Определение по дело №1476/2020 на Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                                     №262173/19.10.2020г.

гр. В.

 

Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател: Т. Л.

Секретар: Д. Д.

 

разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №1476/2020 г., по описа на ВРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на М.С.С., ЕГН **********, с адрес;***, с която против „В.К.Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи следните суми: 4380 лева, от които – 4000 лева – главница и 380 лева – разноски, за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителни листове по ч.гр.д. № 5620/2017 г. на ВРС, въз основа, на които е образувано изп. дело № 20177120400479 на ЧСИ И.С., рег. № 712 на КЧСИ, поради изтекла тригодишна погасителна давност, считано от датата на подписване на записа на заповед – 05.06.2013 г., послужил като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение до датата на предявяване на менителничния ефект – 12.04.2017 г. Претендират се сторените разноски по делото.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права.

Проведено е ч.гр.д.№5620/2017 г. по описа на ВРС, по което ищецът, въз основа представен от ответника запис на заповед от 05.06.2013 г., е осъден да заплати на последния следните суми: 4000 лева – главница и 380 лева – разноски в заповедното производство. Издаден е изпълнителен лист за главницата и за разноските. Въз основа на същите е образувано изп. дело № 20177120400479/2017 на ЧСИ И.С., рег. № 712 на КЧСИ. Ищецът намира, че вземането му към ответника не съществува, тъй като същото е погасено с изтичане на погасителна давност, считано от датата на издаване на записа на заповед - 05.06.2013 г., послужил като основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№5620/2017 г. по описа на ВРС.

В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Сочи, че след образуване на изпълнителното производство, ищецът е извършил няколко плащания. Не се твърди наличие на предпоставки по чл.424 ГПК. Заявява, че тъй като ищецът не е уточнил коя погасителна давност намира за изтекла, защитата на ответника е затруднена. Намира претенцията на ищеца за изцяло неоснователна, поради което моли за отхвърлянето ѝ.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа  и правна страна, следното:

Видно от запис на заповед издаден на 05.06.2013 г., в гр. В., издателят М.С.С., е поел задължението да заплати на „В.к.г.“ ООД или на негова заповед, сумата от 4000 лева, с падеж - на предявяване. Определен е 5-годишен срок, в който записът на заповед може да бъде предявен за плащане. Предявяването е извършено на дата 12.04.2017 г. – обстоятелство, което не се оспорва от страните.

Поради неплащане на сумата по менителничния ефект, въз основа заявление на ответника, пред ВРС е образувано ч.гр.д. № 5620/2017 г. по описа на съда, по което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 10.05.2017 г. Не се представят доказателства, а и не се твърди срещу издадената заповед да е подадено възражение по чл.414 ГПК.

На дата 19.05.2017 г. ответникът представя изпълнителния лист на ЧСИ И.С.Н.– рег. №712 КЧСИ, която с разпореждане от 22.05.2017 г. образува изп. дело № 20177120400479. По същото са извършени справки за длъжника М.С., като на 30.05.2017 г. до длъжника е изратена покана за доброволно изпълнение. Наложен е запор на банкови сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД, „ЦКБ“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Алианц Банк България“ АД, а на 05.06.2017 г. е наложен и запор на трудовото възнаграждение на ищеца. На 07.06.2017 г. са запорирани 2 бр. МПС, собственост на ищеца.

Ищцовата претенция черпи правно основание от разпоредбите на чл.124, ал.1 ГПК, чл.439 ГПК. Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Вземанията на ответника, за които е образувано изп. дело № 20177120400479 на ЧСИ И.С., рег. № 712 на КЧСИ, произтичат от издаден на 05.06.2013 г., от ищеца, запис на заповед, предявен за плащане на 12.04.2017 г. Съгласно чл.531, ал.1 ТЗ, исковете по менителницата срещу платеца, се погасяват с тригодишна давност от падежа – т.е. от 12.04.2017 г., като същият изтича на 12.04.2020 г. Видно от разпореждане на ЧСИ №712, изп. дело № 20177120400479 е образувано на 22.05.2017 г., т.е. малко повече от месец от предявяване на записа на заповед.

В процесния случай, обаче, не се касае за изтекъл срок за предявяване на менителничен иск. Ищецът твърди, че още преди издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №11144/2019 г. по описа на ВРС, вземането на ответника е погасено по давност, т.е. сочи се обстоятелство настъпило преди издаване на изпълнителното основание, респективно, преди образуване на изпълнителното производство. В разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че искът срещу изпълнението, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание. Доколкото в заповедното производство не се провежда съдебно дирене, възможността на издателя на процесния запис на заповед да оспори задължението си, е преклудирана с изтичане срока по чл.414, ал.2 ГПК. Заявеното от ищеца оспорване на вземането, след стабилизиране заповедта за изпълнение, се основава на факт, който е бил известен на ищеца и същият е могъл да го заяви в срока за възражение по чл.414 ГПК. Същият не попада в приложното поле на чл.439 ГПК, тъй като не представлява новонастъпило или новоткрито обстоятелство. С исковата молба, образувана в настоящото производство, ищецът се стреми да пререши правния спор с ответника, в т.ч. чрез навеждане на факти, които е могъл да въведе в производството по издаване на изпълнителното основание. Тъй като ищецът е пропуснал да заяви тези факти, в това производство, обсъждането им в последващ съдебен процес, какъвто се явява настоящият, е недопустимо. В този смисъл е и последователната съдебна практика на ВКС, според която отрицателният установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК, с който може да се оспори изпълняемото право, изключва възможността то да се основава на факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо, поради което иск основан на такива факти е недопустим /така – решение №33 от 05.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №1244/2010 г., III г.о., определение № 545 от 17.12.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4667 по описа за 2019 г., III г.о./.

При горните доводи, съдът намира, че предявеният иск недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено, като недопустимо.

На осн. чл.78, ал.4 ГПК, ищецът дължи в полза на ответника сторените от него разноски по делото, в размер на 300 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.

            Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №1476/2020 г. по описа на ВРС образувано по искова молба на М.С.С., ЕГН **********, с адрес;***, с която против „В.К.Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника, следните суми: 4380 лева, от които – 4000 лева – главница и 380 лева – разноски, за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5620/2017 г. на ВРС, въз основа, на който е образувано изп. дело № 20177120400479 на ЧСИ И.С., рег. № 712 на КЧСИ, поради изтекла тригодишна погасителна давност, считано от датата на подписване на записа на заповед – 05.06.2013 г. до датата на предявяването му – 12.04.2017 г., като недопустимо.

ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********, с адрес;*** да заплати на  „В.К.Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сторените разноски по делото в размер на 300 лева.

Определението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - В., с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: