Решение по КНАХД №2180/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл. 208–221 АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Х. С. Н., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ет. 7, ап. 40, съдебен адрес: [населено място], [улица], № 85, оф. 2, чрез адв. А. В. С., против Решение № 929/19.08.2025 г. по АНД № 3057/2025 г. на Районен съд – [област], XXIV н. с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 117/24.02.2025 г. на директора на РДГ – [област], с което на Х. С. Н. на основание чл. 90, предложение второ, предложение трето от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева, както и на основание чл. 61, ал. 1 от ЗЛОД и чл. 20 от Закона за административните нарушения и наказания му е наложено отнемане в полза на държавата на 18 броя ловни трофеи от дива свиня.

Жалбоподателят поддържа, че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Излага се, че съдът е направил неверни фактически изводи и е приложил неправилно материалния закон, като е потвърдил наказателно постановление, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място се твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗАНН, като е приел, че същата е неприложима в случая, въпреки че административнонаказателното производство е било прекратено с резолюция по чл. 54, ал. 1, т. 9 ЗАНН и е било изрично разпоредено задържаните 18 броя ловни трофеи да се съхраняват до произнасяне на Районна прокуратура – [област]. Посочва се, че вещите не са били съхранени по реда на чл. 46, ал. 1 и 2 ЗАНН, което е довело до съществено нарушение на процесуалните правила и до ограничаване правото на защита. Освен това се поддържа, че съдът е възприел безкритично заключението/становището на експерта от РДГ – [област] инж. В. Г., въпреки че задачата му е била да извърши експертна проверка и оценка, а не да установява биологичния произход на вещите, поради което не е изяснен въпросът дали иззетите предмети действително представляват ловни трофеи. С отказа да се назначи нова експертиза ПРС е ограничил правото на защита. Навеждат се и доводи, че наказателното постановление е издадено след изтичане на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, тъй като АУАН е съставен на 03.05.2024 г., а постановлението е издадено на 24.02.2025 г., като дори и да се приеме спиране на срока поради прекратяване на производството, срокът е започнал да тече отново най-късно на 01.08.2024 г., когато прокуратурата е уведомила РДГ – [област] за приключване на наказателното производство. Твърди се и че липсва яснота относно местонахождението на вещите – предмет на нарушението, което прави невъзможно прилагането на чл. 20 ЗАНН.

Въз основа на изложеното жалбоподателят иска от съда да отмени Решение № 929/19.08.2025 г. по АНД № 3057/2025 г. на Районен съд – [област], XXIV н. с., и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания по прилагане на закона, а при условията на евентуалност – да отмени както решението, така и Наказателно постановление № 117/24.02.2025 г. на директора на РДГ – [област]. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 213а АПК е постъпил писмен отговор от директора на Регионална дирекция по горите – [област], с който се моли съдът изцяло да потвърди Решение № 929/19.08.2025 г. като правилно и законосъобразно. Поддържа се, че първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и пълно всички събрани писмени и гласни доказателства, а изложените в касационната жалба оплаквания са неоснователни. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя и се иска, ако съдът уважи жалбата, то да бъде намалено до минималния размер по Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – [област] дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията и извърши проверка по чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Решението на Районен съд – [област] е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Оспореното наказателно постановление № 117 от 24.02.2025 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – [област], е постановено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 003326 от 03.05.2024 г., съставен от оправомощено длъжностно лице – горски инспектор А. Ю. Ч. при РДГ – [област]. При извършената на 03.05.2024 г. съвместна проверка от служители на Регионална дирекция по горите – [област] и Районно управление на МВР – [община], в имот, находящ се в [населено място], община Родопи, [улица], собственост и обитаван от Х. С. Н., е установено, че последният съхранява 18 броя ловни трофеи от дива свиня, монтирани на дървени поставки, без да притежава документи, удостоверяващи законния им произход, и без да са надлежно регистрирани съгласно изискванията на чл. 90, предложение второ и трето от Закона за лова и опазване на дивеча. Констатираното е било удостоверено в Констативен протокол № 011151 от 03.05.2024 г., в който подробно са описани намерените трофеи и обстоятелствата по проверката. Въз основа на тези констатации е съставен АУАН № 003326 от 03.05.2024 г. за нарушение, изразяващо се в съхраняване на нерегистрирани ловни трофеи без документи за произход.

