№ 202
гр. Пазарджик, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
в присъствието на прокурора Г. Хр. К.
като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно частно
наказателно дело № 20255200600502 по описа за 2025 година
С определение от 09.05.2025г. постановено по НОХД № 634/2025г.
Районен съд гр. Пазарджик на основание чл.343б, ал.5, вр. с ал.3 от НК е
присъдено И. Л. К., ЕГН: **********, да заплати равностойността на
управлявания от него лек автомобил „******“, с рег.№ ***** който не е негова
собственост, в размер на 39916 лв., платими в полза на държавата по сметка на
НАП.
Против това определение е подадена въззивна жалба от адвокат Б., в
качеството му на защитник на И. К.. В жалбата се иска отмяна на
определението .Излагат се доводи за противоречие на чл.343 б ал.5 от НК с
чл.45-50 от ХОПЕС. Твърди се ,че определената санкция е в противоречие с
принципа на пропорционалност. Изложени са подробни съображения.
Не се ангажират доказателства по делото.
В съдебно заседание защитата и подсъдимият не се явяват.
Представителят на ОП-Пазарджик моли да се потвърди определението
като излага съображения за неговата законосъобразност.
1
Съдът като съобрази изложеното в жалбата и становището на
прокуратурата и провери изцяло така атакувания съдебен акт направи
следните изводи:
Производството по горецитираното дело се е развило пред
първоинстанционния съд по реда на Глава ХХІХ от НПК, като след
одобряване на споразумение, съдът е открил производство по реда на чл.383,
ал.2 във вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.53 и чл.343б ал.5 вр. с ал.1 от
НК. Именно в това производство съдът е постановил обжалваното
определение, с което на основание чл.343б ал.5 от НК е присъдил в тежест на
подс. И. К. да заплати в полза на държавата парична сума в размер на 39916.00
лв., представляваща равностойността на МПС, послужило за извършване на
престъплението по чл.343б ал.3 от НК, а именно л.а. „******“, с рег. № ******
собственост на с.и.к..
В законоустановения срок е подадена горепосочената въззивна жалба, в
която са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на
определението, като се акцентира на това, че основанието в НК, въз основа на
което е било присъдено заплащането на равностойността на МПС,
противоречи на фундаментални правни принципи, на Конституцията, както и
на правото на Европейския съюз, досежно изискването за съразмерност и
пропорционалност на наказанието, което се налага за извършеното
престъпление. Излагат се подробни съображения в тази насока и се сочи, че
предвид принципа на пропорционалност , първостепенния съд е следвало да
откаже да приложи разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК. Счита се, че
разпоредбата на НК противоречи на чл.2 т.4 от Директива 2014/42, на чл.2,
параграф 1 от Рамковото решение 2005/212, на чл.49, параграф 3 и чл.54 от
Хартата на основните права на ЕС. С тези аргументи се иска отмяна на
атакуваното определение.
При постановяване на определението съдът се е съобразил наличните по
делото доказателства, а именно: че престъплението е било извършено с
горепосоченото МПС; че същото не е собственост на подсъдимия; че
стойността на МПС към инкриминираната дата е възлизала на сумата от
39916.00 лева, установена по експертен път.
Въззивният съд намира определението за правилно и законосъобразно,
поради следното:
2
С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от
04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., беше приета нова алинея пета на чл. 343б
от НК, според която, в случаите на извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 -
4 от НК- при управление на моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в
полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е
собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда
равностойността му. Очевидно волята на законодателя, при приемане на
разпоредбата на чл. 343б, ал.5 от НК, е била при извършване на такова
престъпление да бъде отнето в полза на държавата превозното средство,
собственост на дееца, а ако той не е собственик - да бъде присъдена
равностойността му, т. е. да се предвиди допълнителна превантивна мярка
/санкция/ за неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на
последния да извършва други такива престъпления, независимо от
наложеното му наказание по НК.
С разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от общата част на НК,
също се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите,
собственост на дееца, които са били средство, съответно предмет на
престъплението, като в последния случай, това трябва да е и изрично
предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато впрочем е и
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а когато средството на престъплението
липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му. Отнемането на
вещи по чл. 53 от НК, представляващи средство, съответно предмет на
извършено престъпление, в полза на държавата, съответно присъждане на
тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо отделно и независимо от
наказателната отговорност, какъвто е и изричният текст и на самата
разпоредба на чл. 53 от НК. Същото не е наказание по смисъла на
наказателния закон, а представлява превантивна мярка под формата на
гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност, в какъвто
смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС по приложението на посочената
разпоредба.
Престъпленията по чл. 343б, ал. 1 - 4 HK ca част от престъпленията по
транспорта, чиито обект на защита са обществените отношения, свързани с
3
безопасността на движението, правилното функциониране и нормалната и
безаварийна работа на транспорта. Няма спор в доктрината и съдебната
практика, че при всички престъпления по транспорта, които са свързани с
управление на превозно средство, това превозно средство e елемент от
защитените обществени отношения, поради което и е част от престъпният
състав. В този смисъл превозното средство се явява предмет на
престъплението, а не средство за неговото извършване /виж например
Решение № 817/09.11.2006г. по н.д. № 258/2006г. на ІІ н. о. на ВКС /.
Непрецизно използваният от законодателя израз в разпоредбата на чл. 343б,
ал.5 НК „МПС, послужило за извършване на престъплението“, не променя
характера на МПС-то като предмет на престъплението и не го превръща в
средство.
