвано решение на ОбСЗ Ч.Бряг отразено в протокол № 00003/15.01.2018г. постановено по заявление вх.№ 504АА/01.08.2016г. и допълнително заявление № 504 АА/01.08.2016г. и представени писмени доказателства от Н.Й.Н. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Н. Х. Н., б.ж. на Ч.Бряг. С решението ОбСЗ Ч.Бряг е отказала да признае правото на възстановяване на наследниците на Н. Х. Н.  на собствеността с план за земеразделяне на имот –нива от 6,670 дк. Като мотиви за отказа ОбСЗ Ч.Бряг е изложила, че площта по решение № 10 С/05.12.2000г. на ПК Ч.Бряг  от 6,670 дк е включена в общата площ за обезщетение по Решение № 10-Б от 21.05.2001г., която възлиза общо на 14,671 дка и е призната с протокол № 00002/09.11.2017г. влязъл в сила на 15.12.2017г.

От представеното по делото решение № 610/05.12.2011г. постановено по гр.д.№ 183/2018г. по описа на на РС Г.Оряховица, се установява, че Решение №10 С/05.12.2000г.  на ПК Ч.Бряг  постановено на осн. подадена искова молба  от Й.Н.Х./наследник на Н.Х.Н./ за определяне на начин на обезщетение въз основа на решение № 504 на ПК по чл.18 ж от ППЗСПЗЗ във връзка със съдебно решение по чл.11 ал.4 от ЗСПЗЗ за землище на гр.Ч.Бряг с  определяне правото на обезщетение с поименни компенсационни бонове за признато, но невъзстановено право на собственост за земеделски земи на Н.Х.Н.  по чл.10 б ал.1 от ЗСПЗЗ-6,670 дк - V кат.  Със същото решение е прогласена нищожността на решение № 10 Б/03.04.2001г. на ПК Ч.Бряг за определяне на наследниците на Н.Х.Н. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи -14,671 дк общо всички на обща стойност 7030 лв. С решението е прогласена нищожност на Решение № 10 Б/21.05.2001г. на ПК гр.Ч.Бряг, за обезщетяване на наследниците на Н. Х.Н.  за 14,671 дк зем.земя на стойност 7030 лв със 7030бр. поименни компенсационни бонове.Решението е оставено в сила с решение на Адм. съд В.Търново, постановено по АХД 10078/2012г. Решението на РС Г.Оряговица е влязло в сила на 20.07.2012г. По делото е представено решение постановено по гр.д. 183/2011г., с което е отхвърлено искането на ОбСЗ Ч.Бряг за тълкуване на  решението постановено по делото. Решението е оставено в сила с решение на ОС В.Търново, постановено по гр. 77/2017г.     

Видно от представеното по делото/ стр. 92/ решение № 0002/09.11.2017г. е, че ОбСЗ Ч.Бряг е признала и определила за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне- нива от 14,671 дк .

Видно от представеното по делото/ стр. 930/ решение № 00002/09.11.2017г. ОбСЗ се е произнесла по  заявление вх.№  504 А от 11.07.2016  и е предоставила право на собственост като обезщетение на наследниците на Н.Х.Неделчев при условията на чл. 15ал.2 от ЗСПЗЗ върху – нива от 2,30 дк в м. „Камика“ и нива от 12,361 дка в м. „Кучешки гробища“. Общия размер на зем. земи е  14, 761 дка с което е изпълнено решението на РС Г. Оряховица, в частта, в която е прогласена нищожност на решение № 10-Б-03/04.2001г. на ПК. Ч.Бряг.

По делото е представено допълнително заявление /стр.77/ от 11.12.2017г. подадено от Н.Н. до ОбС Ч.Бряг, в което е заявил, че решението на РС Г.Оряховица в частта, за имот от 6,67 дк не е изпълнено. От представените по делото доказателства не става ясно изпълнено ли е решението на РС Г.Оряховица, в частта  с която е  прогласено решение на  ПК Ч.Бряг № 10 С/05.12.2000г. на ПК Ч.Бряг.

 С оглед на съдържащите се в  обжалваното съдебно решение мотиви, за настоящия съдебен състав е  обективно невъзможно да упражни инстанционен контрол относно неговата законосъобразност. По делото не са изложени  конкретни съображения и не са обсъдени доводите и възраженията  на жалбоподателя изложени в жалбата.В мотивите към обжалваното решение, съдът е преповторил мотивите изложени  от ОбСЗ Ч.Бряг при постановяване на оспореното решение, и не става ясно как е достигнал до изводите, че  нивата с площ 6,670 дка е възстановена с решение обективирано с протокол № 00002/09.11.2017г. Мотивите са писмени съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е  стигнал до своето решение и  въз основа на които е обосновал крайния си извод, изведен в диспозитива на решението и дават възможност за преценка на констатациите и изводите на съда. Поради изложеното делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт.

С оглед изход на делото, на  касатора се дължат разноски,  но не в претендирания размер от 627,95лева. Видно от представеното на стр. 34 по делото пълномощно и договор за правна помощ е, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.  По делото не са представени доказателства, че жалбоподателят е направил разноски в по-голям размер, поради което и  ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата 600 лв представляваща направени по делото разноски. По отношение на  разликата до претендираните 27 лв по делото няма представени доказателства за направени разходи за явявяне в съдебно заседание.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 222, ал. 2, т. 1  от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

 

РЕШИ:

 

Отменя решение 405/19.11.2019 г., постановено по гр. д. № 119/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Червен бряг.

Връща делото на друг състав на Районен съд –Червен бряг за  ново разглеждане с оглед гореизложените мотиви.

Осъжда Общинска служба „Земеделие“ Червен бряг  да заплати на Н.Й.Н. , ЕГН **********, съдебен адрес *** разноски в размер на 600 лева, като за разликата до 627 лв оставя искането за присъждане на разноски без уважение като неоснователно.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ 1.             2.