След съставянето на акта административнонаказателната преписка първоначално е била прекратена с резолюция изх. № РДГ 10-4080/08.05.2024 г. на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и изпратена на Районна прокуратура – [област] за преценка на данните за евентуално извършено престъпление. По изпратените материали е било образувано досъдебно производство № 123/2024 г. по описа на РУ – [община], приключило с одобрено от съда споразумение по НОХД № 3790/2024 г. на XX наказателен състав на Районен съд – [област], влязло в сила незабавно. Впоследствие с писмо/постановление на Районна прокуратура – [област] № 5601/02.12.2024 г., постъпило в РДГ – [област] с вх. № РДГ 10-9833/05.12.2024 г., е посочено, че по отношение на съхраняването на ловни трофеи от дива свиня е налице административно нарушение, за което следва да бъде реализирана административнонаказателна отговорност. В изпълнение на това указание директорът на РДГ – [област] е издал Наказателно постановление № 117/24.02.2025 г., с което е приел, че Х. С. Н., в качеството си на ловец с редовно заверени за 2024 г. документи и удостоверение за подборно ловуване, е съхранявал в дома си 18 броя ловни трофеи от дива свиня без документи за законен произход и регистрация. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 90, предложение второ и трето от Закона за лова и опазване на дивеча, за което на основание същата разпоредба му е наложена глоба в размер на 1000 лева, както и на основание чл. 61, ал. 1 от ЗЛОД и чл. 20 от Закона за административните нарушения и наказания е постановено отнемане в полза на държавата на 18 броя ловни трофеи от дива свиня. Наказателното постановление е връчено надлежно на нарушителя и в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН е било обжалвано пред Районен съд – [област].

Районният съд е приел за безспорно установено, че на 03.05.2024 г., при съвместна проверка, извършена от служители на Регионална дирекция по горите – [област] и Районно управление на МВР – [община], в имота на Х. С. Н., находящ се в [населено място], община Родопи, [улица], е установено, че последният съхранява 18 броя ловни трофеи от дива свиня, монтирани на дървени поставки, без документи, удостоверяващи законния им произход, и без надлежна регистрация по реда на чл. 90, предложение второ и трето от Закона за лова и опазване на дивеча. Констатираните факти са били удостоверени в Констативен протокол № 011151/03.05.2024 г., а за извършеното нарушение е бил съставен АУАН № 003326/03.05.2024 г. от горския инспектор А. Ю. Ч.. Съдът е приел, че жалбоподателят е редовен ловец, член на Ловно-рибарско сдружение „С.“ – [област], с редовно заверена членска карта и билет за лов, както и удостоверение за подборно ловуване, поради което е бил длъжен да познава реда за регистрация и съхранение на ловни трофеи. Установено е, че при проверката той не е представил никакви документи, удостоверяващи законния произход на трофеите, а представените впоследствие оценителни протоколи не съответстват на намерените предмети.

В подкрепа на фактическите си изводи Районният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни. Сред писмените доказателства са Констативният протокол № 011151/03.05.2024 г., АУАН № 003326/03.05.2024 г., Наказателното постановление № 117/24.02.2025 г., писмото/постановлението на Районна прокуратура – [област] № 5601/02.12.2024 г., с което е указано да се реализира административна отговорност, докладът с рег. № РДГ 10-5149/19.06.2024 г., изготвен от главния експерт инж. В. Г. при РДГ – [област], както и разписката от 04.07.2024 г. за предаването на трофеите на РУ – [община]. Съдът е приел, че тези документи са редовни по форма, издадени от компетентни органи и взаимно кореспондират.

От разпита на свидетеля А. Ч. – актосъставител и горски инспектор при РДГ – [област] – съдът е установил времето, мястото и начина на извършване на нарушението. Свидетелят е заявил, че при проверката на 03.05.2024 г. в дома на Х. Н. са били открити 18 ловни трофея от дива свиня и 9 от сърна, поставени на дървени поставки, без документи за регистрация и произход. По неговите показания Н. е признал, че трофеите са негови, и е съдействал при съставянето на акта. Съдът е приел показанията му за логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства.

