№ 3543
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510029 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. М. срещу Решение № 20047025/08.07.2022 г.
по гр.д. № 61759/2018 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 80-ти състав, с което е
осъден на основание чл.143, ал.2 КС да заплаща на сина си В. А. М., чрез неговата майка и
законен представител С. С. В., месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от
20.09.2018 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Твърди се неправилност на атакувания съдебен акт.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна В. А. М. не е подал отговор на
въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 20047025/08.07.2022 г., постановено по гр. дело № 61759/2018 г. по
описа на Софийския районен съд, ГО, 80-ти състав, В. М., роден на ******* г. в гр. Неапол,
Република Италия, е осъден да заплаща на сина си В. А. М., роден на ******* г., месечна
1
издръжка в размер на 180 лева, считано от 20.09.2018 г. до настъпване на законна причина,
обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване. С атакувания
съдебен акт съдът се е произнесъл по отговорността за сторените в производството разноски
и е осъдил В. М. да заплати по сметка на Софийски районен съд държавната такса и
разноски за превод на документи и възнаграждение на назначения му особен представител
съгласно чл.78, ал.6 ГПК.
Изцяло бланкетно във въззивната жалба се сочи, че атакуваният съдебен акт е
неправилен.
Според разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1
СК, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Това са
две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази и това е сторено от
първоинстанционния съд.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и
да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие
дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез
получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти,
семейни добавки и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за
тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които
рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага. В
настоящия случай детето е на четиринадесетгодишна възраст и е ученик в *** „А. К.“.
Установени са обичайни за възрастта му нужди, свързани с разходи за храна, дрехи, обувки,
учебници и учебни помагала за извънкласни форми на обучение, медицински грижи,
културни потребности, развлечения, които са били отчетени от първоинстанционния съд.
Видно от отразеното в представения пред въззивната инстанция, изготвен на
основание чл. 21, т. 15 във вр.с чл. 15, ал. 6 ЗЗДт от АСП, Д „СП“-Възраждане социален
доклад изх. № ПР/Д-С-ВЗ/290-001/09.11.2022 г. детето посещава психолог и ресурсен учител
в учебното заведение, но не са доказани повишени ежемесечни разходи за тези консултации.
Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и зависи от
възможността на същия да предоставя такава по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2
СК. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални
нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай
същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от въззивника
издръжка на детето съдът съобразява работоспособната възраст на бащата, липсата на
твърдения и доказателства за здравословни проблеми при същия, изискващи значителни
2
ежемесечни разходи за лечение и отсъствието на други алиментни задължения, което налага
извод, че същият разполага с възможността без затруднения да отделя над средства,
необходими за собствената му издръжка и присъдената от СРС сума за издръжката на сина
си.
Определеният от първоинстанционния съд размер на дължимата издръжка е
съобразен с установения осигурителен доход на майката, както и обстоятелството, че
същата полага непосредствени грижи за детето, което поражда необходимостта
неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от издръжката на детето съобразено с
установените му възможности.
Поради изложеното първоинстанционното решение, с което въззивникът е осъден да
заплаща на детето В. А. М. на основание чл.143, ал.2 СК месечна издръжка в размер на 180
лева следва да бъде потвърдено.
Определеният размер на издръжката е дължима от датата на депозиране на исковата
молба до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на настоящото дело, въззивникът няма право на разноски.
Въззиваемата страна не претендира разноски.
Предвид разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 129,60 лева държавна такса за
разглеждане на въззивната жалба и сумата от 300 лева разноски за адвокатско
възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция от назначения му от съда
особен представител.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20047025/08.07.2022 г. по гр.д. № 61759/2018 г. по
описа на Софийския районен съд, ГО, 80-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. М., роден на ******* г. в гр. Неапол, Република Италия, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
129,60 лева и 300 лева разноски за възнаграждение за особен представител.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4