№ 24581
гр. София, 04.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20231110138269 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД срещу Т. Д. и Д. Д.,
която е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба чрез
назначения от съда особен представител. Последният оспорва приемането на наследството
на Николче Д. от ответниците. Прави се искане за спиране на настоящото производство и
провеждане по преценка на ищеца на производство по реда на чл. 51 ЗН. По така
направеното искане от страна на особения представител съдът намира следното: в Закона за
наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да се произнесе по
въпроса за приемане на наследството. Съгласно правилото на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗН по
искане на всеки заинтересован районният съдия може да определи на наследника срок, за да
заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да определи този срок, съдът
призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса. Според нормата на чл. 51,
ал. 1, изр. 2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда,
който разглежда делото. Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 налага извод, че
когато има заведено дело срещу наследник на починало лице, респ. починал в хода на
делото ответник, което дело не може да се движи, поради това, че наследникът не е заявил
дали приема наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или
се отказва от него само по искане на заинтересована страна по делото. Такава
заинтересована страна е ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са
приелите наследството наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което
иска да установи правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той
губи правото да приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН. Касае се за
преклузивен срок, който нито спира, нито може да се прекъсне, с изтичането на който се
погасява самото субективно материално право на наследника /в този смисъл – решение №
101.08.2019 г. по гр. д. № 2260/2018 г. на ВКС, IV ГО/. На първо място, в случая искане по
чл.51, ал.1 ЗН от страна на ищеца не е направено. На следващо място, в настоящото
производство ответниците се представляват от особен представител, който не би могъл да
изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от
наследството, което зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се
отразява в неговата имуществена сфера. За прилагане на разпоредбата на чл. 51 ЗН се
изисква наследникът да изрази своята воля дали приема или се отказва от наследството
лично и самостоятелно, поради което в това производство не се прилагат разпоредбите за
уведомяване чрез залепване на уведомление, чрез прилагане на призовка по делото или чрез
„Държавен вестник“. Доколкото ответниците не са уведомени лично, процедурата по чл. 51
ЗН не може да се осъществи. По тази причина не би могъл да се приложи редът по чл. 51 ЗН
/в подкрепа на изложеното – определение № 203 от 29.02.2016 г. по т. д. № 1911/2015 г. на
1
ВКС, I ТО/. В случай че по делото се твърди ответниците да са направили отказ от
наследство, тяхна е тежестта да докажат наличието на такъв. Ето защо искането на особения
представител за спиране на настоящото производство и провеждане по преценка на ищеца
на производство по реда на чл. 51 ЗН, следва да се остави без уважение.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Следва да се допусне изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по задачи,
поставени от ищеца в исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 01.07.2025 г. от 13.35 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца да се
връчи и препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба
при депозит в размер от 500 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението за настоящото определение.
НАЗНАЧАВА вещо лице А. Б. специалност „Счетоводство и контрол“ .
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за откритото съдебно
заседание след представяне на документи за внесения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците чрез особения представител за
спиране на настоящото производство и провеждане по преценка на ищеца на производство
по реда на чл. 51 ЗН.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са субективно пасивно и обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Юробанк България“ АД срещу Т. Д. и Д. Д., за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца следните суми:
ответникът Т. Д. да заплати на ищеца сумата от 13 689,77 лв., представляваща ½ от
27 379,54 лв. - предсрочно изискуема главница по Договор за кредит № FL1136215 от
17.11.2020 г., сключен между „Юробанк България“ АД и Николче Д., ведно със законната
лихва считано от дата на подаване на исковата молба 10.07.2023 г. до окончателно
изплащане на задължението; 1 597,82 лв., представляваща ½ от 3 195,63 лв. -
възнаградителна лихва за периода 17.03.2021 г. – 25.07.2022 г.; 442,70 лв., представляваща ½
от 885,39 лв. – мораторна лихва за периода 17.03.2021 г. до 25.07.2022 г.;
ответникът Д. Д. да заплати на ищеца сумата от 13 689,77 лв., представляваща ½ от 27
379,54 лв. - предсрочно изискуема главница по Договор за кредит № FL1136215 от
17.11.2020 г., сключен между „Юробанк България“ АД и Николче Д., ведно със законната
лихва считано от дата на подаване на исковата молба 10.07.2023 г. до окончателно
изплащане на задължението; 1 597,82 лв., представляваща ½ от 3 195,63 лв. -
възнаградителна лихва за периода 17.03.2021 г. – 25.07.2022 г.; 442,70 лв., представляваща ½
от 885,39 лв. – мораторна лихва за периода 17.03.2021 г. до 25.07.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 17.11.2020 г. между ищеца и Николче Д. е сключен
2
Договор за потребителски кредит № FL1136215 за сумата от 28 100 лв., при краен срок на
погасяване 17.11.2028 г. На 17.03.2021 г. кредитополучателят Николче Д. преустановил
плащанията по договора, поради което ищецът предприел действия по обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, като за целта възложил на ЧСИ Стоян Якимов
връчването на уведомление. В хода на производството по връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост, се установило, че лицето Николче Д. е починало, като оставил за
наследници майка и баща – Т. Д. и Д. Д., ответници в настоящото производство. Ищецът
прави изрично изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита в исковата
молба. Претендира от ответниците по ½ в условията на разделна отговорност предсрочно
изискуема главница по договора за кредит в общ размер от 27 379,54 лв., възнаградителна
лихва за периода 17.03.2021 г. – 25.07.2022 г. в общ размер от 3195,63 лв. и мораторна лихва
за периода 17.03.2021 г. – 25.07.2022 г. в размер от 885,39 лв. При тези твърдения моли съда
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците
чрез назначения от съда особен представил, с който предявените искове се оспорват като
недопустими и неоснователни. Особеният представител оспорва приемането на
наследството на Николче Д. от ответниците. Прави се искане за спиране на настоящото
производство и провеждане по преценка на ищеца на производство по реда на чл. 51 ЗН.
Сочи се, че от страна на ищеца не е представено удостоверение за наследници. Договорът за
кредит се оспорва като нищожен поради липса на подписи, неспазена писмена форма,
формат и размер на шрифта не по-малък от 12, липса на погасителен план. Оспорва клаузата
за възнаградителна лихва като неравноправна, респ. нищожна. Оспорва надлежното
обявяване на предсрочната изискуемост. Моли съда да отхвърли предявените искове.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл.
9 ЗПК, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване следното: наличието на действително правоотношение по Договор за кредит №
FL1136215 от 17.11.2020 г., сключен между „Юробанк България“ АД и Николче Д.;
обстоятелството, че Николче Д. е усвоил твърдения от ищеца кредит в размера, посочен в
исковата молба; уговорената между страните възнаградителна лихва и непогасеният
размер; предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита и надлежното
обявяване; че ответниците Т. Д. и Д. Д. са наследници на Николче Д.. УКАЗВА на ищеца,
че не сочи доказателства за последното обстоятелство.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат наведените с отговора на
исковата молба възражения, както и погасяване на задълженията.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответниците в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат погасяване на задължението
на падежа.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
3
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4