Свидетелят Б. Т. – също служител на РДГ – [област], е потвърдил, че при проверката са установени трофеи от различни видове дивеч, като само три от представените от Н. оценителни протоколи съответстват на реално намерените трофеи, а останалите се различават по размери и възраст. По негови показания трофеите са били органични, естествени и с белези на стареене и изтриване, като дървените поставки, на които са били монтирани, са съдържали бележки за дата и място на отстрел – индикации за реален ловен произход.

Съдът е обсъдил и приетия като писмено доказателство експертен доклад с рег. № РДГ 10-5149/19.06.2024 г., изготвен от главния експерт инж. В. Г. при РДГ – [област]. От този доклад се установява, че при извършената от експерта проверка на иззетите 18 броя трофеи е потвърдено, че те представляват реални, органични ловни трофеи от дива свиня, а не зъботехнически или изкуствено изработени предмети. След сравнение на характеристиките им с данните от представените от Н. оценителни протоколи е установено пълно несъответствие, което изключва възможността те да произхождат от регистриран отстрел. Съдът е възприел заключенията на експертния доклад като обективни, логични и професионално изготвени и ги е използвал като допълнително писмено доказателствено основание за потвърждаване на нарушението.

Разпитана е и свидетелката В. Н. – сестра на жалбоподателя, която е твърдяла, че част от трофеите били изработени от брат ѝ като зъботехнически имитации. Съдът не е дал вяра на тези показания, тъй като ги е преценил като пристрастни и противоречащи на показанията на длъжностните лица и на съдържанието на приетия експертен доклад.

Районният съд е обсъдил в мотивите си и направените от защитата възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, като е приел, че такива нарушения не са налице. Съдът е разгледал довода на жалбоподателя, че е нарушен чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, тъй като иззетите ловни трофеи – вещи по смисъла на чл. 41 ЗАНН – не са били съхранявани от административнонаказващия орган до произнасяне на прокурора, както и че не е налице прокурорски акт, с който да е прекратено наказателното производство и материалите да са върнати за реализиране на административна отговорност. В тази връзка съдът е приел, че по изпратените материали по досъдебно производство № 123/2024 г. по описа на РУ – С. е било постигнато споразумение, одобрено с протоколно определение по НОХД № 3790/2024 г. на XX наказателен състав на Районен съд – [област], което е влязло в сила, поради което наказателното производство е приключило и не е налице висящо прокурорско произнасяне, правещо приложима нормата на чл. 33, ал. 2 ЗАНН.

Съдът е отчел и фактът, че вещите – 18 броя ловни трофеи – са били съхранявани надлежно от момента на изземването им до приключване на производството. Съгласно приложената по делото разписка от 07.05.2024 г. актосъставителят е предал иззетите трофеи на касиер-домакин в РДГ – [област], а с разписка от 04.07.2024 г. по разпореждане на Районна прокуратура – [област] вещите са били предадени на РУ – [община]. След това с писмо от 01.08.2024 г. прокуратурата е уведомила РДГ за приключване на наказателното производство и одобряване на споразумението. При това съдът е намерил, че вещите са били съхранявани на отговорно пазене при държавен орган и не е допуснато нарушение на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, уреждащ реда за съхранение на иззети вещи.

Районният съд е обсъдил и възражението на жалбоподателя, че наказателното постановление е издадено след изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът е приел това възражение за неоснователно, като е обяснил, че съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, когато е било образувано наказателно производство и впоследствие то е прекратено от прокуратурата, срокът за издаване на наказателното постановление започва да тече от датата на получаване на писмото/постановлението от прокуратурата. В случая наказателното постановление е издадено на 24.02.2025 г., тоест в шестмесечния срок от 05.12.2024 г., когато в РДГ – [област] е постъпило писмото/постановлението на Районна прокуратура – [област] № 5601/02.12.2024 г., с което административнонаказващият орган е бил изрично уведомен, че следва да реализира административна, а не наказателна отговорност.

Освен това съдът е разгледал възражението за липса на компетентност на наказващия орган и е приел, че директорът на РДГ – [област] е бил надлежно оправомощен да издава наказателни постановления по Закона за лова и опазване на дивеча, на основание Заповед № РД 49-171/23.05.2024 г. на министъра на земеделието и храните, приета като писмено доказателство.

