Решение по дело №217/2025 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 119
Дата: 17 юни 2025 г. (в сила от 9 юли 2025 г.)
Съдия: Катина Минева
Дело: 20254140100217
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Павликени, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря Магдалена Панова
като разгледа докладваното от КАТИНА МИНЕВА Гражданско дело №
20254140100217 по описа за 2025 година

за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД.
Ищите, чрез процесуалния си представител, основават исковата си претенция на
твърдения, че чрез нотариален акт № ***, том ***, peг. № ***, нотариално дело № **/
01.11.2024 г. по описа на нотариус П. П. е peг. № *** на НК, вписан в CB П. с вх. peг.
№***/01.11.2024 г., прехвърлили на ответника собствения си недвижим имот,
притежаван в режим на СИО, а именно УПИ IV-399 в кв.12 по подробния устройствен
план на с. Б., общ. П., обл. В. Т., целият с площ от 720 кв.м., заедно с построените в
него жилищна сграда с площ от 78 кв.м., жилищна постройка с площ от 34 кв.м.,
гараж с площ от 18 кв.м., второстепенни и стопански постройки, подобрения и трайни
насаждения, при граници и съседи: улица, УПИ III-398, УПИ VI-400 и УПИ V-404
срещу задължението му да поеме гледането и издръжката им за в бъдеще, докато са
живи, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили дотогава и при
запазено безвъзмездно и пожизнено ползване на имота.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е внук на ищеца С., поради което
двамата съпрузи са се надявали срещу прехвърлената собственост ответникът да се
грижи за тях и да им предоставя нужната издръжка, докато са живи. Сочи, се в
исковата молба, че ищците са в напреднала възраст, поради което не могат сами да се
справят с трудностите и болестите, като имат нужда от близък човек на когото да
1
разчитат за помощ, грижа и подкрепа, като мислили, че като внук на единия от тях
ответникът ще прояви съчувствие, разбиране и готовност да им помага, за което е
получил предварително немалка материална облага. Изложени са твърдения, че много
бързо след процесната сделка се оказали излъгали в очакванията си и че
приобретателят на имота нямал никакво намерение да изпълнява задълженията си,
произтичащи от договора между тях, като само веднъж дал на ищците сумата от 400
лева, необходима за лекарства и лечение, но след това си я поискал и те му върнали
200 лева. Твърди се в исковата молба, че на 27.12.2024 г. ищцата С. постъпила за
лечение в болница „***'‘ в град П., като за операцията й били нужни 2 100 лева, но
ответникът отказал да участва в плащането на разходите по операцията, както и че
към момента на подаване на исковата молба тя отново е в болница, в белодробното
отделение на болницата в град П., но ответникът въобще не се интересува от нейните
болести и нужди. Сочат, че се принудили да молят други хора да им помагат, а когато
имат нужда от превоз до град П. за покупка на лекарства, медицински прегледи,
пазаруване и лечение се обръщат към фирма за таксиметрови превози и получават
помощ от лицата В., И. и П., като ги транспортира до града или им купува лекарствата
и им ги доставя в селото, за което те си плащат. Изложени са твърдения, че ответникът
проявявал грубо неуважение към ищците, казал на дядо си, че с жена му не са никакво
семейство, а са разтурено племе и след това престанал да отговаря на позвъняванията
им по телефона. Сочи се в молбата, сезираща съда, че след изповядване на процесната
сделка ответникът трайно не изпълнявал поетите с договора задълженията към
ищците, като дори категорично отказвал да ги гледа и издържа и заявил, че е готов да
им върне имота.
Смятат, че е налице пълно неизпълнение на поетите от ответника задължения по
процесния договор, поради което отправят искане до съда да го развали. Претендират
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си е депозирал отговор
на исковата молба. Намира предявения иск за неоснователен, като твърди, че
изложените твърдения в исковата молба са неверни. Сочи, че инициативата за
прехвърлянето на имота, чрез дарение, била на ищците, които били посочили, че
нежелаят след смъртта им процесният имот да бъде предмет на наследство и делба,
тъй като и двамата имат по две деца, а и ищците били във влошени личностни
взаимоотношения с децата си, поради различни причини и нямало кой да ги гледа.
Твърди се в отговора на исковата молба, че ответникът се съгласил, като дори
предложил неговата приятелка, с която живее на семейни начала, да съдейства и да се
снабди с необходимите документи за прехвърляне на имота, но в деня на изповядване
на сделката ищците заявили на ответника, че ще му прехвърлят имота не чрез дарение,
а срещу задължение за гледане и издръжка, както и че той се съгласил, тъй като и до
този момент така или иначе полагал грижи за тях, както и че ищците можели да
2
разчитат единствено на ответника да се грижи за тях. Сочи се, че след прехвърлянето
на процесния имот, отношението на възрастните хора рязко се променило- търсели
постоянно ответника по различни поводи и изисквали от него, като сочи, че се стараел
винаги да откликва лично или чрез негови близки - да пазарува хранителни продукти,
да набавя лекарства, организирал поставянето на климатик в дома им, говорил с тях за
нуждите им. Изложени са твърдения, че в случаите, когато той нямал възможност да
реагира веднага на някое тяхно желание, те ставали агресивни, позволявали си груб
език и обиди към ответника и неговата партньорка, като това бързо довело до
влошаване на отношенията помежду им. Излага твърдения за ситуация, в която
ицщата С. го потърсила за поредна нужда да посети град Павликени, но той не
откликнал, тъй като бил на работа и не можел да се освободи, но предложил да й
извика такси, като услугата да е за негова сметка, но в отговор получил обиди, както и
пожелание новото му бизнес начинание да претърпи бърз провал. Ответникът сочи, че
не може да търпи повече подобно отношение, като бил огорчен от поведението спрямо
него, като споделил това с ищците, а те отвърнали, че тогава си искат имота обратно,
като ответникът, въпреки положените от него грижи, изразил готовност да им
прехвърли имота при условия, начин и време определени от тях. Твърди, че не бил
потърсен от ищците за това, а му била връчена процесната искова молба. С оглед
изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени
сторените по делото разноски. В условията на алтернативно, въпреки дълбоките
чувства на огорчение и разочарование, предвид семейните връзки и чувството за
морален дълг към възрастния си дядо, сочи, че е склонен да сключи спогодба, като
договорът бъде развален и процесният имот бъде върнат в патримониума на ищците,
като разноските да останат за сметка на страните така, както са сторени.
В проведеното на 12.06.2025 година първо съдебно заседание по делото
процесуалният представител на ответника е признал изцяло предявения иск,
респективно - процесуалният представител на ищците е поискал, на основание чл. 237
ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение при признание
на иска. Процесуалните представители на всяка една от страните са обективирали
искане, с оглед постигната между тях договореност, за отказ от присъждане на
разноски по делото в хипотеза на решаване на делото при признание на иска.
Този съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки,
визирани в чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска срещу
ответника. Налице е ясно и недвусмислено признание на иска, направено от
процесуалният представител на ответника в проведеното на 12.06.2025 година съдебно
заседание. Видно от приложеното по делото пълномощно /л. 58 от делото/, същият
изрично е упълномощен с правата по чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Признатото право по
предявения по делото иск, с оглед на представените доказателства, не противоречи на
закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се
3
разпорежда, следователно не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237 ал. 3
ГПК, които изключват постановяване на решение при признание на иска. Ето защо
настоящият съдебен състав намира, че следва да се постанови решение при признание
на иска, доколкото са спазени всички общи и особени изисквания на закона за
постановяване на такъв съдебен акт. Предявената претенция следва да се уважи
изцяло, без съдът да мотивира решението си по същество с оглед разпоредбата на чл.
237, ал. 2 ГПК.
С оглед изричното десезиране на съда от страните по делото, касателно
присъждане на разноски в производството, поради договореност между страните
същите да останат в тежест за всяка една от тях както са сторени, съдебният състав не
дължи произнасяне в тази насока.
Мотивиран от изложеното Районен съд Павликени, IV-ти състав
РЕШИ:

РАЗВАЛЯ, на основание чл. 87, ал. 3, във вр. с ал. 1 ЗЗД, договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран
в нотариален акт № ***, том ***, peг. № ***, нотариално дело № ***/ 01.11.2024 г. по
описа на нотариус П. П. е peг. № *** на НК, вписан в CB П. с вх. peг. № ***/01.11.2024
г., въз основа на който С. Д. С., с ЕГН **********, с адрес с. Б., ул.***, общ. П., обл. В.
Т. и А. И. С., с ЕГН **********, с адрес ***, общ. Павликени, обл. Велико Търново са
прехвърлили на М. В. А., с ЕГН ********** с адрес гр. *** собствеността на следния
недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IV-399 /четвърти римско за триста
деветдесет и девети арабско/ в квартал 12 /дванадесети/ по подробния устройствен
план на с. ***, целият имот с площ от 720 кв.м. /седемстотин и двадесет квадратни
метра/, заедно с построените в него жилищна сграда с площ от 78 кв.м. /седемдесет и
осем квадратни метра/, жилищна постройка с площ от 34 кв.м. /тридесет и четири
квадратни метра/, гараж с площ от 18 кв.м. /осемнадесет квадратни метра/,
второстепенни и стопански постройки, подобрения и трайни насаждения, при граници
и съседи: улица, УПИ III-398, УПИ VI-400 и УПИ V-404 срещу задължението на
приемателя да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите за в бъдеще, докато
са живи, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега и при
запазено право от страна на прехвърлителите за безвъзмездно и пожизнено ползване
на имота заедно и/или поотделно.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________

5