Без съмнение е, че мотивите на законодателя, при приемане на
промените в НК и в частност новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, са
били да се засили превенцията в посока да се предотврати извършването на
бъдещо общественоопасно деяние, на първо място в личен за дееца план и на
второ в генерален – за останалите членове на обществото ни.
От изложеното може да се изведе и връзката между посочените
разпоредби от общата и особената част на НК и смисъла на разпоредбата на
чл.343б, ал.5 от НК, а именно, че същата представлява едновременно аналог и
разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на
държавата, респ. присъждането на равностойност по чл. 53 от НК, независимо
от наказателната отговорност. Предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5
от НК отнемане на вещи предмет на престъплението - когато деецът е техен
собственик, или присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност -
когато деецът не е техен собственик, както вече се каза не представлява
наказание по смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за
извършената противозаконна дейност.
Както беше посочено по-горе, отнемането на вещи в полза на
държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат
на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК
случаи, по аргумент от чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК. Такова отнемане, но освен
него и присъждане на равностойност, е предвидено в особената част на НК -
новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която се явява специална по
4
отношение на чл. 53 от НК. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5
от НК доразвива и разширява обхвата на общата разпоредба на чл. 53 от НК,
като предвижда освен отнемане в полза на държавата на предмета на
престъплението, когато е собственост на дееца, но и присъждане на
равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че
деецът не е негов собственик. В този смисъл и както вече беше посочено,
специалната разпоредба представлява едновременно аналог и разширяване
обхвата на приложното поле на чл. 53 от НК, поради което приложима е
именно специалната разпоредба, а не общата такава.
С оглед горното настоящата инстанция намира, че прилагайки
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1
от НПК, респ. присъждайки заплащането на равностойността на процесното
МПС в тежест на дееца-несобственик, първоинстанционният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, т.к. правилно е приложил
материалния закон.
При тези данни абсолютно законосъобразно първостепенния съд е присъдил в
тежест на подс. К. да заплати в полза на държавата горепосочената парична
сума, представляваща равностойността на МПС, послужило за извършване на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.
С оглед на всичко казано до тук, искането на защитата за отмяна на
определението не може да бъде удовлетворено. Не може да бъде споделено
възражението на защитата в смисъл, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не
следва да бъде прилагана, т.к. противоречи на Конституцията и на правото на
Европейския съюз. На това възражение следва да се отговори, че
понастоящем посочената разпоредба е част от позитивното действащо право
в страната ни и не е обявена за противоконституционна от единствено
оправомощения за това орган – Конституционния съд /КС/ на Р България.
Фактът, че КС се произнесе с решение с което отказа да обяви разпоредбата
за противоконституционна.
Възражението, че горецитираната разпоредба не следва да се прилага
заради нейната непропорционалност спрямо тежестта на извършеното
престъпление, също не може да бъде споделено. Следва да се отбележи, че
принципът за пропорционалност при ограничаване на права е възприет в
редица международни актове, ратифицирани от страната ни /виж напр. чл.52,
5
ал.1 от ХОПЕС/, както и в трайната практика на КС и Съда на ЕС. За да бъде
съблюдаван този принцип обаче, в светлината на приложението или не
приложението на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, при извършени
престъпления по някои от предходните алинеи, то въпросната разпоредба би
следвало да е разписана като факултативна, т. е. да е дадена възможност на
съдилищата да преценят дали да я приложат или не. Такъв законодателен
подход например е приложен при създаване на новата разпоредба на чл.343,
ал.5 от НК, където е казано „съдът може“, касателно възможността за
отнемане на МПС на собственика или присъждане на неговата равностойност
на не собственика. Разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК обаче е въведена от
националния законодател като императивна, при което не прилагането й,
обосновано с принципа на пропорционалността, би означавало отказ да се
приложи действащ закон, което е недопустимо, още повече от
правораздавателен орган.
Нещо повече, като цяло преценката за пропорционалност следва да се
прави преимуществено от законодателя, който е овластен от Конституцията да
съобрази тези обстоятелства още при приемането на законите, чрез които се
засяга правото на собственост или се интервенира неблагоприятно върху
патримониума на дееца. Той като висш представителен орган на народа най-
добре може да прецени, дали интересите на обществото и преследваната цел,
налагат въвеждането на определени ограничения на правата на отделните
граждани. От своя страна тази преценка не е безконтролна и при определени
условия подлежи на проверка от Конституционния съд, който съобразно
действащия у нас принцип за концентриран контрол за
противоконституционност на законите, е единственият орган, който може да
обяви определен законов текст за противоконституционен. Още повече, че в
тази насока е и решение №8 от 17.07.2025г. на Конституционния съд по к.д.
№15 от 2024г. С това решение е отхвърлено искането на ОСНК на ВКС за
установяване на противоконституционност на ал.5 на чл.343б от НК, в частта
“ако деецът не е собственик- да присъди равностойността му“.
В случая, както стана вече ясно, въззивният съд не намира нормата
на чл. 343б, ал. 5 НК, в частта относно отнемането на собствено на дееца МПС
или присъждане на равностойност на несобствено на дееца МПС, да
противоречи на цитираните нормативни актове от висша степен, поради което
6
и счита, че правилно районният съд е приложил закона.
Воден от горното и на основание чл.306, ал.3, във вр. с чл.334, т.6, вр. с
чл.338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.05.2025г. постановено по НОХД №
634/2025г. на Районен съд гр. Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7