Районният съд е обсъдил и възражението за ограничаване правото на защита, изразяващо се в отказа да бъде допусната исканата от жалбоподателя експертиза относно произхода на иззетите предмети. Съдът е приел, че това искане е било неотносимо, тъй като вече е имало наличен писмен експертен доклад от РДГ – [област], който установява естествения произход на трофеите, а по делото няма данни вещите да са били подменяни. Следователно липсата на нова експертиза не представлява нарушение на процесуалните правила и не е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Съдът е разгледал и възражението за липса на идентичност между вещите, иззети при проверката, и предметите, представени в съдебно заседание от защитата, като е приел, че не е доказано те да са едни и същи и че представянето им не би променило изводите по същество, тъй като спорът не е относно броя или вида на трофеите, а относно липсата на документи за техния произход и регистрация.

В заключение, Районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство и съдебното разглеждане не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя или да са довели до опорочаване на акта и наказателното постановление. Всички действия на административнонаказващия орган са извършени от компетентни лица, при спазване на сроковете и формата, предвидени в закона. Въз основа на събраните доказателства съдът е направил извод, че Х. С. Н. е съхранявал в дома си 18 броя нерегистрирани ловни трофеи от дива свиня без документи за законен произход, с което е осъществил състава на нарушение по чл. 90, предложение второ и трето от Закона за лова и опазване на дивеча, като е потвърдил наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав споделя напълно фактическите и правните изводи на районния съд.

Не може да бъде споделено възражението на касационния жалбоподател, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗАНН поради това, че иззетите вещи по чл. 41 ЗАНН не са били съхранявани от органа до произнасяне на прокурора. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че след съставянето на АУАН № 003326/03.05.2024 г. административнонаказателното производство е било прекратено с резолюция изх. № РДГ 10-4080/08.05.2024 г. на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН и материалите са били изпратени на Районна прокуратура – [област] за преценка за наличие на данни за престъпление. По изпратените материали е било образувано ДП № 123/2024 г. по описа на РУ – [община], което е приключило с постигнато споразумение, одобрено с протоколно определение по НОХД № 3790/2024 г. на XX н. с. на РС – [област] и влязло в сила незабавно. При това положение наказателното производство е приключило и не е било налице висящо произнасяне на прокурор, което да препятства ангажиране на административнонаказателната отговорност. Чл. 33, ал. 2 ЗАНН има за цел да предотврати паралелното водене на две производства за едно и също деяние и когато наказателното производство е приключило и материалите са върнати с изрично указание да се реализира административна отговорност, нормата е изчерпала действието си и не може да бъде позовавана като основание за незаконосъобразност на последващото НП. В този смисъл правилно районният съд е приел, че в хода на производството не е налице процесуална незаконосъобразност, произтичаща от приложението на чл. 33, ал. 2 ЗАНН.

Неоснователно е и оплакването, че вещите не са били съхранени по правилата на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН и че по този начин е накърнено правото на защита. От представения протокол за отговорно пазене от 03.05.2024 г., от разписката от 07.05.2024 г. и от разписката от 04.07.2024 г. се установява последователно и проследимо предаване на 18-те броя трофеи от дива свиня между органи на РДГ – [област] и РУ – С. по разпореждане на прокуратурата, т.е. вещите са били държани от държавни органи, а не от неустановено лице. Чл. 46 ЗАНН изисква вещите да се предадат за пазене в службата на актосъставителя или в съответната администрация при липса на други правила; в случая те именно там са били предадени и впоследствие – по прокурорско разпореждане – на орган на МВР. Нито от делото, нито от доводите на касатора се установява вещите да са били изгубени, подменени или повредени поради виновно бездействие на органа, за да се приеме, че е осуетена защитата му.

