Решение по дело №3154/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 695
Дата: 25 май 2022 г. (в сила от 25 май 2022 г.)
Съдия: Радослав Петков Радев
Дело: 20215300503154
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 695
гр. Пловдив, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300503154 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №262349/13.10.2021г. по гр.д.№1916/2020г. по описа на РС-
Пловдив,ХVI гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД
от В. Г. К. против Б.И. Х. за заплащане на сумата 3600лв.,представляващи обезщетение за
неимуществени вреди,причинени от некачествено извършване на СМР за ремонт на покрива
на сградата и жилището й ведно със законната лихва върху сумата от 26.05.2020г. до
пълното изплащане на задължението.Недоволен от така постановеното решение е останал
ответника в първоинстанционното производство и моли същото да се отмени и исковата
претенция да се отхвърли изцяло.Сочи недопустимост на исковата претенция,тъй като за
същата претенция има влязло в сила съдебно решение.
Въззиваемата страна счита въззивната жалба за неоснователна и моли да се
потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не е спорно по делото,че жалбоподателят е собственик на ПИ 56784.519.437,а
въззиваемата страна е собственик на съседния ПИ 56784.519.438.Освен това въззиваемата е
собственик на 1/3 ид.част от дворното място,както и на целия втори жилищен
етаж,представляващо самостоятелно жилище,заемащо втория етаж.Преди около 20 години
1
жалбоподателя започнал строеж на хотел и ресторант,които строял на етапи,като реализирал
изцяло нов строеж въпреки подаваните жалби от съседи за съгласуване на проект за
преустройство в Стария град.Ответника изградил нов терасовиден етаж,който излизал над
покрива на къщата на ищцата.В частта относно височината обаче ответника не бил
изпълнил редица изисквания относно необходими СМР,а именно направа на улуци и
улама,които да отвеждат водата в съседния на ищцата имот.Работници на ответника при
извършване на строителните дейности и при стъпване на покрива изпочупили голяма част
от керемидите,което пък от своя страна довело при падане на обилни валежи да се наруши
мазилката в жилището на ищцата,нарушило се латексовото покритие по стените,тавана и
стълбището,катто и ел.инсталацията.В тази връзка между страните са водени няколко
дела,като по едното с №2926/2007г. жалбоподателя бил осъден да премахне незаконната
покривна конструкция,а по гр.д.№2927/2007г. той бил осъден да заплати щетите,дължащи се
на проблемите в покрива на сградата му в размер на 1700лв.Въпреки това към настоящия
момент нямало промяна във фактическото положение и се наложило въззиваемата да
извършва няколко ремонта по сградата и покрива си.При последния обилен порой на
02.06.2019г. жилището на ищцата се наводнило.Причина за това бил изградения от
ответника етаж над този на ищцата и неспазване на нормативните изисквания за това.Този
факт е обезпечен като доказателство по реда на ГПК по ч.гр.д.№9771/2019г. по описа на РС-
Пловдив,ХIХ гр.с-в.
В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите А. Г. и Д. З. от
страна на въззиваемата като и двамата заявяват в показанията си,че между двата имота
нямало дилатационна фуга,която да отделя двете сгради,построени на калкан,като липсвала
и ламаринена обшивка между постройките,като тази на ответника била по-висока,а св.З.
участвал в ремонта на покрива през 2020г. и заявява,че покрива бил в окаяно състояние,като
сградата на ответника била с 30-40см по-висока и старите ламарини между двете къщи били
две,но едната от тях била надигната и и по нея не се стичала вода в улука,а при дъжд
влизала вода отдолу под нея директно върху покрива.
Св.С. и Т. от страна на ответника заявяват в показанията си,че между двете сгради
имало обшивка-ламарина и отгоре били поставени керемиди,като това станало преди повече
от 10 години.Ищцата направила ремонт на покрива си,поставила нови керемиди,но имало
проблем с улуците,защото не били свързани и водата се отичала по фасадата на сградата,а
св.Т. заявява,че преди 10 години имало поставени ламарини между двете къщи,а през 2020г.
