№ 17512
гр. София, 15.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20241110177749 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от Б. К. Н. срещу
„П. Б.“ ЕООД с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от
1808,61 лв., представляваща дължимо нетно трудово възнаграждение за 16
работни дни през месец ноември 2024 г. за периода от 01.11.2024 г. до
24.11.2024 г. вкл., както и иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от 5650 лв., представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 18 дни за 2024 г., 14 дни за 2023 г., 18 дни за 2022
г. (съгласно уточнителна молба от 31.01.2025 г.). Ищецът твърди, че за
посочения исков период от 01.11.2024 г. до 24.11.2024 г. вкл. е бил в трудово
правоотношение с ответника, възникнало по силата на трудов договор от
01.02.2019 г., прекратено със Заповед от 25.11.2024 г. на основание чл. 325, ал.
1, т. 1 КТ, считано от 25.11.2024 г., като не му било заплатено дължимото
трудово възнаграждение за 16 работни дни през месец ноември 2024 г. в
размер 1808,61 лв. Твърди, че не е използвал платения си годишен отпуск в
размер от 18 дни за 2024 г., 14 дни за 2023 г., 18 дни за 2022 г. или общо 50
дни, за които не му било заплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск. Претендира горепосочените суми, ведно със законната лихва
от предявяване на исковете – 31.12.2024 г. до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба
чрез адв. Е. М., към който не е приложено пълномощно за подписалия
отговора на исковата молба адвокат, поради което и на основание чл. 101 ГПК
на ответника следва да бъдат дадени указания за отстраняване на
констатираната нередовност.
Ответникът признава, че между страните е бил сключен трудов договор от
01.02.2019 г., както и че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено със
Заповед от 25.11.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от
25.11.2024 г. Не оспорва претенцията на ищеца за заплащане на сумата от
1808,61 лв., представляваща трудово възнаграждение за месец ноември 2024
г., както и претенцията за заплащане обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за дните, посочени в заповедта за прекратяване на трудовия
1
договор – 18 дни за 2024 г. и 5 дни за 2023 г. Оспорва като неоснователна
претенцията на ищеца за заплащане обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2022 г., както и за дните над посочените в заповедта за
прекратяване на трудовия договор. Претендира разноски.
По иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че за
процесния период страните са били в трудово правоотношение, по силата на
което е престирал съобразно уговореното, както и размера на уговореното
брутно трудово възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на
дълга.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на
трудово правоотношение между страните, което е прекратено независимо от
основанието за прекратяване, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението.
В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуска за процесния
период, или плащане на обезщетението за неползването му.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 вр. чл. 153 ГПК, отделя като
безспорни и с това ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало с
трудов договор от 01.02.2019 г. и прекратено със Заповед от 25.11.2024 г.,
считано от 25.11.2024 г.; че през периода от 01.11.2024 г. до 24.11.2024 г. вкл.
ищецът е полагал труд при ответника; размера на дължимото нетно трудово
възнаграждение за месец ноември 2024 г. – 1808,61 лв.; както и че към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е имал 18 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2024 г. и поне 5 дни неизползван
платен годишен отпуск за 2023 г.
По доказателствените искания:
Писмените доказателства, представени с исковата молба и отговора на
исковата молба, са относими към очертания предмет на доказване в
производството, поради което следва да се приемат.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи цялото трудово досие на ищеца е основателно и следва да бъде
уважено.
По искането на ищеца за допускане на ССчЕ съдът ще се произнесе в
първото заседание по делото след изслушване на страните.
При тези мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 30.04.2025 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение, ищецът с препис от
отговора на ответника с приложенията. На ответника да се изпрати препис от
молбата на ищеца от 20.03.2025 г.
2
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да представи доказателства за валидно учредена представителна
власт на адв. Е. М., подписала отговора на исковата молба, към датата на
изпращането му – 10.03.2025 г. или в същия срок изрично и писмено да
потвърди извършените от адв. М. процесуални действия по подаване на
отговор на исковата молба без представителна власт.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията в срок, съдът
ще приеме, че отговор на исковата молба не е депозиран.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представени с исковата молба и отговора
на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК, в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да представи в заверен препис цялото
трудово досие на ищеца, с преписи за насрещната страна.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на ССчЕ за
първото заседание по делото след изслушване на страните.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО,
обективиран в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад по делото и
дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-изгодният за
тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3