Следва да се подчертае, че спорът не е относно това дали са били намерени 18 броя предмети на 03.05.2024 г. в имота на жалбоподателя – това е доказано с първичните документи и с гласните доказателства – а относно това дали тези предмети представляват ловни трофеи и дали имат документи за регистрация. Нито в АУАН № 003326/03.05.2024 г., нито в Констативен протокол № 011151/03.05.2024 г. има каквото и да е разминаване – и двете съдържат ясно описание на 18 броя трофеи от дива свиня, открити в имота на Х. Н. в [населено място], [улица]. Тези факти са потвърдени и от двамата служители, присъствали на проверката – актосъставителя А. Ч. и свидетеля Б. Т.. И двамата в съдебно заседание пред ПРС заявяват последователно и еднопосочно, че именно тези 18 трофея са били намерени и описани. Следователно наличието и броят на предметите не са били спорни нито пред наказващия орган, нито пред съда. Реалният спор е за тяхното естество и правен режим. Жалбоподателят твърди, че предметите не са ловни трофеи, а „зъботехнически изработени имитации“. Това е неговата основна защитна теза. Следователно въпросът пред съда не е „дали са намерени 18 предмета“, а „какво представляват те по своята природа“ и „има ли доказателства за техния законен произход и регистрация“. Именно върху това се фокусира експертният доклад на инж. Гачилов и оценката на съда. ПРС е изследвал въпроса дали тези предмети са органични трофеи от дива свиня, дали са регистрирани, дали има документи за тях, а не е оспорвал, че изобщо са били намерени в дома на Н.. Самият жалбоподател не отрича намирането на предметите. В съдебното заседание пред ПРС той не е твърдял, че такива предмети не са открити – напротив, твърди, че са негови, но че част от тях са изкуствени имитации. Тази линия на защита потвърждава, че спорът не е по факт на откриване, а по квалификация на предметите. Съдът правилно е счел, че доказателствената съвкупност е категорична относно самия факт на откриването. Констативният протокол и АУАН са официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК, приложим субсидиарно по чл. 84 ЗАНН. Тяхната материална доказателствена сила не е била оборена. При това всички свидетелски показания ги потвърждават. Няма нито едно доказателство, поставящо под съмнение факта, че тези 18 броя трофеи (или предмети, оспорвани като такива) са се намирали в имота на Н. при проверката на 03.05.2024 г. Този спор е бил разрешен от районния съд по същество и не е зависел от това предметите да бъдат отново показани в съдебната зала.

Настоящият съдебен състав акцентира, че правилно районният съд не е приел довода на жалбоподателя, че административният орган и съдът „безкритично“ са възприели заключението на инж. В. Г.. Прието е официално писмено становище/доклад на специализиран орган – доклад с рег. № РДГ 10-5149/19.06.2024 г., изготвен от главния експерт в отдел „Ловно и рибно стопанство“ при РДГ – [област]. Този доклад не е останал изолиран, а е бил потвърден от показанията на длъжностните лица – актосъставителя А. Ч. и горския инспектор Б. Т. – които независимо един от друг са заявили, че намерените предмети са типични кучешки зъби от дива свиня, монтирани на дървени поставки, с белези на стареене и естествено изтриване. Възражението, че „задачата на експерта е била да оцени стойността, а не биологичния състав“, е ирелевантно към състава на чл. 90 ЗЛОД. За да е налице нарушение по чл. 90 ЗЛОД, законът изисква съхраняване/укриване/превозване на нерегистрирани ловни трофеи без документи за произход, а не лабораторно доказване на биологичен материал. Законът допуска идентификацията на ловния трофей да се извърши по утвърдените в ловното стопанство признаци (форма, дължина, степен на износване, начин на монтиране, означения), поради което е напълно допустимо и достатъчно такова заключение да бъде дадено от специализиран служител на РДГ. При това положение искането на жалбоподателя за назначаване на нова експертиза с оглед „проверка на биологичния състав“ е било правилно преценено от районния съд като неотносимо и излишно, а отказът да бъде допуснато не представлява съществено нарушение на процесуалните правила и не е ограничил правото на защита.

Отделно от това, правилно районният съд е отказал да приобщи в съдебно заседание представените от защитата предмети, за които се твърди, че са „върнати трофеи“ и че не са с биологичен произход. Съдът е мотивирал отказа си с липсата на процесуална следа за връщане на именно тези предмети на нарушителя и с обстоятелството, че по този начин не може да бъде установена тяхната идентичност с иззетите на 03.05.2024 г. 18 броя трофеи. Тази преценка е в рамките на свободната съдебна оценка по чл. 107 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН и не подлежи на подмяна в касационната фаза, още повече че съдът е разполагал с други, достатъчно ясни доказателствени източници.

