Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 15.05.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
и
при участието на секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдията
Йорданова бр. гр. дело № 1388 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 – чл. 329 ГПК.
Предявен е иск за развод от А.Н.Т.
*** ЕГН ********** против К.И. *** ЕГН **********.
В
исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на …. г.,
като по време на брака си имат родено едно дете – Д. А.Т. ЕГН **********.
Ищецът твърди, че преди около 2 години страните се разделили и оттогава не
поддържат каквито и да е контакти помежду си. Сочи се, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен и неговото формално запазване не би било в полза на
страните.. Иска се прекратяването на гражданския брак по взаимна вина. Иска упражняването
на родителските права по отношение на детето да бъдат присъдени на майката, при
която то ще живее и да бъде определен подходящ режим за лични контакти с него.
Ответницата
в срока по чл. 131 ГПК представя писмен отговор, в който не оспорва иска, като
твърди, че в действителност бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен и заявява желанието си същият да бъде прекратен. Иска на нея да й
бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето,
както и ползването на семейното жилище. Предявява иск за издръжка в размер на
130 лева месечно.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа и правна страна:
Страните са сключили брак на … г., видно от
представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на
акт за сключен граждански брак № … г. на С. община, Район „Т.“
От представеното удостоверение за раждане, издадно въз
основа на акт за раждане № .. ж. се установява, че страните по време на брака
си имат родено едно дете – непълнолетната Д. А.Т. ЕГН **********.
Страните не спорят относно обстоятелството, че бракът
и е дълбоко и непоправимо разстроен. В съдебно заседание чрез поверениците си
заявяват, че не желаят съдът да се произнася относно вината за разстройството
на брака им.
Предявен е иск по чл. 49, ал. 1 СК.
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да
иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
От твърденията на ищеца, които не са оспорени от
ответника, съдът приема за установено, че съпрузите са разделени повече от 2
години и не живеят заедно в общо домакинство. Предвид фактическата раздяла
съдът намира, че в действителност бракът между страните е лишен от съдържание.
Няма съмнение, че настъпилото между съпрузите отчуждение, липса на
привързаност, уважение и дружба, както и желание за полагане на общи усилия за
развитие на семейството прави безсмислено продължаване съществуването на брака,
поради което и същия следва да бъде прекратен, без съдът да се произнася за
вината относно разстройството на брака.
Съгласно чл. 56, ал. 1 СК при допускане на развода,
когато семейното жилище не може да
се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия
от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. В случая семейното жилище е
напуснато от съпруга, поради което и то следва да бъде ползвано от майката и
детето..
По отношение на фамилното
име, след като не е направено изрично изявление от страните, съдът приема,
че след прекратяването на брака съпругата се носи предбрачното си фамилно име –
Т.
По отношение
на родителските права, личните контакти и издръжката:
Предвид събраните по делото доказателства и с оглед
запазването интересите на роденото по време на брака дете, съдът намира, че
следва родителските права да бъдат присъдени на майката, при която
непълнолетната Д. ще живее. Ответницата притежава необходимия родителски
капацитет и би могла да създаде отлични условия за отглеждането на детето си.
С оглед запазване
интересите на детето следва да бъде определен подходящ режим на лични контакти
на бащата с него. Съдът съобрази обстоятелството, че Д. Т. има навършени 17 години, поради което и
намери, че следва да бъде определен следния режим на лични отношения: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа на съботния ден до 18,00
часа на неделния ден, както и 30 дни през лятото в период, който не съвпада с
платения годишен отпуск на майката..
Доколкото родителят,
комуто се предоставят за упражняване родителските права по отношение на
роденото от брака малолетно дете, ще му предоставя дължимата издръжка под
формата на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, другият
родител следва да участва в грижите за детето под формата на заплащане на
издръжка за това.
Всеки от родителите
дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и могат да се
издържат от имуществото. Правно значимо за спора е дали родителят, при който
детето не живее изпълнява задълженията си по чл. 143, ал. 2 СК. Задължението за
издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта
на раждането му, а конкретният размер на
издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителя.
Съдът не е обвързан от максимален размер и следва да я определи
съобразно конкретните доказателства по делото, съобразявайки интересите на
децата и доходите на родителя. Това са и основните критерии при определяне
размера на дължимата издръжка – нуждите на децата, и на второ място – възможностите
на родителя. В случая, доколкото по делото безспорно се установи, че страните
не живеят заедно и грижите за детето се полагат от неговата майка, при която то
живее, поради което ответникът следва да участва в грижите за детето под
формата на заплащане на издръжка. Ето защо съдът намира, че претенцията по чл.
143 СК е доказана по своето основание.
По отношение на размера
на дължимата издръжка, съдът съобрази, че съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя в зависимост
от нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето,
което я дължи. В ал. 2 на чл. 142 СК императивно е посочено, че минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Съгласно ПМС № 320 от 20.12.2018 г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната е 560,00 лева, т.е. съдът не би могъл да определи издръжка в по-нисък размер. Макар и да не са събрани
доказателства относно дохода и имуществото на ищеца, предвид нуждите на детето
и икономическата обстановка в страната, както и заявената от ответницата
претенция, съдът приема, издръжката
следва да бъде определена на 140 лева месечно.
Относно
държавните такси и разноските
Ищецът не претендира разноски и след като съдът не се
произнася по въпроса за вината за разстройството на брака такива не следва да
бъдат присъждани. На него следва да бъде възложено заплащането на окончателната
държавна такса по развода в съответствие с чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 20,00
лева. Съобразно изхода на делото, ищецът дължи и държавна такса върху
издръжката, но не върху тригодишните платежи, доколкото детето навършва 18 години
през месец декември 2019 г., когато задължението за издръжка се погасява.
Затова и ищецът дължи държавна такса върху издръжката в размер на 44,80 лева.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
БРАКА МЕЖДУ А.Н.Т. *** ЕГН ********** и К.И. ***
ЕГН ********** КАТО ДЪЛБОКО
И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ на К.И. *** ЕГН *********** упражняването на родителските права по отношение на детето Д. А.Т. ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А.Н.Т. *** ЕГН **********, с непълнолетното дете Д.
А.Т. ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа
на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден, както и 30 дни през лятото в
период, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА А.Н.Т. *** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА В ПОЛЗА НА
Д. А.Т.
ЕГН **********, чрез
нейната майка и законна представителка К.И. *** ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 140,00 лв. (сто
и четиридесет лева), считано от датата на влизане в сила на съдебното решение
до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване
ДОПУСКА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на основание
чл. 242, ал. 1 от ГПК в тази част на решението.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр. К., ул. „С..“ № . на К.И. *** ЕГН ********** и
непълнолетното дете Д. А.Т. ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата К.И. *** ЕГН ********** да носи
предбрачното си фамилно име Т..
ОСЪЖДА А.Н.Т. *** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС-Ихтиман държавна такса по развода в
размер на 20,00 /двадесет/ лева, както и държавна такса по издръжката в размер
на 44,80 лв. /четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/, ведно с пет лева
за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно.
Решението по развода е окончателно, а в останалата част
подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)