ищцата си е направила ремонт,тъй като старите керемиди били изпочупени,а водосточните
тръби и улуците били в лошо състояние.
Пред първоинстанционния съд е била назначена СТЕ,от чието заключение се
установява,че при дъжд или снеговалеж се появявало проникване по стените на вода на
южните помещения в жилището на ищцата,което причинявало щети.Между двата калкана
имало поставена изолация и след ремонта течовете спряли.Липсата на поставена ламаринена
обшивка между двете сгради или пък лошото й изпълнение било причина за поява на
теч,наред със счупени,разместени или неправилно наредени керемиди.До пропадане на
2
покрива може да се стигне при нарушаване на носимоспособността на покривната
конструкция вследствие на голямо и продължително проникване на вода.Водата от покрива
на ответника се отвежда в неговия имот каквито били нормативните изисквания.Новият
улук също се включвал във водосточната тръба на ответника,за да се изведе навън.Разликата
във височините на сградите вече не оказвало влияние върху отводняването при
дъжд,предвид поставените нови тръби и улуци.
Следва да се изкоментира възраженията за недопустимостта на исковата
претенция,заявена от жалбоподателя.Сочи,че има сила на пресъдено нещо по гр.д.
№2927/2007г.,тъй като става въпрос за същите суми,но настоящата инстанция счита,че
настоящото производство няма нищо общо с влязлото в сила решение по горепосоченото
гр.д.,тъй като същото касае период различен от този,който е посочен в исковата
молба,предмет на настоящия спор.Освен това няма спор,че ищцата е собственик само на
втория етаж от жилищната сграда,но същата е заявила претенцията си само за своята
собственост,а не относно собствеността и на останалите съсобственици на къщата и
дворното място.Следователно не е налице недопустимост на исковата претенция,а съдът е
длъжен да разгледа спора по същество и да се произнесе с решение.
Законодателят е предвидил,че всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно
е причинил другиму,като за да е налице деликт следва да се установи дали са налице
съставните му части,а именно противоправно поведение,наличие на щета и причинна връзка
между увреждането и противоправното поведение на делинквента.Предпоставките следва да
бъдат кумулативни и при липса на някоя от тях не е налице противоправно увреждане.
Както се посочи по-горе въззиваемата е съсед на жалбоподателя и извършеното
строителство от страна на жалбоподателя чрез навлизане в имота на въззиваемата,както и
влязлото в сила решение,с което същия е осъден да премахне незаконно изградената
тераса,която е била разположена частично над сградата на ищцата.От обстоятелството,че
този незаконен строеж не е бил премахнат е налице противоправността на деянието,тъй като
това пряко влияе върху наличието на течове и наводнения в жилището на ищцата,а оттам и
налагането на извършване на ремонт за отстраняване на тези течове.
Наличието на щета е наложеното обстоятелство от извършване на ремонт,което
представлява щета за въззиваемата от отделянето на средства за извършването на този
ремонт.
И на последно място следва да се посочи,че полученото увреждане е вследствие
на причинната връзка между противоправното поведение и увреждането,тъй като
неизвършването на строителство и ремонт съобразно установените строителни правила и
норми е довело до точно този резултат,а именно нанасянето на вреди от наводнение на
имота на въззиваемата.
При наличната фактическа обстановка настоящата инстанция намира,че размерът
на вредите с оглед извършената експертиза и точно установения им размер не касае въпроса
по справедливост,а следва да бъде в размер на 3600лв. или решението на
3
първоинстанционния съд следва да се потвърди,тъй като репарациите са съобразно щетите.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата съобразно
представен списък по реда на чл.80 от ГПК и такива са направени в размер на 550лв.,за
платено адвокатско възнаграждение,които следва да се присъдят.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №262349/13.10.2021г. по гр.д.№1916/2020г. по описа
на РС-Пловдив,ХVI гр.с-в.
ОСЪЖДА Б. И. Х. с ЕГН-********** от гр.********** да заплати на В. Г. К. с
ЕГН-********** от гр.*********** направените от нея разноски пред настоящата
инстанция в размер на 550лв./петстотин и петдесет лв./за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4