Неоснователно е и оплакването за неспазен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Действително АУАН е съставен на 03.05.2024 г., а НП е издадено на 24.02.2025 г., но между тези две дати административнонаказателното производство е било прекратено и изпратено на прокурора по чл. 33, ал. 2 ЗАНН, поради което е приложим чл. 36, ал. 2 ЗАНН. Съгласно тази разпоредба, когато по същото деяние е било образувано наказателно производство и впоследствие материалите са върнати за реализиране на административнонаказателна отговорност, наказателното постановление се издава в шестмесечен срок от получаването на прокурорския акт. В случая по делото се установява, че писмото/постановлението на Районна прокуратура – [област] № 5601/02.12.2024 г., с което е указано производството да бъде приключено по ЗАНН, е постъпило в РДГ – [област] на 05.12.2024 г. и издаването на НП на 24.02.2025 г. е в рамките на шестмесечния срок. Не може да се приеме за релевантна по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАНН по-ранната кореспонденция от 01.08.2024 г., с която административният орган е бил само информиран за одобрено споразумение по наказателното дело, тъй като това писмо няма характер на акт, с който материалите се изпращат обратно за реализиране на административна отговорност. Следователно срокът е спазен и възражението за просрочие е неоснователно.

Неоснователно е и оплакването, че поради „липса на следа“ за местонахождението на вещите е било невъзможно да се приложи чл. 20 ЗАНН. От доказателствата се установява по ясен начин, че вещите са били задържани, описани и предадени на държавен орган – първоначално в РДГ – [област], а впоследствие в РУ – [община], именно по повод образуваното наказателно производство. Чл. 20 ЗАНН урежда правното последствие – отнемане в полза на държавата – и неговото постановяване не е обусловено от това вещта да се намира физически у нарушителя към момента на издаване на НП или решението. Когато вещта вече е при държавен орган, отнемането има декларативен характер. Ето защо и това възражение не може да обоснове отмяна на обжалваното решение.

При така изложеното касационните оплаквания не разкриват нито неправилно приложение на материалния закон, нито допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209 АПК, поради което постановеното от Районен съд – [област] решение, с което е потвърдено наказателно постановление № 117/24.02.2025 г. на директора на РДГ – [област], следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното, съдът приема, че Решение № 929/19.08.2025 г. по АНД № 3057/2025 г. на Районен съд – [област], XXIV наказателен състав, е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон – чл. 90, предложение второ и трето и чл. 61, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, във връзка с чл. 20 от Закона за административните нарушения и наказания, и при стриктно спазване на процесуалните правила по чл. 40–46 и чл. 52–57 ЗАНН. Районният съд е обсъдил всички събрани доказателства – писмени и гласни, дал е обоснована оценка на тяхната достоверност и е приложил правилно закона към установените факти. Изложените в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, за нарушение на чл. 33, ал. 2 и чл. 34, ал. 3 ЗАНН, както и твърденията за ограничаване правото на защита, са неоснователни.

Съдът споделя напълно извода на първата инстанция, че Х. С. Н., в качеството си на ловец с редовно заверени документи, е съхранявал в имота си 18 броя нерегистрирани ловни трофеи от дива свиня, без документи за законен произход и регистрация, с което е осъществил състава на административно нарушение по чл. 90, предложение второ и трето от Закона за лова и опазване на дивеча. Не се установява нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН, издаването на наказателното постановление или при съхранението на иззетите вещи. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в рамките на законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗАНН. Правилно е постановено и отнемането в полза на държавата на 18 броя ловни трофеи на основание чл. 61, ал. 1 ЗЛОД и чл. 20 ЗАНН.

При този изход на делото и с оглед направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, на Регионална дирекция по горите – [област] следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 (сто и тридесет) лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – [област], XXIV състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 929/19.08.2025 г., постановено по АНД № 3057/2025 г. по описа на Районен съд – [област], XXIV наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 117/24.02.2025 г. на директора на Регионална дирекция по горите – [област], с което на Х. С. Н., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ет. 7, ап. 40, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева на основание чл. 90, предложение второ и трето от Закона за лова и опазване на дивеча, както и отнемане в полза на държавата на 18 (осемнадесет) броя ловни трофеи от дива свиня на основание чл. 61, ал. 1 от същия закон и чл. 20 от Закона за административните нарушения и наказания.

ОСЪЖДА Х. С. Н. да заплати на Регионална дирекция по горите – [област] сумата от 130 (сто и тридесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.