№ 1967
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря Б.Л.К.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20241110127819 по
описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.02.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
Секретар Б.Л.К.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 27819 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „......................” ЕАД, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. ”....................., с ЕИК ..................., представлявано от
изпълнителния .................ор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен
процесуален представител, против Б. В. К., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
„........................ Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 07.03.2024 г.
дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника
за сумата от общо 2 647,96 лв., от която: сумата от 2 112,27 лв. – главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец
януари 2022 г., сумата от 516,07 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 26.02.2024
г., сумата от 15,33 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец януари 2021 г.
до месец януари 2022 г., сумата от 4,29 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 26.02.2024 г., както и за присъждане на
законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. По повод на дадени от
съда указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 78,
находящ се в гр. София ж.к. „..................., с абонатен № ................... за периода от месец май
2020 г. до месец януари 2022 г., но е останал задължен за дължимата цена за посочения
период за сумата от 2 647,96 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила
договор с „.................” ЕООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата
молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от
ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния
период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за
заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва
за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на Б. В. К., че ответникът дължи на „......................” ЕАД – гр. София сумата от
общо 2 647,96 лв., от която: сумата от 2 112,27 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец януари 2022 г.,
сумата от 516,07 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 26.02.2024 г., сумата от
15,33 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец януари 2021 г. до месец
януари 2022 г., сумата от 4,29 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 26.02.2024 г., както и за присъждане на
законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
2
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Б. В. К., с който заявява, че не оспорва претендираните суми, но оспорва
основанието, на което същите се претендират. Прави възражение за погасителна давност на
претендираните суми за периода от месец май 2020 г. до месец януари 2021 г. Оспорва
качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот, както и наличието на
облигационна връзка между страните. Излага твърдения за сключен договор за наем на
общинско жилище от 16.01.2014 г. със срок от едно година, изтекъл на 16.01.2015 г. Оспорва
наличието на основание за начисляване на суми за дялово разпределение. Оспорва
претенциите за лихва за забава. Позовава се на влезли в сила съдебни решения по гр.д. №
77957/2017 г. по описа на СРС, 54 състав, гр.д. № 43796/2019 г. по описа на СРС, 88 състав, и
гр.д. № 56421/2022 г. по описа на СРС, 82 състав. Излага подробни съображения. Моли съда
да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
С определение от 07.10.2024 г. „.................” ЕООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице помагач „.................” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415,
ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е
възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 13970/2024 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
25.03.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Б. В. К. е осъден да заплати на „......................” ЕАД сумата от 2 112,27 лв.
– главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „......................., абонатен № ................... за
периода от месец май 2020 г. до месец януари 2022 г., сумата от 516,07 лв. - лихва за забава
за периода от 15.09.2021 г. до 26.02.2024 г., сумата от 15,33 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от месец януари 2021 г. до месец януари 2022 г., сумата от 4,29 лв.
– лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 18.03.2021 г. до
26.02.2024 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 07.03.2024 г. до
изплащане на вземането, а също и сумата от 102,96 лв. – направени по делото разноски, от
които: сумата от 52,96 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания в
3
предвидения едномесечен срок заявителят “......................” ЕАД, ищец в настоящото
производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “......................” ЕАД на потребители в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „......................” АД и одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „.................” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да
извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради
етажна собственост, а “......................” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни
и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от
потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 1835 от 13.08.2002
г., сключен между „Техем сървисиз” ООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в
гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 316, вх. Г, е видно, че страните са се договорили дружеството
да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и
извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от
представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на
проведено Общо събрание на собствениците.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че
„.................” ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период
относно сграда, в която се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представените заверени преписи от настанителни заповеди и договол за наем от
16.01.2014 г. се установява, че между Столична община и Б. В. К. е сключен договор за наем,
по силата на който на ответника е предоставен за ползване под наем апаратамент № 78,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „..................., а от Писмо № П-16142 от 07.12.2023 г.,
изпратено от Столична община до ищеца се установява, че за периода от месец май 2020 г.
до 19.01.2022 г. процесното жилище е с титуляр Б. В. К., като от 20.01.2020 г. до 23.02.2022 г.
жилището е било свободдно и е било под разпореждането на фонд „Резервен“ към Столична
община, а от 23.02.2022 г. до момента на изготвяне на писмото титуляр е трето лице.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „.................” ЕООД са били
4
изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за
сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 2 169,75 лв., от които начислената сума по
фактури е в размер на 2 681,43 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 511,68 лв.
Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната
станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с
изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 27.03.2023 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № ..................., за периода от месец май 2020 г. до месец януари 2022 г. са в размер
на 2 127,96 лв. – за главница и 516,07 лв. – лихва за забава. Вещото лице също така
установява, че няма данни за извършени плащания на сумите, предмет на настоящото
производство.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “......................” ЕАД е дружество, регистрирано
по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 78, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. „..................., на който адрес е открита партида на абонатен № 81109. По делото
не се спори, че ответникът е бил ползвател на процесния недвижим имот за процесния
период. Спори се за размера на доставената топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответницата се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 45-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
5
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответницата, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 2 169,75 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 2 681,43 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 511,68 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за процесния имот за
претендирания размер от 2 112,27 лв., поради което следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на направеното от ответниците възражение за погасителна давност,
съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на
възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна
енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 07.03.2024 г. тригодишната погасителна давност е
изтекла по отношение на вземането до месец декември 2020 г. включително, като вземането
6
за месец януари 2020 г., което е станало изискуемо в средата на месец март 2020 г., както и
вземанията след тази дата, не се считат погасени по давност. Вземанията, които ищецът
претендира, обхващат периода от месец януари 2021 г. до месец януари 2022 г., поради което
същите не са погасени по давност. Задълженията за главница на ответника за процесния
период възлизат на 2169,75 лв. Исковата претенция се явява изцяло основателна и доказана,
поради което следва да бъде уважена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Ответникът е направил възражение за погасителна давност и досежно
претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД задълженията за лихви се
погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за лихва за забава върху
главниците за периода след месец януари 2021 г. не са погасени по давност. Доколкото се
претендира лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 26.02.2024 г., то същата е
основателна за същия период, следва да се изчисли върху главницата от 2 112,27 лв., при
съобразяване с издадените общи фактури. Видно от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза дължимата лихва за забава върху главницата възлиза на
516,07 лв. Претенцията като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
Относно претендираната главница в размер на 15,33 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец януари 2021 г. до месец януари 2022 г., съдът намира,
че същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение, предоставена от третото лице помагач „.................” ЕООД. Липсват
доказателства за възлагане събирането на тази сума от „.................” ЕООД в полза на ищеца.
Ето защо съдът намира, че исковата претенция като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 4,29 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 18.03.2021 г. до
26.02.2024 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 07.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението е
основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
102,20 лв. от общо направените разноски в размер на 102,96 лв., от които: сумата от 52,96
лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
7
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 974,86 лв. от общо направените
разноски в размер на 982,14 лв., от които: сумата от 82,14 лв. – платена държавна такса,
сумата от 800 лв. – платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
1,48 лв. от общо направените разноски в размер на 200 лв., представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с отхвърлената част от исковите претенции. На ответника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 4,22 лв. от общо направените разноски в
размер на 570 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „......................”
ЕАД, с ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „..................”,
ул.”........................., представлявано от изпълнителния .................ор А.С.А., против Б. В. К., с
ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „......................., с правно основание чл. 422 във връзка с
чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Б. В. К.
дължи на „......................” ЕАД сумата от 2 112,27 лв. /две хиляди сто и дванадесет лева и
двадесет и седем стотинки/ – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от месец май 2020 г. до месец януари 2022 г., сумата от 516,07 лв.
/петстотин и шестнадесет лева и седем стотинки/- лихва за забава за периода от 15.09.2021 г.
до 26.02.2024 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 07.03.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от
15,33 лв. /петнадесет лева и тридесет и три стотинки/ – главница за дялово разпределение за
периода от месец януари 2021 г. до месец януари 2022 г., сумата от 4,29 лв. /четири лева и
двадесет и девет стотинки/ – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 18.03.2021 г. до 26.02.2024 г.
8
ОСЪЖДА Б. В. К., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „......................., ДА
ЗАПЛАТИ на „......................” ЕАД, с ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „..................”, ул.”........................., представлявано от изпълнителния
.................ор А.С.А., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 974,86 лв.
/деветстотин седемдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Б. В. К., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „......................., ДА
ЗАПЛАТИ на „......................” ЕАД, с ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „..................”, ул.”........................., представлявано от изпълнителния
.................ор А.С.А., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
102,20 лв. /сто и два лева и двадесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски в производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 8872 от 25.03.2024 г. по гр.д. № 13970/2024 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА „......................” ЕАД, с ЕИК ..................., със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „..................”, ул.”........................., представлявано от
изпълнителния .................ор А.С.А., ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. К., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „......................., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от сумата от 4,22 лв.
/четири лева и двадесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „......................” ЕАД, с ЕИК ..................., със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „..................”, ул.”........................., представлявано от
изпълнителния .................ор А.С.А., ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. К., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „......................., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК,
1,48 лв. /един лев и четиридесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото
разноски в производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 8872 от 25.03.2024 г. по гр.д. № 13970/2024 г. по описа на СРС, 155 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „.................” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”................, секция А-Б, офис 3,
представлявано от управителя Д. Ц.В., в качеството му на трето лице помагач на страната на
„......................” ЕАД, с ЕИК ....................
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9